Р Е Ш Е Н И Е № 57

 

гр. В.,  04.03.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд………….… наказателно отделение в публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 1353……

по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К. Н. Д.    ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-0953-001051/29.07.2019г. на Началник Сектор“Пътна полиция“-В. към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна  не заема  становище в с. з.  

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 11.05.2019г. около 14.35 часа в гр. В., на ул. „Ц.С.В.“, до Банка „П.“, жалбоподателят паркирал л.а. „П.К.“, с рег. № ВН7020АВ, върху място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с тайни увреждания, което е било обозначено с пътен знак Д-21 и пътна маркировка „Международен символ за хора с трайни увреждания“.        

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля В.Х. – актосъставител, свидетеля Е.С. и административно-наказателната преписка.

          Свидетелят Л.К. твърди, че друг неизвестен автомобил е бил спрял неправилно, поради което жалбоподателят е бил принуден да паркира по установения по делото начин. Съдът приема, че в  тази насока по делото липсват каквито и да било доказателства за това. Освен това, евентуално допуснато при паркиране от друг водач нарушение не може да се приеме от съда за дерогиращо наказателната отговорност обстоятелство.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

            Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

             Изпълнителното деяние се е изразило в паркиране на МПС на място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с тайни увреждания, без водачът да има такова право. Нарушението е доказано от обективна и субективна страна.   По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието и обществено – опасния резултат,  за което е наложено административно наказание в допустим от закона размер, като наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и  нарушителя. Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.

           В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0953-001051/29.07.2019г. на Началник Сектор“Пътна полиция“-В. към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя К. Н. Д., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..    

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : А.Д.