Решение по адм. дело №588/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на С. В. К. срещу Националния осигурителен институт /НОИ/ за присъждане на сумата в размер на 500 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направените разноски за адвокатски хонорар по оспорване на разпореждане [номер]-002030-3/20.11.2024 г. на ръководителя на „Осигуряване за безработица“ при Териториално поделение /ТП на НОИ/ - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба, претенцията се основава на следното: тъй като недоволен от размера на отпуснатото му обезщетение за безработица ищецът обжалвал разпореждането, с което той бил определен, пред по-горестоящия орган, като поради липсата на познания и опит се ползвал от процесуалното представителство на адвокат М. Б. от АК –Кърджали и сключил с него договор за правна защита и съдействие № 7/02.12.2024 г. С решение на горестоящия орган, процесното разпореждане било потвърдено, което наложило съдебното му оспорване, което било успешно проведено и завършило с Решение № 1907/04.03.2025 г. по адм.д. 1461/2025 г. по описа на Адм. съд Хасково.

Ищецът обосновава допустимостта на производството с липсата на процесуален ред за търсене на разноски за процесуално представителство пред административния орган, с липсата на нарочен процесуален ред, който законодателен пропуск, обосновавал правният интерес от завеждане на искова молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според ищеца били изпълнени предпоставките за реализиране на имуществената отговорност на административния орган, тъй като са отменени от съда, както разпореждането, така и потвърждаващото го решение, а заплатеният адвокатски хонорар е довел до намаляване на имуществото на ищеца, което било в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт.

В съдебно заседание ищецът С. В. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба чрез процесуалния му представител, с която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските в случай, че са претендирани от ответната страна.

Ответникът НОИ, редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва иска. Не били налице предпоставките за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като вредата не била пряка и непосредствена, защото липсвало императивно задължение за заплащането на хонорар за представителство пред административния орган. Липсата на основание било залегнало в мотивите към законопроекта за изменение на чл. 120, ал. 2 от КСО и искането му по реда на ЗОДОВ било заобикаляне на забраната. Алтернативно се моли за намаляване на размера на обезщетението, поради еднотипност на жалбите и при определяне размера на обезщетението следвало да се съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., като се счита, че същото е приложимо включително и когато адвокатското възнаграждение се търси като имуществена вреда. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, счита предявения иск за основателен и доказан. Бил изпълнен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Въз основа на твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

С разпореждане [номер]-00-2030-3/20.11.2024 г. ръководителят на „Осигуряването за безработица“ при ТП на НОИ - Хасково на С. В. К. било отпуснато обезщетение за безработица в размер на 27,46 лв. дневно.

С. В. К. не бил съгласен с така отпуснатия размер на обезщетението и решил да го оспори пред административен ред. За целта се обърнал към професионалист и сключил договор №7/02.12.2024 г. за правна защита и съдействие с адв. Б. и го упълномощил за представителство. Като адвокатско възнаграждение К., заплатил в брой сумата от 500 лв., видно от договора, който служи и за разписка. Адв. Б. изготвил жалба срещу разпореждане [номер]-00-2030-3/20.11.2024 г. и я завел в ТП на НОИ Хасково с вх. № 1012-26-435/04.12.2024 г.

С Решение № 1012-26-435-1/10.12.2024 г. директора на ТП на НОИ Хасково я отхвърлил, като потвърдил атакуваното разпореждане.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково било оспорено от С. В. К. по съдебен ред пред Административен съд – Хасково, който с влязло в сила на 04.03.2025 г. Решение № 1907/04.03.2025 г. по адм. дело № 1461/2024 г. го отменил и изпратил преписката на длъжностното лице по осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление № 261-002030/29.06.2023 г., при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Искът е допустим като подаден от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, и е насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто отменен като незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите /чл. 128, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 205, ал. 1 АПК във връзка с чл.. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 33, ал. 2 КСО/.

На основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите“, като в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – „органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги“. В конкретния случай ответник е НОИ, доколкото издателят на отмененото като незаконосъобразно разпореждане е ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: „при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им“. Съгласно чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му до приключване на първото заседание по делото. Спазено е изискването по чл. 110 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, регламентиращ общата петгодишна давност за иницииране на производство за присъждане на обезщетение. Последното е преюдициален въпрос, чийто отговор определя и една от предпоставките за основателност на предявения иск за вреди.

Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК физическите лица могат да предявят искове за обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като въз основа на препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ. Производството за обезщетения е уредено от законодателя в глава единадесета от АПК, към които препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“. Увреждането на физическите лица, в случая претърпяването на имуществени вреди, представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност на съответния административен орган. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен административен акт, вреда, причинна връзка между акта и вредата, а в случаите на деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието и причинно-следствената му връзка с настъпилата вреда, която следва да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, установения за незаконосъобразен акт.

Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Отговорността е обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

Налице са всички предпоставки, които ЗОДОВ въвежда за основателност на исковата претенция, а именно разпореждане [номер]-00-2030-3/20.11.2024 г. на Ръководител на осигуряването при безработица при ТП на НОИ-Хасково, което наред с потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, е отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила решение от Административен съд-Хасково. Установената незаконосъобразност на разпореждането обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява, че в резултат на незаконосъобразното разпореждане, на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, че С. В. К. действително е заплатил на адв. М. Б. сумата от 500 лева, поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Няма съмнение, че именно във връзка с оспорване на разпореждане [номер]-00-2030-3/20.11.2024 г., ищецът е упълномощил адвокат и му е заплатил хонорар в размер на 500 лева. Причинно следствената връзка е пряка, тъй като именно незаконосъобразното разпореждане единствено е станало причина за сключването на договора за правна защита и съдействие и настъпването на обедняването на патримонимониума на ищеца с посочената заплатена сума. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу незаконосъобразния акт.

Не се споделя становището на ответника, че от отмененото разпореждане за ищцата не са произтекли преки вреди. Според трайната съдебна практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т.д.№2/2016 г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

В хода на административното производство, в което е издадено и обжалвано коментираното разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договор за правна защита и съдействие № 7/02.12.2024 г., заплатено му е уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА), съгласно която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.

С чл. 7 от Конституцията на Република България отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласена за един от основните принципи на държавната власт, който не предвижда изключения, в т. ч. и по отношение на видовете актове и действия, когато имат за последица причиняване на вреди, каквито вреди се констатираха в случая. Такива изключения не съдържа и нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което съдът намира, че вредите от отмененото като незаконосъобразно разпореждане на административен орган при НОИ, подлежат на обезщетяване именно по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В тази връзка следва да се има предвид, че възможността на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, вкл. и при оспорването по административен ред, е основно конституционно право, установено в чл. 56, изр. второ от Конституцията на Република България, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията.

Следва да се отбележи, че по време на производството по административно обжалване на отмененото като незаконосъобразно разпореждане на органа е била действаща разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КСО, съгласно която при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Установено е от Решение № 6/05.06.2025 г. по к. д. № 28/2024 г. на Конституционния съд на Република България, обн. ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г., че чл. 120, ал. 2 от КСО, въвеждайки безусловна и категорична пречка за съответното лице да търси възстановяване на понесените от него разходи за адвокатско възнаграждение, изобщо и независимо от изхода на проведеното оспорване по административен ред на акта, е в разрез с чл. 7 от Конституцията на Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 от Конституцията нормата е обявена за противоконституционна.

Относно претендирания размер на обезщетението, следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г., което препраща към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., в приложимата редакция след изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500 лева като в случая договореният размер на адвокатския хонорар е именно минималният такъв. Този размер съдът преценява като съразмерен на осъществената правна защита и съдействие, и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА, поради което не намира основание за прилагане Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. Претенцията за обезщетяването на вредата е доказана, поради което следва да се уважи в пълния заявен размер от 500 лв.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Задължението за лихва има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Следователно и това искане е основателно.

Наличието на всички елементи за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е предпоставка искът С. В. К. да бъде уважен като основателен. ( Решение № 7520 от 10.07.2023 г. по адм. д. № 3098/2023 Г., ІІІ отд. на ВАС).

Съдът намира, че в настоящият казус е приложимо принципното положение, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на административен акт, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди с оглед спазването на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз - ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева, представляващи държавна такса и уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 73/12.03.2025 г, своевременно поискани и за които по делото са представени доказателства. Посоченото възнаграждение не е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото и не води до обогатяване на ищцовата страна за сметка на ответника, а е израз на свободното договаряне на страните в облигационното правоотношение на процесуалното представителство поради което, съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка чл. 203 и сл. от АПК, чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище – [населено място], да заплати на С. В. К., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 500 /петстотин/ лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направените разноски по оспорване по административен ред на разпореждане [номер]-00-2030-3/20.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково пред Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище – [населено място], да заплати на С. В. К., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.