Решение по КНАХД №797/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. А. с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ап.6, подадена чрез пълномощника му адв. П. Б. Х. от АК – Стара Загора, срещу Решение № 261 от 16.06.2025г., постановено по АНД № 673/ 2025г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-1228-005261 от 13.12.2024г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен направения от въззивния съд извод, че административно наказателното обвинение е обосновано в необходимата степен от фактическа страна, както и че при реализирането на отговорността не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че не са изпълнени нормативно предвидените условия за законосъобразност на проверката от гл.т наличието на основание за тестване на лицето за употреба на наркотични вещества, както и мястото на извършване на проверката. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-1228-005261 от 13.12.2024г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление и наложените на Д. А. административни наказания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д. Н. А. против Наказателно постановление № 24-1228-005261 от 13.12.2024г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 1075683 от 29.10.2024г., на Д. А., на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, са наложени административни наказания - глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 29.10.2024г., в 11.25 часа, в гр. Стара Загора, на [улица]до № 2 в посока запад-изток, А. управлява собствения си л.а с рег. № [рег. номер], като водачът категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични или техни аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARРК 0020 в сградата на 02 РУ – Стара Загора в 12.00 часа. На водача е издаден талон за изследване № 294683, като А. отказва да даде кръв за изследване, видно от Протокол за медицинско изследване.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административно наказателното обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, за което на Д. А. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършеното от Д. А. нарушение по чл. 174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Противно на твърдяното от касатора, наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна административното обвинение, с посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, както правилно е прието в обжалваното решение. Съответно изводът на съда, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е установено и доказано по несъмнен начин, е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Обосновано от гл.т на доказателствата и правилно от гл. т на закона въззивният съд е приел, че описаното поведение на привлеченото към отговорност лице (изричен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и изричен отказ за изпълнение на предписание за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози), е съставомерно поведение, правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози - административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното деяние. Константна е и съдебната практика, че няма нарушение на правилата за извършване на проверката, ако с цел осъществяване на тази проверка водачът бъде отведен от мястото, където е спряно действието му по управление на МПС, до място, където да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Доколкото осъществяването на тестването на водача на МПС за употреба на наркотични вещества или техни аналози на мястото на извършване на контрола (мястото на извършване на проверката от контролните органи на МВР), не е необходимо условие за законосъобразност на проверката, неоснователно е възражението на касатора за незаконосъобразно процедиране при установяване на нарушението. А твърденията по защитната теза на санкционираното лице, че е отказало да бъде тествано за употреба на наркотични вещества, тъй като след като е преустановил управлението на МПС, поради очакването, че ще му бъде направен обиск, е употребил незначителното количество наркотик, което е носил в себе си, е несъстоятелно.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Д. А. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 130 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 261 от 16.06.2025г., постановено по АНД № 673/ 2025г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1228-005261 от 13.12.2024г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА Д. Н. А. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ап.6, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 130 (сто и тридесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.