Решение по КНАХД №1330/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от „Ан-Коо Перфект Строй“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя И. П. Й., чрез адвокат С. С. А. против Решение № 387/05.06.2025г., постановено по АНД № 1390/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-2500084/26.03.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.62 ал.3 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.414, ал.7 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено в противоречие с материалния закон, несправедливо и необосновано. Оспорват се изводите на съда за доказаност на извършеното нарушение, като се счита, че неправилно съдът изцяло не е кредитирал показанията на разпитаните по делото по искане на жалбоподателя двама свидетели. Правят се изводи, че съдът не е извършил цялостна обоснована проверка, не е разкрил обективната истина по делото по реда и със средствата предвидени в закона и е постановил едно необосновано решение. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспореното пред първата инстанция наказателното постановление.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, се представлява от процесуалния си представител, който поддържа изцяло депозираната касационна жалба и моли за уважаването й.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Намира решението на Районен съд - Бургас за правилно, законосъобразно и напълно обосновано, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 02-2500084/26.03.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.62 ал.3 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 414 ал.7 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено от компетентните за това органи, в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. По същество, след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е обосновал извод за доказаност на нарушението на трудовото законодателство, за което е санкционирано дружеството и то при условията на системност, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, както и представените писмени доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на санкционираното дружеството за недоказаност на нарушението.

Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

От събраните по делото доказателства се установява, че при извършена проверка на 22.01.2025г, в 11,00 часа, работникът А. А. Ю. е бил установен да полага труд на строителен обект - многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ I, кв.52, [ПИ] по плана на [населено място], на територията на който полагали труд работници и служители на „Ан-Коо Перфект Строй“ ООД с [ЕИК] и седалище в [населено място] като подизпълнител на „Дименшън“ ЕООД – Бургас, съгласно договор с подизпълнител за СМР от 20.01.2025г. Р. Ю. собственоръчно декларирал, че работи като общ работник в този обект и в това дружество от същия ден - 22.01.2025 г., с работно време от 08,00 до 17,00 часа и с трудово възнаграждение от 100 лева на ден. Видно от представения впоследствие пред контролния орган трудов договор № 5/22.01.2025г., същият е сключен на дата 22.01.2025 г. и е регистриран в НАП с изх. № 30Е001806858/22.01.2025г от 12:07:43 часа, т.е около 1 час след проверката, когато Ю. вече е изпълнявал ефективно трудовите си функции и съответно подаденото по-късно уведомление няма как да му е било връчено. Районен съд обосновано не е кредитирал свидетелските показания на разпитаните по делото по искане на жалбоподателя двама свидетели, тъй като същите работят на друг обект за дружеството - жалбоподател и предвид наличието на служебна зависимост, се явяват заинтересовани от изхода на делото, а и изложеното от тях не отговаря и на действителното положение, явявайки се в пълно противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Нещо повече, самият А. А. Ю. освен, че е бил установен да полага труд, сам е посочил, че работи в обекта и за дружеството, като е декларирал всички относими параметри характеризиращи трудовото правоотношение.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло и мотивите на районния съд за доказаност на квалифициращия признак "системност".

В разпоредбата на чл. 416, ал. 9 от КТ е дадена легалната дефиниция на понятието, а именно системни нарушения са налице, когато са извършени три или повече административни нарушения от същия вид, установени с влезли в сила наказателни постановления в рамките на три години. Събраният доказателствен материал в този аспект установява по безспорен начин, че административното нарушение на чл.63, ал.2 от КТ в настоящия случай е системно, тъй като е осъществено след като от нарушителя са извършени три административни нарушение от същия вид в рамките на три години, установени с влезли в сила НП, както следва: НП № 02-2400229/30.05.2024 г., връчено на 03.06.2024 год., влязло в сила на 18.06.2024 г., НП № 02-2400230/30.05.2024 г. връчено на 03.06.2024 год., влязло в сила на 18.06.2024 г.и НП № 02-2400231/30.05.2024 г. връчено на 03.06.2024 год., влязло в сила на 18.06.2024 г. Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 20 000 лева.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, се налага извод, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора и предвид своевременно отправената претенция, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 387/05.06.2025г., постановено по АНД № 1390/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Ан-Коо Перфект Строй“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” сумата в размер на 80 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.