Определение по дело №57869/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22276
Дата: 25 юни 2023 г. (в сила от 25 юни 2023 г.)
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20221110157869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22276
гр. София, 25.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110157869 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответника “АТЕГ” АД,
ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.АС“ № 84-86, бизнес център
„УМ“, ет.12, представлявано от СА, с която се иска изменение на постановеното по делото
решение по отношение присъденото възнаграждение на пълномощника на ищеца.
В молбата са наведени доводи, че макар и да са предявени два иска, то защитимия
интерес е идентичен, по едно правоотношение, поради което следва да бъде определено
едно възнагарждение.
В срока за отговор на молбата, насрещната страна Н. М. А., ЕГН ********** , чрез
адв.Иванова е депозирала такъв, с който оспорва молбата.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Молбата за изменение на постановеното по делото решение за извършените от ищеца
разноски, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен интерес. Същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява и основателна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. М. А., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.ФЖ № 6А, чрез адв.Иванова, със съдебен адрес: гр.ПЛ,
ул.„ХК” № 2, за признаване за установено по отношение на «АТЕГ” АД, ЕИК 22, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.АС“ № 84-86, бизнес център „УМ“, ет.12,
представлявано от ФД, че клаузата на чл.5.6 от сключения между страните договор за
потребителски кредит № 352761/30.12.2019 г. е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняване на договорното равноправие
между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, както и иск за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 409,51 лв. /съобразно постъпила
молба от 12.04.2023 г. за изменение на иска/, представляваща платена без основание въз
основа на посочената нищожна клауза в периода от 30.12.2019 г. до 15.02.2022 г., ведно със
1
законната лихва от подаване на исковата молба – 26.10.2022 г., до окончателното плащане
на дължимото.
По делото е постановено решение № 6877/03.05.2023 г., с което исковете са уважени
изцяло. Съобразно това са присъдени в полза на ищцата направените от нея разноски за
държавна такса и за депозит на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
На пълномощника на ищеца е определено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата в размер на 643.44 лв.
Съдът намира, че доколкото мандатното правоотношение по договора за правна
защита и съдействие между ищцата и адв.Е. Иванова е учредено на 19.10.2022 г., т.е. преди
измененията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/изм.с ДВ бр.88/04.11.2022 г./, то в разпоредбата на чл.2, ал.5 от същата следва да се вложи
смисъла, разяснен от ВКС, а именно че възнаграждение за всеки предявен иск се определя в
хипотезата на предявени повече от един иск от един вид, извън случаите, в които
възнаграждението се определя съобразно интереса, а по реда на чл.7, ал.2 от цитираната
Наредба № 1/2014 г. Този извод се обосновава с обстоятелството, че разпоредбата на чл.7,
ал.2 от Наредба № 1/2014 г. не е изменена след приемане на нормата на чл.2, ал.5 /нова ДВ
бр.84/25.10.2016 г./, като минималните размери на възнагражденията по искове за парични
вземания се определят съобразно общия размер на предявените вземания, който изразява
интереса на страната за проведената от нея по делото процесуална защита и съдействие. В
нормата на чл.7, ал.2 от Наредбата не се прави разгланичение дали интересът е нормиран от
една или няколко искови претенции и в този смисъл няма основание да се прилагат
мехнично правилата на ГПК за кумулативно съединяване на искове.
Ето защо по така изложените съображения, съдът намира, че възнаграждението,
което се дължи на адв.Иванова е 300.00 лв., а не присъдените със съдебното решение 643.44
лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното по делото решение № 6877/03.05.2023 г. в частта за
разноските, като намалява присъденото в полза на пълномощника на ищеца адв.Е. Г.
Иванова възнаграждение И ПОСТАНОВЯВА ответникът „АТЕГ” АД, ЕИК 22, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.АС“ № 84-86, бизнес център „УМ“, ет.12,
представлявано от ФД, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, на адв.Е. Г. Иванова от АК-ПЛ, с личен номер № **********, с адрес гр.ПЛ,
ул.“ХК“ № 2, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на
ищеца Н. М. А., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 57869/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 128 състав, в размер на 300.00 лв., вместо определения с решението
размер от 643.44 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
2
обжалване на решението – в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3