Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 07. 02. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети
януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Р. Конова като разгледа докладваното от
съдията ТОМОВ гр. д. № 7116 по описа за 2018 година, и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Ц.Н.Ц. *** против Р. С.Б. и С.А.Б.,***
молбата се твърди, че ищцата притежава жилище в гр. П., ***. Твърди се, че тъй
като от дълги години живее в *** ищцата е отдавала горепосоченото жилище под
наем, като за целта е била ангажирала брокер, както и нейна близка, която да
подпише договора за наем. Твърди се, че на 05. 12. 2013 год. чрез свой
представител ищцата е сключила с ответниците договор за наем на недвижим имот,
по силата на който им е предоставила за временно и възмездно ползване процесния
апартамент ***, а ответниците се задължили да заплащат месечен наем в размер на
200 лв., платими от 25- то до 30- то число на текущия месец, да заплащат всички
консумативни разходи, свързани с ползването на имота, както и да ползват имота
с грижата на добър стопанин.
Твърди се, че ответниците превеждали дължимия се на ищцата наем по
банков път. Твърди се, че на 04. 09. 2018 год. ответницата Р. С.Б. е предала
ключа от наетия апартамент на сина на ищцата и го е уведомила, че са напуснали
жилището. Твърди се, че и до момента ключът от мазата не е предаден на ищцата и
последната няма достъп до помещението. Твърди се, че до края на 2013 година
ответниците редовно изпълнявали задълженията си за заплащане на уговорения
наем. Твърди се, че впоследствие ответниците започнали да нарушават
задълженията си, като за периода от 01. 11. 2015 год. до 04. 09. 2018 год. не
са заплатили на ищцата дължим наем в размер на 6 600 лв. Твърди се, че
ответниците не са изпълнили и задължението си редовно да плащат консумативните
разноски за ползването на жилището. Твърди се, че за периода от м. декември
2016 год. до м. юни 2017 год. ответниците не са заплатили консумираната студена
вода на обща стойност 825 лв., която сума е била заплатена от ищцата през м.
септември 2018 год. Твърди се, че ищцата е заплатила и дължима сума за ел.
енергия за периода от м. март 2018 год. до м. юли 2018 год. в размер на 254, 01
лв. Твърди се, че поради неплащане на задължение за консумирана топлоенергия
през периода от 01. 03. 2015 год. до 06. 04. 2017 год. срещу ищцата е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5240/
2017 год. по описа на П.ския районен съд, а впоследствие е било образувано изп.
дело № *** по описа на ****** с район на действие П.ския окръжен съд. Твърди
се, че по горното изпълнително дело след наложен запор от банковата сметка на
ищцата на 06. 08. 2018 год. е била удържана сумата от 755, 21 лв. Твърди се, че за периода от 06. 04. 2017 год.
до 31. 08. 2018 год. топлоенергията също не е била заплатена от ответниците и
се води като задължение на ищцата в размер на 494, 54 лв., или общо дължимата
сума за топлоенергия възлиза на 1 249, 75 лв. Твърди се, че при предаване
на процесното жилище на ответниците същото е било в добро състояние, без
увреждания, с ремонтирана баня /нов теракот, нови фаянсови плочки, изградена
преграда за душа от цимент, облепена с плочки и завеса за предпазване на
шкафчето от намокряне/. Твърди се, че след освобождаването на жилището от ответниците
при извършения оглед ищцата е констатирала множество увреждания, подробно
описани в 19 пункта в
исковата молба, които оценява на сумата от 1 785 лв. Твърди се, че двамата ответници са
съпрузи и съгласно чл. 32 ал. 2 от СК дължат на ищцата плащането на изброените
по- горе суми за наем, консумативи и причинени вреди на жилището солидарно. В
заключение ищцата моли съда да осъди ответниците да й заплатят солидарно
следните суми:
-сумата от 6 600, 00 лв., представляваща неплатен наем
за ползването на апартамент ***, находящ се в гр. П., ***, за периода от 01.
11. 2015 год. до 31. 08. 2018 год., ведно със законната лихва;
-сумата от 2 329, 54 лв., представляваща неплатени
консумативни разноски за ел. енергия, вода и ТЕЦ за ползването на апартамент ***,
находящ се в гр. П., ***, ведно със законната лихва, и
-сумата от 1 785, 00 лв., представляваща обезщетение
за причинени вреди през времето на ползване на апартамент ***, находящ се в гр.
П., ***, ведно със законната лихва.
Ищцата претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответницата Р. С.Б. ангажира становище, че исковата молба
е неоснователна.
Ответникът С.А.Б. не е взел становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на 05. 12. 2013 год. в гр. П. е
бил сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот /апартамент ***, находящ се в гр. П., ***/ между ищцата Ц.Н.Ц.
/чрез пълномощника й ***/, като наемодател, и ответниците Р. С.Б. и С.А.Б.,
като наематели. Безспорно е, че договорът е бил сключен за срок от една година,
считано от 05. 12. 2013 год. Безспорно е също така, че след изтичането на срока
на договора ответниците са продължили да ползват имота със съгласието и без
противопоставянето на ищцата, при което положение договорът се е трансформирал
в безсрочен /арг. от чл. 236 ал. 1 от ЗЗД/. Видно от събраните по делото гласни
доказателства, че ответниците са освободили наетия имот през м. септември 2018
год.
В тежест на ответниците е било да установят, че са
изплатили своевременно и точно дължимия се за срока на действие на процесния
договор наем. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което се налага
изводът, че претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 6 600 лв.,
представляваща дължими наемни вноски за периода 01. 11. 2015 год.- 31. 08. 2018
год., се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена.
За изясняване на следващото спорно обстоятелство по
делото- какъв е размерът на непогасените от ответниците Р. С.Б. и С.А.Б. консумативни
разноски за вода, ел. енергия и топлоенергия за периодите, посочени в исковата
молба- в хода на съдебното дирене са представени многобройни писмени
доказателства. От приложените общо 23 броя системни и служебни бонове се
установява, че ищцата Ц.Н.Ц. е погасила задължение към „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. П. за доставена вода през периода 13. 12. 2017 год.- 18.
06. 2018 год., както и задължение към „***“ АД гр. *** за потребена ел. енергия
през периода 07. 03. 2018 год.- 04. 07. 2018 год. От извършената служебна
справка в деловодството на П.ския районен съд се установи, че със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13. 07. 2017 год. по ч.
гр. дело № 5240/ 2017 год. е било разпоредено ищцата Ц.Н.Ц. да заплати на „Т. -
П.“ ЕАД гр. П. сумата от 638, 91 лв., представляваща главница за потребена
топлинна енергия за периода 01. 03. 2015 год.- 06. 04. 2017 год., сумата от 47,
63 лв., представляваща лихва за забава за периода 06. 05. 2015 год.- 04. 07.
2017 год., законната лихва, считано от 12. 07. 2017 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 75
лв. Видно е, че на основа на горната заповед и издадения изпълнителен лист е
било образувано изп. дело № ***по описа на ******с район на действие П.ския
окръжен съд, като от представеното от съдебния изпълнител удостоверение с дата
12. 09. 2018 год. се установява, че след наложен запор на банковите сметки на
ищцата Ц.Н.Ц. са били удържани и преведени на взискателя 755, 21 лв. за лихви и
главница. Горното се потвърждава и от приложеното по делото писмо на
изпълнителния директор на „Т. - П.“ ЕАД, в което е посочено, че след превода на
горната сума остава непогасено задължение за периода 01. 11. 2017 год.- 30. 04.
2018 год. на обща стойност 493, 04 лв. главница и натрупана лихва. С оглед на изложеното
дотук съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 232 ал. 2 във вр. с чл.
79 и сл. от ЗЗД, а именно: между страните по делото е съществувало облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за наем на недвижим имот от 05. 12. 2013
год., и ответниците като наематели не са заплатили консумативните разходи за
ползуването на имота за периодите, посочени в исковата молба. Общият размер на
непогасеното задължение на ответниците възлиза на сумата от 2 327, 26 лв.,
от която 825 лв. неплатена вода, 254, 01 лв. неплатена ел. енергия и 1 248, 14 лв. неплатена топлоенергия. В
този размер предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, като за разликата до претендираните 2 329, 54 лв. искът следва да
се отхвърли.
Частично основателен е и последният от предявените срещу
ответниците осъдителни искове, който намира своята правна квалификация в
разпоредбата на чл. 233 ал. 1 от ЗЗД. Последната предвижда
възникване на отговорност на наемателите за обезщетение за вредите, причинени
от тях или членовете на тяхното домакинство през времето на ползване на имота.
В настоящия случай предпоставките за реализиране на тази имуществена
отговорност са налице. От показанията на свидетелката Н.И. се установява, че
същата работи в агенция за недвижими имоти и е посредничила при сключването на
процесния договор за наем. Свидетелката твърди, че наетият апартамент е бил
след основен ремонт, като след освобождаването му от ответниците е бил в
плачевно състояние: счупени стъкла, забити с пирони прозорци, увредени подови
настилки и стени, счупени моноблокове в банята, мухъл, паднали плочки, липсващи
ел. контакти, висящи на мястото на бойлера кабели. Аналогични са показанията и
на втората разпитана свидетелка М.К.: същата твърди за наличието на изскубани
кабели, липсващи ел. контакти, счупена врата на спалнята, заковани с пирони
прозорци, изгнило шкафче в банята, надупчен ламинат, похабена и непочистена
кухня и т. н. Съгласно заключението на вещото лице П.В., което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, общата стойност на
причинените по време на ползването на наетото жилище вреди възлиза на сумата от
1 054 лв. В този размер предявеният иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като за разликата до 1 785 лв. искът следва да се
отхвърли.
Тук е мястото да се отбележи, че доколкото ответниците са
съпрузи и разходите за наем и консумативни разноски са пряко свързани с нуждите
на семейството им, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 32 ал. 2
от СК и отговорността на ответниците бъде ангажирана като солидарна. По
отношение на обезщетението за вреди отговорността е солидарна по силата на
друга правна норма /чл. 53 от ЗЗД/. Следва да се посочи също така, че по
облигационни искове съпрузите са обикновени, а не необходими другари /така: решение № 7-
2015- I г. о./.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените
деловодни разноски в размер на 1 357, 27 лв. съобразно уважената част от
исковете.
По така изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА- на основание чл. 232 във вр. с чл. 79 от ЗЗД- Р. С.Б. ***, ЕГН **********, и С.А.Б. ***, ЕГН
**********, да заплатят солидарно на Ц.Н.Ц. ***, ЕГН **********, сумата от 6 600, 00 лв., представляваща
неплатен наем за ползването на апартамент ***, находящ се в гр. П., ***, за
периода от 01. 11. 2015 год. до 31. 08. 2018 год., ведно със законната лихва,
считано от 03. 10. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА- на основание чл. 232 във вр. с чл. 79 от ЗЗД- Р. С.Б. ***, ЕГН **********, и С.А.Б. ***, ЕГН
**********, да заплатят солидарно на Ц.Н.Ц. ***, ЕГН **********, сумата от 2 327, 26 лв., представляваща
неплатени консумативни разноски за ел. енергия, вода и ТЕЦ за ползването на
апартамент ***, находящ се в гр. П., ***, ведно със законната лихва, считано от
03. 10. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
2 329, 54 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 233 ал. 1 от ЗЗД- Р. С.Б. ***, ЕГН **********, и С.А.Б. ***, ЕГН
**********, да заплатят солидарно на Ц.Н.Ц. ***, ЕГН **********, сумата от 1 054, 00 лв., представляваща обезщетение
за причинени вреди през времето на ползване на апартамент ***, находящ се в гр.
П., ***, ведно със законната лихва, считано от 03. 10. 2018 год. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 1 785, 00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА- на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- Р. С.Б. ***, ЕГН **********, и С.А.Б. ***, ЕГН **********,
да заплатят на Ц.Н.Ц. ***, ЕГН **********, сумата
от 1 357, 27 лв., представляваща
деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в
14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: