Р Е Ш Е Н И Е
№….........../20.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
53 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15129/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „***“ ООД срещу М.И.М. обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 417,46 лева -
представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 27.08.2007 г. до
20.01.2020 г., за която има издадени фактури за периода от 27.02.2019 г. до
21.01.2020 г., за обект, находящ се в гр. ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
2. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 32,58 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода от 27.03.2019 г. до 12.03.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на Районен съд – Варна, ***състав.
Ищецът „***“ ООД твърди, че ответникът М.И.М., в качеството на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. ***, е ползвал предоставени от ищеца
услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на дължими суми, ищецът е подал
заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата
от от 417,46 лева - представляваща дължима главница
за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер ***, за периода от 27.08.2007 г. до 20.01.2020 г., за която има
издадени фактури за периода от 27.02.2019 г. до 21.01.2020 г., за обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението; както и за сумата от 32,58 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение,
начислено за периода от 27.03.2019 г. до 12.03.2020 г. Обосновава правния си
интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с твърдения, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковите претенции, като излага съображения за тяхната основателност и
доказаност. Претендира присъждане на извършените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват по основание и
размер. В условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на претендираните суми по давност. Оспорва се ответникът да е
титуляр на процесната партида, претендираните
количества вода да са реално доставени на абоната, както и представената
справка за недобор и съдържащата се в нея информация. Твърди се, че не е
спазена процедурата по отчитане на потребеното
количество вода.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен
представител, претендира за отхвърляне на предявените искове като неоснователни
и недоказани, като се излагат съображения в същата насока.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Справка за лицето М.И.М., ЕГН **********,
от Служба по вписванията – Варна се установява, че същият е придобил правото на
собственост по отношение на процесния обект на
потребление на 29.12.1998 г.
От съдържанието на
приобщената Справка за недобора на частен абонат № *** се установява, че при
ищеца са отчетени неизплатени задължения на абоната за главница от 417,46 лева
по издадени фактури за периода от 27.02.2019 г. до 21.01.2020 г., за
консумирана вода за отчетен период от 27.08.2007 г. до 20.01.2020 г., както и обезщетение
за забава от 32,58 лева, начислено върху съответните главници от датата на
техния падеж до 12.03.2020 г. Изяснява
се още, че за процесния период е извършено служебно
начисляване на сумите по издадените фактури (с посочени в справката нулеви
показания за стар и нов отчет).
Представено по делото е извлечение от партида с абонатен № ***за извършени отчитания
през времето от 29.12.2018 г. до 26.03.2019 г., за който период не са снемани
показанията от измервателния уред, а в графата за това е отразено „средна
консумация“ и са начислявани служебно по 20 куб.м. вода месечно. В карнета са
положени няколко подписа в графата за потребител, последният от които е от дата
26.02.2019 г.
Представени по делото са Протоколи от 26.03.2019 г. и от 16.12.2019 г.,
съставени от служители на ищцовото дружество, по
повод на посещение на процесния обект на потребление,
като в същите се съдържат констатации, че водомерът е повреден, че на адреса
живеят четири лица, като съгласно Общите условия на ищцовото
дружество се отчита средна консумация на вода.
От страна на ищеца е ангажирано и Уведомително писмо № *** съдържащо
отразяване за изтекла валидност на метрологична проверка на индивидуалния
водомер и липса или нарушена цялост на фабричната пломба на водомера. Писмото е
адресирано до ответника и е удостоверено да е получено, без конкретно посочена
дата на получаването. Съдържащата се в уведомителното писмо дата на отразени
показания „средна консумация“ е 26.02.2019 г., както и е налице посочване, че
живущите на адреса са четирима.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД,
одобрени с Решение № *** г. на ***, публикувани в централен и местен ежедневник.
Приложени са и Решения на *** г. и от 23.12.2019
г. за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от
„***“ ООД.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на
дължимата главница за ползвана вода по партида с абонатен №*** по издадените от
ищцовото дружество фактури в периода от 27.02.2019 г.
до 21.01.2020 г. възлиза на 417,46 лева, а лихвата за забава върху посочената
главница, начислена от падежа на всяка фактура до 12.03.2020 г. – 32,58 лева.
От експертното заключение се изяснява още, че по процесните
фактури не са отразени плащания.
От материалите
по приобщеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, се
установява, че въз основа на подадено на 12.06.2020 г. заявление от ***
ООД срещу М.И.М. е издадена Заповед
№ 999 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника (настоящ
ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, по повод на което с Разпореждане № 999
г. на ищеца са дадени указания за предявяване на настоящите установителни
искове с предмет сумите по издадената заповед за изпълнение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените
положителни установителни искове, с които съдът е
сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на обективираните в оспорената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана
вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и
лихва за забава. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в
приложимите Общи условия ред, настъпила изискуемост на вземанията, както и
тяхната стойност, а, в случай че се касае за служебно начислени количества -
предпоставките за извършеното начисляване и съответствието на фактурираната
средна консумация с предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен
отчет.
Според § 1, ал. 1, т. 2
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги
„потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, както и юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл.
2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „***“ ООД
(ОУ),
В настоящия случай се
установява, че правото на собственост върху процесния
обект на потребление е придобито от ответника М.И.М. през 1998 г., поради което и
същият се
явява длъжник на ищцовото дружество за процесните вземания като потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВИКУ и чл. 2, ал. 1 от ОУ.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в
разпоредбите на Глава ІІІ от ОУ, както и в тези на Глава VІ от Наредба № *** г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ,
бр. *** г. (Наредба ***).
Според приложимата нормативна уредба,
изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета (чл.
23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или
пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните
водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни
фактури, дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в
30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от
чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От събраните писмени доказателствени средства
(извлечение от партида, протоколи, уведомително писмо и справка за недобора на
частен абонат) се изяснява, че за периода от 29.12.2018 г. до 28.03.2019 г.
отчетът е извършван служебно поради изтекъл срок на метрологична годност на
измервателния уред, за който е разкрита партидата с процесния
абонатен №***.
Според чл. 34а, ал. 1-3 от Наредба № ***, периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост се извършват през
10 години по искане и за сметка на потребителите, като резултатите от тях се удостоверяват
със знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета с ПМС № *** г. Ал. 4 от същата разпоредба
предвижда задължение на операторите да осигуряват комплексна услуга за сметка
на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните водомери, периодична
проверка, монтаж и пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5, когато длъжностно лице
на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери при
посочените условия, срокът за извършване на периодична проверка на водомерите е
три месеца, след изтичането на който количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6, във вр. ал. 5 от Наредбата, до поставянето на индивидуални
водомери в сгради - етажна собственост или на водопроводно отклонение с повече
от един потребител месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище
и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества
вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Аналогична уредба се съдържа и в чл. 21, във вр.
чл. 16, ал. 4 от ОУ, предвиждаща отправяне на предписание на оператора до
потребителя за извършване на периодична проверка на непроверените индивидуални
водомери след изтичане на десетгодишния срок на тяхната метрологична годност,
което предписание следва да бъде изпълнено в тримесечен срок и при неизпълнение
изразходваната вода се начислява служебно по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ –
по 6, респ. 5 куб.м за всеки обитател със завишение от 1,0 куб. м на
тримесечие.
За установяване приложението на горепосочената методиката по делото е
представено Уведомително писмо № ***, в което е обективирано
предписание на ВиК оператора във връзка с изтеклата
метрологична годност на индивидуалния измервателен уред. Преценявайки събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, настоящият
съдебен състав приема, че писмото е получено от адресата М.И.М. на 26.02.2019
г., когато същото е подписано (с неоспорен подпис на документа). Този извод
следва и от факта, че на посочената дата идентичен подпис и положен и върху карнетния лист (тоест получателят е открит на адреса). Следователно,
тримесечният срок за изпълнение на предписанието е изтекъл на 26.05.2019 г.
В случая, от 27.02.2019 г. (датата, следваща
уведомяването на ответника) е предприет служебен
отчет, като начислените количества вода от по 20 куб.м месечно не надвишават
нормативно установената средна консумация, регламентирана в цитираните по-горе
разпоредби. С този ред за отчитане
очевидно се е съгласил и ответникът, подписвайки карнета на 26.02.2019 г.
Съдът намира обаче, че за процесния период от
27.08.2007 г. до 23.05.2019 г., за който са издадени Фактури от 27.02.2019 г. (2
броя), 28.02.2019 г., 28.03.2019 г.,
23.04.2019 г. и 27.05.2019 г., не е налице основание за начисляване на служебна
консумация на вода, доколкото едва след изтичането на тримесечния срок за
изпълнение на предписанието намира приложение служебният отчет. От друга
страна, не се установи от страна на ищеца реално доставяне на количества вода в
посочения период от време, поради което и сумите, предмет на визираните
фактури, се недължими от страна на ответника.
Според чл. 33, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, изискуемостта на процесното вземане за главница по всяка отделна фактура е
настъпила с изтичане на 30-дневен срок, считано от датата на издаването й.
Срокът за изпълнение е определен, поради което след изтичането му длъжникът е
изпаднал в забава – арг. от чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Установено по делото е, че фактурираните суми не за заплатени, от което
следва, че на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за ответникът е възникнало и
задължение за заплащане на законна лихва върху стойността на всяка фактура за
периода от деня, следващ 30-дневния срок от издаването й, до заявения краен
момент на начисляване на лихвата.
По изложените мотиви, съдът намира за доказани по основание предявените установителни искове за главница за период на потребление
от 18.07.2019 г. до 20.01.2020 г., за който период са издадени Фактури от
19.08.2019 г. и от 21.01.2020 г., както и за обезщетение за забава за заплащане
на сумите, предмет на същите.
Последните са доказани и по размер от представената и неоспорена от
ответника Справка за недобора на частен абонат, както и от приетото заключение
по назначената Съдебно-счетоводна експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК, кредитира като обосновано и правилно. От същите се установява, че
неизплатените задължения на абоната за консумирана вода в посочения период
възлизат общо на 62,87 лева, а лихвата за забава върху тях – общо на 1,04 лева.
При това положение, предявените искове следва да бъдат уважени до
посочените размери, като се приеме за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество същите,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на останалата част от процесния
период исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
Предвид извода за частична
основателност на главния иск за периода на потребление от 18.07.2019 г. до 20.01.2020
г. по издадени фактури от 19.08.2019 г. и от 21.01.2020 г., съдът дължи
произнасяне по релевираното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност на тези вземания.
Според задължителните указания,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС, заплащането на стойността на доставените до абоната ВиК
услуги съставлява "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД,
поради което същото се погасява с кратката тригодишна давност. На
основание чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 31,
ал. 2 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г., потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно, изискуемостта
на процесното вземане за главница по всяка отделна
фактура настъпва с изтичане на 30-дневен срок, считано от датата на издаването
й. Оттогава започва да тече и тригодишната давност за фактурираното вземане,
която се прекъсва и спира да тече, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (агр. от чл. 422, ал.
1 ГПК).
В случая, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 12.06.2020 г., поради което за погасени по
давност следва да се считат задължения за потребени ВиК услуги, чийто падеж е настъпил до 12.06.2017 г. Такива
в посочения период на потребление не са възниквали, с оглед на което
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в исковото и в
заповедното производства разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в
размер общо на 92,31 лева.
Ответникът
не е реализирал разноски в производството, поради което и такива не следва да
бъдат присъждани в негова полза.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че М.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на ищеца „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 62,87 (шестдесет и два лева
и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща
дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги
по партида с абонатен номер***, за периода от 18.07.2019 г. до 20.01.2020 г., по издадени фактури
от 19.08.2019 г. и от 21.01.2020 г., за обект, находящ се в***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
както и сумата от 1,04 (един лев и четири стотинки) лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода
от падежа на всяка една от фактурите от 19.08.2019 г. и от 21.01.2020 г. до 12.03.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г.
по описа на Районен съд – Варна, *** състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, срещу
М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за разликата над сумата от 62,87 лева до
пълния предявен размер от 417,46 лева - представляваща дължима главница за
ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер***, както и за периода от 27.08.2007 г. до 23.05.2019 г., за
който са издадени Фактури от 27.02.2019 г. (2
броя), 28.02.2019 г., 28.03.2019 г., 23.04.2019 г. и 27.05.2019
г., за обект, находящ се в***, ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; както и за
разликата над 1,04 лева до пълния претендиран размер
от 32,58 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното
задължение, начислено за периода от падежа на всяка от Фактури от 27.02.2019 г.
(2 броя), 28.02.2019 г.,
28.03.2019 г., 23.04.2019 г. и 27.05.2019 г. до 12.03.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд – Варна, *** състав.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „***“ ООД, сумата от 92,31 (деветдесет и два лева и тридесет и
една стотинки) лева - сторените
в настоящото и в заповедното производства съдебно-деловодни разноски, съразмерно
на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: