№ 7050
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20211110172210 по описа за 2021 година
Предявен е иск от М. Г. С., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к."Л 3 бл.302,
вх.В, ет.14, ап.67, чрез адв.Н., със съдебен адрес: гр. София, ул. „ИД” № 7, ет.5, ап.9, за
осъждане на „КЙ" ООД, ЕИК 22, седалище и адрес на управление: гр.ХХ, ул. „ЛЛ" № 12,
представлявано от ВИ, сумата от 145.00 лева, представляваща недължимо платени суми по
договор за паричен заем № 81479/21.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2021 г., до окончателното й
изплащане, от която сума 28.65 лв. неоснователно заплатена възнаградителна лихва и 116.35
лв. неоснователно заплатена неустойка.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор за паричен заем № 81479/21/4/2021 г., ведно с
погасителен план; Общи условия; разходен касов ордер; 3 бр. приходен касов ордер; 5 бр.
разписки, изд. от „Изипей“ АД.
Правят се искания на основание чл.190 от ГПК да бъде задължено ответното
дружество да представи в оригинал всички налични документи, свързани с договор за
паричен заем № 81479/21/4/2021 г., включително, а именно самият договор за паричен заем
№ 81479/21/4/2021 г. и свързаните с него стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити /преддоговорна информация/, погасителен план,
Общи условия, приложения и договор за предоставяне на допълнителни услуги, както и
справка от счетоводството на ответника за всички извършени плащания /в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги/, от страна на лицето М. Г. С. по договор за паричен заем № 81479/21/4/2021 г.
Иска се да бъде назначена и съдебно-счетоводна ексепритза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
На първо място, възражението на ответника за местна неподсъдност следва да се
остави без уважение, доколкото в чл.113 от ГПК е предвидена специална подсъдност,
1
приложима в случаите, когато ищецът има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т.1
от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния
специален закон. Понятието "потребител", съобразно утвърдената практика на ВКС, следва
да се разглежда в широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл.113 от ГПК е
приложима към исковете на физически лица – потребители по ЗЗП, ЗПК, КЗ, ЗЕ, ЗПУС и
др., като ползващите услуги по смисъла на тези закони физически лица имат качеството
"потребител" съобразно общата разпоредба на § 13, т.1 от ЗЗП и в това си качество могат да
се ползват от специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, когато предявяват искове за
защита на права, произтичащи от ползване на услугата.
В случая, видно от служебно извършената справка от НБДН, ищецът има
регистриран както постоянен, така и настоящ адрес в гр.София, поради което може да
избира дали да предяви иска в Софийски районен съд или в съда по седалището на
ответника. Ищецът се е възползвал от правото си по чл.113 от ГПК и няма основания
настоящият състав да прекрати делото и да го изпрати на РС-ХХ, в чийто район е
регистриран ответника.
На следващо място, съдът намира, че следва да приеме за разглеждане в настоящето
производство на направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане,
доколкото ответникът твърди, че вземането му от ищеца произтича от същото
правоотношение, което е предмет на делото. Доколкото обаче в отогвора на исковата молба
не е конкретизирано основанието на това вземане, на ответника следва да се даде
възможност да уточни този факт най-късно в първото по делото открито съдебно заседание.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора. Основателни, с цел
изясняване на делото от фактическа и правна страна, се явява и искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, както и за задължаване на ответника да представи
посочените в исковата молба документи.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местна неподсъденост на
делото.
ДОПУСКА до разглеждане в процеса възражение за прихващане на ответника „КЙ"
ООД, за вземането, което той има от ищеца М. Г. С. по процесния договор за кредит №
81479/21.04.2021 г. в размер на 256.14 лева.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от М. Г. С.,
ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к."Л 3 бл.302, вх.В, ет.14, ап.67, чрез адв.Н., със
съдебен адрес: гр. София, ул. „ИД” № 7, ет.5, ап.9, за осъждане на „КЙ" ООД, ЕИК 22,
седалище и адрес на управление гр. ХХ, ул.„ЛЛ" № 12, представлявано от ВИ, сумата от
145.00 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем №
81479/21.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.12.2021 г., до окончателното й изплащане, от която сума 28.65 лв.
неоснователно заплатена възнаградителна лихва и 116.35 лв. неоснователно заплатена
неустойка.
2
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че 21.04.2021 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит № 81479, за сума в размер на 1500.00 лв., като към датата на подаване
на исковата молба са върнати 1645.00 лв., които представляват заплатени 7 погасителни
вноски, всяка от по 235.00 лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на законоустановените императивни правила. В тази
насока се излагат съображения, че по отношение процесния договор не е спазена
предвидената в закона форма – чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК. Според ищеца, в договора
липсва съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на
разходите по кредита, който е посочен само като процент, а не е описана подробно
мотодиката за формирането му. Аргументира се становище и че посоченият ГПР в договора
не е реалния, който в действителност е 119.330 %.
Ищецът оспорва клаузата от договора, предвиждаща задължение за предоставяне на
обезпечение на задълженията и предвидената неустойка при неизпълнението й. В тази
насока твърди, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова
кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в
договора, поради което е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2 пр.1 от
ЗЗД.
Ищецът твърди, че процесния случай касае еднотипни договори за паричен заем,
върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Позовава се на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, в която изрично се сочи, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити
без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират
по този начин. В този смисъл се обосновава извод, че уговорената неустойка противоречи на
пресредваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. Отделно от това ищецът изразява
мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. В този смисъл е цитира т.3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д.№ 1/2009 г. на Върховния Касационен съд.
Развиват се съображения, че в случая е налице заобикаляне на закона по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, доколкото в чл.33, ал.1 от ЗПК е предвидено, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава.
Според ищеца, с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди и подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно
тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, като по този
начин се кумулира неустойка за забава с мораторна лихва, което е недопустимо.
В исковата молба се твърди, че непредставянето на обещани обезпечения, съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, а в
случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Ищецът обяснява, че по този начин формулирано задължението
навежда на извода, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя
3
обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено
обезпечение.
Отделно от това поцесната клауза за неустойка се оспорва като неравноправна и
нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, доколкото
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Също така сочи, че тази клауза не е индивидуално
уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
По отношение ГПР, в исковата молба се обяснява, че в нарушение на императивното
правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, ответното дружество не е включило в
ГПР разходите за заплащане на неустойка в размер на 1388.86 лв., което би увеличило
неговия размер от 48.133 % на 119.330 %. Поради това ищецът сочи, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до нищожност на договора като цяло, тъй
като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в
отношенията между страните.
Ищецът се позовава на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която разпоредба ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума, а в случая е налише превишение на тези размери, поради което и предвиденото в ЗПК
тези клаузите в договора, които водят до по-високи размери на ГПР, са нищожни.
Ищецът твърди, че с тези действия „КЙ“ ООД е заобиколило изискванията на ЗПК за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Ищецът обяснява, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в Директива 2008/48/ЕО,
транспонирана в ЗПК, поради което същата има нормативно значение. Сочи, че начислената
„неустойка“, попадат в изискванията на Директивата – тя е предвидим разход, който
обуславя сключването на договора при тези условия и би следвало да е предварително
заложен и размерът й да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.
С оглед на това се аргументира становище, че грешното посочване на размера на
ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание
чл.22 от ЗПК.
Отделно от това се отбелязва, че посочването в договора на размер на ГПР, който не
е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на
правото на ЕС.
Ищецът излага доводи, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен на
основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ поради противоречие с добрите нрави. Според
ищеца определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва, в който се
включва и начислената „неустойка“, за изключително висок и противоречащ на добрите
нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми,
респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.
Ищецът се позовава и на разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която той реално е върнал на
ответното дружество.
Поради това смята, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
4
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от ЗЗП и разглеждани както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Ищецът излага аргументи и за наличието на основание за унищожаемост на
процесния договор при наличие на предпоставките по чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Според ищеца, той е бил
принуден да сключи договора, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно
финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности -
заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характери
и именно тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля
да сключи договора. Ищецът твърди, че ако тези факти не бяха на лице, той не би сключил
процесния договор, а най-малкото не би го сключил при тези условия.
Според ищеца налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации,
доколкото той е получил сума в размер на 1500.00 лева, като впоследствие е върнал сумата
от 1645.00 лева.
Ищецът се позовава на нищожност на отделни клаузи от процесния договор на
основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД,
поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради
неравноправност. В тази връзка отбелязва предвиденото в чл.23 от ЗПК, а именно когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По така изложените съображения, ищецът иска да бъде осъден ответника да му върне
заплатена без основание сума.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните на 21.04.2021 г. е сключен договор за
предоставяне на паричен заем, по силата на който е усвоил заемна сума в размер на 1500 лв.
Ответникът оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора, като отбелязва, че
той е написан в изискуемия от закона шрифт, а ищецът е получил копие от него. Съобщава,
че ищецът е подписал общо седем договора с „КЙ" ООД, по които е предявил пет иска, но
предвид множеството правоотношения, за ответника неясно, кое от договорите е
неразбираемо за ищеца.
Ответникът подчертава несъответствие в тезата не ищеца, изразяващо се, че от една
страна посочена липсата на годишен процент от разходите, а от друга страна се оспорва
методиката на формиране на ГПР в размер на 48.133 % ГПР. Ответникът окачествява като
невярно твърдението на ищеца, че в посочения ГПР не е включена възнаградителната
лихва. За неустойката се позовава на чл.19 ал. 3 ЗПК, съобразно предвиденото в която
разпоредба при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Поради това се поддържа, че действителният размер на ГПР е
посочения в договора от 48.133%.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че договорната възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави, а именно поради завишен размер над
трикратния размер на законната лихва. Отбелязва, че с редакцията от 2014 г. на чл.19 ал.4
от ЗПК във вр. чл.19 ал.1 от ЗПК е въведено законово ограничение в размера на
възнаградителната лихва, като се нормира, че "годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България."
5
Според ответника, с въвеждането на тази законова уредба са поставени ясни граници, отвъд
които уговорената възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на
императивна правна норма, като сочи, че ЗПК е специален и именно той цели уреждане на
отношенията в сферата на кредитирането на физически лица.
По отношение клаузата от договора, предвиждаща неустойка се обяснява, че
неустойката не представлява общ разход по кредита. Подчертава се , че тя е резултат и от
уговорка между страните по двустранен договор и дори да се приеме, че представлява
неравноправна клауза по чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, то е акт на индивидуално договаряне без
да са налице данни, че потребителят не е имал възможност да се запознае с условията на
договора, респективно да влияе върху тях, включително да откаже да сключи
допълнителното споразумение. Според ответника, то това следва, че неустойката не се
включва в размера на общия разход по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК и
условията на чл.10, ал.4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими. С това се
аргументира и липсата на нарушение по чл.10, ал.4 от ЗПК. В този смисъл ответникът се
позовава на Решение № 1 от 09.02.2021 г. на Административен съд-Перник.
Като допълнителен аргумент се сочи, че процесната неустойка се дължи в пълен
размер още в момента на възникване на основание за начисляването й, а именно - при
непредставяне в срок на поръчител, който да обезпечи по достатъчно надежден и сигурен
начин вземането на кредитора по договора за заем т.е. на поръчител, който да отговаря на
условията на чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. Твърди се , че размерът на неустойката е
предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното
начисление и по този начин заемателят предварително е запознат с размера на последиците,
които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение.
Ответникът сочи, че това споразумение е постигнато в израз на доброволно
формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне,
като към момента на сключване на договора, заемателя по него е бил съгласен с тази
неустойка, изразил е своята воля посредством подписването на договора. Според ответника,
уговорената по този начин неустойка отговаря на присъщата й съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД
обезпечителна функция, като целта й е да гарантира изпълнението на задълженията на
заемателя (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за
евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да
санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза
на изправната страна (санкционна функция).
Отделно от това се твърди, че в конкретния случай неустойката е била начислена само
и единствено защото заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на
договора обезпечение, отговарящо на условията на чл.9,ал.2, т.1 от ОУ, каквото задължение
той е поел с подписване на договора. Ответникът отбелязва, че неустойката в случая се
явява санкция за това неизпълнение, обстоятелството, че се е натрупало задължение за
плащане на тази неустойка е последица именно от неизпълнение от страна на
неизправниязаемател, който не е изпълнил едно доброволно и съзнателно поето задължение
при сключване на процесния договор.
Според ответника, неустойката е съобразена с желанието на ищеца, изразено в молба му за
кандидатстване за заем, където той предварително е уточнил и индивидуализирал каква е
сумата, която иска да получи и параметрите, които са по неговите възможности - вид,
размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните
вноски. Съобразно това е уговорен и размерът на неустойката, който е изцяло съобразен с
индивидуалните потребности и възможности на заемателя по договора за паричен заем .
Като допълнителен аргумент, ответникът излага и обстоятелството, че в процесният
случай се касае за отпускане на особен тип заем, който се предоставя от небанкова
финансова институция, вписана в Регистъра по чл.З ал.2 ЗКИ, като средствата в нея не са
6
набрани чрез публично привличане на влогове. Поради това, че вземането не е гарантирано
и с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по-рисков и именно с цел да се
обезпечи, ответникът е изискал от заемателя да предостави едно достатъчно надеждно лично
обезпечение - банкова гаранция или поръчител/и, които да отговарят самостоятелно или
кумулативно на поставените от кредитора условия в чл.9, ал.2, т.1 от ОУ. Според ответника,
при непредоставяне на обезпечение, ответникът използва друг механизъм за обезпечаване
на заема, а именно чрез договаряне със заемателя тази неустойка и нейният размер, тъй като
евентуалното неизпълнение на договора поставя кредитора в голям риск, а неустойката е
предвидена да обезщети заемодателят за поетият от него риск. Самата неустойка се твърди,
че се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на основанията за
нейното начисляване, като доколкото може да се допусне, че заемателят да не разполага с
конкретната сума към момента на възникване на задължение за заплащането й, в договора е
предвиден начин на нейното разсрочване.
В условията на евентуалност, дори в случай, че съдът приеме, че клаузата от
процесния договор, предвиждаща неустойка, е нищожна, ответникът отбелязва, че това не
води до недействителност на целия договор, като оргаментира това свое становище с
решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia
/т.71/ състав на СЕС.
Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че договорът е сключен по принуда,
като твърди, че никой не е принудил М.С. да влезе в офиса на търговско дружество и да
сключи предоставеният му договор. Според ответника, С. по собствено усмотрение е
избрал офисът му, като са му предоставени общи условия, договор и др., с които е имал
достатъчно време да се запознае и сам да вземе решение дали да сключи или не договора,
още повече, че това не е единственият случай, в който той ползва услугите на ответното
дружество.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът черпи права от заплатени на ответника суми без правно основание;
- правна квалификация – предявения иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът следва да установи
извършено в полза на ответника плащане в предявения размер, а ответникът да установи
наличието на правно основание, на което да е получил плащането.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
УКАЗВА на ответника „КЙ“ ООД, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва изрично да посочи основанието на вземането си от ищеца в
размер на 256.14 лв., с което иска да бъде извършено прихващане.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за паричен заем №
81479/21/4/2021 г., ведно с погасителен план; Общи условия; разходен касов ордер; 3 бр.
приходен касов ордер; 5 бр. разписки, изд. от „Изипей“ АД.
ЗАДЪЛЖАВА „КЙ” ООД най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи в оригинал всички налични документи, свързани с договор за паричен заем №
81479/21/4/2021 г., включително, а именно самият договор за паричен заем №
81479/21/4/2021 г. и свързаните с него стандартен европейски формуляр за предоставяне на
7
информация за потребителските кредити /преддоговорна информация/, погасителен план,
Общи условия, приложения и договор за предоставяне на допълнителни услуги, както и
справка от счетоводството на ответника за всички извършени плащания /в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните
книги/, от страна на лицето М. Г. С. по договор за паричен заем № 81479/21/4/2021 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Силвия
Свиленова, тел.**********, която като се запознае с данните по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 350.00 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.05.2022 от
10.00 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8