Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр. София, 01.11.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело № 14035 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 198375 от 22.08.2017 г. по гр.дело № 66961/2015 г. по описа на СРС, ГО,
119 състав, съдът е признал за
установено на основание чл. 422 от ГПК, че Т.И.М. ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.
Плевен на ул. „**********, офис ССС1У, чрез пълномощника адвокат А.Д. дължи на „Х.А.Р.А.Б."
ООД, ЕИК *******, (с
предишно наименование „Х.А.А.А.Л.ЕООД) ЕИК*******, представлявано
от Т.Б.и П.Ш.с адрес за призоваване и връчване
на съобщения и книжа чрез пълномощника юрисконсулт Х.М.А., със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 535 ТЗ вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ и чл. 463 ТЗ, сумата от 5 185.68 евро, представляваща
вземане по Запис на заповед, издаден на 01.10.2007 г., в гр. София, с падеж
01.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2013 г. до
окончателното изплащане, за която сума са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 45924/2013 г. по описа на СРС, ГО,
119 състав.
Със същото решение Т.И.М. ЕГН **********
е осъден да заплати на „Х.А.Р.А.Б." ООД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 357.85 лева разноски по делото.
Недоволен от решението, с което установителният иск при
квалификацията на чл.422 от ГПК вр.чл.
535 от ТЗ вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл. 463 от ТЗ е уважен, е останал ответницата Т.И.М., който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че решението е неправилно,
незаканосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. По-конкретно въззивинкът пъддържа, че е платил
претендираната от ищеца сума по каузалното правооношение – договор за финансов
лизинг, за обезпечение на вземане по който била издадена процесната запис на
заповед от 01.10.2007 г., поради което съдът неправилно го е осъдил повторно да плати сумата по
менителничния ефект, която е недължима като погасена чрез плащане. Искането му
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна – „Х.А.Р.А.Б." ООД, не взема становище по въззивната жалба в срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя напълно
изложеното в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се
добави следното:
Предявения пред първоинстанционният
съд иск е установителен при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за
признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 23.11.2013 г. по ч.гр.д.№ 45924/2013 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 119 състав.
Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414,
ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо.
Правото си на кредитор на спорното вземане ищцовото дружество
извлича от представения по делото Запис на заповед от 01.10.2007 г. Настоящият
състав приема, че процесният запис на заповед съдържа законоустановените
в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити – издаден е на 01.10.2007 г. в гр. София от Т.И.М., по който
издателят се е задължил неотменимо и безусловно да плати на 01.11.2010 г. на „Х.-А.-А.-Л.“
ООД /сега с наименование „Х.А.Р.А.Б." ООД/ сумата 5 185.68 евро,
платима при Ситибанк АД. Чл. 535, т. 3 от ТЗ предвижда, че записът на заповед следва да
съдържа “падеж”, който се определя съгласно чл. 486 от ТЗ, приложим съответно и
за записа на заповед, по силата на чл. 537 от ТЗ. В разпоредбата на чл. 486,
ал. 1 от ТЗ са посочени начините на
определяне на падежа, а именно – на предявяване, на определен срок след
предявяването, на определен срок след издаването, на определен ден. В случая
падежа е на определен ден – 01.11.2010 г. Върху записа на заповед липсва
отбелязване сумата да е платена. Съдът приема и че процесния запис на заповед е действителен и е породил
валидно менителнично задължение за сумата от 5 185.68 евро. Същият
представлява редовен от външна страна документ, който съдържа всички реквизити
на чл. 535 ТЗ, издаден е от ответника във връзка с каузалното правоотношение – като
обезпечение на задължения на ответника по Договор за финансов лизинг № *********
от 01.10.2007 г. с краен срок на погасяване 31.10.2011 г. По делото не
е спорно, че процесният договор за лизинг е обезпечен
със записи на заповед, издадени от ответника. Процесния
запис на заповед е издаден на 01.10.2007 г. - датата на сключване на договора
за финансов лизинг № ********* от 01.10.2007 г. и поради липсата на
оспорване от страна на ищеца, съответно и доказване, че между него и ответника
съществуват и други отношения, във връзка с които би могло да е издаден процесния запис на заповед, следва да се приеме,
че той е бил издаден именно за обезпечаване на вземане по договора за финансов
лизинг № ********* от 01.10.2007 г. Между страните не се спори, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора за финансов лизинг, като е купил и предоставил
за ползване на ответника описания в договора за лизинг автомобил „Алфа Ромео“.
Съгласно представения по делото Погасителен план
покупната цена на автомобила е в размер на 22 335.79 евро без ДДС при
лихвен процент 7.85%. Първоначалната вноска е в размер на 4 467.16 евро,
остатъчна стойност 0.00 евро, , а такса за управление – 335.04 евро. Остатъкът
от стойността на автомобила е в размер на 17 868.63 евро е следвало да се
изплаща на 48 равни месечни вноски по 432.14 евро без ДДС, както и ДДС върху
главницата. Според заключението на приетата от СРС ССчЕ, неоспорена от страните, дължимите от ответника Т.М. суми съгласно
договор за финансов лизинг № ********* /01.10.2007г. за периода от 01.10.2007г. до 01.11.2010 г. са общо в
размер на 52 959.78 лева. Платените суми за лизингови вноски до 01.11.2010 г. са общо в размер на 32 508.32 лв., посочени
по дати от вещото лице в таблица, неразделна част от експертизата. След тази
дата са заплатени още суми в размер на 2
366,00 лв. Видно от
заключението общият размер на
дължимите суми към датата на падежа на процесния
запис на заповед - 01.11.2010 г. е 20 451,46 лева, включваща, като в прилежаща таблица вещото лице е
посочило, месечни лизингови вноски, дължимата наказателна
лихва, префактуриран разход и такса напомнително писмо, като изрично е посочено дължимата, платената и
останалата неплатена сума, последната общо в размер на 20 451.46 лв.
Ответникът
не ангажира доказателства заплатил дължимата сума, а и не го твърди.
При редовен
от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения
от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния запис на заповед,
се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга /ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Възраженията на въззивника -
ответник, че в процесния запис на заповед липсват
място на издаване и място на плащане, съдът намира за неоснователни. В процесната ценна книга не е посочено място на плащане, а
само че същото следва да се извърши при „Ситибанк"
АД. При това положение следва да намери приложение презумпцията, установена в
ал. 3 и ал. 4 на чл. 536 ТЗ и за място на плащане да се приеме мястото на
издаване, посочено в менителничния ефект - гр. София.
Липсата на индивидуализация на точния адрес в населеното място, посочено при
място на издаване се запълва от адреса, посочен до името на издателя, а именно
- гр. София, ул.“*******.
В упражнение
на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
произвоство разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 НЗПП.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143165 от 12.06.2017 г. по гр.дело № 70688/2015
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА
М.Б.М., ЕГН **********
със съдебен адрес *** - адв. Т., да заплати на „Х.А.Р.А.Б."
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 25
НЗПП сумата от 100 лева - разноски в производството за юрисконултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.