№ 979
гр. П., 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:М.А.А.
при участието на секретаря Х.В.Х.
като разгледа докладваното от М.А.А. Гражданско дело № 20241720106244
по описа за 2024 година
Производството по делото e образувано по искова молба подадена
от „***” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано
от управителя
СРЕЩУ Р. С. Г., с ЕГН: *** с адрес: ***
С искане да бъде осъден ответника Р. С. Г., с ЕГН-*** да заплати на „***" ООД -
гр.П. сумата от 284.33 лв. /двеста осемдесет и четири лв. и 33 ст../ за периода от 17.05.2021г.-
13.08.2024г., от която сума 263.80 лв. / двеста шестдесет и три лв. и 80 ст./ главница за
периода от 17.05.2021г.- 13.08.2024г.и лихва за забава па месечните плащания в размер на
20.53 лв. /двадесет лв. и 53 ст./, за периода от 03.05.2023г.-23.10.2024г. за доставена,
отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***. както и лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите и да
ОСЪДИТЕ ответника да заплати направените от „***" ООД - гр.П. разноски в настоящото
производство mо банкова сметка в „***” АД, клон П., IBAN *** BIC ***. с титуляр „ ***- гр.
П..
Ищецът „***” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***,
представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и ответника
била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по
силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение
1
е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и
канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на
потребители на "***" услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият
в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "***" услуги се
извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените
от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „***”
оператор приети с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР са публикувани и са влезли в
сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод,
че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към "***" ООД парично задължение за изразходвано количество
вода. Начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за
представяне на *** услуги на потребители от *** оператори и са посочени в издадените от
ищеца "***" данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за
доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Ответника в законоустановения едномесечен срок, чрез назначения му особен
представител е подал отговор, в който сочи, че исковете са неоснователни, тъй като няма
качеството на потребител, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на процесния
имот.
Ищецът в съдебно заседание чрез писмена молба от процесуалния си представител
моли иска да бъде уважен, тъй като в хода на процеса ответника е погасил изцяло
задължението за лихви и главница, предвид на което и моли да бъде постановено
осъдително решение само в частта за сторените разноски.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован, чрез особения си
представител сочи, че исковете следвада бъдат отхвълени, тъй като не е собственик на
имота. Ищеца не е доказал при разпределена доказателствена тежест, че ответника е
собственик на имота, тъй като по отношение на собствеността на имота е било ангажирано
като доказателство само справка от имотния регистър, която не е доказателство за
собственост.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Видно от представените Общите условия на *** , одобрени с решение № ОУ –
021/09.06.2006 г. ДКЕВР , съгласно чл. 31, ал. 1, *** оператора издава ежемесечни фактури,
освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е
визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ***
2
услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 от ОУ
потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод
или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на *** при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на *** оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ***
оператора.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на *** , одобрени с решение на ДКЕВР от
23.06.2006 г. , *** оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за
различен период на фактурите. В ал. 2 на чл. 31 от ОУ на *** е визирано задължение
потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях *** услуги в 30 дневен
срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите
суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка.
Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при
предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго.
В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в
месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите ***. Следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на Наредба № 4/2004 г. чл. 11, ал. 5 гласи:
„Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонта на индивидуалните водомери
са задължение на потребителите”. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители
на услугите *** са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически
лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят *** услуги.
По делото беше прието като доказателство по делото, разпечатка от ползвания от
ответника софтуер, от която е видно, че след образуване на делото по сметката на ищеца е
постъпило плащане в размер на претендираната и настоящето производство главница и
лихва.
По делото не се установи, че посоченото, като длъжник лице Р.В.В. е потребител на
„***“ услуги в качеството си на собственик на имот, за който са предоставени *** услуги, на
който ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок,
като задълженото лице. Не може да се направи извод и от горепосоченото доказателство –
извлечение от ползвания софтуер, че именно ответницата е собственик на процесния имот,
тъй като в случая не са налице доказателства кое лице точно е извършило плащането, дали
ответника или трето лице. Предвид на това и не може да се направи извод, че с
конклудентни действия ответницата е признала вземането, чрез частичното му плащане.
В условията на пълно и главно доказване, разпределена доказателствена тежест и
дадените указания с доклада по делото на ищеца, че не сочи доказателства, че ответника е
3
собственик, респ. ползвател на процесния имот. Предвид на това и ищеца в условията на
пълно и главно доказване не доказа, че ответника има качеството на потребител, поради
което и същият не може да се счита за задължено лице за посочения период. В тази връзка е
без значение обстоятелството, че видно от приложените фактури, издадени от ищеца, на
името на ответника е открита партида на имота, тъй като правоотношението възниква не въз
основа откритата партида, а въз основа на това дали лицето има качеството на потребител.
Откриването на партида е последица от придобиването на самото качество, поради което и
само откриването на партида само по себе си е без значение. Липсват данни на какво
основание е открита партида на името на ответника, поради което само от откриването на
тази партида не може да се направи извода, че същият има качеството на клиент. Това води
до неоснователност на така предявените положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1
от ГПК за главницата и за лихвата и същите следва да бъдат отхвърлени. По отношение на
доказателствената стойност на приложената по делото Справка чрез отдалечен достъп до
данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания, в която под номер 1
фигурира и процесния имот, следва да се приложи, че тя се кредитира единствено и само
като индиция за собственост, но не и като доказателство за собсвтеността.
По отношение на дължимостта на направените разноски, настоящия съдебен състав
съобразявайки изхода на спора, намира че предвид отхвърлянето на исковете на ответника
следва да заплатят направените разноски, а видно от доказателствата по делото такива не са
сторени.
Водим от горните мотиви СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният срещу Р. С. Г., с ЕГН: *** с адрес: *** от „***”
ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от управителя иск
да бъде осъдена да заплати сумата от сумата от 284.33 лв. /двеста осемдесет и четири лв. и
33 ст../ за периода от 17.05.2021г.-13.08.2024г., от която сума 263.80 лв. / двеста шестдесет и
три лв. и 80 ст./ главница за периода от 17.05.2021г.- 13.08.2024г.и лихва за забава па
месечните плащания в размер на 20.53 лв. /двадесет лв. и 53 ст./, за периода от 03.05.2023г.-
23.10.2024г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: ***, с абонатен № ***, както
и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред П. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4