О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
…................/.............2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл.
с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от младши съдия Никола Дойчев
въззивно търговско дело № 778 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XX от
ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 22711/03.04.2018г., уточнена с
молба с вх. № 31872/02.11.2018г. от „Финансцентър“ ЕООД
срещу решение № 770/26.02.2018 г., постановено по гр. д. № 10414/2017 г. по
описа на Районен съд - Варна, с което:
- са отхвърлени предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К.
обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1 810,06 лв.
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 715 от
03.11.2015 г., сумата от 523,07 лв.
– договорна лихва за периода от
05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 34,34 лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до
05.06.2017 г., сумата от 90,00 лв.
– такса за административни разходи по т. 5.1. от договора, сумата от 2240,10 лв. – неустойки за
неизпълнение по т. 11.3 и т. 35 от договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2017 г., до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6642/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, 40-и състав;
- са отхвърлени
предявените в условията на евентуалност от „Финансцентър“
ЕООД срещу Г.Д.К. осъдителни искове със същия предмет;
- са отхвърлени
предявените от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К. и Спасимир Христов Василев осъдителни искове за солидарно заплащане на сумата от общо 7 033,03 лв.,
от която: 2510,49 лв. - непогасена главница, 491,96 лв. - договорна лихва за
периода от 08.10.2016 г. до 08.03.2017 г., 45.00лв. - такса за административни разходи
по т. 5.1 от Договора, и 3971,15 лв. -неустойка за неизпълнение на основание т.
11.3 и т. 35 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата и
неустойката до окончателното им погасяване.
Съдът е оставил
без движение производството по искова молба с вх. № 41907/25.07.2017 г.,
подадена от „Финансцентър“ ЕООД, в частта по
предявените осъдителни искове. По делото е постъпила молба от ищеца с вх. №
25135/30.08.2018г., в която уточнява (т. 3 и т. 4 от молбата), че установителните и осъдителните искове са насочени само към Г.Д.К.
за сумата от 4 697,57 лв, като не са предявени
евентуални осъдителни искове срещу Г.Д.К. и Спасимир
Христов Василев за солидарно заплащане на сумата от общо 7033,03 лв. В тази
връзка ВОС намира, че нередовностите по исковата молба
са отстранени.
Във въззивната жалба с вх. № 22711/03.04.2018г. „Финансцентър“ ЕООД твърди, че първоинстанционното
решение е необосновано, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните
правила. Навежда твърдения, че е налице противоречие в мотивите на ВРС относно
извода за наличие на предсрочна изискуемост. Също оспорва извода на съда, че
към 05.03.2017г. няма непогасени задължения по договор за потребителски кредит
№ 715/03.11.2015г., който се основава на неправилен ред за погасяване на главница,
лихва, разноски, неустойка. Посочва, че съдът не излага мотиви, защо кредитира,
извършеното от вещото лице причисляване на претендираната
неустойка за неизпълнение към компонентите, формиращо размера на годишния
процент на разходите.
На следващо
място, жалбоподателя твърди, че ВРС неправилно приема, че не е установено
надлежно връчване на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на
задължението. Излагат се подробни аргументи за надлежното връчване на
съобщението за предсрочна изискуемост, респективно за настъпване на
предсрочната изискуемост. Посочва се, че е изпратено препоръчано писмо с
известие за доставяне на адреса за кореспонденция, посочен в чл. 12 от
Договора. Писмото е върнато като непотърсено, като фактическо връчване не е
осъществено, поради бездействие от страна на получателя, като по смисъла на т.
27.4 от Договора, уведомлението се счита за редовно връчено. Обосновава се
приложението на чл. 32.1 от Договор за автоматична предсрочна изискуемост при просрочие на месечни вноски 60 дни, поради което няма нужда
от изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост.
Жалбоподателят
оспорва и извода на съда за неоснователност на евентуалните осъдителни искови
претенции, поради липса на валидно уведомяване на ответника за настъпване на
предсрочната изискуемост, както и поради липса на непогасени задължения по
договора за кредит. В тази връзка твърди, че исковата молба има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, както и че
с получаването на исковата молба, ответникът е получил заверен препис от
приложеното към нея уведомление за предсрочна изискуемост. Твърди, че съдът не
е взел предвид договорената възнаградителна лихва,
както и правото на неустойка на изправната страна при неизпълнение.
На последно
място, се навеждат твърдения за неправилно разпределение на доказателствената
тежест, липса на указания относно кои от твърдените факти не се сочат
доказателства, липса на отделяне спорното от безспорното, непроизнасяне по
доказателствено искане – задача № 2 по искането за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, направено с исковата молба.
Формулиран е следният петитум,
уточнен с уточняваща молба с вх. № 31872/02.11.2018г.
1. Решението на РС-Варна да бъде обезсилено, в частта, с
която е отхвърлен осъдителния иск на „Финансцентър“
ЕООД срещу Г.Д.К. за солидарно заплащане със Спасимир Христов Василев на сумата
от общо 7033,03 лв., от която: 2510,49 лв. - непогасена главница, 491,96 лв. -
договорна лихва за периода от 08.10.2016 г. до 08.03.2017 г., 45.00лв. - такса
за административни разходи по т. 5.1 от Договора, и 3971,15 лв. -неустойка за
неизпълнение на основание т. 11.3 и т. 35 от Договора, ведно със законната
лихва върху главницата и неустойката до окончателното им погасяване.
2. Решението на РС-Варна да бъде отменено, в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Финансцентър“
ЕООД срещу Г.Д.К.:
- обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1 810,06 лв. представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 715 от 03.11.2015 г., сумата от 523,07 лв. – договорна
лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 34,34 лв. –
наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 90,00
лв. – такса за административни разходи по т. 5.1. от договора, сумата от
2240,10 лв. – неустойки за неизпълнение по т. 11.3 и т. 35 от договора, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда – 22.05.2017 г., до окончателното й изплащане.
- предявените в
условията на евентуалност от „Финансцентър“ ЕООД
срещу Г.Д.К. осъдителни искове с правно основание чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 810,06 лв. представляваща главница по
договор за потребителски кредит № 715 от 03.11.2015 г., сумата от 523,07 лв. –
договорна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 34,34
лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от
90,00 лв. – такса за административни разходи по т. 5.1. от договора, сумата от
2240,10 лв. – неустойки за неизпълнение по т. 11.3 и т. 35 от договора, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда – 22.05.2017г., до окончателното й изплащане.
Като бъде
постановено друго решение, с което да се уважи установителната
исковата претенция с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, а при условията на евентуалност –
осъдителната искова претенция с правно основание с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Претендира разноски
за двете искови инстанции, вкл. в заповедното производство.
В срока по чл.
263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Представени са
доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата
отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
С оглед
предмета на делото (дължимост на суми по договор за
потребителски кредит), въззвиният съд следва да обяви
на страните, че при условие, че приеме, че договорът за кредит е станал
предсрочно изискуем, съдът служебно ще следи за приложението, респективно
нарушението на императивни норми, вкл. нормите на ЗПК и по-общите норми на ЗЗП,
уреждащи защита на потребителите срещу неравноправни клаузи, вкл. нищожност,
поради
накърняване на добрите нрави.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
По изложените
съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито
съдебно заседание въззивна жалба с вх. №
22711/03.04.2018г., уточнена с молба с вх. № 31872/02.11.2018г. от „Финансцентър“ ЕООД срещу решение № 770/26.02.2018 г.,
постановено по гр. д. № 10414/2017 г. по описа на Районен съд-Варна.
УКАЗВА на страните, че ако се окажат
основателни оплакванията във въззивната жалба за
настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит, съдът служебно ще се
произнесе за приложението, респективно нарушението на императивни норми в ЗПК и
ЗЗП, вкл. нищожност, поради накърняване на добрите нрави.
НАСРОЧВА производството по възз.
гр. дело № 778/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 06.02.2019г. от 13:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от
определението да се връчи на страните, а на въззиваемата
страна Г.Д.К. – и препис от уточнителна с молба с вх.
№ 25135/30.08.2018г. и вх. № 31872/02.11.2018г на „Финансцентър“
ЕООД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: