№ 15667
гр. ..., 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110104079 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата 1096,19 лева, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено
по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на ... г. в гр. ..., на кръстовището на бул. „...“ и бул. „...“, с включени 15,00 лева
обичайни разноски по определянето му, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.01.2024 г., до окончателното изпълнение на задължението, и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 311,64 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 05.07.2021 г. до 22.01.2024 г.
Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ..., на кръстовището на бул. „...“ и бул. „...“, е
реализирано ПТП с участието на л.а. с марка и модел „..., с рег. № ..., управлявано от И. Н.
Н., собственост на Лизингова къща ..., и л.а. с марка и модел ... с рег. № ..., управлявано от
М. Д. К., като съгласно изготвения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за
инцидента е водачът на л.а. с марка и модел ... с рег. № .... Навежда, че л.а. с марка и модел
„..., с рег. № ..., е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско на
МПС”, а собственикът на л.а. с марка и модел ... с рег. № ..., е застраховал гражданската
отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № .../ ... г. във вр. с
инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството, като на доверен сервиз на
застрахователя, оторизиран за марката „...“, е възложено да възстанови за сметка на
застрахователното обезщетение вредите по увредения автомобил. За извършените
авторемонтни работи с преводно нареждане от 21.04.2021 г. на сервиза е заплатена сумата
2192,39 лева с включен ДДС. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на преписката e
реализирал обичайни разноски в размер на 15,00 лева. Излага твърдения, че след отправена
1
нарочна покана, ответникът е погасил частично регресното му вземане до сумата 1111,20
лева, като е останала неизплатена част в размер на исковата претенция. Поради допусната
забава в изпълнението, претендира мораторна лихва върху незаплатената част от
задължението. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът ... оспорва исковете по основание и размер. Навежда твърдения, че
причината за настъпването на произшествието се намира изцяло в действията на водача,
застраховал автомобила си при ищеца, евентуално че същият с поведението си е съпричинил
настъпилите вредоносни последици. Oспорва, че всички вреди са в резултат от настъпилия
пътен инцидент. В условията на евентуалност посочва, че действително причинените вреди
са в по – нисък размер, до който е извършил плащане. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че към датата на процесното събитие – ... г. за увредения л.а. с марка и модел „...,
с рег. № ..., има валидно сключена имуществена застраховка при ищеца, че за л.а. с марка и
модел ... с рег. № ..., към датата на процесното събитие – ... г., има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, че за сметка на
застрахователното обезщетение в размер на 2192,39 лв., платено от застрахователя – ищец в
изпълнение на договорното му задължение по застраховка „Каско на МПС“, л.а. с марка и
модел „..., с рег. № ... е възстановен в сервиз ..., както и че ответникът е удовлетворил
регресното вземане на ищеца до сумата 1111,20 лева преди процеса. Поради това, съдът
приема, че тези факти са установени по делото.
Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско на
МПС”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на
покрит по тази застраховка риск.
В представения по делото двустранен протокол от ... г. участниците в ПТП – И. Н. Н.,
като водач на л.а. с марка и модел „..., с рег. № ..., и М. Д. К., като водач на л.а. с марка и
модел ... с рег. № ..., са удостоверили, че на посочената дата между тях е реализирано ПТП.
От описания от участниците в ПТП механизъм и изготвената скица на пътната обстановка
при ПТП в протокола, както и от изложеното в искането за оценка на вреди по застраховка
„Каско на МПС“, се установява, че водачът на л.а. с марка и модел ... с рег. № ..., движейки
се в гр. ..., по бул. „...“ с посока ..., при извършване на маневра за завой наляво по бул. „...“
2
реализира произшествие с движещия се от дясната му страна в съседната пътна лента л.а. с
марка и модел „..., с рег. № ..., като вследствие на удара л.а. с марка и модел „..., с рег. № ...
има видими щети по задната лява врата. В протокола водачите са удостоверили, че виновен
за произшествието е водачът на л.а. с марка и модел ... с рег. № ....
Представеният протокол представлява частен свидетелстващ документ, чието
съдържание не може да бъде противопоставено на трети лица, в частност на ответника,
които не са участвали в съставянето му. Доколкото ответникът е оспорил удостовереното от
водачите в протокола, за установяване на действителния механизъм на настъпилото
произшествие в производството е допусната съдебно – автотехническа експертиза, както и
са разпитани двамата водачи.
От показанията и на двамата водачи се установява, че ударът между управляваните от
тях автомобили е настъпил в средата на кръстовището на бул. „...“ и ул. „...“, при извършване
от тях на позволена маневра за завой наляво от две съседни пътни ленти, но не може да бъде
установено еднозначно къде по широчината на пътното платно е настъпило
съприкосновението между двата автомобила и в този смисъл да се определи кой от водачите
им е навлязъл в траекторията на движение на другия.
Горното се потвърждава изцяло от приетото по делото без възражения от страните
заключение на съдебно – автотехническа експертиза, както и от изложеното от вещото лице
в о.с.з., проведено на 30.05.2024 г.
Предвид изложеното съдът намира, на база двустранния протокол и останалите
писмени доказателства по делото, показанията на свидетелите и заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, че произшествието е настъпило поради виновното
противоправно поведение на водача на л.а. с марка и модел ... с рег. № ..., който с
поведението си е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП – при извършване на маневра за
завой наляво за навлизане по друг път не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, минаващи покрай него, съобразявайки поведението си с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Водачът на л.а. с марка и модел „..., с рег. № ..., от
своя страна, с поведението си е нарушил същото правило за движение по пътищата, като не
е осигурил безопасна дистанция с л.а. с марка и модел ... с рег. № ..., при извършването на
маневрата си за завой наляво.
Съдът приема, че всеки от водачите, при спазване на горепосоченото правило, е могъл
да предотврати настъпването на произшествието в еднаква степен, оставяйки достатъчно
безопасна дистанция спрямо движещото се в съседната пътна лента превозно средство.
Изложеното обуславя извод, че всеки от водачите е допринесъл еднакво за настъпването на
произшествието и за произтеклите вреди от него, или приносът на всеки от тях е 50 %.
Поведението на водачите е виновно, доколкото презумпцията не е опровергана по делото.
Съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза, което е взело
предвид удостоверения от участниците механизъм на произшествието и отразените от
същите видими увреждания по автомобилите след произшествието в протокола за ПТП,
3
както и посоченото в описа на застрахователя, досежно вида на щетите, всички вреди по
лекия автомобил с марка и модел „..., с рег. № ... се намират в пряка и причинно – следствена
връзка с процесното събитие.
От заключението на съдебно – автотехническата експертиза се установява
действителния размер на вредите от 2192,39 лева /определен по пазарни цени, съобразени с
официалния сервиз на марката „...“, тъй като към датата на застрахователното събитие – ... г.,
видно от удостоверение на л. 98 от делото, л.а. с марка и модел „..., с рег. № ... е в период на
удължена гаранция от производителя, валидна до 27.12.2022 г./, която сума съответства на
платеното от ищеца обезщетение.
Регресното право се определя до действителната стойност на вредата, която в случая
съвпада с реално изплатеното обезщетение от 2192,39 лева, заедно с 15,00 лева
ликвидационни разноски /съдът приема за обичаен този размер на претендираните
разноски/, или възниква общо за сумата от 2207,39 лева. С оглед изложеното, са налице
основания за суброгация, с оглед приетия по – горе принос в причиняването, за 50 % от
платеното от ищеца обезщетение и сторените ликвидационни разходи, т.е. за сумата от
1103,70 лева /50% от 2207,39 лева/. Доколкото ищецът признава, че е получил плащане по
регресната претенция в размер на 1111,20 лева, съдът приема, че с тази сума ответникът го е
удовлетворил изцяло, поради което искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради акцесорния характер на иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, същият,
предвид неоснователността на главния иск, подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, съобразно представени
списък и доказателства за плащане, а именно в общ размер на 425,00 лева, /от които 20 лева
– изплатено възнаграждение за разпит на свидетел, 150,00 лева – юрисконсутлско
възнаграждение и 255,00 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно –
автотехническата експертиза/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу
„...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца на осн. чл. 411 КЗ сумата 1096,19 лева, претендирана като неизплатен
остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение по
щета № ... за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на кръстовището на бул.
„...“ и бул. „...“, с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със
законна лихва за периода от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 86
ЗЗД сумата 311,64 лева, претендирана като мораторна лихва за забава за периода от
05.07.2021 г. до 22.01.2024 г., начислена върху просрочената главница.
4
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 425,00
лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5