Р Е
Ш Е Н
И Е № ........
Гр.
Павликени, 20.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска
колегия в публичното заседание на 21.11.2021 година в състав:
Районен съдия: ЦВЕТОМИЛ
ГОРЧЕВ
при секретаря Боряна Николова, като
разгледа докладваното от съдията ГрД № 576 по описа на съда за 2020 год., за да
се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***,
представлявано от инж. Д. И. В.- ***, с която на основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се претендира за приемане за установено,
че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1057,13 лв. (Хиляда петдесет
и седем лева и тринадесет стотинки) - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена питейна
вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация от длъжника, на
обект находящ се в гр. П., бул. "***“ № *** - абонатен номер № ***по фактури
за периода 11.01.2011 г. - 14.12.2018 г., за отчетен период от 11.01.2011 г. -14.12.2018
г. и 119,81 лв. (Сто и деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки) - лихва
за забава, считано 30 дни след датата на издаване на фактурата до 27.05.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
03.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № ***/2020 г. по описа на РС - П. Ищцовото дружество твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги, които не са били заплатени. Ангажира доказателства. Търси
и разноски – за заповедното и настоящото производство.
Ответникът С.Д.Д., ЕГН ********** *** оспорва
исковата молба. Навежда доводи, че ищцовото дружество е неизправната в договорните
между страните отношения и прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното частно гражданско дело
с № ***/2020 г. на П. РС, по същото дело на осн. чл. 410 ГПК в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *** от
07.07.2020 г. за парично задължение, предмет на предявения иск в рамките на
настоящето исково производство. Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал
възражение в рамките на законоустановения срок.
Представена е като доказателство по делото
справка-извлечение № *** за дължимите суми на абонат С.Д.Д., ЕГН ********** от
която е видно, че дружеството претендира от него за доставена, отведена и
пречистена вода сума в размер на 1057,13 лв. и обезщетение за забава в размер
на 119.81 лв., за обект с аб. № ***и адрес на потребление: гр. П., бул. „***“ №
*** за периода от 11.01.2011 г. до 14.12.2018 г., за което била издадена
приложената фактура № *** от 31.12.2018 година.
Представени са и приложени по делото са Карнети
за отчитане потреблението на вода на процесния аб. №, с титуляр ответника, от
които е видно, че за процесния период е налице редовно отчитане на потребените
ВиК услуги по посочения аб. номер и адрес на потребление.
Установено по делото е, че ответника живее
на друг адрес, рядко ходи в жилището. Същото било с два водни пътя,
като единият е прекъснат и целия апартамент се захранва от втория воден път. По
повод установена завишена консумация по общ за входа водомер била извършена
проверка от служители на ищеца и се установило тя да произлиза от имота на
ответника. Бил съставен протокол, подписан от последния без възражения и с
искане за разсрочване на задължението.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с
който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на
вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането
се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По
конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за
разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да
докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна
страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за
доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
„Водоснабдяване и канализация - Йовковци” ООД, гр. ***.
В настоящия случай несъмнено се установи,
че през процесния период ползвател на водоснабдения обект е ответникът по
делото, от което следва да се приеме, че същият е качеството на ползвател на
ВиК услуги за процесния обект находящ се гр. П., бул. „***“ № ***. Между
страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Гореизложеното обуславя извода, че бе
установено съществуването на облигационно правоотношение, по силата, на което
ответникът се е задължил да заплаща потребеното количество вода. Същият е
страна по договора и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено
количество на ВиК услуги.
Спорен е въпросът дали срещу абоната –
ответник е налице възникнало изискуемо задължение, дължимо към дружеството – ищец
в резултат на доставени му и потребени от него ВиК услуги. На първо място
ищецът следваше да установи, че претендираният обем на ВиК услуги е реално
доставен и съответно отчетен посредством техническо средство, което е изправно
и сертифицирано. По делото се събраха достатъчно доказателства, относно това че
към имота е налице монтиран работещ водомер за отчитане на консумираните
количества вода. По делото бе установено и че осчетоводените от ищеца
количества на ВИК услуги са реално доставени в обекта на потребление.
Установено бе от приложените карнети, че претендираните количества на ВИК
услуги са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, които са в
резултат на редовно отчитане на монтирания в имота водомер, доколкото и
ответника не обитавал имота.
Съгласно чл. 21 от ОУ на ВиК оператора
условията и начина за отчитане на водомерите се извършва от служител на ВиК
оператора, в присъствието на титуляря на абонатния номер или на негов
представител. В случая ищецът не налага изрични твърдения, че подписът положен
в карнетния лист е именно на ответника, поради което следва да бъде прието, че
същият, ако не е подписан от него, е подписан от негов представител, който е
присъствал на отчитането на водомера. Представените карнети не са надлежно
оспорени от ответната страна, а доколкото съдържа подпис за абоната същият,
макар и да представлява частен документ, съставлява годно доказателствено
средство с обвързваща го доказателствена сила.
Съобразно правилата на ОУ за потребители на
ВИК услуги на ищеца средствата за измерване са собственост на потребителите,
при което последните следва да носят отговорността за невярното им отчитане.
По изложените съображения съдът намира иска
за доказан по основание и размер.
По делото, от страна на ответника бе
повдигнато възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, по което,
поради установяване основанието и размера на исковата претенция съдът дължи
произнасяне.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., понятието "периодично
плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за
предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, които се покриват от
понятието "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите се погасява с
изтичане на 3-годишна давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Задължението на
ответника за заплащане на предоставените услуги в процесния период е станало
изискуемо с изтичане на 30 - дневния срок от издаване на всяка от фактурите
съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирано на 03.07.2020 г., при което съгласно нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - т.е. за
вземанията, начислени с издадената по делото на 31.12.2018 година фактура,
тригодишният давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението,
поради което и възражението на ответника се явява неоснователно.
С оглед на горните изводи, искът за
главница е основателен и следва да бъде уважен за сумите, начислени по приложената
по делото фактура на обща стойност от 1057,13 лв. (Хиляда петдесет и седем лева
и тринадесет стотинки, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Изложеното по-горе се отнася и до
претенцията за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за
забава върху горните задължения до датата на постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор – ищцовото дружество,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Това означава, че
ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК
услуги по издадената фактура, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния
срок от издаване на съответната фактура. Изчисляването на размера не предполага
специални познания и дава сума в размер по-голям от претендирания. Ето защо претенцията
следва да бъде уважена.
С оглед изхода от спора следва да бъде
уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода
на производството в размер до 450 лв. за заплатената държавна такса и за адвокатско
възнаграждение съобразно представените писмени доказателства и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Имайки предвид установяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските направени в заповедното производство в размер на 75
лв., съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, в отношенията между страните, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. ***, представлявано от инж. Д. И. В.- *** срещу С.Д.Д., ЕГН ********** *** съществува
вземане за сумите, както следва: 1057,13 лв. (Хиляда петдесет и седем лева и
тринадесет стотинки) - главница, представляваща
стойност на ползвана, но неплатена питейна вода и услуги по пречистване
на отпадни води и канализация от длъжника, на обект находящ се в гр. П., бул.
"***“ № *** - абонатен номер № ***по фактури за периода 11.01.2011 г. -
14.12.2018 г., за отчетен период от 11.01.2011 г. -14.12.2018 г. и 119,81 лв.
(Сто и деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки) - лихва за забава,
считано 30 дни след датата на издаване на фактурата до 27.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 03.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 167 от 07.07.2020 година по ч. гр. д. № ***/2020 г. по описа на РС
– П.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. ***, представлявано от инж. Д. И. В.- ***
сумата 450 (четиристотин и петдесет лева) лева, представляваща сторените в
настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. ***, представлявано от инж. Д. И. В.- ***
сумата 75 (седемдесет и пет лева) лева, представляваща сторените в заповедното
производство по ч.гр.д. № ***/2020 г. на РС- П.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ИИ