Решение по дело №70/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 78
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20227110700070
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

78Р Е Ш Е Н И Е

                          78                                   28.04.2022г.                                      град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесети април                                                         две хиляди двадесет и втора година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                         2.АСЯ СТОИМЕНОВА

с участието на секретаря Светла Кърлова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 70 по описа за 2022г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба от главен юрисконсулт Галина Манчева като пълномощник на ЦУ на НАП – София с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, ул.”Демокрация” №55, офис Кюстендил срещу решението по а.н.д.№730/2021г. на РС - Дупница. Релевира  касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с доказано деяние и липса на маловажен случай. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява. При предходното разглеждане на касационната жалба по к.а.н.д.№21/2022г. по описа на КАС в писмено становище пълномощникът поддържа жалбата.

Ответният ЕТ „Иван Тодоров –БОБИ“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен представител И.Б.Т. чрез упълномощения адв.Н. *** оспорва жалбата като неоснователна и поддържа отговора на касационната жалба по к.а.н.д.№21/2022г. по описа на КАС.

            Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата. Намира, че въззивният съд е постановил неправилно решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира същата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №459603-F474430/26.08.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Иван Тодоров – БОБИ“ за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер 500лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че на 25.02.2019г. в 12.05 часа инспектори по приходите в ЦУ на НАП – София извършили проверка в търговски обект – павилион, находящ се в гр.Сапарева баня, ул.“Германея“, стопанисван от санкционирания ЕТ. Извършена била контролна покупка преди легитимацията на проверяващите от св.Тодор Марков на 1бр. минерална вода на стойност 1.00лв., за което не е издаден фискален бон от инсталираното в обекта ФУ с посочени индивидуализиращи данни в АУАН и НП. Покупката е заплатена в брой в лева, като парите са приети от собственика И.Б.Т.. В момента на покупката ФУ в обекта било в изправност. Липсата на издаден фискален бон се потвърждава в разпечатката на КЛЕН от 25.02.2019г. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол серия АА№0341631/25.02.2019г.

            Въз основа на посочените фактически установявания съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, доказаност на противоправното деяние като нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС с относима санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Съдът обаче е приел, че случаят е маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, т.к. нарушението е извършено за първи път и визира инцидентна проява и като такова се включва в дефиницията по чл.93, т.9 от ДР на НК. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.193, ал.1 от ЗДДС и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора. Решението се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК.

Районният съд правилно е констатирал съставомерност на деятелността на ЕТ в хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочените в НП и установени от районният съд фактически обстоятелства сочат по несъмнен начин за неизпълнение на задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС относно извършена продажба без издаване на фискална касова бележка от монтираното в обета фискално устройство. Субектът на отговорността и обективните обстоятелства от състава на нарушението са надлежно установени и доказани. Наложеното наказание е в определения от закона минимален размер за юридическите лица, поради което се явява законосъобразно и справедливо по критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.

            Неправилна обаче е преценката на съда за маловажен случай.

По препращане от чл.11 от ЗАНН маловажните случаи покриват легалната дефиниция по чл.93, т.9 от ДР на НК. След измененията в ЗАНН, обн.ДВ, бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г. въведената в §1, т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция за „маловажен случай“ е идентична с тази по НК.

Административното нарушение по оспореното пред районния съд НП е на формално извършване, поради което с факта на приемане на плащането за извършената покупка и липсата на издадена фискална касова бележка нарушението се счита за довършено. Сам по себе си размерът на контролната покупка не е определящ критерий за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, като не такъв е случаят и с липса на други нарушения на търговеца от същия вид, т.к. тези обстоятелства се включват в преценката на АНО за налагане на минималния размер на нормативно предвидената имуществена санкция.

Правната регламентация на реда за издаване на фискални касови бележки за извършени покупки на стоки в разпоредбите на ЗДДС и подзаконовите актове по приложението на закона налага извод, че процесното нарушение накърнява реда и правната сигурност на данъчното отчитане и затруднява дейността на органите по приходите поради което предвид високия размер на законовия минимум на предвидената имуществена санкция в чл.185, ал.1 от ЗДСС законодателят предвижда засилен режим на санкциониране. Чрез задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС се цели осъществяване на контрол от органите по приходите върху дейността на търговците. Това означава, че ЕТ е нарушил обществени отношения, отличаващи се с по-висока степен на обществена опасност. По делото търговецът не представя доказателства за имуществено състояние, реализиран оборот и размер на печалба за 2019г. с цел извършване на обоснована преценка дали наложената санкция е необосновано тежка спрямо дейността му. Липсват доказателства да е било налице и състояние на обективна невъзможност за коректно спазване на задължението.

Отделно от това, в санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят е предвидил изключително широк диапазон на санкцията, даващ възможност за индивидуализация на наказанието в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тази индивидуализация правилно е осъществена от наказващия орган, посредством налагане на минималния размер на санкцията.

Имайки предвид нарушението и неговите характеристики, касационният съд намира, че не са осъществени критериите за маловажен случай по чл.93, т.9 от НК, понастоящем тези по §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Изводите на районния съд за обратното, водят до неправилност на решението. Във връзка с правомощията на касационния съд по чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на районния съд ще се отмени.

На основание чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, решавайки делото по същество, съдът ще потвърди НП.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №140/07.12.2021г. по а.н.д.№730/2021г. на РС – Дупница И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ПОТВЪРЖДАВА НП №459603-F474430/26.08.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Иван Тодоров – БОБИ“ за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер 500лв. /петстотин лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                 2.