№ 14632
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110110527 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск от Д. В. Г., ЕГН **********
срещу (фирма) ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл. 439, вр. чл. 124
ГПК.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата в размер на 970,75 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за отпускане на стоков и
паричен заем № 156180 от 19.07.2018 г., ведно със законната лихва от
31.08.2012 г., за която сума е издадена влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по гр.д. № 41064/2012 г. по описа на СРС и изпълнитетел
лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20198380401671
по описа на ЧСИ М. М.. Позова се на изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който я оспорва като неоснователна. Твърди
процесуална активност на кредитора по изпълнително дело с искания за
прилагане на изпълнителни способи, поради което счита, че давността е
прекъсвана многократно и не е изтекла.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
1
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е
осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че за сумата в размер на 970,75 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за отпускане на стоков и паричен заем №
156180 от 19.07.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г., е издадена
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. №
41064/2012 г. по описа на СРС и изпълнитетел лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20198380401671 по описа на ЧСИ М. М..
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта
за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но
при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес по
реда на чл. 422 ГПК. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в
сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче, че ако длъжникът не възрази в
рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок,
заповедта се стабилизира /"влиза в сила" по терминологията на закона/, като
се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като
2
единствената възможност за оспорване на вземането въз основа на настъпили
преди издаване на заповедта факти, са основанията на иска по чл. 424 ГПК -
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по
чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва вземането въз основа на настъпили преди издаване
на заповедта факти. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от
регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше
възможност за предявяване искове - чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл.
255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. Съгласно сега
действащия ГПК обаче, с изтичане на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Аргумент в полза на това разбиране е и разпоредбата на чл. 371 ГПК, която
допуска в производството по търговски спорове възвражение за прихващане
да се прави до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,
когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение.
Не може да се прави аналогия с вземания, за които е издаден
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.
237 ГПК (отм.). Въпреки съществуващите сходства между уредбата на
несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и заповедното
производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има
съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в
законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК (отм.). Поради това съдебната практика, постановена във връзка с
несъдебните изпълнителни основания, не може да се прилага по аналогия по
отношение на заповедите за изпълнение, издадени по реда на новия ГПК,
стабилизирали се поради неподадено възражение от длъжника. Съгласно
разясненията, дадени с мотивите към т. 14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е
спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен
след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на
длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което
заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника в
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг. за
противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо. И
наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК,
може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след
изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК (така
определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).
Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД
е станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение,
постановено в исков, когнитивен процес, заповедта за изпълнение прави
вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с такава
правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да
оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с
аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за
възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да релевира
само възражения за осъществили се юридически факти след този момент.
При тези мотиви съдът намира, че давността за вземанията на ответника
по изпълнителния лист е петгодишна и е започнала да тече от датата на
влизането в сила на заповедта– арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Същото становище е застъпено и в Решение № 2494 от 08.04.2019 г. по в. гр. д.
№ 6395 / 2018 г. на Възз. II-в състав на Софийски градски съд; Решение №
7227 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 12743 / 2018 г. на Възз. IV-д състав на
Софийски градски съд; Решение № 260545 от 14.10.2020 г. по в. гр. д. № 15984
/ 2019 г. на Възз. III-б. състав на Софийски градски съд и други/.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
4
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
За периода преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и
предвид отговора на въпроса даден в решения на ВКС по чл. 290 ГПК -
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение
№ 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 252 от
17.02.2020 г. по к. гр. д. № 1609 / 2019 г. ВКС, по отношение на погасителната
давност следва са се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС
№ 3/1980 г. Според константната съдебна практика на ВКС, когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма
е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието,
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите
условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или
несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при
постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното
обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено
по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които са от значение за спорното между страните правоотношение и са
породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат
преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към
момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско
5
обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за
това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла. Страните не спорят и от материалите
по делото се установява, че въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 590/2014 г. при ЧСИ К. А., образувано по
молба на взискателя, депозирана на 13.03.2014 г. При така установените факти
съдът достига до еднозначен правен извод, че до приемане на ТР № 3/2015 г.
на ВКС, ОСГТК давността е спряла, поради наличие на изпълнително
производство и въз основа на Постановление № 3/1980 г. на ВС.
Поради изложеното съдът счита, че петгодишната погасителна давност
не е била изтекла към датата на образуване на изпълнително дело №
20198380401671 по описа на ЧСИ М. М.. Страните не спорят, че по
изпълнително дело № 20198380401671 по описа на ЧСИ М. М. са извършвани
своевременно изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Следователно съдът намира, че към настоящия момент не е изтекла
погасителна давност за процесното вземане и искът следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответника в минимален размер от 100 лв. за юрисконсултско
възнагарждение, поради липса на правна и фактическа сложност по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124
ГПК за признаване за установено, че Д. В. Г., ЕГН ********** не дължи на
6
(фирма) ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 970,75 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за отпускане на стоков и паричен заем №
156180 от 19.07.2018 г., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г., за която
сума е издадена влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по гр.д. № 41064/2012 г. по описа на СРС и изпълнитетел лист, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20198380401671 по описа на ЧСИ
М. М..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. В. Г., ЕГН ********** да
заплати на (фирма) ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 100 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7