№ 1633
гр. Варна, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20243110108883 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ
Ищецът П. К. А. твърди, че за периода от 02.05.2011 г. до 26.05.2024 г. е
заемал длъжността „инженер инвеститорски контрол“ при ответника „С. П. Р.
М.“ ЕООД. Сочи, че мястото му на работа било в гр. *******“, апартаментен
хотел в поземлен имот с идентификатор *******.
Заявява, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от
27.05.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на
работа. Поддържа, че брутното трудово възнаграждение, което е получил през
месеца, предхождащ датата на прекратяване на трудовото правоотношение, е в
размер на 1995.20 лева. Излага, че работодателят не му е изплатил дължимото
трудово възнаграждение за периода от 01.02.2024 г. до 26.05.2024 г.,
обезщетение за неползвания платен годишен отпуск за 44 дни и обезщетение
за оставането му без работа по чл. 222, ал. 1 КТ.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати
следните суми:
1) сумата от 6121.67 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2024 г. до 26.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
16.07.2024 г., до окончателното й изплащане;
2) сумата от 1995.20 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа при уволнение поради намаляване обема на работа, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
1
16.07.2024 г., до окончателното й изплащане;
3) сумата от 2867.63 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск 44 дни, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 16.07.2024 г., до окончателното й
изплащане.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В проведеното на 25.04.2025 г. открито съдебно заседание по делото е
допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
чрез увеличаването му от сума в размер на 2867.63 лева на сума в размер на
3910.40 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил писмени доказателства, установяващи наличието
на трудово правоотношение между страните, а именно – трудов договор от
29.04.2011 г. /л. 5-6/ и допълнително споразумение от 29.07.2011 г. /л. 7/.
Видно от тяхното съдържание, ищецът е заемал първоначално длъжността
„технически ръководител, строителство“, а считано от 29.07.2011 г. –
„инвеститорски контрол“ в „С. П. Р. М.“ ЕООД.
Към исковата молба е приложено предизвестие от 25.04.2024 г. /л. 10/, с
което ответното дружество е уведомило ищеца, че възнамерява да прекрати
трудовото му правоотношение поради намаляване обема на работа.
Предизвестието е връчено на 26.04.2024 г. По силата на Заповед №
5/21.05.2024 г. /л. 11/ трудовият договор с ищеца е прекратен на посоченото в
предизвестието основание, считано от 27.05.2024 г. Със заповедта е
разпоредено изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за общо 44 дни.
Видно от приложената на л. 55 от делото справка от 27.03.2025 г., след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е
полагал труд при друг работодател.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната
експертиза /л. 41-44/, което съдът кредитира като компетентно изготвено,
подробно и аргументирано, се установява, че нетният размер на дължимото в
полза на ищеца трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април
2024 г. е в размер от по 1583.19 лева. За м. май 2024 г. вещото лице е
отбелязало, че начислените нетни суми възлизат на 4703.30 лева, в т.ч.
обезщетение по чл. 224 КТ. Изрично в съдебно заседание уточнява, че само
нетното трудово възнаграждение за м. май възлиза на 1183.94 лева.
Следователно общият нетен размер на неизплатените трудови възнаграждения
за исковия период възлиза на 5933.51 лева. Съгласно заключението брутното
трудово възнаграждение на ищеца за м. април 2024 г. е в размер на 1955.20
лева, а претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 3910.40
2
лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В случая от коментираните по-горе писмени
доказателства по безспорен начин се установява наличието на трудово
правоотношение между страните през исковия период. При липсата на
доказателства за заплащане на трудово възнаграждение за този период
предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ се явява доказан по основание. Ищецът
претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 6121.67 лева, като
същевременно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че дължимият от работодателя нетен размер на трудовото
възнаграждение за периода от м. февруари до м. май 2024 г. възлиза на 5933.51
лева. До този размер искът следва да бъде уважен, като за разликата над него
до претендирания размер от 6121.67 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
Чл. 222, ал. 1 КТ урежда право на обезщетение в полза на работника,
чието трудово правоотношение е прекратено на визираните в нормата
основания, в т. ч. и поради намаляване обема на работа. Съгласно изр. второ
от цитираната разпоредба дължимото от работодателя обезщетение е в размер
на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е
останал без работа, но за не повече от 1 месец. Предвид посоченото в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание безспорно
в случая е налице хипотеза, в която в полза на работника възниква правото на
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. При това по делото са представени
доказателства за оставането на ищеца без работа. Размерът на дължимото
обезщетение следва да бъде определен в съответствие с правилото на чл. 228,
ал. 1 КТ, като то се равнява на полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на
трудовото правоотношение, а имено – м. април 2024 г., което съгласно
извършените от вещото лице изчисления възлиза на 1955.20 лева. До така
определения размер искът следва да бъде уважен, като същият бъде отхвърлен
за разликата над него до претендираната сума от 1995.20 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се
присъжда трудово възнаграждение и обезщетение за оставане без работа,
следва да се допусне предварително изпълнение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Посочената правна норма предвижда в полза на работника или
3
служителя притезателното право да получи парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение. От приложената към исковата молба заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение става ясно, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван
платен годишен отпуск в размер на 44 дни. На тази база вещото лице е
изчислило, че работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер
на 3910.40 лева. Предвид обстоятелството, че искът е увеличен до тази сума
той следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане за присъждане
на сторените по делото разноски, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1667.75 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ВРС сумата от 668.17 лева, представляваща дължимата
държавна такса за производството в размер на 471.96 лева и 196.21 лева
възнаграждение за вещо лице съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. П. Р. М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ НА П. К. А., ЕГН **********, от с.
*******, следните суми:
- СУМАТА ОТ 5933.51 лева /пет хиляди деветстотин тридесет и три
лева и петдесет и една стотинки/, представляваща неизплатено нетно
трудово възнаграждение за периода от 01.02.2024 г. до 26.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
16.07.2024 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ;
- СУМАТА ОТ 1955.20 лева /хиляда деветстотин петдесет и пет лева
и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа
при уволнение поради намаляване обема на работа, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 16.07.2024 г.,
до окончателното й изплащане, на основание чл. 222, ал. 1 КТ;
- СУМАТА ОТ 3910.40 лева /три хиляди деветстотин и десет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск 44 дни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 16.07.2024 г., до окончателното й изплащане,
на основание чл. 224, ал. 1 КТ,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва:
4
- за неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.02.2024
г. до 26.05.2024 г. за разликата над сумата от 5933.51 лева /пет хиляди
деветстотин тридесет и три лева и петдесет и една стотинки/ до предявения
размер на вземането от 6121.67 лева /шест хиляди сто двадесет и един лева и
шестдесет и седем стотинки/;
- за обезщетение за оставане без работа при уволнение поради
намаляване обема на работа за разликата над сумата от 1955.20 лева
/хиляда деветстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки/ до предявения
размер на вземането от 1995.20 лева /хиляда деветстотин деветдесет и пет
лева и двадесет стотинки/.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъденото
неизплатено трудово възнаграждение, както и за присъдено обезщетение за
оставане без работа поради уволнението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С. П. Р. М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ НА П. К. А., ЕГН **********, от с.
*******, СУМАТА ОТ 1667.75 лева /хиляда шестстотин шестдесет и седем
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща извършени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С. П. Р. М.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата 668.17 лева /шестстотин
шестдесет и осем лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса и разноски за производството, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5