Разпореждане по дело №270/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 451
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20231700500270
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 451
гр. Перник, 26.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500270 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* чрез
адв. П. В. В., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 22, ет. 2, ап. 3 против
решение № 137 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 1249/2022 г. на Районен съд гр. П.,
с което се отхвърлят изцяло предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК ********** искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че Н. И. М. ЕГН ********** гр.***
ДЪЛЖИ СУМИТЕ в размер 4320.48 лева - главница ведно със законната лихва върху тази
главница от датата на заявлението 14.09.2021 до окончателното изплащане на сумите. С
решението на осн. чл. 232 от ГПК е прекратено производството в частта за сумата от 943
лева. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцовото дружество са възложени разноските
по делото.
В жалбата се поддържа, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно
поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Намира за неправилно
приетото от първата инстанция, че при неплащане на която и да е месечна вноска, кредитът
става автоматично предсрочно изискуем, като допълва, че така постановено решението
противоречи на съдебната практика. В случаите в които е уговорено връщането на сумата да
става на погасителни вноски на предварително определени дати, това не превръща тези
вноски в периодични плащания. Поради което следва, че по отношение на процесния
договор за кредит, в който кредиторът се е съгласил да приеме изпълнение на части, не
следва да се прилага кратката 3-годишна давност по чл. 111, бук. „в“, а 5-годишната давност
по чл. 110 ЗЗД. Доколкото срокът за погасяването на цялото задължение е предварително
определен (в конкретния случай това е датата 04.07.2018 г.), при настъпване на
изискуемостта и на последната вноска, настъпва и изискуемостта на цялото задължение. В
този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. По изложени
съображения се твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.09.2021 г. процесното вземане не е погасено по давност. Прави искане за
постановяване на решение, с което да бъде отменен акта на първата инстанция като се
постанови ново решение, с което ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми
на ищеца. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Н. И. М. чрез адв. Бл. Б. е подал отговор на жалбата, с
който твърди, че същата е неоснователна. Счита, че районният съд е постановил решението
си при стриктно спазване на законовите разпоредби след като са анализирани прецизно и
задълбочено всички събрани по делото доказателства и като са обсъдени направените от
страните доводи и възражения. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а първоинстанционното решението да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 31.05.2023 г. от 10,20 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а
на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2