№ 2311
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100506236 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20011825 от 14.01.2021г., постановено по гр.дело №31586/2019г. по описа
на СРС, ГО, 151 с-в е признато за установено по предявените от В. К. С., ЕГН ********** и
А. Й. С., ЕГН **********, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК, че ищците не дължат при равни квоти от по 1/2 на Л. А. Д., ЕГН **********,
сумата от по 4712,16 лева, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 28.10.2008г. по гр. д.
№ 35/2003 г. по описа на СГС, като погасена по давност. Ответникът е осъден да заплати на
ищците 1266 лева разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Л. А. Д.. Жалбоподателят поддържа, че погасителната давност не е
изтекла, тъй като е била прекъсвана с извършването на разпределение на суми от публична
продан на 05.02.2015г., както и със същите действия на 31.01.2015г., от които дати
започнала да тече нова давност. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете–
отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата и ищци в производството пред първата инстанция В. К. С. и А.
Й. С., в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна.
Считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно, като излагат
подробни съображения в тази насока. Претендират адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
1
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Предмет на отрицателните установителни искове са вземания на ответника по
изпълнителен лист от 28.10.2008г., издаден по гр.д.№35/2003г. на СГС.
В тежест на ищците е да установят началния момент, от който е започнала да тече
погасителната давност и периодът, за който е текла. В тежест на ответника е да установи с
позволените от закона доказателствени средства, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на факти и обстоятелства, довели до спиране/прекъсването на
погасителната давност за процесните вземания. Настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил на базата на събраните по делото писмени
доказателства, такова доказване не е проведено от ответника.
В случая е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и съответно- петгодишен
давностен срок, започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист- 28.10.2008г.
От постъпилото по делото уведомление от ЧСИ Н.К. №789 на КЧСИ се установява, че
по молба на кредитора от 07.11.2008г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №20087890400120 срещу длъжника ЕТ„Р.О.- Й. С.”, като с
молбата за образуване е поискано присъединяване на изпълнителното дело към друго такова
с №20067890400165 срещу същия длъжник. С постановление от 12.07.2012г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- поради
непоискване от взискателя да бъдат извършени изпълнителни действия в продължение на
две години, като изпълнителният лист е върнат в оригинал и делото е архивирано. Въз
основа на същия изпълнителен лист, по молба от 19.03.2013г. от взискателя, е образувано
ново изпълнително дело №20137890400054 срещу длъжника ЕТ„Р.О.- Й. С.”. С молбата за
образуване взискателят е поискал присъединяване на изпълнителното дело
№20137890400054 към изпълнително дело №20067890400165 срещу същия длъжник. С
постановление от 08.08.2018г. изпълнителното дело е прекратено отново на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният лист е върнат в оригинал. Ищците не са
2
конституирани като длъжници по никое от изпълнителните дела. Въз основа на същия
изпълнителен лист, по молба от 28.02.2019г. е образувано изпълнително дело
№20197900400464 на ЧСИ Р.М. №790 на КЧСИ.
С протокол от 30.01.2015г. по изпълнително дело №20067890400165 на ЧСИ Н.К. №789
на КЧСИ е предявено разпределение на събрани по делото суми, включително на ответника
като взискател по изпълнителното дело №20137890400054.
С молба от 28.02.2019г. ответникът- взискател е поискал образуването на ново
изпълнително дело, като в молбата са посочени конкретни изпълнителни действия
(способи)- запори на банкови сметки и възбрана на недвижими имоти).
Съгласно постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Това постановление е обявено за загубило сила с ТР №2/26.06.2015г. по
тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС. С решение от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС, ІV ГО е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., като е
прието, че цитираното ТР се прилага от 26.06.2015г. занапред и само по отношение на
висящите към 26.06.2015г. изпълнителни производства, като ако преди постановяване на
новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили целените последици, те следва да бъдат
преценявани с оглед на ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпване
на последиците.
Следователно, с образуване на изпълнително дело №20087890400120 на 07.11.2008г., е
прекъсната давността по арг. от чл. 116, б. "в" ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от
ЗЗД давността е спряла да тече по време на изпълнителния процес, до прекратяването му на
12.07.2012г., откогато е започнала да тече нова давност. С образуването на изпълнително
дело №20137890400054 на 19.03.2013г. давността отново е прекъсната по арг. от чл. 116, б.
"в" ЗЗД и на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД не е текла давност до постановяването на
ТР №2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по силата на което ППВС №3/80г. е
загубило действието си. От 26.06.2015г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок.
На 08.08.2018г. изпълнително дело №20137890400054 е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, но на 28.02.2019г. (преди изтичането на 5 годишен срок от 26.06.2015г.)
ответникът е поискал образуването на ново изпълнително дело, като в молбата си е посочил
конкретни изпълнителни способи. С последното действие давността отново е прекъсната и
от 28.02.2019г. е започнала да тече нова давност , която (независимо от извършването на
изпълнителни действия по последно образуваното изпълнително дело) не е изтекла както
към момента на завеждане на исковата молба по настоящата дело, така и към датата на
провеждане на устните състезания.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените
искове- отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят всички направени по
3
делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 1013,49 лева, от които 825
лева за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 188,49 лева за
държавна такса за въззивното производство. Доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция не са представени, поради което такова не следва
да се присъжда.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20011825 от 14.01.2021г., постановено по гр.дело
№31586/2019г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В. К. С., ЕГН ********** и А. Й. С., ЕГН
********** срещу Л. А. Д., ЕГН ********** отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, вр.чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на
ответника сумите от по 4712,16 лева всеки от тях, въз основа на издаден на 28.10.2008г.
изпълнителен лист по гр.д.№35/2003г. по описа на СГС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА В. К. С. ЕГН********** и А. Й. С. ЕГН********** да заплатят на Л. А. Д. с
ЕГН********** сумата от 1013,49 лева (хиляда и тринадесет лева и 49 стотинки)- разноски
по делото за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4