Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
Гр. Пловдив, 14.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив, І
отделение, ХХV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №
2289 по описа за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл.
124 от Закон за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.С.П.-Ф., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед № 2-1725/04.06.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2
от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с П.-Ф..
Жалбоподателката навежда доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че
оспорената в настоящото производство заповед не е подписана от посоченото в нея
лице, а от друго лице, чието име не е посочено, а ръкописно е посочено „за“ изпълнителен
директор и номер на заповед, чието съдържание не е оповестено. На следващо
място възразява, че в оспорения административен акт е посочено единствено, че
служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл, поради съкращаване на длъжността, като не са посочени други мотиви или
фактически обстоятелства. Незаконосъобразна се твърди да е и Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018
г., с която Изпълнителният директор на НАП е утвърдил ново длъжностно
разписание на ТД на НАП Пловдив, в сила от 01.05.2018 г., тъй като с нея освен
промяна на числеността на служителите в централното управление и териториалните
дирекции в рамките на общата численост на агенцията, са предприети и структурни
промени /закриване на отдели и преобразуване на съществуващи такива/, които са
от правомощията на Управителния съвет и следва да се извършат с негово решение,
а не със заповед на изпълнителния директор. Изложено е още, че въз основа на
Заповед № ЗЦУ-488/10.04.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП е обявен
конкурс за 52 свободни щатни бройки от длъжност „инспектор по приходите“ в
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, в което обявление е дадено и описание
на длъжността „инспектор по приходите“, в което според жалбоподателката няма
разлика в съществените/преки задължения, функции и изисквания от длъжностните
характеристики на съкратените щатни бройки, и в този смисъл жалбоподателката
счита, че не може да се приеме, че длъжността е закрита. Посочено е, че
единствената разлика се явява в това, че длъжностите „главен инспектор по
приходите/старши инспектор по приходите/инспектор по приходите“ до 01.05.2018 г.
са част от отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив,
а с промените в администрацията след тази дата се разкриват нови 52 щатни бройки
за длъжностите „инспектор по приходите“, но вече в отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ
на НАП. Твърди се, че в случая е налице преобразуване/трансформиране на
административни звена от структурата на НАП, при които се запазват
наименованията на длъжностите на съответните държавни служители, поради което е
налице нарушение на чл.87а от ЗДСл. Според жалбоподателката, съкращаването на
длъжността е извършено незаконосъобразно и предвид неспазването на разпоредбите
на чл. 7 и чл. 8 от Споразумение № 95/03.11.2009 г. между НАП и синдикалните
организации на държавните служители в НАП, което съгласно § 1 от споразумението
действа в ТД на НАП, в които синдикатите имат организации, т.е. и в ТД на НАП -
Пловдив. Претендира разноски.
Ответникът – Изпълнителен директор на НАП
София, чрез процесуалния си представител юриск. Т., оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага съображения за
правилност и законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от адресат на
оспорения административен акт и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Ето защо е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Към момента на издаване на обжалваната
заповед С.С.П.-Ф. е заемала длъжността „главен
инспектор по приходите“ в ТД на НАП Пловдив, дирекция „Контрол“, отдел
„Оперативни проверки“.
Със Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018 г. Изпълнителният
директор на НАП е утвърдил длъжностни разписания на ТД на НАП Бургас, ТД на НАП
Варна, ТД на НАП Велико Търново, ТД на НАП Пловдив и ТД на НАП София, считано
от 01.05.2018 г., като основание за издаване на цитираната заповед са посочени
чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗНАП /л. 43/.
От приложените по делото Длъжностно разписание
на ТД на НАП Пловдив в сила от 01.01.2018 г. /л. 56 сл./ и Длъжностно разписание
на ТД на НАП Пловдив в сила от 01.05.2018 г. /л. 44 и сл./ се установява, че в
Дирекция „Контрол“ към ТД на НАП Пловдив, целият Отдел „Оперативни проверки“,
обслужващ територията на цялата дирекция, се закрива. Общата численост на
служителите в Дирекция „Контрол“ от 644, след 01.05.2018 г. става 591, като от
длъжностното разписание са отпаднали всички служители от отдел „Оперативни
проверки“.
Във връзка с така утвърденото ново
длъжностно разписание, с предизвестие №
П-15/03.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, жалбоподателката
П.-Ф. е уведомена, че считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно
разписание на ТД на НАП Пловдив, като със същото са съкратени 73 щатни бройки
от длъжностите „началник на отдел“, „главен инспектор по приходите“, „старши
инспектор по приходите“, „инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни
проверки“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, като на жалбоподателката е
отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното й
правоотношение с НАП, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния
служител. Предизвестието е връчено лично на П.-Ф. на 18.05.2018 г., надлежно
отбелязано върху него /л. 39/.
Това е довело до издаването на
оспорената в настоящото производство Заповед № 2-1725/04.06.2018 г., с която Изпълнителният
директор на НАП е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката,
считано от 19.06.2018 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като
причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено „съкращаване на
длъжността“ /л.37/.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
На първо място, във връзка с
възражението за липса на компетентност на органа, издал оспорената заповед,
следва да се посочи, че след като в заповедта като издател пред Изпълнителен директор
на НАП е поставено „за“ и ръкописно е посочено „Съгл. Заповед № ЗЦУ-777/01.06.2018
г.“, това означава, че не е подписана от органа, сочен като неин издател, но
това обстоятелство не променя крайния извод, че заповедта е издадена от
материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани
доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името Изпълнителния
директор на НАП и е подписан от лицето А.Г.Г.–
заместник изпълнителен директор на НАП, поради обстоятелството, че Изпълнителният
директор на НАП – Г.П.Д.е в платен годишен отпуск за периода 04.06.2018 г. -
15.06.2018 г. включително, видно от приложената по делото Заповед № О-1820 от
04.06.2018 г., издадена от Министъра на финансите /л. 38-гръб/. Видно от
цитираната в оспорения административен акт Заповед № ЗЦУ-777/01.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, за периода 04.06.2018 г. – 08.06.2018 г. вкл., именно А.Г.Г.е оправомощен да упражнява,
предвидените от закона правомощия на Изпълнителния директор на НАП, поради
което последният е бил заместван при осъществяване на възложените му от закона
функции, а в случая при осъществяване на компетентността по чл. 106 от ЗДСл. /л.38/.
За
пълнота е необходимо да се добави, че съгласно задължителните разяснения,
дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите,
когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги
изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране
на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. Именно в тази
хипотеза е издадена и оспорваната заповед, съобразно чл. 13, ал. 1 във връзка с
чл. 10, ал. 2, изр. 2 от Закона за НАП. Непосочването на името на заместващия не
води до порок във формата по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена и в предвидената от
закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 108, ал. 1 от
ЗДСл. Kaто фактическо основание е посочено „съкращаване на длъжността“, а като
правно основание - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Следователно тя е и мотивирана,
съгласно изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическото
основание се съдържа в цитираното правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл
„съкращаване на длъжността“.
Относно наведените в жалбата бланкетни
възражения за нарушени административнопроизводствени правила, без да се сочат
конкретни пороци на процедурата по издаване на акта, такива не бяха установени
в хода на съдебното производство – предвид правното основание за прекратяване
на служебното правоотношение, на оспорващия е връчено едномесечно предизвестие,
спазен е и срокът на последното при издаване на заповедта.
Във връзка с възражението на
жалбоподателя за незаконосъобразност на Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018 г., следва
да бъде посочено, че съгласно установената съдебна практика на ВАС, актът, с
който се утвърждава длъжностно разписание, не представлява административен акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. С този акт не се създават
права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или
законни интереси на отделни граждани или организации, а се определя
организационната структура на администрацията. Действително, на практика
организационната структура на администрацията е възможно да оказва влияние
върху положението на държавните служители в тази администрация, но това влияние
не е пряко и непосредствено, доколкото техните права и задължения се пораждат
от съответните индивидуални актове на органа по назначаване.
Относно наведените в жалбата възражения
за несъответствие на оспорения административен акт с материалноправните
разпоредби, такова не се консатира. Посочената като правно основание разпоредба
на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, касае именно възможност за органа по
назначаване да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие
при съкращаване на длъжността.
Премахването или намаляването на
предвидените в длъжностното разписание щатни бройки (в конкретния случай на цял
отдел „Оперативни проверки“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив),
представлява съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на
служебното правоотношение. За да се осъществи прекратяване на служебното
правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да е налице
съкращаване на длъжността, за което възникване да е настъпило фактическо
премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното
(длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително
преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се
в система от функции, задължения и изисквания, с оглед легалната дефиниция на
понятието „длъжност в администрацията“, установено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата
за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (в сила от 01
юли 2012 г.). Длъжността в администрацията се характеризира като нормативно
определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика на служителя. Тоест, за да е налице съкращаване на длъжност
по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо кумулативното наличие
на две предпоставки - длъжността вече да не фигурира като нормативно определена
позиция в длъжностното разписание на съответната държавна администрация, а също
така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в
длъжностната характеристика. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при
съкращаване на длъжности и свързаните с тях структурни промени, се цели
оптимизиране на администрацията, което може да се изрази в намаляване на
числения състав изобщо или намаляването му в едни звена и увеличаването му в
други, премахването на отделни длъжности и разкриване на нови с качествено нови
функции. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е
да съкращава, респективно да разкрива отдели и/или сектори в нормативно
определената структура и численост на персонала.
Във връзка с твърденията на
жалбоподателката, че е налице сходство с основните задължения и функции на
заеманата от нея длъжност преди съкращаването й с обявените за свободни със
Заповед № ЗЦУ-488/10.04.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП за провеждане
на конкурс за 52 свободни щатни бройки на длъжност „инспектор по приходите“ в
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, както следва: сектор „Мобилни групи“ –
Пловдив, с месторабота гр. Пловдив – 30 св. щ. бр.; сектор „Мобилни групи“ –
Пловдив, с месторабота гр. Стара Загора – 10 св. щ. бр.; сектор „Мобилни групи“
– Пловдив, с месторабота гр. Хасково – 8 св. щ. бр.; сектор „Гранични контролно-пропусквателни
пунктове“ – Пловдив, с месторабота ГКПП Капитан Петко войвода – 4 св. щ. бр.
/л.117/, следва да бъдат разгледани и да бъде извършено сравнение на двете
длъжностни характеристики.
Преките задължения за длъжностите „инспектор
по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „главен инспектор по приходите“
в Отдел „Оперативни проверки“ в Дирекция „Контрол“ на ТД на НАП, съгласно
длъжностната характеристика, която е била връчена на жалбоподателката на
04.05.2010 г., видно от т.V от нея са следните:
1. Извършва оперативни проверки,
съгласно утвърдените процедури и инструкции, съобразно данъчното
законодателство;
2. изпълнява насоките и указанията,
дадени му от ръководителя екип за конкретните оперативни действия;
3. извършва предварителен преглед и
анализ на наличната информация за задълженото лице;
4. извършва посещения на място в офиси,
търговски и производствени помещения, складове и други, свързани с
осъществяването на стопанска дейност на задължените лица;
5. в зависимост от вида на проверката и
проверявания обект, при извършване на контролните функции прилага утвърдените
процедури и инструкции за функция „Контрол“;
6. изисква от проверяваното лице да
представи документи и писмени обяснения;
7. изисква доказателствени средства от
външни органи и източници;
8. извършва преценка на всички
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на проверката;
9. при определени обстоятелства прави
предложение до отдел „Селекция“ за селектиране на задължените лица за
извършване на проверка или ревизия;
10. при необходимост извършва действия
по обезпечаване на доказателствата;
11. съставя актове за административни
нарушения;
12. при необходимост изготвя искане за
възлагане на експертиза;
13. изготвя съответния протокол, с който
приключва проверката и го предоставя на проверяваното лице по реда на ДОПК;
14. връчва всички други документи,
свързани с извършваната конкретна проверка, по реда на ДОПК;
15. при необходимост извършва съвместни
оперативни проверки и наблюдения с представители на други контролни органи;
16. изпълнява и други задължения, възложени
от прекия ръководител;
17. при необходимост изпълнява трудовите
си задължения и след изтичане на редовно работно време /л.148-150/.
Видно от т. V на длъжностната
характеристика за длъжностите „инспектор по приходите“, „старши инспектор по
приходите“ и „главен инспектор по приходите“ в Отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София, Сектор „Мобилни групи“ –
Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София и Сектор „Гранични
контролно-пропускателни пунктове“ – Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и
София в Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, служителят има следните
преки задължения:
1. осъществява фискален контрол, чрез
спиране на транспортни средства на територията на страната. Извършва действия
по проверка на документите, придружаващи стоката, събира данни за изпращача и
получателя, мястото, датата и часа на получаване на стоката и др.;
2. поставя и отстранява технически
средства за контрол на транспортното средство, с което се превозва стоката;
3. извършва проверки за съответствието
между вида и количеството на стоката по придружителните документи, въведени при
поставяне на техническите средства за контрол и действителния вид и количество
на стоката на мястото на получаване/разтоварване;
4. извършва проверки на място в офиси,
търговски и производствени помещения, складове и други, свързани с осъществяването
на стопанска дейност от задължени лица със стоки с висок фискален риск;
5. извършва оперативни проверки в
търговски обекти по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона
за данък върху добавената стойност;
6. извършва преценка на всички
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на проверката;
7. предприема действия за обезпечаване
на доказателства по реда на ДОПК, като стоката и документите за нея се
изземват;
8. уведомява публичните изпълнители за
налагане на предварителни обезпечителни мерки при условията на чл. 121а, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК;
9. установява административни нарушения на
данъчното и:или осигурителното законодателство и съставя актове за установените
нарушения;
10. уведомява прокуратурата при
възникнало съмнение, че лице или лица са извършили деяние, квалифицирано като
престъпление в Наказателния кодекс;
11. въвежда данни в регистъра;
12. участва в работни групи;
13. участва в дейности, свързани с
международното сътрудничество, с цел проучване и прилагана на добрите практики
на страните-членки на ЕС и други администрации в областта на контролната
дейност;
14. докладва за констатирани
административни пропуски или нарушения, които създават предпоставки за
корупция, измами или нередности;
15. при реализация на проекти, финансирани
от Европейския съюз, участва в управлението, организацията и изпълнението им;
16. в рамките на своята компетентност
изпълнява и други задачи, възложени от прекия ръководител;
17. в рамките на своята компетентност
изпълнява и други задачи, възложени от друг висшестоящ орган;
18. при необходимост изпълнява задълженията
си и след изтичане на редовното работно време;
19. преките задължения се изпълняват на
територията на съответната ТД на НАП, съгласно определено работно място със
заповедта за назначаване /л.93-94/.
След анализ на изложените преки
задължения, които в длъжностната характеристика за длъжността „инспектор по
приходите“ в Отдел „Оперативни проверки“ в Дирекция „Контрол“ на ТД на НАП са
17 на брой, а в длъжностната характеристика за длъжността „инспектор по
приходите“ в Отдел „Оперативни дейности“, Сектор „Мобилни групи“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП са 19 на брой, съдът констатира
съвпадение на едва 5 от тях, а именно:
1. Извършва преценка на всички
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на проверката /т. 8 от
длъжностната характеристика на жалбоподателката и т.6 от длъжностната
характеристика на мобилните групи/;
2. Предприема действия по обезпечаване
на доказателствата по реда на ДОПК /т. 10 от длъжностната характеристика на
жалбоподателката – при необходимост извършва действия за обезпечаване на
доказателства и т. 7 от длъжностната характеристика на мобилните групи –
предприема действия за обезпечаване на доказателства по реда на ДОПК, като
стоката и документите за нея се изземват/;
3. Съставя актове за административни
нарушения /т. 11 от длъжностната характеристика на жалбоподателката и т. 9 от
длъжностната характеристика на мобилните групи – установява административни
нарушения на данъчното и/или осигурителното законодателство и съставя актове за
установяване на нарушения/;
4. Изпълнява и други задължения,
възложени от прекия ръководител /т. 16 от длъжностната характеристика на
жалбоподателката и т. 16 от длъжностната характеристика на мобилните групи – в
рамките на своята компетентност изпълнява и други задачи, възложени от прекия
ръководител/;
5. При необходимост изпълнява задълженията
си и след изтичане на редовно работно време /т. 17 от длъжностната
характеристика на жалбоподателката и т. 18 от длъжностната характеристика на
мобилните групи/.
От изложеното е видно, че преките
задължения на „инспектор по приходите“ в съкратения отдел „Оперативни проверки“
и в отдел „Оперативни дейности“, Сектор „Мобилни групи“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП, не са идентични. Това е така, защото „инспектор по
приходите“ във втория отдел, освен функциите, характерни за „инспектор по
приходите“ в отдел „Оперативни дейности“, изпълнява и множество други
специфични за длъжността функции, а именно:
осъществява фискален контрол чрез
спиране на транспортни средства на територията на страната; извършва действия
по проверка на документите, придружаващи стоката, събира данни за изпращача и
получателя, мястото, датата и часа на получаване на стоката и др.; поставя и
отстранява технически средства за контрол на транспортното средство, с което се
превозва стоката; извършва проверки за съответствието между вида и количеството
на стоката по придружителните документи, въведени при поставяне на техническите
средства за контрол и действителния вид и количество на стоката на мястото на
получаване/разтоварване; извършва проверки /а не посещения, каквото е
задължението, посочено в длъжностната характеристика на жалбоподателката/ на
място в офиси, търговски и производствени помещения, уведомява публичните
изпълнители за налагане на предварителни обезпечителни мерки при условията на чл.
121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК; уведомява прокуратурата при възникнало съмнение,
че лице или лица са извършили деяние, квалифицирано като престъпление в
Наказателния кодекс; въвежда данни в регистъра; участва в работни групи;
участва в дейности, свързани с международното сътрудничество, с цел проучване и
прилагане на добрите практики на страните-членки на ЕС и други администрации в
областта на контролната дейност; докладва за констатирани административни
пропуски или нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами и
нередности; при реализация на проекти, финансирани от ЕС, участва в
управлението, организацията и изпълнението им; и не само, че в рамките на
своята компетентност изпълнява и други задачи, възложени от прекия ръководител,
но и такива, възложени от друг висшестоящ орган.
Прави и впечатление, че с длъжностната
характеристика за „инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни дейности“,
Сектор „Мобилни групи“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП е въведено допълнително изискване за
заемане на длъжността – компютърна грамотност, работа с WORD, EXCEL,
INTERNET и работа с общи и специализирани за длъжността приложни програмни
продукти.
От направения по-горе анализ следва
изводът, че не само длъжността, заемана от жалбоподателката, не съществува като
нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание в сила от
01.05.2018 г., предвид закриването на целия отдел „Оперативни проверки“ в ТД на
НАП Пловдив, но и че липсва специфичната система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика за длъжността на
жалбоподателката, която да е в същия обем.
Действително, установи се, че частично функциите
съвпадат, но това е обяснимо, с оглед осъществяване дейността на НАП. А за да е
налице фиктивно съкращаване на длъжността, следва системата от функциите,
задълженията и изискванията да е изцяло запазена, което в случая не е налице.
Изложеното налага извод, че е налице реално съкращаване на длъжността „Инспектор
по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“ в Дирекция „Контрол“ на ТД на НАП и
правилно административният орган е приложил чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за
прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, поради
съкращаване на заеманата от нея длъжност.
На следващо място следва да се отбележи,
че в случая няма и преминаване на дейност от една администрация в друга, нито
преминаване на дейност от закрита администрация в друга. Т.е. не е налице
твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл.87а от ЗДСл.
По отношение на възражението, че
съкращаването на длъжността е извършено незаконосъобразно и предвид
неспазването на разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Споразумение № 95/03.11.2009 г.
между НАП и синдикалните организации на държавните служители в НАП, което
съгласно § 1 действа в ТД на НАП Пловдив /л. 27 и сл./, видно от съдържанието
на това споразумение, същото има за цел да очертае принципно предмета и обхвата
на договореностите в системата на НАП. В него е посочено, че страните по
колективните споразумения в администрацията на НАП се представляват както
следва: НАП от органа по назначаване, държавните служители в администрацията на
НАП, членуващи в синдикалните организации на НСС на НАП – ФНСДУО КНСБ, ФСО
„НАП“ към САС ПОДКРЕПА и НСС от НАП – от съответните техни синдикални
структури. Неспазването на клаузи от споразумението обаче не представлява
основание за отмяна на процесната заповед, издадена на основание и по ред,
регламентирани в ЗДСл, тъй като именно в ЗДСл правомощията на органа по
назначаване да прекрати служебното правоотношение са уредени с императивни
разпоредби и не могат да бъдат дерогирани или ограничени от споразумения със
синдикалните организации. Договореното в чл. 7 и чл. 8 от Споразумение №
95/03.11.2009 г. между НАП и синдикалните организации на държавните служители в
НАП не е предвидено като изискване или условие за действителност на
съкращаването в ЗДСл и не следва да се прилага при преценка законосъобразността
на заповедта за съкращаването.
Ето защо, въпреки че по делото са
представени доказателства за членството на жалбоподателката в една от
синдикалните организации, подписали споразумението /л.36/, настоящият съдебен
състав счита, че неспазването на клаузи от споразумението, не представлява
основание за отмяна на процесната заповед.
Релевантно
тук е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно
определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с
длъжностна характеристика. В конкретния случай, длъжността на жалбоподателката
е закрита като функция и като нормативна позиция. Конкретната длъжност е
съкратена като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения
и изисквания. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е
целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред,
от компетентен орган, при наличието на законово основание.
Крайното
заключение от изложеното до тук е, че снабденият с надлежните правомощия за
това административен орган, точно е установил релевантните по казуса факти,
съотнесъл ги е с правилните материални и процесуални норми и е постановил един
валиден и законосъобразен административен акт, облечен в изискваната от закона
форма. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на
актове от категорията на процесния такъв.
Поради изложеното жалбата ще следва да
се остави без уважение.
За разноските:
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК оспорващият следва да бъде
осъден да заплати на ответната страна направените по делото разноски -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., който е съобразен с
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, както и с фактическата и правна сложност на
делото.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на С.С.П.-Ф., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед №
2-1725/04.06.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с П.-Ф., като
неоснователна.
ОСЪЖДА
С.С.П.-Ф., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Националната
агенция за приходи гр. София сумата от 200 /двеста/ лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с
оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ