РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на
11 октомври две хиляди и деветнадесета год., в състав:
Районен съдия:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1773 по описа за 2019год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е във
връзка с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
4782/2018г. на ВРС иска молба от ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.София против В.Л.В. *** за признаване за установено, че
ответницата дължи сумата от 750 лева
главница по договор
за паричен заем, сключен на 17.02.2015г. с „Изи Асет Мениджмънт” АД, договорна лихва от 105.10 лв. за
периода 24.02.2015г. до 13.10.2015г., 45.00 лв. такса разходи, неустойка от
590.92 лв. за периода 24.02.2015г. до 13.10.2015г., лихва за забава в размер на
296.29 лв. за периода от 25.0200.2015г. до подаване на заявлението, както и законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че с договор за цесия е придобил вземането на кредитора, с което
обуславя правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация
да претендира изпълнение на задължението за плащане от ответницата.
Исковете
са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и
по реда на чл.131 ГПК ответницата, редовно призована, не представя писмен
отговор. В с.з редовно призована, не се явява и представлява.
За да се произнесе по основателността на
исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени
следните обстоятелства:
По ч.гр.д. № 4782/2018г. на Районен съд-Враца
на 07.11.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която е разпоредено В.Л.В. да заплати
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата 750 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД Договор
за паричен заем № 2249436 от 17.02.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 02.10.2018 г. до изплащане на вземането, сумата
от 105,10 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 24.02.2015 г. до 13.10.2015 г., сумата от
296,29 лева лихва за забава върху главницата за периода от 25.02.2015 г. до
01.10.2018 г., сумата от 45 лева такса
разходи за събиране на просрочени задължения, сумата от 590,92 лева - неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, както и сумата от
35,75 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26
НЗПП.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е
указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
На 17.02.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата бил сключен договор за
паричен заем №2249436, по силата на който е предоставен кредит в размер на 750 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 40 % и общ размер на всички плащания
855.10 лв., ГПР 49.06%, със срок на заема 34 седмици.
В чл.4,
ал.1 от договора ответникът се е задължил в 3-дневен срок от сключване на
договора да предостави на „Изи Асет
Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения - две физически лица - поръчители,
всяка от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00
лв., да не е заемател или поръчител по договор за
заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му
история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по лош от
„Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя
за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по
договора. Не представянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за
длъжника - неустойка в размер на 590,92 лв., която се заплаща към всяка погасителна
вноска в размер на 17,58 лв. В договора е удостоверено, че сумата по заема се
предава на длъжника в български левове.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД е постигнато съгласие за сключване на
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., по силата на
който първият се е задължава да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в
пълния им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях,
индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането
на определена цена. Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при
условията на договора на месечна база, като те ще се индивидуализират в
приложение № 1 със съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част
от договора. Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно
приложение има силата и значението на допълнително споразумение. Вземанията се
считат прехвърлени от датата на потвърждението, като след приемането, прехвърлителя се задължава да представи на купувача писмено
потвърждение за сключената цесия.
В
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
потвърдил извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД съгласно договор за цесия от 16.11.2010 г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластило “Агенция за събиране на вземания“ ООД с правата
да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата
на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на
16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
В препис
извлечение от приложение № 1/01.09.2015 г. към договора за продажба на вземания
е включено и задължението на ответницата В.В. по договор
за паричен заем, сключен на 17.02.2015г.
На 11.09.2015 г. „Изи
Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД е
изпратило уведомление до ответницата, че въз основа приложение № 1/01.09.2015
г. към договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., с който на „Агенция
за събиране на вземания“ АД са прехвърлени всички вземания по договор за
паричен заем №2249436, сключен с ответницата. Посочено е, че към 11.09.2015 г.
задълженията възлизат на 1 505.84 лв., като ответницата е поканена да ги
заплати в 5-дневен срок от получаването на поканата на посочена сметка. Писмото
е връчено на 18.04.2015 г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За да бъде
успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството
си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор,
от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът
е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието
на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента,
породено от договор за предоставяне на
кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по
договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите,
предмет на договора; както и, че ответникът е в забава и периода на забавата.
На първо място ищецът доказа своята материална
и процесуална легитимация в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация
произтича от сключен договор за цесия на 16.11.2010г. между него и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и подписано Приложение №1/01.09.2015
г. към договора за цесия, по силата на
който са прехвърлени вземания, сред които и процесното
вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът
встъпва в правоотношението, сключено между цедента и
кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на
цесията. От този момент цесионера придобива правата и
задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо
действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го
легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното
отношение, сключено с кредитополучателя.
Съгласно
чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2
на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне.
Видно от приетите по делото доказателства цедентът
е изпратил на ответницата уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия
на посочения в договора за кредит адрес, което е надлежно връчено на адреса,
посочен в кредитния договор по реда на чл.46, ал.1 ГПК на 18.04.2015 г.
Установено е, че между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответницата е
сключен договор
за паричен заем №2249436 по силата на който бил предоставен кредит в размер на 750 лв. Договорът е подписан
от договарящите страни и не е оспорен от ответницата.
Няма спор, че ответницата е усвоила сумата 750
лв. Не се спори и относно обстоятелството, че след усвояване на сумата по
кредита ответницата не е извършила плащане за погасяване на задълженията си по
договора, предмет на исковия процес.
При тези данни и с оглед липсата на заплащане
на дължимата главница и установената забава в плащанията съдът намира, че искът
по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца към ответницата за сумата от 750.00 лева главница
по договор за паричен заем, сключен на
17.02.2015г. с „Изи Асет
Мениджмънт” АД. Върху тази сума следва следва да се
начисли законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 04.10.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
По отношение на исковата претенция за договорна лихва,
съдът приема, че по
правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва
е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният
размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/
и времето на ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не
надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД,
какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за
това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на
нея. С оглед изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между
страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те
налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са
критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В
съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителна лихва е
уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на
добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва- решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ
г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се
отчитат обаче и останалите обстоятелства във връзка със сключения договор за
кредит, като размерът на предоставената в заем сума, наличието или липсата на
обезпечение, както и поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние
на кредитополучателя. В случая чрез използване на онлайн калкулатор съдът
изчисли, че трикратния размер на законната лихва за периода от 24.02.2015 г. до
13.10.2015 г. е 145.20 лв./3х 48,40 лв./, от което следва, че договорената възнаградителна лихва в размер от 105,10 лв. не е
недействителна, поради противоречие с добрите нрави, при което така предявеният
иск следва да бъде уважен.
Неоснователна е исковата
претенция за мораторна лихва забава за
периода 25.02.2015 г.-13.10.2015 г. Периодите за които се претендират лихвата
за забава и договорната възнаградителна лихва
съвпадат.
По отношение на кумулирането на възнаградителна
лихва и лихва за забава за един и същ период следва да се посочи, че възнаградителните лихви съставляват цена на финансовата услуга,
начислявана според срока на предоставеното ползване. Възнаградителните
лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за
връщане на заетата главница. При кумулиране на обезщетителна и възнаградителна
лихва за защита на един и същи интерес би се стигнало до неоснователно
обогатяване /Определение № 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО
на ВКС/. Следователно – претенцията за дължима лихва за забава
за периода 25.02.2015 г.-13.10.2015 г. се явява неоснователна, поради което
следва да бъде отхвърлена. Основателна се явява исковата претенция за мораторна лихва за периода от 14.10.2015 г. до 03.10.2018
г./датата на подаване на заявлението в съда/ в размер на 226.31 лв. В останалата част до пълния предявен размер, касаещ периода от 25.02.2015
г.-13.10.2015 г. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на исковата
претенция за неустойка, настоящият съдебен състав намира, че предвидената в
договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидили неустойка, която се претендира по делото в размер от
79 % от заемната сума.
Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. От съдържанието
на чл. 11, ал. 1 от процесния договор е видно, че
размерът на уговорената неустойка дори надхвърля заетата сума. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска
по договора, като така вноските нарастват още. Такава клауза изцяло противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма
адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че
процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид
обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение.
Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй
като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума с почти двоен размер, което е в контраст
с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона, поради
което предявеният иск за сумата от 590.92 лв.
неустойка за периода 24.02.2015г. до 13.10.2015г. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение искането за
присъждане на вземане за разходи и такси. В интернет страницата, посочена в
договора е налице тарифа, уреждаща задължение за заплащане на разходи за
събиране на вземанията, като е налице противоречие с чл.10а от ЗПК.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването
на напомнителни писма или покани, както и
ангажирането на служител, не представляват допълнителни услуги, които
кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност
това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен
път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности
имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител
и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с нормата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Поради изложеното претенцията за
установяване на дължимост на сумата от 45 лв.-
разходи и такси за извънседебно събиране на
просроченото задължение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
исковото производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер
564.25 лева, от които 214.25 лева платени за държавна такса, 350.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в
исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата, съдът следва да
определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената
работа, като в настоящия случай съдът определя възнаграждението в размер от 100
лв., като общият размер на разноските в исковото производство по този начин
възлиза на 314.25лв.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
При този
изход на спора в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 190.14 лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, а в заповедното производство по ч.гр.д. №4782/2019 г. на Районен
съд Враца в размер на 51.88 лв., съобразно уважената част
на исковете.
Така мотивиран и по изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в. л. в., ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, законен представител Николина Тодорова Станчева - изпълнителен
директор, сумата 750.00 лева главница по договор за паричен
заем, сключен на 17.02.2015г. с „Изи Асет Мениджмънт” АД, договорна лихва от 105.10 лв. за
периода 24.02.2015г. до 13.10.2015г., лихва за забава в размер на 226.31 лв. за
периода от 14.10.2015г. до 03.10.2018 г, както и законната лихва върху главницата от 04.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни
искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
против в. л. в., ЕГН **********, с адрес: *** за дължимост на сумата 45.00 лв. такса разходи, неустойка от 590.92 лв. за
периода 24.02.2015г. до 13.10.2015г., лихва за забава за сумата над 226.31 лв. до пълният предявен размер от 296.29 лв. за периода от
25.02.2015 г.-13.10.2015 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА в. л. в., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски в размер на 190.14
лв. и в заповедното производство по ч. гр.д. №3576/2018 г. на Районен съд гр.Враца
в размер на 51.88 лв., съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………