РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Благоевград, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора и И. Аль. Ф.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20241200601404 по описа за 2024 година
Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по
въззивна жалба на упълномощения защитник на осъдения К. В. – адвокат Г. Б.,
срещу Определение № 272/18.10.2024 г. по ч.н.д. № 48/2024 г. по описа на РС
– Сандански.
В жалбата на адв. Б. се излагат доводи за това, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, защото е допуснато нарушение на чл. 82, ал.
1, т. 4 НК поради погасяване по давност на наложеното наказание по н.о.х.д.
№ 694/2018 г. на РС Сандански; били изложени доводи, неотносими към
предмета на производството по чл. 306, ал. 1 НПК вр. чл. 25 и чл. 23 НК.
Иска се отмяна на определението и оставяне без уважение на искането
на РП Благоевград ТО Сандански.
Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в
което са събрани писмени доказателства.
Прокурорът от ОП – Благоевград в хода на пренията пледира, че е
справедлив постановеният от районния съд съдебен акт и определеното с него
общо наказание за изтърпяване с приложението на чл. 24 НК.
Адв. Б. излага в пледоарията си становище за несъгласие с акта на
1
районния съд за приложението на чл. 24 НК. Сочи, че за престъпление,
извършено през 2015 г., съдът се е произнесъл през 2024 г., заради което се
твърди, че е погасена по давност отговорността. Според защитника на
осъдения подадените 30 жалби от едно и също лице без да са образувани дела,
административните нарушения по Закона за движение по пътищата не са
основание съдът да наложи наказание по чл. 25 НК с оглед целите по чл. 36
НК, като неправилно и незаконосъобразно е приложението на чл. 24 НК, като
едното престъпление от съвкупността е от 2015 г. и заради него се иска при
първоначален строг режим на основание чл. 24 НК да се изтърпят 5 месеца.
Иска се постановяване на справедлив съдебен акт.
Осъденият В. поддържа позицията на адвоката му, като в последната си
дума иска да се отмени чл. 24 НК.
Окръжен съд Благоевград, като взе предвид събраните в производството
доказателства, както и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
С атакуваното от защитника на осъдения определение РС Сандански е
наложил на осъдения К. В. общо най-тежко наказание за определена от съда
съвкупност от престъпления, като е наложил най – тежкото измежду
наказанията, наложени му по н.о.х.д. № 39/2020 г. по описа на РС Сандански и
н.о.х.д. № 694/2018 г. по описа на РС Сандански - 10 месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 24 НК размерът на наложеното едно общо
наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода е увеличен с
максимално възможния срок от 5 месеца, определен е първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието от 15 месеца лишаване от свобода. Със
същото определение на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното
наказание от 10 месеца лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 39/2020 г.
по описа на РС Сандански, а на основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 НК
районният съд е приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от 15 месеца и времето, през което осъденият В. е бил задържан с мярка
за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 339 ЗМ-645/2018 г. по
описа на РУ Сандански, считано от 22.07.2019 г. до 31.07.2019 г., по ДП № 339
ЗМ-435/2018 г. по описа на РУ Сандански, считано от 30.12.2019 г. до
10.02.2020 г., а на основание чл. 23, ал. 2 НК е присъединил към определеното
и увеличено по размер едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 15
месеца и наказанието „Обществено порицание“, изразяващо се в залепване на
препис от съдебния акт на таблото за съобщения на Община Сандански за
срок от три месеца, наложено на осъдения В. по н.о.х.д. № 39/2020 г. по описа
на РС Сандански.
Въззивният съд като взе предвид събраните писмени доказателства по
делото, установява от тези доказателства, че по отношение на осъдения К. В.
до настоящия момент са приключили общо 5 наказателни дела, по които с
влезли в сила съдебни актове на същия са били наложени различни по размер
наказания лишаване от свобода за извършени умишлени престъпления от общ
2
характер /и глоба за едно от тях, а за едното кумулативно с наказанието
лишаване от свобода и обществено порицание/, част от наказанията са
изтърпени към настоящия момент, като е настъпила реабилитация по право
само за първото по време осъждане – това по н.о.х.д. № 604/2003 г., по което
осъденият В. е наказан с глоба в размер на 200 лв. за престъпление, извършено
за времето от 17.10. до 26.11.2003 г., като съдебният акт за осъждането по това
дело за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК е влязъл в сила на 17.11.2004 г.,
глобата в размер на 200 лв. е платена на 06.12.2004 г. и до извършване на
следващото престъпление, за което е осъждан В. – на 27.10.2007 г., е изминал
срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК за реабилитация по право по това осъждане.
Осъденият В. е наказван както следва след посоченото по-горе
осъждане, за което е настъпила реабилитация по право:
От справките за съдимост в районния и във въззивния съд се установява,
че второто по време приключило дело по отношение на осъдения В. е по
н.о.х.д. № 272/2008 г. по описа на РС Сандански, по което с влязъл в сила на
14.04.2008 г съдебен акт за одобряване на споразумение, на осъдения В. за
извършени при съвкупност на 27.10.2007 г. престъпления по чл. 325, ал. 2, вр.
с ал. 1 НК и по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 НК,
е наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено
за изпитателен срок от 3 години. В определения изпитателен срок по това дело
осъденият В. е извършил престъплението, за което е осъден с Присъда №
1604/14.06.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 246/2010 г. по описа на РС
Сандански, влязла в сила на 09.05.2011 г., с която за престъпление по чл. 270,
ал. 1 НК, извършено на 12.01.2010 г., му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 9 месеца при строг режим, като е приспаднато времето на
предварителното му задържане, с тази присъда е постановено и ефективното
изтърпяване при общ режим на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от
три месеца по н.о.х.д. № 272/2008 г. по описа на РС Сандански с извършване
на приспадане на времето на предварително задържане. Наложените
наказания са изтърпени от осъдения В. както следва: на 27.05.2011 г.
наказанието лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изтърпяването на което
е въз основа на зачетен предварителен арест от 9 м. и 23 дни, а наказанието от
3 м. лишаване от свобода е било изтърпяно в периода от 27.05.2011 г. до
24.08.2011 г., когато подсъдимият е освободен от затвора по изтърпяване на
наказанието.
В условията на рецидив с престъпленията по посочените по-горе две
наказателни дела – н.о.х.д. № 272/2008 г. и н.о.х.д. № 246/2010 г., и при
условията на съвкупност са престъпленията по последните две наказателни
дела, приключили по отношение на осъдения В., по които е осъден както
следва: С Определение № 1547/13.08.2020 г., постановено по н.о.х.д. №
39/2020 г. по описа на РС Сандански, влязло в сила на 13.08.2020 г., е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, като на
осъдения В. за извършени в периода от 01.08.2018 г. до 04.08.2018 г.
3
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и на 04.08.2018 г. престъпление по чл. 286,
ал. 1 НК му е наложено общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за
срок от 10 месеца при първоначален общ режим, към което е присъединено и
наказанието „обществено порицание“, изпълнимо чрез поставяне на
определението на съда на таблото за обявления в Община Сандански за срок
от 3 месеца, извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 НК от
наложеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца
на времето на предварителното задържане – от 30.12.2019 г. до 13.08.2020 г.,
като наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца е било
изтърпяно на 15.10.2020 г., когато В. е освободен от затвора. В съвкупност с
престъпленията по н.о.х.д. № 39/2020 г. е престъплението, за което В. е осъден
с Присъда № 900062/27.02.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 694/2018 г. по
описа на РС Сандански, влязла в сила на 12.01.2024 г., с която за престъпление
по чл. 216, ал. 1 НК, извършено на неустановен ден в края на месец септември
2015 г., е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване.
От събраните пред районния съд писмени справки се установява, че към
датата на постановяване на обжалвания съдебен акт има три неприключили
наказателни производства за престъпления от общ характер и едно
неприключило наказателно производство за престъпление от частен характер
по отношение на осъдения В., същите са неприключили с влязъл в сила
съдебен акт и към датата на с.з. във въззивната инстанция с оглед актуалната
справка за съдимост, приложена към въззивното дело. От писмените
документи по делото на районния съд се установява, че са подавани срещу
осъдения В. тридесет сигнала до РУ Сандански за периода от 2018 г. до
27.08.2024 г. за различни противоправни деяния като подател на сигналите е
едно и също лице – Елена Цветкова, като към настоящия момент по повод
тези сигнали няма данни осъденият В. да е наказван по административен или
наказателен ред, макар и да има данни за висящи наказателни производства,
свързани с тези сигнали. Събраните по делото доказателства за задържанията
на осъдения В. установяват такива по ЗМВР със заповед за срок до 24 часа на
26.04.2021 г., на 26.07.2021 г., на 25.09.2021 г. и на 02.09.2023 г. От писмените
доказателства в производството се установява, че осъденият В. е задържан с
постановление на прокурор от ТО Сандански за срок до 72 часа по ДП № 339
ЗМ-375/2021 г. по описа на РУ Сандански на 26.09.2021 г., като по това ДП е
било образувано н.о.х.д. № 190/2022 г., неприключило към настоящия момент
с влязъл в сила съдебен акт. Осъденият В. е бил задържан и по ДП№ 339 ЗМ-
361/2023 г. по описа на РУ Сандански с постановление за срок до 72 часа на
03.09.2023 г., като по това ДП е образувано н.о.х.д. № 146/2024 г. на РС
Сандански, което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт. Осъденият В. е бил задържан и по ДП № 339 ЗМ-435/2018 г. по
описа на РУ Сандански на 30.12.2019 г. с постановление на прокурор за срок
до 72 часа и по ДП №339 ЗМ-645/2018 г. по описа на РУ Сандански с
постановление на прокурор за срок до 72 часа на 22.07.2019 г., като по
4
последното ДП е образувано и висящо н.о.х.д. № 568/2021 г. на РС Сандански,
а по ДП № 339-ЗМ-435/2018 г. е било образувано приключилото с влязъл в
сила съдебен акт н.о.х.д. № 39/2020 г. на РС Сандански, престъпленията по
което са предмет на кумулацията по настоящето дело.
Отразеното в справката за съдимост относно изтърпените наказания
лишаване от свобода от осъдения В. се потвърждава и от справката от ГД
„ИН“, в която е посочено, че осъденият В. е изтърпял наказание „лишаване от
свобода“ за срок от десет месеца по н.о.х.д. № 39/2020 г. по описа на РС
Сандански за времето от 30.12.2019 г. до 15.10.2020 г., а от справката във
въззивния съд се установява, че наказанието обществено порицание по това
дело е изтърпяно на 23.11.2020 г. /л. 18 от делото на въззивния съд/.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира
следното:
С обжалваното определение правилно районният съд е приел, че са
налице предпоставки за налагане на общо най-тежко наказание за
съвкупността от престъпления, за които на осъдения В. са определени отделни
наказания с влезлите в сила съдебни актове по н.о.х.д. № 39/2020 г. по описа
на РС Сандански и по н.о.х.д. № 694/2018 г. по описа на РС Сандански. Тъй
като престъпленията по тези две наказателни дела са в условията на рецидив с
престъпленията по н.о.х.д. № 272/2008 г. и н.о.х.д. № 246/2010 г., като поради
това не е налице съвкупност, последните осъждания следва да се вземат
предвид само като характеристични данни за осъдения В., като наказанията
лишаване от свобода за срок от 3 м. и съответно 9 м. по тези дела са изтърпени
изцяло към 24.08.2011 г. с оглед справките от ГДИН и отразяванията в
справките за съдимост. Правилно в обжалваното определение е постановено,
че на осъдения В. следва да бъде наложено най-тежкото наказание за
съвкупността от престъпления, за които е наказан по н.о.х.д. № 39/2020 г. и
н.о.х.д. № 694/2018 г., като първото по време престъпление от тази група е
извършено на неустановена дата в края на м. септември 2015 г. /това по н.о.х.д.
№ 694/2018 г./, а другите престъпления от групата са извършени в периода от 1
до 4 август 2018 г. и на 04.08.2018 г. /тези по н.о.х.д. № 39/2020 г./, като
първият по време влязъл в сила съдебен акт е на 13.08.2020 г. /по н.о.х.д. №
39/2020 г./, а последният по н.о.х.д. № 694/2018 г. е влязъл в сила на 12.01.2024
г., като престъпленията по тези две дела са извършени преди да има влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Определеното най-тежко наказание на
осъдения за тази съвкупност от престъпления е това по н.о.х.д. № 39/2020 г.,
включващо кумулативно определена санкция от 10 м. лишаване от свобода
при общ режим и обществено порицание /тази санкция е определена при
решаване на въпросите по чл. 23 НК със съдебния акт по това дело и поради
наличие на влязъл в сила съдебен акт за определянето на това наказание по чл.
23 НК въпросът за тази кумулация не може да бъде преразглеждан при
извършване на нова кумулация и определеното наказание с този съдебен акт
следва да се приеме като кумулативна санкция, като въззивната инстанция
поради това не се съгласява с мотивите на районния съд, че наказанието
5
обществено порицание, определено на осъдения с влезлия в сила съдебен акт
по н.о.х.д. № 39/2020 г., следва да се присъедини на основание чл. 23, ал. 2 НК,
тъй като това по-леко наказание е част от най-тежкото наказание и районният
съд не е могъл да преценява дали да го присъедини на основание чл. 23, ал. 2
НК, доколкото е бил длъжен да го наложи като част от определеното в случая
най-тежко наказание за престъпленията в групата, определено с влезлия в сила
съдебен акт по н.о.х.д. № 39/2020 г. /чл. 23, ал. 2 НК се преценява от
извършващия кумулация съд, когато общественото порицание е наказание за
друго престъпление от съвкупността, когато това наказание не се явява най-
тежкото, което следва да се наложи на основание на основание чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 НК/.
Неоснователно е възражението на защитника на осъдения, че не са
налице основания за кумулация, защото изпълнението на наказанието
лишаване от свобода по н.о.х.д. № 694/2018 г. е погасено по давност –
давността за изпълнение на това наказание по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК е 5 години,
като същата е започнала да тече от влизане в сила на присъдата по това дело
на 12.01.2024 г. съгласно посоченото в чл. 82, ал. 2 НК и съдът няма никакво
основание да приеме доводите на адв. Б. за основателни.
Въззивният съд не се съгласява с изводите на районния съд за наличие на
предпоставки за приложение на чл. 24 НК. Налице са част от условията, при
които може да се приложи тази разпоредба – наложените отделни наказания
за престъпленията от съвкупността са от един и същи вид /лишаване от
свобода/, като най-тежкото наказание от 10 м. лишаване от свобода е било
допустимо да се увеличи с ½ или с 5 месеца /очевидно е неоснователно
искането на прокурора за увеличаване с 6 м., доколкото това е в противоречие
с посоченото в чл. 24 НК, че най-тежкото наказание може да се увеличи най-
много с ½/. Въззивният съд не се съгласява с мотивите на РС Сандански, че
обстоятелства, даващи основание за приложение на чл. 24 НК и увеличаване
на общото най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 10 м. с 5 м. са
данните за многобройните осъждания на В. и изтърпени наказания „лишаване
от свобода“, последващи противоправни прояви, за които са налице
образувани наказателни производства и по които по отношение на В. са били
налагани мерки за неотклонение „задържане под стража“, заради които е
направен извод за осъдения като личност с трайни нагласи да извършва
противоправни деяния. Следва да се посочи, че данните за предходни
осъждания на В. за престъпления, извършени преди съвкупността от
престъпления, за които се налага общо наказание в настоящето производство,
установяват само две отделни такива /по н.о.х.д. № 272/2008 г. и н.о.х.д. №
246/2010 г./, престъпленията по които са извършени преди един значителен
период от време – на 27.10.2007 г. и 12.01.2010 г., наложените наказания за
тези престъпления са били в един сравнително минимален размер – 3 и 9
месеца лишаване от свобода, изтърпени са били към 24.08.2011 г. От друга
страна съвкупността от престъпления по н.о.х.д. № 694/2018 г. и н.о.х.д. №
39/2020 г. включва три отделни престъпления, за които отделно определените
6
наказания лишаване от свобода също са в един сравнително минимален
размер, престъплението по първото дело е извършено през м. септември 2015
г., а престъпленията по второто дело около 3 години след това – от 1 до 4
август 2018 г., като наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 10
м. и общественото порицание /което е и най-тежкото за съвкупността/ като
обща санкция за престъпленията по второто дело са изтърпени на 15.10.2020 г.
лишаването от свобода и съответно общественото порицание на 23.11.2020 г.
Посочените обстоятелства не дават основание осъденият В. да се определи
като личност с трайни престъпни и да се приеме, че с оглед и на другите данни
за личността му, общото наказание лишаване от свобода следва да бъде
увеличено по размер на основание чл. 24 НК с максимално възможния размер
от 5 м. Налице е изминал значителен период от време между датите на
извършване на престъпленията от съвкупността, изтърпяване на наказанията,
които са най-тежкото наказание за две от трите престъпления от съвкупността,
и то преди един значителен период от време, наложеното наказание за първото
по време извършено престъпление от съвкупността е за престъпление, което
не е тежко умишлено престъпление и е извършено почти преди 10 г. и
наказанието е в размер, близък до минимално предвидения в закона – 6 м.
лишаване от свобода. Поради горното според въззивния съд е неправилен
изводът на районния съд, че следва да се приложи в случая чл. 24 НК - в
групата осъжданията са минималният брой от 2, макар и по едно от делата да
са определяни наказания за две отделни престъпления, като общото наказание
по настоящето дело се налага за три отделни престъпления, едно от
престъпленията в групата не е тежко престъпление, определените наказания
са за срок, по-близък до минималния, предвиден в общата част на НК за
лишаването от свобода, по едно от делата наказанието /което е най-тежкото в
случая/ е определено с одобрено от съда споразумение, към датата на
извършване на тези престъпления като съвкупност осъденият В. е бил
изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, но също в не особено
големи размери и е бил осъждан само два пъти с влезли в сила съдебни
актове, наказанията по които е изтърпял също преди един значителен период
от време, най-тежкото наказание от 10 м. лишаване от свобода и обществено
порицание /по н.о.х.д. № 39/2020 г./ вече е изтърпяно преди повече от 4
години, а наказанието от 6 м. лишаване от свобода като такова, даващо
основание за кумулация, е за престъпление, извършено преди близо 10 г.,
поради което според въззивната инстанция общото наказание лишаване от
свобода за срок от 10 месеца и кумулативно с него наказанието обществено
порицание /които към 23.11.2020 г. са изтърпени/ ще постигне целите без да се
увеличава с 5 месеца, както е постановил първоинстанционният съд.
В конкретния случай посоченото от районния съд обстоятелство за
наличие на други висящи дела срещу осъдения В., по които на същия са били
вземани мерки за неотклонение задържане под стража, не дава основание да се
приеме осъденият като лице с висока степен на обществена опасност, и че за
да се поправи и защото не се е поправило от наложените му и изтърпени
7
преди извършване на престъпленията от съвкупността наказания, това е
основание за приложение на чл. 24 НК и за изтърпяване на увеличението на
най-тежкото наказание лишаване от свобода. Висящите наказателни
производства според въззивния съд не са отегчаващо обстоятелство, защото
същите могат да приключат с оправдаването на осъдения В., а при
приключването им с влязъл в сила съдебен акт същите могат да са основание
за преразглеждане на въпроса за налагането на общо най-тежко наказание и
тогава да бъдат взети предвид при решаване на въпросите по чл. 23-25 НК, но
на този етап с оглед презумпцията за невиновност същите не могат да се
вземат предвид като данни за трайни престъпни навици на осъдения. Такива
не са и доказателствата за депозирани срещу осъдения 30 броя жалби от едно
и също лице, като приключването на жалбите с акт, с който се налага
наказание на осъдения, може да е основание да се приеме като факт, даващ
основание за приложение на чл. 24 НК, но в случая очевидно във връзка с част
от жалбите са налице неприключили наказателни производства, които обаче не
следва да се вземат предвид при решаване на въпроса за общото наказание по
настоящето дело до решаването на тези производства с влезли в сила съдебни
актове. Следва и да се посочи, че данните за съдебното минало на осъдения са
били взети предвид при определяне на наказанията за отделните престъпления
от съвкупността, поради което осъжданията по н.о.х.д. № 272/2008 г. и по
н.о.х.д. № 246/2010 г., макар и да следва да се вземат предвид, не следва в
значителна степен да отегчават отговорността на осъдения за съвкупността от
престъпления, за която се определя общо наказание. Предвид посочените
мотиви по-горе според въззивния съд 10 месеца лишаване от свобода и
кумулативно с него наказание обществено порицание за съвкупността от 3
престъпления, за които са приключили 2 наказателни дела /н.о.х.д. № 694/2018
г. и н.о.х.д. № 39/2020 г./, ще постигне целта на наказанието за съвкупност от
престъпления да се поправи осъденият В. и без да се увеличава наказанието
лишаване от свобода с 5 месеца.
Неясни са мотивите на районния съд за извършеното приспадане на
изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ – 10 м. лишаване от свобода по
н.о.х.д. № 39/2020 г. по описа на РС Сандански е било изтърпяно изцяло, като
е следвало да се приспадне, но районният съд е посочил, че следва да
приспадне и известните за осъдения В. задържания с мярка за неотклонение, с
постановление на прокуратурата за задържане до срок от 72 часа и със
заповед за задържане по ЗМВР по приключилите наказателни производства,
защото не разполагал с възможността да приспада задържания по
неприключили наказателни производства, като в диспозитива е посочил, че на
основание чл. 25, ал. 2 НК приспада освен изтърпяното наказание от 10 месеца
лишаване от свобода, че на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК приспада и
времето, през което В. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по ДП № 339 ЗМ-645/2018 г. по описа на РУ Сандански, считано
от 22.07.2019 г. до 31.07.2019 г., както и по ДП № 339 ЗМ-435/2018 г. по описа
на РУ Сандански, считано от 30.12.2019 г. до 10.02.2020 г. Следва да се
8
посочи, че от справката на л. 105 от делото на районния съд се установява, че
по ДП № 339 ЗМ-645/2018 г. по описа на РУ Сандански е образувано н.о.х.д.
№ 568/2021 г. на РС Сандански, което е било насрочено за 29.10.2024 г.,
поради което задържанията по висящо дело, което няма връзка със
съвкупността от престъпления, не може да се приспада, тъй като това
противоречи на нормата на чл. 25, ал. 2 НК. Предварителното задържане по
ДП № 339 ЗМ-435/2018 г. по описа на РУ Сандански за времето от 30.12.2019
г. до 10.02.2020 г. вече е било приспаднато със съдебния акт по н.о.х.д. №
39/2020 г., поради което е включено в приспаднатия на основание чл. 25, ал. 2
НК срок от 10 месеца лишаване от свобода и не може втори път на друго
основание – чл. 59 НК, което не намира приложение при извършване на
кумулация, да се приспадне този срок на задържане.
С оглед изложените по-горе съображения обжалваното определение на
районния съд следва да бъде изменено поради неправилното приложение на
материалния закон /чл. 24 и чл. 23 НК/, но тъй като с оглед изложените по-
горе мотиви се налагат корекции в много от неговите части според въззивния
съд следва същото да се отмени като се постанови с настоящия съдебен акт с
оглед яснота при извършеното групиране, че се налага на осъдения В. най-
тежкото наказание за съвкупността от престъпления по н.о.х.д. № 39/2020 г. и
н.о.х.д. № 694/2018 г., двете по описа на РС Сандански, а именно лишаване от
свобода за срок от 10 месеца при строг режим и обществено порицание,
изтърпени към настоящия момент, като не се прилага нормата на чл. 24 НК,
приспадне се изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода, както и
изтърпяното наказание обществено порицание.
Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 337, ал. 1, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 НПК и чл. 25 вр. чл. 23 и 24 НК, Окръжен
съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 272/18.10.2024 г., постановено по ч.н.д. №
48/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на осъдения К. И. В. с адрес в град С., ул. ***, ЕГН
**********, общо най-тежко наказание за престъпленията, извършени в
съвкупност и за които са му определени отделни наказания по н.о.х.д. №
39/2020 г. по описа на РС Сандански и по н.о.х.д. № 694/2018 г. по описа на РС
Сандански, а именно лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца и
9
обществено порицание, изпълнимо чрез поставяне определението на съда на
таблото за обявления в Община Сандански за срок от три месеца, което най-
тежко наказание е определеното на осъдения К. И. В. по н.о.х.д. № 39/2020 г.
по описа на РС Сандански. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б ЗИНЗС
определя първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, изтърпяно
изцяло на 15.10.2020 г. На основание чл. 25, ал. 2 НК ПРИСПАДА от
наложеното най-тежко общо наказание лишаване от свобода за срок от 10
месеца изцяло изтърпяното наказание за същия срок по н.о.х.д. № 39/2020 г.
по описа на РС Сандански, както и изцяло изтърпяното на 23.11.2020 г.
наказание обществено порицание, изпълнено чрез поставяне определението
на съда на таблото за обявления в Община Сандански за срок от три месеца по
същото н.о.х.д. № 39/2020 г. на РС Сандански.
Решението е окончателно. Да се уведомят за постановяване на същото
страните по делото. Препис от решението да се изпрати на РП Благоевград ТО
Сандански за изпълнение и на Бюро Съдимост.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10