Р Е Ш Е Н И Е
№503
от 23.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на седми
юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Ангелина Латунова и прокурор А. Стоянов, като разгледа АНД
/К/ № 268/2023 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на П.Т.К.,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 1/17.01.2023 г. по АНД № 816/2022 г.
по описа на Районен съд – Свиленград. С решението е потвърден електронен фиш
/ЕФ/ серия К № 6551830 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОД на МВР/ - Хасково, с който на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на съдебното решение, постановено в противоречие с материалния закон.
Представени били два броя снимки, като били заснети по 3-4 автомобила, а този,
собственост на жалбоподателя, се движел непосредствено след друг автомобил.
Недоказани били нарушението и неговият извършител. Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание касаторът П.Т.К.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба,
с която иска отмяна на решението и потвърдения с него ЕФ. Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – ОД на МВР Хасково, редовно призован, не
се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен
съд - Хасково,
като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен
съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 02.09.2022 г., в 10:57 часа П.Т.К. е управлявал лек
автомобил, марка *, с рег. номер ***,
в *, на ***. При ограничение на
скоростта 50 км/ч, движение в населено място, автомобилът е засечен да се движи
със 64 км/ч, от която скорост е приспаднат 3 км/ч толеранс в полза на водача и
същата се зачита като 61 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство №
120с52а, представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1, преминало проверка
и съответстващо на одобрения тип. Приложен е протокол за използването на АТСС
на 02.09.2022 г. За извършеното нарушение от ОД на МВР - Хасково е издаден ЕФ серия
К № 6551830 от 02.09.2022 г. Тази фактическа обстановка е установена въз основа
на събраните и кредитирани от РС - Свиленград доказателства.
РС - Свиленград е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание
за отмяна на оспорения ЕФ, като безспорно се установявали нарушението и неговият
извършител. Приел е, че нарушението е установено с техническо средство при
спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, съответно същото е безспорно доказано. При това е
формирал изводи, които настоящият състав не споделя.
Основателно е твърдението в
касационната жалба, че от приложените към административнонаказателната преписка
снимки не може да се установи кое МПС е превишило максимално допустимата
стойност. От прегледа на първата по време снимка се различават най-малко три
леки автомобила, без да са видими техните регистрационни номера, като не може
да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с
процесното АТСС +64 км/ч /прибл./. От прегледа на втората по време снимка се
изброяват най-малко три леки автомобила, като е видим, но неясен,
регистрационният номер на един от автомобилите, а в самата снимка не е посочена
отчетената с процесното АТСС скорост, за да се формира извод, че е налице
превишение на допустимата скорост.
В текстовото съдържание на двете
снимки липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство. По делото липсват каквито и да са
доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС
установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Липсват указания за
начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение
/които биха могли да дадат възможност да се формира извод, че процесният
автомобил попада именно в тази зона, при положение че на представените по
делото снимки са заснети поне три автомобила/, липсват също така и данни
съществуват ли други зони, които се определят от маркерите на изображението и
какво е тяхното значение при определяне на нарушителя и най-вече съществува ли
зона /от изображението/, в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при
определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и
коя е тя.
Формира се извод, че не може да се
установи безспорно осъществено ли е описаното в електронния фиш нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При това и доколкото направените от
Районен съд – Свиленград изводи не съответстват на фактическата обстановка и са
налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът намира,
че постановеното съдебно решение и потвърдения с него ЕФ следва да бъда отменени.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400
/четиристотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за правна защита
и съдействие в производството пред Районен съд – Свиленград, уговорено и
платено в брой видно от договора, приложен в кориците по АНД № 816/2022 г. по
описа на Районен съд – Свиленград. Разноските следва да бъдат заплатени от ОД
на МВР – Хасково съгласно чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР.
Що се отнася до искането на адвоката
на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, съдът намира същото за неоснователно. „За
да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно
адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно
посоченото основание не се нуждае от доказване. Отнася се за изрично предвидено
изключение от общия принцип, според който се заплащат само реално направените
по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува
буквално и да се прилага, без да се изискват и събират доказателства относно
съществуването на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3
ЗАдв.“. /така вж. Решение № 223 от 10.01.2023 г. по адм. д. № 9332/2022 г., ІІІ
отд. на ВАС/. В конкретния случай в полза на адвоката, осъществил безплатната
правна помощ реално, не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
аргумент от чл. 38, ал. 2, изр. Първо от ЗАдв, тъй като по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен по реда и условията
на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., а от представения такъв в производството пред Районен
съд – Свиленград се установява сключването му за оказване на правна защита и
съдействие, изразяваща се единствено в представителство пред Районен съд –
Свиленград. Не представлява и основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда и условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
представеното по АНД № 816/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград
пълномощно, видно от което жалбоподателят единствено упълномощава адвокатът да
подаде жалба срещу процесния ЕФ, да го представлява по делото пред Районен съд
– Свиленград и Административен съд – Хасково.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1/17.01.2023 г. по АНД № 816/2022 г. по описа на Районен съд –
Свиленград И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
електронен фиш серия К № 6551830 от 02.09.2022 г. на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи - Хасково, с който на П.Т.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Хасково да заплати на П.Т.К., ЕГН **********,
с адрес ***, разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.