Решение по дело №158/2014 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 15.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Ломският районен съд, гражданска колегия, VІІ състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 158 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от Д.Ц.А. с ЕГН ********** срещу К.А.А. с ЕГН ********** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните на 09.07.2008 г. граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 41 от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Лом, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака. С основния иск са предявени искове за упражняване на родителските права, режима на контакти между бащата и детето, както и искове за издръжка .

Ищеца основава исковите си претенция на следните фактически твърдения: страните са съпрузи, по силата на сключения между тях граждански брак на 09.07.2008г. Бракът е първи и за двамата, като от него имат родено едно дете – К., което е малолетно. Настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е обусловено от следните факти от живота на съпрузите: в началото на брачната връзка двамата съпрузи не са имали проблеми помежду си, но по късно помежду им започнали противоречия относно дребни житейски преживявания, които прераснали в пререкания , недоразумения и отчуждение помежду им. В края на м.август 2012 г. ищцата напуснала семейното жилище и заживяла, заедно с детето им в жилището на родителите й , където е и до настоящият момент.Така установената фактическа раздяла е причинила разпад на връзката, която не е могла да изгради нужното доверие, взаимно уважение и разбирателство между партньорите; настъпила е разделност в стремежите и целите на всеки от тях, отчуждение, като всеки от тях живее понастоящем самостоятелен живот. Бракът съществува формално, без необходимото съдържание. Ето защо моли за постановяване на положително решение по делото, като бъде прекратен брака между страните, без съда да се произнася по въпроса за вината. Моли също така, след прекрятаване на брака съдът да  й предостави на нея упражняване на родителските права, а на ответника бъде определен подходящ режим на лични контакти с  детето, и да бъде осъден ответника да й заплаща на нея като майка и законен представител на малолетното им дете по преценка на съда за месечна издръжка .

Ответника, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,моли съда да му назначи служебен защитник, който да му оказва правна помощ в процеса. Назначеният такъв – адв.Н.Г.  е депозирала отговор на исковата молба, като е изразила становище по допустимостта и по основателността на предявените искове; не възразява срещу исковите претенции, както и обстоятелствата, на които същите се основават, не ангажира писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищцата се явява лично и с адв.Н.К. като поддържа предявените искове  и моли за положително произнасяне по тях.

Ответника, редовно призована за съдебно заседание не се явява, вместо него се представлява от адв.Н.Г. - МАК.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 09.07.2008г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0041 от същата дата от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Лом.

От изслушването на ищцата и свидетелите по делото се установява, че странитепо делото са се разделили от м.август 2012г., и от тогава ищцата и ответника не живеят заедно, а са резделени, като за отглеждането и възпитанието на детето се грижи ищцата.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. От събраните по делото гласни доказателства, кредитирани от съда като обективни и незаинтересовани от изхода на спора, по недвусмислен и категоричен начин се установява, настъпилата между съпрузите фактическа раздяла от около две години. Съдът приема, че продължителната раздяла между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка. Последното обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение, съдебният състав намира, че продължителната фактическа раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на съществуващия между тях брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод. Запазването на последния би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без съда да сде произнася за вината.

Основателни са и другите искове, а именно и те следва да бъдат уважени, тъй като майката е тази която след като е напуснала семейното жилище е полагала грижи по отглеждане и възпитанието на детето им, като се определи и режим на контакти на бащата и детето, и същият бъде осъден да заплаща издръжка в минимален размер .- 85 лв.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 122,40 лв., която следва да бъде заплатена от ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

                             Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Ц.А. с ЕГН ********** и К.А.А. с ЕГН ********** сключен на 09.07.2008г. в Община Лом, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0041от същата дата.

ПРЕДОСТАВЯ  упражняването на родителските права по отношение на детето К.К. А. ЕГН ********** на майката Д.Ц.А..

 ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата К.А.А. и детето К. К. А., който има право да я вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10ч на съботния ден  до 17 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния платен отпуск на майката.

ОСЪЖДА  К.А.А. да заплаща на Д.Ц.А. качеството й на майка и законен представител на детето им К.К. А./всичките със снети по горе данни/ по 85,00 лв., месечна издръжка , начиная от 14.02.2014 г., до настъпването на законни поводи за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА К.А.А. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 122.40 лева, представляваща окончателна държавна такса по исковете за развод, за издръжка, за родителски права и режим на контакти, на основание чл.329 ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: