РЕШЕНИЕ
№ 19037
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110125453 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Ищцата З. В. П. твърди, че с ответника Д. Л. П. са съсобственици на следния
недвижим имот – двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** г. на
Изпълнителния директор на ***, находящ се на адрес: с. ***, район ***, ул. „***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна, брой етажи – 2, с площ – 98 кв.м. Твърди, че жилищната сграда е построена
от двамата съделители по време на брака им, сключен на *** г. и прекратен на *** г. Иска се
от съда да допусне и извърши делба на имота при квоти по ½ ид.ч. за З. В. П. и ½ ид.ч. за Д.
Л. П..
В срока по чл. 131 ГПК не депозиран отговор на исковата молба от ответникът Д. Л.
П..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
1
№ ***, том ***, дело № *** г., Ц. А. П. и наследниците на Л. А. С., а именно: С. И. П., Д. Л.
П., П. Л. И. и Л. Л. Д., били признати за собственици по наследство и давностно владение,
първият върху ½ ид.ч., а останалите четирима, всеки върху 1/8 ид.ч. от следния недвижим
имот: дворно място с едноетажна жилищна сграда-близнак, цялото от 1254 кв.м.,
съставляващо имот с пл. № 304, част от който се отчуждава за улици и съседни парцели, а
останалата част е включена като основа на парцел ***, в кв.***, по плана на ***-***,
парцела с неуредени сметки по регулация за продаваемите се квадратури, при съседи на
парцела: от три страни улици, В. С. и Д. С..
С решение от *** г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на *** състав, е поставен
в дял на Д. Л. П. следния недвижим имот: дворно място цялото от 832 кв.м., представляващо
парцел ***, кв. *** по плана на с. ***, ***, заедно с построените в него стара паянтова
жилищна сграда на около 66,30 кв.м., необитаема, както и пристройката до нея на около
36,76 кв.м., състояща се от стая, кухня и складово помещение с подобренията в мястото, при
съседи: от две страни улици, парцел *** и парцел ***.
Видно от позволителен билет № *** г. на Д. Л. П., с. ***, парцел ***, кв. ***, са
издадени строителни книжа, а съгласно молба за одобряване на проекти по реда на чл. 241
от ППЗТСУ, вх. № *** г. Д. Л. П. е декларирал следния недвижим имот: парцел ***, кв. ***
по плана на с. ***.
Съгласно скица на сграда № *** г. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед *** г. на изпълнителния директор на ***, процесният имот е
с идентификатор ***, представлява жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от
98 кв. м., на два етажа и е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: с.
***, район ***, ул. „***.
Видно от препис удостоверение за граждански брак № ***, издаден от длъжностно
лице по гражданско състояние при ***, Д. Л. П. и З. В. А., са сключили граждански брак на
*** г.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено че в поземлен имот с идентификатор ***, е била изградена жилищна сграда на
два етажа, като по силата на приращението на основание чл. 92 ЗС (при липса на данни за
учредено право на строеж в полза на трето лице), следва да се приема, че постройката е
станала собственост на собственика на терена – Д. Л. П.. Същевременно, сградата е била
построена по време на брака на Д. Л. П. с ищцата З. В. П., поради което съобразно
задължителните постановки на т. 4 от Постановление № *** от *** г. на Пленума на ***,
същата е била придобита от двамата съпрузи при условията на съпружеска имуществена
общност. С посоченото постановление е прието, че построената по време на брака сграда
върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска
имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с
императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от *** г., съгласно която
придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху
вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като е
посочено, че тази разпоредба представлява „друг начин, определен в закона” по смисъла на
чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ и установява
„друго” по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение по
време на брака.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от *** г. е аналогична на
2
разпоредбите на чл.19, ал.1 СК от 1985 г./отм./ и на чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009 г.,
поради което даденото в т. 4 на *** № *** г. тълкуване се прилага и към настоящия момент в
практиката на съдилищата. Следователно, построената двуетажна къща е станала
съсобствена между Д. Л. П. и З. В. П. при условията на съпружеска имуществена общност.
От представеното по делото решение № *** от *** г., постановено по гр.д. № *** г.
по описа на РС-***, 1-ви състав, а и безспорно между страните съдът приема, че сключеният
между страните граждански брак бил прекратен с развод. С прекратяването на гражданския
брак съществувалата до този момент съпружеска имуществена общност върху сградата се
преобразувала в обикновена дялова съсобственост – чл. 27, ал. 1 СК, при законово
презумираните квоти – чл. 28 СК, а именно по ½ ид.ч. за всеки от бившите съпрузи.
Страните не са въвели в спора възражения досежно оборване презумпциите на 21, ал.
1 СК. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че процесния недвижим
имот – двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № ***, е съсобствен между
съделителите при квоти ½ ид.ч. за ищцата З. В. П. и ½ ид.ч. за ответника Д. Л. П.. При тези
квоти имотът следва да бъде допуснат до делба.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши делба между З. В. П., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***, и Д. Л. П., ЕГН **********, с адрес: с. ***,
район ***, ул. „***, на следния техен съсобствен недвижим имот, представляващ двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на ***, находящ се на
адрес: с. ***, район ***, ул. „***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи – 2, с площ – 98 кв.м, при
следните квоти:
1/2 ид.ч. за З. В. П.;
1/2 ид.ч. за Д. Л. П.;
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3