РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Исперих, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100865 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 4190/08.12.2024 г., уточнена с молба вх.№
283/23.01.2024 г., С. С. К. и Ш. К. и двамата от с.Йонково, действащи чрез адв.С. Б. от АК -
Русе, срещу А. М. А. от с.Йонково и С. Ш. от Германия, с която молят да се постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на Поземлен имот с идентификатор № 34103.501.321, находящ се в с.Йонково,
общ.Исперих, който е придобит въз основа на договор за покупко-продажба и давностно
владение. Заявено е и искане за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на НА № 120 от
08.11.2019 г. и НА № 134 от 02.08.2021 г. - и двата на нотариус Р. А.. Претендират се и
сторените в производството разноски
В исковата молба се твърди, че ищцата С. Кавълджъм е придобила собствеността на
7/8 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 34103.501.321, находящ се в с.Йонково,
общ.Исперих по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот № 83, том 4, рег.№
5153, дело 506/19.07.2019 г. на нотариус Р. А., като придобиването е станало по време на
брака й с втория ищец Ш. Кавълджъм. Останалата 1/8 ид. ч. от имота първата ищца
притежавала по силата на наследство от покойния й баща С. М.Х. (С.М.Д.). След неговата
смърт наследниците му – съпруга и две дъщери решили да продадат имота, като ищцата
закупила идеалните части на останалите наследници.
Двамата ищци преимуществено живеели в Турция. След изповядване на сделката през
2019 г. се върнали в Турция с намерение да дойдат в България на следващата година, за да
почистят имота, но поради пандемията от Ковид 19 не могли да сторят това. В края на 2022
г. ищцата успяла да се върне в България и при опит да заплати данъците за имота в отдел
„Местни данъци и такси“ към Община Исперих разбрала, че няма задължения за данъци за
процесния имот. Тъй като не разполагала с документ за собственост тя се прибрала в Турция
и на следващата 2023 г. се върнала отново в България с дъщеря си. След направена справка в
Община Исперих по представен НА установила, че имотът се води собственост на ответника
С. Ш..
Ищцата ангажирала адвокат и след извършени справки в Агенция по вписванията
1
разбрала, че процесният имот през 2019 г. бил придобит по давностно владение от ответника
А. М. А. с НА № 120, том 6, рег.№ 8846, дело № 885/08.11.2019 г. на нотариус Р. А., след
което е прехвърлен на ответника С. Ш. с НА за покупко-продажба № 134, том 4, рег.№ 4954,
дело № 491/02.08.2021 г. на Нотариус Р. А..
Считат, че по този начин ответниците са ги лишили от имот, който са придобили в
резултат на възмездна сделка и по наследство. Заявяват, че никога не били изоставяли
собствения си имот, като единствено поради ограниченията от пандемията Ковид 19 не са се
връщали през последните години. Твърдят, че не са давали повод и основание първият
ответник да придобие имота по давностно владение, като изтъкват факта, че НА за
придобиване по давност е съставен 2-3 месеца след датата на закупуването на имота от
страна на ищцата.
С тези обстоятелства обосновават и правния си интерес от водения установителен иск.
В съдебно заседание ищците не се явяват. Упълномощения от тях повереник адв. С. Б.
от АК – Русе, поддържа исковата молба и излага подробни съображения в представени
писмени бележки.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. М. А., чрез адв. С. Д. от АК – Разград,
депозира писмен отговор вх.№ 3601/02.10.2024 г., с който счита исковата претенция за
допустима, но неоснователна. Твърди бил от с.Йонково и добре познавал както семейството
на ищцата, така и процесния имот, в който преди време имало полу-съборена кирпичена
къща. Тъй като преди време разполагал с повече финансови средства, решил да закупи
празен дворен имот в селото и да го застрои. През месец април 2009 г. бил на гости в Турция
и от свой познат разбрал къде живее семейството на ищцата. Лично ги посетил в дома им и
заявил, че иска да закупи процесния имот в с.Йонково. Разговорът провел с майката на
ищцата, която след консултация с дъщерите си определили цена от 2000.00 евро. Договорили
се като собственоръчно ищцата С. Кавълджъм написала бележка на турски език, в която тя,
по малката й сестра Сание/Станислава и майка им Хатче се подпиС., че продават бащиния
си имот на ответника. Тогава му предали и заверен препис от съда на нотариалния акт, с
който доказвали, че са собственици на този имот. Тъй като нямало как всички наследници на
С. Хасанов да дойдели в България, за да му прехвърлят имота, разбрали се да изпратят
пълномощни на ответника, но такива не били изпратени. Въпреки това ответникът влязъл
във владение на имота. Консултирал се с нотариус, като го запознал с казуса и му
представил документите – НА и бележка, но му било обяснено, че може да се снабди с НА за
собственост по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение едва след като
изтекат 10 години.
През следващите години ответникът се грижел за имота като изпращал хора да го
почистват. След изтичането на 10 години се снабдил с документи за собственост по
законовия ред. През 2020 г. по време на пандемията от Ковид 19 разбрал от свой съселянин,
който бил изпратил да чисти имота, че ищците се били отказали от сделката с него, искали
да му върнат парите и да си вземат мястото обратно. Ответникът се опитал да се свърже с
ищцата и майка й по телефона, но те не отговаряли на обажданията му. Междувременно се
разболял тежко и се отказал от идеята да строи в имота, поради което през 2021 г. го продал
на втория ответник. Твърди, че не е знаел, че ищцата се била сдобила с нотариален акт за
неговото място. Ако му бил известен този факт, той щял да заведе дело срещу тях.
Счита, че поведението на ищцата и семейството й било крайно възмутително и той се
почувствал измамен, когато получил исковата молба, тъй като добросъвестно бил заплатил
поисканата от тях сума за имота и е упражнявал владение върху имота повече от 10 години
спокойно, явно, непрекъснато и необезпокоявано, със съзнанието, че е негов собственик и
като такъв го е продал.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Ш. не депозира писмен отговор, не заявява
становище по иска, не прави възражения, нито доказателствени искания.
В съдебно заседание ответниците не се явяват. Упълномощеният от тях повереник адв.
С. Д. от АК – Разград, поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в
представената писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Безспорно се установи по делото, че ищцата С. Кавълджъм е от
кръга на наследниците на С. М.Х. (С.М.Д.). Приживе наследодателят е закупил недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в чертите на с. Йонково, Разградско, от
2
1595 кв.м., от които ядрото от 866 кв.м., маломерни места от 735 кв.м., заедно с постройките
в него: къща, дам, сайвант, плевня, съставляващо парцел I – 281 в квартал 61 по плана на
селото, при съседи: от двете страни улици и И.М.Т. – НА № 129, том 1, дело 252/2968 г. на
Исперихски народен съдия (л. 12 от делото).
През 1989 г. ищцата и сестрите й се изселили в Република Турция, където живели и до
настоящия момент.
На 20,05,2005 г. наследодателят на ищцата починал.
На 01.11.2006 г. майката на ищцата – Х.Х.Д. се снабдила от Служба по вписванията гр.
Исперих със заверен препис от цитирания НА № 129/25,11,1968 г.
В началото на 2009 г. ответникът А. М. А. (А.М.А.) посетил семейството на ищцата в
Турция с предложение да закупи наследствения им имот в с. Йонково. В резултат на
проведения разговор наследниците на С. Хасанов се съгласили да продадат имота на
ответника А. за сумата от 2000 евро. Била съставена разписка на турски език, с която Сание,
С. и Хатидже заявили, че продават на Ахмед Пънгаш земята на баща си. Разписката била
подписана, като срещу съответните три имена били поставени подписи. Подписът срещу
името „С.“ (на латиница) в разписката е изпълнен от ищцата С. Кавълджъм, според
заключението по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза.
След постигнатото съгласие за продажба на наследствения имот, наследниците предали
на ответника А. препис от НА № 129/25,11,1968 г., заверен на 01,11,2006 г.
В последствие А. А. заминал да работи в Германия, като периодично се завръщал в
България. Междувременно плащал на хора от селото, които да почистват закупения от него
имот. Старата кирпичена къща, която била почти разрушена, била премахната и дворното
място разчистено.
На 08,11,2019 г. А. се снабдил с титул за собственост върху процесния недвижим имот
по давностно владение – НА № 123, том 6, рег. № 8846, дело № 885 от 2019 г. на Нотариус Р.
А. с рег.№ 254 на НК (л. 7 от делото), а на 02,08,2021 г. го продал на ответника С. Ш. с НА
№ 134, том 4, рег. № 4954, дело № 491 от 2021 г. на Нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК (л. 8 от
делото).
На 19,07,2019 г. с НА № 83, том 4, рег. № 5153, дело 506 от 2019 г. на Нотариус Р. А. с
рег.№ 254 на НК (л. 6 от делото) наследниците на С. Хасанов – Х.Х.Д., Е.С.М. и С.С.М.
продали на ищцата С. С. Кавълджъм 7/8 ид. ч. от процесния имот.
В трите посочени нотариални акта имотът е описан по следния начин: „Поземлен имот
с начин на ползване – жилищно застрояване, находящо се в чертите на с. Йонково, ул. „***
№ 44, обл. Разград, за който съгласно действащия ЗРП, утвърден със заповед №
62/07,04,1987 г. е отреден УПИ I в квартал 28, образуван от имот 331, с площ на УПИ I - 1122
кв.м., при граници и съседи: УПИ ХХVIII и УПИ ХХIХ от кв. 0, УПИ ХII и УПИ II от кв. 28
по плана на селото“.
Съгласно удостоверение от 05,11,2019 г. на Община Исперих УПИ I-331 в кв. 28 по
ПУП на с. Йонково, одобрен със заповед № 62/07,04,1987 г., представлява парцел I-281 в кв.
6 по плана на селото от 1935 г. (л.210 от делото).
Съгласно представената скица № 15-1071302-09.10.2023 г на СГКК – Разград и
удостоверение за данъчна оценки от 18.01.2024 г. на Община Исперих към настоящия
момент процесният имот се индивидуализира по следния начин: „Поземлен имот с
идентификатор № 34103.501.331 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Йонково, общ. Исперих, обл. Разград, по КК и КР, одобрени със Заповид РД-18-
105/07.12.2021 г., адрес на поземления имот: с. Йонково, ул. „*** № 44, с площ 1107 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план: 331, квартал 28, парцел I, при съседи: имоти
с №№ 34103.501.1102, 34103.501.330, 34103.501.332, 34103.501.1048, 34103.501.1117 “ (л. 9
от делото).
В хода на съдебното дирене са разпитани две групи свидетели. В първата група е
свидетелят на ищците – св.А.Д., който е брат на починалия наследодател. Същият твърди, че
бащата на С. Кавълджъм й бил прехвърлил имота още докато бил жив. След неговата смърт
ищцата и сестрите й обработвали дворното място, като сеели домати. Къщата я съборили
комшиите. Знаел, че между ищцата С. и ответника А. е воден разговор в Турция за продажба
на имота, като са се разбрали за това, но А. не дал обещаните пари. През годините в имота
имало много храсти и гюрлюци, но новия собственик, на когото А. продал имота, поръчал
3
багер, който го изчистил.
Втората група свидетели са тези на ответниците – М.З.Р. и Е.А.Г.. Св. Рашид – кмет на
с. Йонково свидетелства, че още през 90 – те години на ХХ век отв. А. заминал да работи в
Германия, като периодично се връщал в селото – понякога за няколко дена, понякога за 5 – 6
месеца. През 2009 г. посетил Турция и там се уговорил със собствениците на процесното
дворно място да му го продадат. Според свидетеля собствениците били три сестри – С.,
Фейме и Сание. Посочва, че лично е виждал една бележка, на лист от тефтер, на която
пишело, че трите продават бащиния си имот в с. Йонково на А. и нямат никакви претенции.
Според св. Рашид имотът бил продаден за 2000 или за 3500 евро, не помнел точно. След
продажбата сестрите предали на отв. А. стария нотариален акт на баща им. В последствие
сестрите получили предложение от друг купувач за по-висока цена на имота, в резултат на
което те се отказали да прехвърлят имота на А.. Лично свидетеля присъствал на разговор
между отв. А. и една от сестрите, по време на който ответникът се възмутил, че им бил
платил толкова пари за имота, а те се отказвали. От отсрещната страна му казали, че ще му
върнат парите. По този повод отв. А. показал на св. Рашид бележката от тефтер и стария
нотариален акт, като това, както и дочутия телефонен разговор накарали свидетеля да
съдейства на ответника при снабдяването му с нотариален акт за имота. Твърди, че през
годините А. на няколко пъти плащал на хора да почистват имота, но той пак буренясвал.
Според свидетеля всички в селото знаели, че този имот е на А..
За ищцата С. твърди, че откакто се изселила в Турция не я е виждал в селото. За първи
път я видял предходната година, когато дошла в Кметството да плаща данъци и по този
повод разбрал, че тя притежава нотариален акт за същия имот, за който отв. А. се бил
снабдил с нотариален акт по давностно владение. При зададен от свидетеля въпрос дали
сестрите са продали имота на отв. А. , ищцата потвърдила, че са го продали, но щели да
му върнат парите.
Според св. Гаджал ищцата С. и сестрите й се изселили в Турция през 90 -те години на
ХХ века и от тогава постоянно живеели там. За процесния имот знаел, че бил закупен от отв.
А., който му разказал, че го е придобил от свои братовчедки – отишъл в Турция, платил на
трите сестри и те подпиС. един хвърчащ лист за това, без нотариус. През 2017 г. свидетелят
отишъл да работи в Германия, но още на втория месец се отказал и решил да се прибере в
България. По този повод отв. А. му предложил да почисти имота в с. Йонково, за което щял
да му заплати. Свидетелят отказал поради здравословни причини, но през годините бил
виждал, че имота се почиства, за което плащал А., но не се обработва. Не бил виждал през
годините някой да сее там домати и зеленчуци. Според св. Рашид цялото село знаело, че
трите сестри са продали процесния имот на отв. А., който им платил пари. Той бил чул за
това от съселяни в кръчмата, от комшии и приятели.
В производството по делото ищците са направили съдебни и деловодни разноски в
общ размер на 2165.00 лв. – 100 лв. дължима ДТ, 5 лв. – ДТ за удостоверение, 860.00 лв. – за
превод на съдебни поръчки и 1200.00 лева адвокатско възнаграждение. С представения
списък по чл. 80 СК са заявени разноски за 1815 лв., като са пропуснати 300 лв. за превод на
втората съдебна поръчка.
Ответникът А. е направил съдебни и деловодни разноски в размер на 1500 лв. – 300 лв.
за депозит за вещо лице и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че ищците са
собственици на процесния имоти с идентификатор № 34103.501.331, поради оспорване на
правото им от ответника С. Ш., фигуриращи по НА № 134/2021 г. като титуляр /собственик/
на имота, е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от
ГПК. Същият е предявен от надлежна срещу надлежна страна.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен.
За да обоснове претенцията си в тежест на ищците е да докажат правото си на
собственост върху процесния имот, на претендираното придобивно основание, в случая
наследствено правоприемство и договор за покупко - продажба, както и че ответникът също
претендира да е изключителен собственик на имота, като разполага с противопоставими
права върху същия имот, вкл. и документ за собственост, с който легитимира правата си
върху тях.
В случая по делото категорично се доказа с официален документ, неоспорен от
4
страните - НА № 129/1968 г., че приживе бащата на ищцата С. Кавълджъм е придобил
собствеността върху процесния имот в резултат на възмездна сделка, при режим на
съпружеска имуществена общност, съгласно действащия СК от 1968 г. След смъртта на
наследодателя през 2005 г. неговата ½ ид.ч. от имота се наследява при равни права от
неговите наследници – съпруга и три дъщери, между които е и ищцата С. Кавълджъм, т.е.
всяка една от тях получава по 1/8 ид.ч.
В последствие, на 19,07,2019 г. съпругата Х.Х.Д. и дъщерите Е.С.М. и С.С.М. продават
на третата дъщеря С. Кавълджъм притежаваните от тях общо 7/8 ид.ч. от имота. Към
момента на сключване на договора за покупко – продажба, обективиран в НА № 83/2019 г.,
ищцата С. Кавълджъм е била в законно сключен граждански брак с ищеца Ш. Кавълджъм.
По този начин ищците придобиват собствеността върху процесния имот при квоти
4,5/8 ид.ч. за ищцата (1/8 идч. по наследство и 3,5/8 ид.ч. в резултат на покупко - продажба)
и 3,5/8 ид.ч. за ищеца.
В същност ответниците не отричат обстоятелството, че ищцата и нейните майка и
сестри са била собственици на имота на основание наследствено правоприемство, но
твърдят, че отв. А. им е заплатил сумата от 2000 евро през 2009 г. за този имот и се
позовават на изтекла в негова полза придобивна давност, като в последствие, през 2021 г.
го е продал като собственик на ответника С. Ш.. Възражението на ответната страна
всъщност представлява оспорване на ищцовата активна легитимация, като твърдението на
ответника А. е, че е владеел имота за себе си от месец април 2009 г. (поне така е заявено в
писмения отговор). При това положение спорния въпрос в настоящото производство е
изгубили ли са и кога ищцата и останалите наследници на С. Хасанов правото си на
собственост върху имота поради придобиването му в собственост от ответника А. на
оригинерно основание, съответно – придобит ли е имота от ответника по давност и към кой
момент.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, ако владението е
добросъвестно и 10 години, ако е недобросъвестно. Последователно и непротиворечиво
ВКС приема в своята практика, че за придобиване правото на собственост върху един
недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на
фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, спокойно и явно (решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. №
2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС).
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните доказателства съдът в
настоящия си състав приема, че ответникът А. не успя да докаже в съответствие с вменената
му доказателствена тежест и с допустимите по смисъла на ГПК доказателства и
доказателствени средства, всички елементи от фактическия състав на чл. 79 ЗС. От
показанията на свидетелите Рашид и Гаджал се установява, че ответникът е започнал да
владее имота през 2009 г., след като е ходил в Турция и се е договорил с трите сестри да
закупи бащиния им имот. Ищците не отричат факта, че действително А. е ходил при
сестрите в Турция и между тях е имало уговорка да му продадат процесния имот, още
повече че това обстоятелство се потвърждава и от св. А.Д.. При това положение съдът
приема, че по делото се доказа по категоричен начин, че между отв. А. и наследниците на С.
Хасанов е била налице изразена воля за покупко – продажба на процесния имот, като
страните са се договорили и за цена. В подкрепа на този извод са както факта, че отв. А.
притежава заверено на 01.11.2006 г. копие от стария нотариален акт на имота, с което се е
снабдила съпругата на наследодателя и което очевидно му е било предадено от
наследниците, така и приложената от него по делото в оригинал бележка от тефтер, в която
лицата Хатитдже, С. и Сание заявяват с подписите, че му продават земята на баща си.
Действително бележката не съдържа дата, по-подробна идентификация на лицата и на
имота, но е факт, че е подписана от ищцата С. Кавълджъм, както твърди ответника А. в
писмения си отговор. Ищцата се опита да оспори истинността на бележката, но експертното
заключение е категорично, че подписа, положен в нея срещу името „С.“ (на латиница) е
изпълнени именно от нея. Същевременно ищцата не оспорва твърденията на отв. А., че тя и
сестрите й са му предали, след като се договорили за продажбата на имота, стария
нотариален акт на баща им.
По този начин свидетелските показания, подкрепени и с писмени доказателства,
5
установяват че между отв. А. и наследниците на С. Хасанов действително е имало уговорка
за покупко-продажба на процесния имот, която обаче не е обективирана в предвидената от
закона форма – чрез нотариален акт. При това положение владението, което отв. А. е
установил над процесния имот след разговора с наследниците, е недобросъвестно по
смисъла на закона и за да може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност,
следва това владение да е продължило 10 години.
Събраните доказателства, както гласни така и писмени, обаче не установяват важно
обстоятелство относно института на придобивната давност, а именно – началния момент, в
който отв. А. е установил владението си върху имота. В писмения отговор е посочено, че той
е водил разговори с наследниците в Турция в началото на месец април 2009 г., но тези
негови твърдения относно датата не се потвърждават от доказателствата по делото.
Свидетелите Рашид и Гаджал най - общо посочват годината 2009, в която ответникът е
закупил имота, но не конкретизират, дали това е станало в началото, в средата или в края,
нито пък посочват месец. В настоящия случай установяването на началната дата на
владението е от изключително значение, тъй като НА № 83/2019 г., с който ищците са
придобили процесния имот в резултат на възмездна сделка е сключен на 19.07.2019 г., а НА
№ 123/2019 г., с който отв. А. е признат за собственик на същия имот по давностно владение
е съставен на 08,11,2019 г., т.е. повече от три месеца след прехвърлителната сделка. Липсата
на доказателства относно точно установена начална дата на владението на отв. А. върху
процесния имот възпрепятства съда да направи преценка дали към дата 19,07,2019 г. вече е
била изтекла в негова полза 10 – годишната придобивна давност.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че ответниците не успяха да
докажат съществен елемент от състава на придобивната давност, а именно изтекъл в полза
на отв. А. 10 - годишен период на владение на имота.
Дори да се приеме, че този период е изтекъл в началото на месец април 2019 г., както
твърди отв. А., следва да се отбележи, че по делото са налични доказателства, които
доказват, че владението не е било необезпокоявано. От показанията на св. Рашид се
установява, че в един по-късен момент, след като отв. А. вече е бил водил разговора с
наследниците през 2009 г., свидетелят е присъствал случайно на телефонен разговор между
А. и една от трите сестри, в който тя е заявила, че се отказва от продажбата и че ще му
върнат парите. Т.е. наследниците са уведомили лично отв. А., че се отказват от постигнатата
между тях уговорка, с което са обезпокоили и прекъснали владението му, тъй като отказа от
първоначалната уговорка на практика означа, че съсобствениците продължават да считат
имота за свой. По делото няма данни кога точно е бил проведен този разговор, но очевидно е
било преди отв. А. да се снабди с НА № 123/2019 г., т.е. преди 08,11,2019 г., тъй като според
св. Рашид едва след този разговор той е помогнал на А. да си изкара НА по давностно
владение.
Предвид изложеното съдът счита, че ищците С. Кавълджъм и Ш. Кавълджъм са
собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство и покупко –
продажба. Действително наследниците на С. Хасанов са имали намерение да продадат на
отв. А. имота, но сделката не е обективирана в изискуемата се от закона форма, поради
което и не е породила съответните правни действия - прехвърлянето на правото на
собственост. По този начин те на са загубили това право и законосъобразно част от
наследниците са го прехвърлили на ищцата С. Кавълджъм на 19,07,2019 г.
От друга страна ответникът А. не успя да докаже, че е придобил собствеността върху
имота на основание давностно владение. При това положение сключената между него и отв.
Ш. възмездна сделка, обективирана в НА № 134/2021 г., не е могла да породи вещно-
прехвърлителното си действие по отношение на процесния имот, тъй като съгласно закона
никой не може да прехвърля повече права, отколкото притежава, поради което и отв. Ш. не е
могъл да стане собственик на имота.
Като обусловено от изхода на делото следва да се уважи и направеното от ищците
искане да бъде отменен НА № 123, том 6, рег. № 8846, дело № 885 от 2019 г. на Нотариус Р.
А. с рег.№ 254 на Нотариалната камара, с район на действие РС - Исперих. В исковата молба
е посочен НА № 120, вместо действителния такъв НА № 123, но вероятно това е техническа
грешка, дължаща се на бледото копие на НА, който е приложен към исковата молба.
Същевременно всички останали индивидуализиращи белези на цитирания НА са идентични
с тези на НА № 123/2019 г.
6
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се уважи и
ищцовата претенция за заплащане на направените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло в общ размер на . В тази връзка съдът следва да
отбележи, че макар в списъка по чл. 80 ГПК, представен от ищците, да не са посочени
всички сторени в производството разноски, няма пречка същите да бъдат присъдени, при
положение, че по делото са налични доказателства за тях. Представянето на списъка по чл.
80 ГПК е обвързано с правото на страната да иска изменение на решението в частта за
разноските, но не обвързва съда относно посочения в него размер.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, по отношение на
ответниците А. М. А., ЕГН: **********от с.Йонково, обл.Разград и С. Ш., роден на
********** г. гр. Нюрнберг, Германия, че ищците С. С. К., ЕГН: ********** и Ш. К., роден
на ********** г., гражданин на Р Турция, и двамата от с. Йонково, обл. Разград, са
собственици на следния недвижим имот: „Поземлен имот с идентификатор № 34103.501.331
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Йонково, общ. Исперих, обл. Разград,
по КК и КР, одобрени със Заповид РД-18-105/07.12.2021 г., адрес на поземления имот: с.
Йонково, ул. „*** № 44, с площ 1107 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), номер по предходен
план: 331, квартал 28, парцел I, при съседи: имоти с №№ 34103.501.1102, 34103.501.330,
34103.501.332, 34103.501.1048, 34103.501.1117 “.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност №
123, том VI, рег. № 8846, дело № 885 от 2019 г. на Нотариус Р. А. с рег.№ 254 на
Нотариалната камара, с район на действие РС - Исперих.
ОСЪЖДА А. М. А. ЕГН: ********** от с.Йонково, обл.Разград и С. Ш., роден на
********** г. гр. Нюрнберг, Германия, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. С. К., ЕГН: ********** и Ш.
К., роден на ********** г., гражданин на Р Турция, и двамата от с. Йонково, обл. Разград,
сумата от 2165.00 (две хиляди со шестдесет и пет) лева, представляващи съдебни и
деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7