№ 292
гр. ...., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ...., СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20253600500514 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 229/25.03.2025г. постановено по гражданско дело №
20233630102538 по описа за 2023 година на Районен съд – ...., съдът е
постановил следното:
Поставя в дял на А. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. ....
ул. .... № 14:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
83510.671.98.1.6 - /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и осем точка едно точка
шест/ по кадастралните карта и регистри на гр. ...., община ...., с площ 32
кв.м, с адм. адрес: гр. ...., ул. “....., № 18, ет.2, ап.6, намиращ се многофамилна
жилищна сграда с идентификатор 83510.671.98.1 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка
деветдесет и осем точка едно/, разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.671.98, с предназначение на обекта: жилище, на едно
ниво, при съседни обекти с идентификатори: на същия етаж -
83510.671.98.1.7 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и осем точка едно точка
седем/ и 83510.671.98.1.5/ осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и осем точка едно точка
пет/ под обекта - 83510.671.98.1.2 /осемдесет и три хиляди петстотин и
1
десет точка шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и осем
точка едно точка две/ и над обекта - 83510.671.98.1.10 /осемдесет и три
хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка,
деветдесет и осем точка едно точка десет/, с прилежащите към
апартамента: избено помещение № 35 с площ 3 кв.м и граници: от изток -
общо коридор, от запад - общ коридор, от север - изба 36, от юг изба - 34, от
горе I етаж и от долу земя и 1013/100 000 ид. части от общите части на
сградата и от правото и на строеж върху мястото: така описан по схема
№ .....2023 г. на СГКК гр. ...., а съобразно документ на собственост Договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ на
Стопанска дирекция изграждане на населените места с рег. № .....1978 г.,
имотът съставлява жилище № 6, находящо се в жилищна сграда „....“, вх. 1,
на втори етаж, построена върху държавна земя, парцел първи, в кв. 331 по
плана на гр....., състоящо се от една стая, кухня, ниша и сервизни помещения
на 32 кв.м. застроена площ, заедно с припадащото се избено помещение № 35
и 1013/100000 идеални части от общите части на сградата и 1013/100000
от правото на строеж, при граници за жилището: от изток – двор, от
запад - общ коридор, от север - ап.5, от юг – ап.7; отгоре ІІІ-ти етаж, от
долу І-ви етаж. За избеното помещение граници – от изток - общ коридор,
от запад - общ коридор, от север – изба № 36, отгоре 5 първи етаж, с обща
пазарна стойност 66 600.00 лева (шестдесет и шест хиляди и шестстотин
лева), на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Осъжда А. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. .... ул. .... №
14, за уравнение на дяловете да плати на П. С. А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ...., бул. .... № 20, вх.3, ет.5, ап.60, сумата от 33 300,00
лева (тридесет и три хиляди и триста лева), ведно със законната лихва в
шестмесечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила, на
основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.
Собствеността на поставеното в дял жилище ще бъде придобито от
А. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. .... ул. .... № 14, в чиято
полза е възлагането, от датата на плащане в пълен размер на сумата от 33
300.00 лева (тридесет и три хиляди и триста лева), ведно със законната
лихва, считано от дата на влизане в сила на решението по възлагане до
плащането. При неизпълнение на паричното задължение в указания срок,
възлагателното решение се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан, на основание чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК.
Отхвърля претенцията на П. С. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. ...., бул. .... № 20, вх.3, ет.5, ап.60, за изнасяне имота на публична
продан по реда на чл. 348 ГПК.
Осъжда А. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. .... ул. .... №
14, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС ...., сумата от 1332,00 лв. – държавна такса съобразно с
признатия му дял в прекратената общност.
2
Осъжда П. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ...., бул. .... №
20, вх.3, ет.5, ап.60, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС ...., сумата от 1332,00 лв. – държавна
такса съобразно с признатия й дял в прекратената общност.
Недоволна от това решение е останала П. С. А., която го обжалва. В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение с
което процесния имот да бъде изнесен на публична продан, на осн. чл. 348
ГПК, както и да бъде посочен начина по който следва да бъдат разпределени
сумите, предвид учреденото от другата вещно право на ползване върху
идеалните й части от имота. Твърди, че не са налице предпоставките за
възлагане на имота по чл. 349, ал.2 ГПК. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - А. С. А., чрез
пълномощника си адвокат Г. Г. Г. от АК-...., депозира отговор на жалбата.
Намира жалбата за допустима, а по същество – неоснователна. Моли същата
да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено. Сочи, че спрямо
него са налице всички предпоставки на чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане
процесния имот. Видно от представеното извлечение от имотния регистър към
датата на последното заседание по делото, е че въззиваемия няма друго
жилище. Същият е живял в процесното жилище към момента на откриване на
наследството – смъртта на наследодателката майката на страните Р.К.С.а –
07.04.2002г., видно от показанията на свидетелите С. А. и Р.Г. Смъртта на
наследодателката е настъпила в Дом за възрастни хора с психични
разстройства - с. ....х, общ. Смядово. А. С. А. по обективни причини - също е
страдал от психично заболяване е бил периодично настаняван на лечение,
включително и към момента на откриване на наследството, в психиатрично
заведение в с. Царев брод, община ..... Позовава се на съдебна практика -
Решение № 166 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., II г. о., ГК
Решение № 241 от 17.12.2014 г., постановено по гр. д. № 452 по описа за 2014
г. на Окръжен съд-Видин, не допуснато до касационно обжалване с
Определение № 190 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2015 г., II г. о.,
ГК, както и Решение № 86 от 21.02.2013 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. №
1088/2012 г., не допуснато до касация с Определение № 413 от 17.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 3294/2013 г., I г. о., ГК. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
С Решение № 519/30.06.2025г. постановено по гражданско дело №
20233630102538 по описа за 2023 година на Районен съд – ...., постановено в
производството по реда на чл. 250 ГПК, съдът е оставил без уважение молба
вх.№6051/02.04.2025г. за допълване решение №229 от 25.03.2025г. по гр.д.
№2538/2023г. по описа на ШРС, на П. С. А.. С молбата молителят е поискал
решението да бъде допълнено, като в него бъде посочено че: „На основание
чл. 349, ал.3 ГПК за вземанията за уравнение на дяловете, П. С. А., ЕГН
3
**********, може да впише законна ипотека.“.
Недоволна от това решение е останала П. С. А., която го обжалва, чрез
пълномощникът си адвокат С. С. Г. от АК - ..... В жалбата се сочи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение с което основното решение
да бъде допълнено, съгласно молбата и по чл. 250 ГПК, като в диспозитива се
посочи, че на основание чл. 349, ал.3 ГПК за вземанията за уравнение на
дяловете, П. С. А., ЕГН **********, може да впише законна ипотека. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - А. С. А. не депозира
отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивницата не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат С. С. Г. от АК –
...., която поддържа жалбите и излага подробни съображения. Представя и
писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемият не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Г. Г. Г. от АК-
...., която поддържа отговора на въззивната жалба. Оспорва въззивните жалби
и моли обжалваните решения да бъдат потвърдени. Излага подробни
съображения. Представя и писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
....СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решенията
само по наведените оплаквания в жалбите.
Решенията са валидни, допустими и правилни, като въззивният състав
споделя мотивите им, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решенията, следва да
се добави и следното:
По жалбата срещу основното Решение № 229/25.03.2025г.
постановено по гражданско дело № 20233630102538 по описа за 2023
година на Районен съд – .....
Производство e за делба във фаза по извършването.
С влязло в сила Решение № 519/04.07.2027 г., постановено по делото,
допълнено по реда на чл. 250 ГПК с Решение № 642 от 13.08.2024г., е
4
допуснато извършването на съдебна делба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 83510.671.98.1.6 - /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка
деветдесет и осем точка едно точка шест/ по кадастралните карта и
регистри на гр. ...., община ...., с площ 32 кв.м, с адм. адрес: гр. ...., ул. “....., №
18, ет.2, ап.6, намиращ се многофамилна жилищна сграда с идентификатор
83510.671.98.1 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и осем точка едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.98, с
предназначение на обекта: жилище, на едно ниво, при съседни обекти с
идентификатори: на същия етаж - 83510.671.98.1.7 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка
деветдесет и осем точка едно точка седем/ и 83510.671.98.1.5/ осемдесет и
три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка
деветдесет и осем точка едно точка пет/ под обекта - 83510.671.98.1.2
/осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет
и едно точка деветдесет и осем точка едно точка две/ и над обекта -
83510.671.98.1.10 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка, деветдесет и осем точка едно точка
десет/, с прилежащите към апартамента: избено помещение № 35 с площ 3
кв.м и граници: от изток - общо коридор, от запад - общ коридор, от север -
изба 36, от юг изба - 34, от горе I етаж и от долу земя и 1013/100 000 ид.
части от общите части на сградата и от правото и на строеж върху
мястото: така описан по схема № .....2023 г. на СГКК гр. ...., а съобразно
документ на собственост Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 от ЗТСУ на Стопанска дирекция изграждане на
населените места с рег. № .....1978 г., имотът съставлява жилище № 6,
находящо се в жилищна сграда „....“, вх. 1, на втори етаж, построена върху
държавна земя, парцел първи, в кв. 331 по плана на гр....., състоящо се от
една стая, кухня, ниша и сервизни помещения на 32 кв.м. застроена площ,
заедно с припадащото се Избено помещение № 35 и 1013/100000 идеални
части от общите части на сградата и 1013/100000 от правото на строеж,
при граници за жилището: от изток – двор, от запад - общ коридор, от
север - ап.5, от юг – ап.7; отгоре ІІІ-ти етаж, от долу І-ви етаж. За
избеното помещение граници – от изток - общ коридор, от запад - общ
коридор, от север – изба № 36, отгоре 5 първи етаж: при следните квоти за
страните: 1/2 /една втора/ идеална част за А. С. А. с ЕГН **********; 1/2
/една втора/ идеална част за П. С. А. с ЕГН **********.
Възлагателната претенция по чл. 349, ал.2 ГПК от въззиваемата страна
е била надлежно и своевременно предявена в първото съдебно заседание след
допускане на делбата.
По отношение на процесния имот на 07.11.2023г., т.е. преди образуване
на делбеното производство, е учредено право на ползване на ½ ид.част от А.
С. А. в полза на сестра му С. С. А..
5
Въззиваемият е притежавал и е дарил на 05.11.2024г. /т.е. в хода на
делото/ 1/8 ид. част от жилищна сграда в с. ..... /неправилно посочено в
обжалваното решение като с. ..../, общ. Хитрино, обл. .... на Т.П.Т. който е
син на горепосочената С. С. А..
Не се спори, че възиваемият няма друго жилище. Спори се само, дали
извършените от него горепосочени разпореждания с имоти представляват
пречка за уважаване на възлагателната му претенция по чл. 349, ал.2 ГПК, тъй
като според жалбоподателя същите представляват злоупотреба с права.
Въззивницата притежава, както е отразено в справката от Агенцията по
вписванията - апартамент №60, ет.5, ЕЖБ „...., на ул. „.... № 20 в гр....., считано
от 19.10.1994г. /л. 98 РС/.
Относно обстоятелството дали въззиваемият притежава друго жилище
и дали е живял в процесния имот при откриване на наследството са разпитани
в качеството на свидетели лицата С. С. А., Р.Д. Д.В. и И.И.. Първите двама
сочат, че въззиваемият е живял в процесния имот при откриване на
наследството, както и че няма друго жилище, докато другите двама, сочат, че
не са го виждали в този имот.
Видно от заключението на съдебно техническа и оценителна
експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, е че
процесния имот е неподеляем. Определената пазарната стойност на целия
имот без учредено право на ползване е в размер на 66 600,00 лв. Пазарната
стойност на ½ идеална част от имота без учредено право на ползване е в
размер на 33 300 лв. Правото на правото на ползване за ½ идеална част от
имота е в размер на 18 781 лв.
Основните спорни въпроси, пренесени и пред настоящата инстанция
са:
- дали делбата следва да се извърши чрез възлагане на въззиваемия по
реда на чл. 349, ал.2 ГПК, /както е постановил първоинстанционния съд/ или
чрез изнасяне на публична продан по реда на чл. 353 ГПК /каквото искане е
направил въззивника във въззивната жалба/;
- определената от съда действителна цена на възлагания имот по
реда на чл. 349, ал.4 ГПК.
В тази връзка следва да се посочи на първо място, че както беше
изложено по-горе, възлагателната претенция от въззиваемата страна е била
надлежно и своевременно предявена в първото съдебно заседание след
допускане на делбата.
По отношение на останалите предпоставки, визирани в чл. 349, ал.2
ГПК, следва да се посочи, че с постановките на т.7 от Тълкувателно решение
№ 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК е прието, че право на
възлагане по чл. 288, ал.3 ГПК(отм.) /аналогичен на чл. 349, ал.2 ГПК/, има
само съделителят-наследник, който е живял в сънаследствения имот към
момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище към
6
момента на извършване на делбата. В мотивите към т.7 е пояснено, че
изискването сънаследникът "да е живял в жилището" предполага трайно
фактическо състояние на установяване и пребиваване на съделителя в
жилището с цел използването му по предназначение, като доказването на този
правнорелевантен факт е свързано с установяване на различни конкретни за
случая обстоятелства и следва да е пряко и пълно. От показанията на
свидетелите С. А. и Р.Д. ценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че
въззиваемият е живял в делбения имот както към момента на смъртта на
наследодателя, поради което тази предпоставка е налице. Показанията на тези
свидетели са изградени въз основа на лични впечатления, същите са логични,
пълни, последователни и съвпадащи в детайлите. Поради заболяването си,
въззиваемият често е бил на лечение в Държавна психиатрична болница с.
Царев брод, като и към момента е потребител на психично-здравна помощ в
Защитено жилище за лица с психични разстройства в с. Царев брод, общ. ....
/обстоятелство което се признава и от въззивника още с отговора на
исковата молба – л. 23-25 РС/. Според съда, това обстоятелства обяснява
факта, че свидетелите водени от въззивника – Д.В. и И.И., не са виждали
въззиваемия в имота. Ето защо, показанията на тези двама свидетели не водят
до извод, че възиваемият не е живял в имота при откриване на наследството.
Обстоятелството, че тези свидетели не са го виждали в имота, не изключва
възможността същият да е живял в имота при откриване на наследството, в
който смисъл са показанията на другите свидетели - С. А. и Р.Д.
По отрицателната предпоставка за липсата на друго жилище
практиката приема, че това е друг жилищен имот, който по своето
предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди. Не се счита, че
наследникът има такова жилище, когато се е разпоредил с жилищен имот
преди или по време на делбения процес, когато притежава идеална част
от имот или имот в друго населено място, или когато имотът е обременен с
право на ползване, учредено в полза на трето лице, когато наличието на такива
и други подобни обстоятелства сочи, че имотът не е годен за задоволяване на
жилищните нужди на съделителя. Вж. Определение № 431 от 3.07.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3065/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 1216 от 22.05.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 3931/2022 г., II г. о., ГК.
Неоснователно е възражението на въззивника за злоупотреба с право от
страна на въззиваемия, тъй като се е разпоредил с жилищен имот, поради
което е налице пречка в негов дял да бъде възложен процесния имот по реда
на чл. 349, ал. 2 ГПК-съгласно разясненията, дадени в т. 7 на Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК право на
възлагане по този ред има съделителят-наследник, който не притежава друго
жилище към момента на извършване на делбата, дори същият да се е
разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес. Така
и Решение № 19 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 619/2012 г., II г. о., ГК и
Решение № 89 от 12.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2018 г., I г. о., ГК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че разпореждането в
7
хода на процеса /дарение/ касае идеални части от имот /1/8 ид.ч./ и то в друго
населено място /с. .... общ. Хитрино, обл. ...., а процесния имот е в гр. .... /.
По въпроса дали въззиваемият има друго жилище.
Въпросният факт по своето естество е "отрицателен" такъв, поради
което и за оборването му е нужно да се ангажират доказателства за наличието
на отричащ го положителен факт (примерно, че лицето притежава такъв
имот). В конкретния случай въззиваемият е ангажирал гласни доказателства
чрез разпита на двама свидетели, които доказателства, наред с декларираното
от него, че не притежава друг имот, е достатъчно, за да се приеме, че и тази
предпоставка е налице. От страна на въззивника не са ангажирани никакви
доказателства в обратна посока - за "положителния" факт, поради което и
настоящият състав на приема, че въззиваемият не притежава друго жилище.
Така по делото безспорно се установява, че въззиваемия няма друго жилище
/след дарението от 05.11.2024г., т.е. по време на делбения процес, на
притежаваните от него 1/8 ид.ч. от имот в с. ..... /неправилно посочено в
обжалваното решение като с. ..../, общ. Хитрино, обл. .... /л. 72-74 РС/. Но
дори и да не беше дарил притежаваните от него идеални части от имота в с. ....
отново щеше да се приеме, че няма друго жилище по см. на чл. 349, ал.2 ГПК,
тъй като както вече се посочи, се касае за идеални части от жилище и то в
друго населено място.
По възражението, че след като още преди делбения процес
въззиваемият е учредил вещно право на ползване върху притежаваните от
него идеални части от процесния имот, то искането му за възлагане по чл.
349, ал. 2 ГПК се явява неоснователно.
Учреденото право на ползване може да бъде критерий при
разпределение по чл. 353 ГПК. В случая обаче се касае за възлагане по чл. 349,
ал. 2 ГПК и тъй като са налице предпоставките за възлагането, наличието на
правото на ползване е неотносимо, а на съделителя, който не го е учредявал се
дължи стойността на необременения му дял.
По възражението, че не е изяснен факта къде точно последно е
живяла наследодателката – в процесния имот или в Дом за възрастни хора с
психични разстройства - с. ....х, общ. Смядово, обл. .....
Обстоятелството дали наследодателката последно е живяла в
процесния имот е неотносимо към спора по делото.
По възражението, че пълномощното пред първоинстанционния съд, с
което въззиваемия е упълномощил своя пълномощник е подписано, както от
въззиваемия така и от неговата сестра – свидетелят С. А., в чиято полза е
учредил е вещно право на ползване върху притежаваните ид.ч. от имота, а в
полза на нейния син е дарил притежаваните 1/8 ид.ч. от друг имот, като
това будело въпроса, дали въззиваемия разбира свойството и значението
действията си, както и че този свидетел е заинтересован.
Обстоятелството, че горепосочения свидетел също е подписал
пълномощното заедно с въззиваемия, не води до опорочаване на
8
пълномощното. За пълнота следва да се посочи, че пред настоящата
инстанция бе представено друго пълномощно, с което въззиваемата страна е
упълномощила пълномощник, без в пълномощното да фигурира сестра му С.
А. /л. 15 ОС/. Безспорно е, че свидетелят С. А. е заинтересован свидетел,
поради което, както вече се посочи, нейните показания се ценят по реда на чл.
172 ГПК. Що се касае за обстоятелството, дали въззиваемият разбира
свойството и значението действията си, следва да се посочи, че липсват
представени доказателства от които да се установява, че същият не разбира
свойството и значението действията си. Действително, верни са твърденията
на жалбоподателя, че през 2002г. въззиваемият е бил поставен под запрещение
/ограничено/, което е било отменено през 2019г. /На съда е служебно
известно, че с влязло в сила като необжалвано Решение № 26 от 06.02.2019г.
по гр.д. № 400/2018г. по описа на Окръжен съд – .... е отменено ограниченото
запрещение на въззиваемия постановено с решение от 14.12.2002г. по гр.д. №
280/2002г. по описа на Окръжен съд – ..../. Това обаче не води до извод, че
въззиваемият към датата на подписване на пълномощното не е разбирал
свойството и значението действията си.
В заключение, настоящата инстанция счита, че правилно
първоинстанционния съд е стигнал до извода, че всички предпоставки по чл.
349, ал.2 ГПК са налице по отношение на въззиваемия, поради което и
правилно му е възложил делбения имот.
По отношение на цената на същия, респективно сумата, която
въззиваемия следва да заплати на въззивницата за уравняване на техните
дялове, настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е
определил сумата от 33 300 лв., предвид че съгласно неоспореното
заключение на заключението по СТЕО пазарната цена на процесния имот без
учредено право на ползване е в размер на 66 600 лв. Въззивницата притежава
½ ид.ч. от имота. Т.е. стойността на нейния дел, който не е обременен с
учредено право на ползване е именно 33 300 лв. /1/2 от 66 600 лв./.
По възражението на въззивницата, че въззивната инстанция
следваше да назначи нова оценителна експертиза, предвид изминалото време
от предходната експертиза.
Действително, когато от оценяването на имотите до извършването на
делбата е изминал значителен период от време, съдът е длъжен и служебно да
назначи нова експертиза за определяне на действителната пазарна стойност,
тъй като съществува вероятност през този период да са настъпили значителни
промени в цените на недвижимите имоти. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН всеки
съделител следва да получи реален дял от делбеното имущество, ако това е
възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Определянето
на пазарната цена на дяловете, а оттук - и присъждането на суми за уравнение,
е служебно задължение на съда. Дяловете се оценяват с помощта на вещи
лица съобразно конкретното състояние на имота и на пазара на недвижими
имоти в съответния регион. Пазарната цена се определя към момента на
9
извършване на делбата, който в случаите, когато периодът между
приемането на заключението на вещото лице и постановяване на
съдебното решение, е кратък, на практика съвпада с момента, когато
вещото лице е дало заключението си. Но когато този период от време е
значителен, съдът следва да възложи на вещо лице изготвяне на ново
заключение за цената на имота, защото в тази хипотеза с основание може да се
предполага, че тя се е променила. Така Решение № 120 от 11.10.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2763/2018 г., I г. о., ГК и Определение № 1559 от 27.03.2025 г. на
ВКС по гр. д. № 1666/2024 г., I г. о., ГК.
Обстоятелствата по настоящото дело, които следва да се отчетат при
преценката на въпроса дали въззивният съд е бил длъжен да назначи нова
експертиза за актуална оценка на делбения имот, са следните:
Заключението на вещото лице за оценка на делбения имот е прието от
първата инстанция в съдебно заседание на 25.02.2025 г. То не е било оспорено
от страните. Устните състезания пред въззивния съд са приключили на
18.11.2025 г., т. е. 8 месеца и три седмици след приемане на оценката на
имотите в първата инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че този
период е кратък, а не значителен, поради което съдът не следва да възложи на
вещо лице изготвяне на ново заключение за цената на имота, защото в тази
хипотеза не може с основание може да се предполага, че тя се е променила. В
настоящия случай са изминали само 8 месеца, което не е голям срок, както
вече е имал повод да посочи ВКС в Определение № 919 от 2.05.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 4807/2022 г., I г. о., ГК, поради което не следва да се изготвя
ново заключение за цената на имота.
По възражението, че в първоинстанционното решение не е посочен
начина по който би следвало да се изчислят сумите за разпределение при
евентуална публична продан по чл. 349, ал.6, изр.2 ГПК.
Производство за прогласяване обезсилването по право на
възлагателното решение по чл. 349, ал. 6 ГПК не е самостоятелно, а е част от
делбеното производство. Така и Определение № 10 от 14.01.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 3386/2021 г., I г. о., ГК.
Ако в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК съделителят в чийто дял е поставено
жилището не заплати сумите за уравнение на дяла на другия съделител, съдът
ще процедира съобразно чл. 349, ал. 6 ГПК и т. 11 от Тълкувателно решение
№ 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, като постанови
изнасяне на публична продан на имота, предмет на обезсиленото по право
възлагане. В мотивите по т. 11 на същото тълкувателно решение е посочено,
че и при обезсилване по право на възлагателно решение за делба, новото
извършване на делбата следва да стане по действителната пазарна цена на
имота. Вж. и Решение № 166 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., II
г. о., ГК. Ако бъде постановено решение по чл. 349, ал.6 ГПК, то именно с
него ще бъде посочено при какви квоти между съделителите следва да
бъде разпределена получената от проданта сума – така и Решение № 473
10
от 23.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 5025/2023 г.
По възражението, че съдът не е обсъдил съставения протокол
отразяващ среща между страните, при която е обсъждана доброволна
делба на процесния имот.
Водените между страните преговори относно евентуална доброволна
делба са неотносими в производството по съдебна делба.
По доказателствените искания във въззивната жалба, включително и
да се допусне да разпит в качеството на свидетел Управителят на
защитеното жилище, в което е живял въззиваемият, за установяване на
обстоятелствата откога живее в това жилище, какво представлява,
постоянно ли живее там, кой се грижи за него, за лечението му и даването
на лекарства и други, както и другите доказателствени искания във
въззивната жалба.
Доказателствените искания съдържащи се в жалбата, са преклудирани
предвид разпоредбата на чл. 266, ал.1 ГПК, като не са налице предпоставките
на чл. 266, ал.2 и ал.3 ГПК.
По жалбата срещу постановеното по реда на чл. 250 ГПК Решение
№ 519/30.06.2025г. постановено по гражданско дело № 20233630102538 по
описа за 2023 година на Районен съд – .....
Основният спорен въпрос е дали съдът дължи произнасяне с
диспозитив по чл. 349, ал. 3 от ГПК, съгласно която разпоредба „За
вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат
законна ипотека.“.
Действително по този въпрос е налице противоречива съдебна
практика.
Според ПЪРВОТО становище: Съгласно чл. 349, ал. 3 от ГПК, за
вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите страни могат да
впишат законна ипотека. Посочената разпоредба предоставя правна
възможност на страна в процеса да впише ипотека за нейните вземания върху
предмета на делото. Исканията на страните, които се предявяват пред съда и
по които съдът дължи произнасяне с диспозитив, са тези по чл. 349, ал. 1 от
ГПК и по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Останалите алинеи на същия член, не
представляват искания на страните, а законови последици от решението или
от неизпълнението му в посочен срок. Съдът не дължи преписването на
разпоредбите от ГПК в диспозитива на решението, тъй като те действат ex
lege – решението на съда не води до възникването на посочените права, а те
възникват по силата на самия закон. Учредяването на законна ипотека се
допуска направо по силата на закона, но в изрично посочени случаи и то само
за определена категория кредитори. При учредяване на законна ипотека е
налице единствено производство по вписване. То започва с молба на
кредитора с искане за нейното вписване и последващо определение на съдията
по вписванията, с което тази молба се уважава. В тази хипотеза може да се
каже, че е налице изцяло процесуален фактически състав. Той е съставен от
11
два публичноправни елемента – молбата на кредитора и определението на
съдията по вписванията. Чрез учредяването на законната ипотека кредиторът
упражнява свое потестативно право, което е допустимо само в лимитивно
изброените в закона хипотези, една от които е чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗЗД /вр. с
чл. 349, ал. 3 от ГПК/. Възможно и допустимо е в съдебното решение да се
вписват и законни последици от решението, но това не представлява
произнасяне на съда по исканията на страните и не е диспозитив на
решението. Вписването на тези последици в решението, когато то е
направено, е само информативно. За своите процесуални права страната е
длъжна да се грижи самостоятелно. Това становище намерило израз в
Решение № 694 от 8.06.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2341/2021 г.
Според ВТОРОТО становище: Съдът дължи произнасяне с диспозитив
по чл. 349, ал. 3 от ГПК. Това становище намерило израз в Решение № 103 от
23.01.2015 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2262/2014 г., Решение № 337 от
25.07.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 294/2019 г., Решение № 160 от
5.06.2015 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 152/2015 г.
Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с
Тълкувателно решение, по реда на чл. 124, ал.1 и чл. 130 ЗСВ.
Настоящият съдебен състав приема за правилно първото от двете
горепосочени становища.
Възможността за вписване на законна ипотека е законна последица и
съдът не е длъжен да я отразява в решението си, нито да указва на
правоимащия с какви възможности разполага. Така или иначе съсобствеността
не е прекратена до изплащане сумата по уравнение на дела, тъй като за
решенията за възлагане по чл. 349, ал. 2 и 3 ГПК законът /чл. 349, ал.6, изр.1
ГПК/ обвързва пораждането на вещноправния ефект с плащането на
паричното уравнение в шестмесечен срок. Ето защо, настоящия съдебен
състав счита, че не се касае до непълнота на решението, поради което
правилно първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата по чл. 250
ГПК на настоящия жалбоподател.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че решенията на
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Ето защо, следва да
бъдат потвърдени.
По разноските.
С оглед изхода на делото право на разноски има само въззиваемата
страна-ищец. В нейна полза следва да се присъдят сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер
на 1 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
на основание чл. 273, във вр. чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК, съдът,
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 229/25.03.2025г. постановено по
гражданско дело № 20233630102538 по описа за 2023 година на Районен съд
– .....
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 519/30.06.2025г. постановено по
гражданско дело № 20233630102538 по описа за 2023 година на Районен съд
– .....
ОСЪЖДА П. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ...., бул. ....
№ 20, вх.3, ет.5, ап.60 ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес обл. ...., общ. Хитрино, с. .... ул. .... № 14, на основание чл.
273, във вр. чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 300 /хиляда и триста/
лева – съдебни разноски във въззивното производство.
На осн. чл.115, ал.2 ЗС, дава шестмесечен срок на страните, считано от
влизане на решението в сила, за отбелязването му в Службата по вписванията
- ..... След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13