Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 07.08.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия:
Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 203 по описа на РС-Харманли за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК:. със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.
„Сакар” №2, представлявано от управителя Т. М., против Наказателно
постановление №22 от 19.05.2020 година на Директора на РИОСВ-Хасково.
Жалбоподателят счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както и
нарушения на материалния закон, поради което и НП било незаконосъобразно и
необосновано. АУАН бил неясен и неразбираем. Счита за нарушена разпоредбата на
чл.40 ал.1 от ЗАНН, както и за нарушено правото му на защита, тъй като не били
запознати предварително с протокола за изпитване на образци. Не било обсъдено и
възражението против акта, както и възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението не било описано пълно и ясно, като не били посочени всички елементи
от състава му. Не ставало ясно дали жалбоподателят бил санкциониран за
нарушение по чл.200 ал.1, т.6 от ЗВ или по чл.48 ал.1, т.3 от ЗВ, или по чл.38
ал.3 от Наредба №2 от 08.06.2011г. Предвид изложеното моли за отмяна на НП.
Жалбоподателят чрез пълномощника си юрк.Адил
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган
/АНО/ АПИ, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.Димова
оспорват жалбата като неоснователна.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 15.01.2020г.
е била извършена планова проверка на канализационната мрежа на гр.Харманли за
контрол на изпълнението на изискванията и условията в Разрешително за заустване
№300133/15.10.2003г., изменено с писмо от 23.02.2004г., продължено с писмо от
17.04.2006г., продължено с Решение №РР-3338/13.07.2018г., с титуляр „ВиК”
ЕООД-гр.Хасково. При проверката е установено, че отпадъчните води от
канализационната мрежа на гр.Харманли се заустват чрез два канализационни
колектора без пречистване в приемника – р.Харманлийска, като са били взети
проби за анализ от заустваните отпадъчни води от определените в разрешителното
места на заустване – на изхода от канализационен колектор на десен бряг на
р.Харманлийска, до жп моста и на изхода от канализационен колектор на десен
бряг на р.Харманлийска, до ДЗС. Съгласно резултатите от изпитванията на
иззетите проби, отразени в Протокол от изпитване на образци
№14-0019/07.02.2020г. на РЛ-Хасково, концентрацията на замърсителите не
отговарят на определените ИЕО в разрешителното за заустване показатели.
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 22 от 14.04.2020г. от С.Л. *** за нарушение по чл.48 ал.1, т.3 от ЗВ, а
именно за това, че „ВиК” ЕООД е изхвърлило отпадъчни води от канализационната
мрежа на гр.Харманли в приемника на р.Харманлийска в нарушение на определените
ИЕО и съответно не поддържа качеството на заустваните води в съответствие с
условията на Разрешително за заустване №300133/15.10.2003г. АУАН е връчен на нарушителя, като в
законоустановения срок са депозирани възражения против АУАН.
Административнонаказващият орган
(АНО) в издаденото от Началник Директора на РИОСВ-Хасково Наказателно
постановление №22 от 19.05.2020 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата
обстановка и самото извършено нарушение. С така извършеното АНО е приел
за нарушен също чл.48 ал.1, т.3 от ЗВ.
Предвид това и на основание чл.200 ал.1, т.6 от ЗВ, вр. чл.38 ал.3 от
Наредба №2 от 08.06.2011г. на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв.
Гореописаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – протоколи за вземане на проба/извадка
от води №№34,35, протокол за проверка №66 от 15.01.2020г., протокол от
изпитване на образци №14-0019/07.02.2020г. на РЛ-Хасково, Разрешително за
заустване №300133/15.10.2003г., Решение №РР-2380/22.05.2015г. на Директора на
БД „Източнобеломорски район”, Решение №РР-3338/13.07.2018г. на Директора на БД
„Източнобеломорски район”, Решение №446/03.11.2008г. на Директора на БД
„Източнобеломорски район”, както и от показанията на изслушаните в съдебно
заседание свидетели -
актосъставителя С.Л., Р.К. и А.С. ***, чиито показания съдът кредитира с доверие като логични
и последователни, неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите
са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се
в приложената АНП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.201 ал.1 и ал.2 от ЗВ, вр. чл.37,
ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2 от ЗАНН и предвид приложените Заповед №РД-154/28.02.2019г.
на Министъра на околната среда и водите и Заповед №РД-8/10.01.2011г. на
Министъра на околната среда и водите, което не се и оспорва от страните.
При издаване на АУАН и на НП съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са също така и сроковете по чл.34 от ЗАНН за
издаване на АУАН и на НП.
Не се споделят доводите в жалбата
за неяснота в описанието на нарушението в АУАН и в НП, доколкото всички
признаци от състава на процесното администратвно нарушение по чл.48, ал.1, т.3
от ЗВ са пълно, точно, ясно и изчерпателно посочени. Фактическото описание на
нарушението съответства на посочената за нарушена правна норма, т.е. правилна е
материалноправната квалификация на нарушението.
Съдът не констатира нарушения и
във връзка с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. Действително, съгласно гласните
доказателства по делото, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който е бил
надлежно поканен за съставянето му съгл. приложеното писмо с
изх.№В-5/10.03.2020г. на Д-ра на РИОСВ-Хасково и молба от „ВиК” ЕООД-Хасково с
№545/18.03.2020г. до РИОСВ за отлагане съставянето му. След като представител
на дружеството-жалбоподател не се е явил при съставянето на акта, същият е бил
съставен в негово отсъствие, което е допустимо съгл. чл.40 ал.2 от ЗАНН, като
впоследствие актът е бил надлежно връчен и подписан от представляващия „ВиК”
ЕООД-Хасково. Това се потвърди от приложения АУАН и разписка от 14.04.2020г.
Следователно жалбоподателят е запознат и е бил наясно за какво точно нарушение
е наказан, вследствие на което е упражнил и правото си на защита, депозирайки
възражения против акта и обжалвайки впоследствие издаденото НП.
Съдът не счита за накърнено правото
на защита на жалбоподателя с незапознаването на последния с протокол от
изпитване на образци №14-0019/07.02.2020г. на РЛ-Хасково, доколкото такова
задължение за АНО не съществува.
Неоснователни са и възраженията
на жалбоподателя, че АНО не взел предвид възраженията му, тъй като по делото са
налице данни точно в обратна насока, имайки предвид приложеното в преписката
становище с изх.№В-5/19.05.2020г. от ст.юрк.Д.Димова до Директора на
РИОСВ-Хасково, т.е. според съда е спазена разпоредбата на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, изискваща преценяване възраженията на нарушителя. Следва
също да се отбележи, че при издаване на НП АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася
изрично в самото НП по направените възражения, т.к същите не съставляват
реквизит на издаденото от него НП.
По същество съдът намира за
доказано осъществяването на процесното нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ.
Според тази разпоредба водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат
задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните. От приетите като
доказателства по делото Разрешително за заустване №300133/15.10.2003г., Решение
№РР-2380/22.05.2015г. на Директора на БД „Източнобеломорски район”, Решение
№РР-3338/13.07.2018г. на Директора на БД „Източнобеломорски район”, Решение
№446/03.11.2008г. на Директора на БД „Източнобеломорски район”, писмо от
23.02.2004г. и писмо от 17.04.2006г., се установява че дружеството-жалбоподател
има качеството на водоползвател – титуляр на разрешително за ползване на воден
обект. Следователно жалбоподателят може да бъде и е субект на визираното
административно нарушение.
От доказателствата по делото (протоколи за вземане на проба/извадка
от води №№34,35, протокол за проверка №66 от 15.01.2020г., протокол от
изпитване на образци №14-0019/07.02.2020г. на РЛ-Хасково) се установи също и че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да поддържа необходимото качество
на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните, доколкото се доказа, че концентрацията на замърсителите,
изрично посочени в акта и НП, в иззетите за анализ проби не отговарят на
определените в разрешителното за заустване показатели на ИЕО. Не е спорно, че
пробите са от заустваните отпадъчни води и че същите са били взети от
определените в разрешителното места на заустване – на изхода от канализационен
колектор на десен бряг на р.Харманлийска, до жп моста и на изхода от
канализационен колектор на десен бряг на р.Харманлийска, до ДЗС., като
възражения и нарушения във връзка с изземването на пробите и изследването им не
са установени по делото.
Следователно съдът намира за
доказано от обективна страна извършването от страна на „ВиК” ЕООД-Хасково на
процесното нарушение по чл.48 ал.1, т.1 от ЗВ, за което правилно и
законосъобразно е наказан съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.200 ал.1,
т.6 от ЗВ, вр. чл. 38, ал. 3
от Наредба № 2 от 08.06.2011 година. Според чл.200 ал.1, т.6 от ЗВ
наказва се с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 лв. до 5000 лв.,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система,
като наруши емисионните норми и изисквания. А съобразно чл. 38, ал.3
от посочената Наредба, по смисъла на чл. 200, ал.
1, т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита
неспазването на определените в Разрешителното за заустване ИЕО. Предвид всичко
изложено до тук съдът счита, че правилно е приложена и санкционната норма на
чл.200 ал.1, т.6 от ЗВ, доколкото по несъмнен начин се установи и доказа, че
именно жалбоподателят е нарушил емисионните норми и изисквания, изхвърляйки
отпадъчни води в канализационната система. Санкцията е определена в минималния
й предвиден по закон размер от 1000 лв., поради което същата се явява
законосъобразно и правилно наложена.
С оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕООД, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Според съда не са налице основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, касаещ маловажни случаи на адм.нарушения, като
освен това отсъствието на изложени мотиви в тази насока от страна на АНО не
съставлява процесуално нарушение по аргумент от чл. 57 от ЗАНН. Съгласно ТР №1/12.12.2007г. преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност по-ниска от обичайната за
този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. И това е така, както поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен
резултат (обществените отношения, регулирани от ЗВ и подзаконовите актове във
връзка с неговото приложение, свързани с опазване на околната среда и
общественото здраве, се считат за засегнати в необходимата степен, оправдаваща
санкционирането на нарушителите със самия факт на извършване на нарушението),
така и поради наличието на голямото разнообразие на констатирани замърсители и
то многократно надвишаващи нормите на ИЕО в иззетите проби. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът
намира обжалваното НП за законосъобразно, правилно и обосновано, поради което
същото следва да се потвърди.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и предвид
изхода на делото в полза на АНО следва да се присъдят разноски в размер на 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22 от 19.05.2020 година на
Директора на РИОСВ-Хасково, с което на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Сакар” №.,
представлявано от управителя Т. М., за нарушение на чл.48 ал.1, т.3 от ЗВ, на
основание чл.200 ал.1, т.6 от ЗВ, вр. чл.38 ал.3 от Наредба №2 от 08.06.2011г.,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:.., със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Сакар” №2, представлявано от
управителя Т. М., на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Хасково с адрес: град Хасково, ул.
"Добруджа" № . направените по делото разноски в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :