Присъда по дело №381/2020 на Районен съд - Троян

МОТИВИ към  ПРИСЪДА  № 260006/26.08.2021г.

                                                   постановена по НЧХД № 381/2020г. на ТРС      

Срещу подсъдимата  К.И.В. *** подадена тъжба от Б.Д.Д. от с.с. за извършено престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 146 ал. 1 от НК за  това, че  на 03.10.2020г.  около 17:00 часа  заявила публично в присъствието на партньора на Д. И.Д.К.и на съседите им С. Д.С., П.П.Е.и ВДМ Хобидни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството и, крещейки към партньора и: „И., ти не знаеш с каква жена живееш. Тука дойдоха шест човека и ми казаха, че са спали с нея. Ти не знаеш какво тегло теглиш !" и обръщайки се към Д. я нарекла „курва" и „уруспия", както и че  на 25.10.2020г., около 15.00 часа е заявила публично в присъствието на партньора на Д. И.Д.К.и на съседите им С. Д.С. и П.П.Е., че Д. е „мръсница“ и се  изплюла върху нея.По повод на престъплението е проведено  съдебно следствие, по което са разпитани  свидетели, представени са множество писмени доказателства и са събрани  сведения   за съдебното минало на подсъдимата.

По делото  са предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от  пострадалата Б.Д.Д. срещу подсъдимата  К.И.В., както следва: за сумата от 1000/ хиляда/ лева причинени неимуществени вреди в резултат на твърдяното с тъжбата престъпление, извършено на 03.10.2020г., както и за сумата 1000/хиляда/лева причинени неимуществени вреди в резултат на твърдяното с тъжбата престъпление, извършено на 25.10.2020г.,като двете престъпления са класифицирани от тъжителката   по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 146 ал. 1 от НК  и Д.  е конституирана в процеса  като граждански ищец на основание чл.84 и сл. от НПК.

В с.з. тъжителката Б.Д.Д. се явява лично и  с повереника си адв.А.Ч. от САК, който заявява, че поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимата  В..  Изтъква, че фактическата обстановка е такава, каквато се е изяснила по време на съдебното следствие и напълно отговаря на описаната в обстоятелствената част на тъжбата. Счита, че събраните в рамките на наказателното производство гласни и писмени доказателства установяват по безспорен и категоричен начин обвинението, по което подсъдимата  В. е предадена на съд. Моли съда да признае подсъдимата   за виновна по повдигнатите и  обвинения, тъй като  са налице всички елементи от обективна и субективна страна на визираното престъпление, като  не уточнява какво наказание иска да и се наложи и предоставя на съда да прецени. По отношение на гражданските искови за неимуществени вреди счита, че следва да бъдат уважени  като основателни и доказани  в пълния им размер.Подробни съображения са изложени в пледоарията на адв. А.Ч. в.с.з.

            Подсъдимата  К.И.В. се явява лично в съдебно заседание и с  адв. П.П., назначен и по нейно искане от съда за защитник на основание чл.94 ал.1 т.9 от НК. Лично и чрез защитника си изразява становище, че  не се признава за виновна по повдигнатото и обвинение и оспорва фактическата обстановка, изложена в  тъжбата. Дава подробни обяснения  и категорично  отрича да е обиждала тъжителката.Според нея, влошените им отношения са в резултат на поведението на тъжителката и всички конфликти възникват по нейна вина.Разказва подробно, че Д. я удря, че съпруга и се е разболял от притеснения и вече е неподвижен, както и че двамата са  възрастни хора и не могат да се защитават, че  Д. и съпругът и  ги бият, малтретират и обиждат.Защитникът на   подсъдимата  счита, че тъжбата е неоснователна. Излага, че от събраните доказателства  не се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата В. е извършила престъплението , за което и е повдигнато обвинение.Алтернативно, адв.П. моли съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и с оглед напредналата възраст на подсъдимата наказанието да бъде определено под  минимума, посочен в закона.Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените граждански искове. В подкрепа на твърденията си  подсъдимата   е ангажирала писмени доказателства.

            От  показанията на разпитаните по делото свидетели П.П.Е., С. Д.С., В.Д.М. - Х., И.дк, С.И.Д. и Т.М.Г. и от приложените към  делото писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От години и към настоящия момент отношенията  между подсъдимата К.И.В. и тъжителката Б.Д.Д. са изключително влошени поради многобройни обстоятелства и най- вече във връзка  със закупен на 14.06.2018г.  от Д. недвижим имот – къща и дворно място, находящи се в с.Б., ***, махала В..В този имот заживели  тъжителката и свидетеля И.дк, с който тя живее на семейни начала.Срещу този имот, през улицата се намира къщата, в която живее подсъдимата В..Оказало се, че тя има претенции от гражданско- правен характер към закупения имот. Продавачите  на имота НСКи сина и П.Н. Колев били роднини на съпруга на В. и между тях имало някакви спорове за този имот.Тъжителката излага, че от първия ден, в който се нанесла в закупената къща, подсъдимата В. започнала да се кара с нея и членовете на семейството и, като скандалите, обидите, нецензурните думи и клетвите от нейна страна се превърнали в ежедневие.Подсъдимата  ги наричала „крадци и убийци“, отправяла клетви “всички да измрат до девето коляно“.Тя подавала многобройни сигнали и жалби до различни  институции, като в тях излагала неверни твърдения по всевъзможни  неоснователни поводи и по този начин им предизвиквала проверки от Община Троян, от РУ на МВР, като съответните органи винаги  установявали, че няма извършени нарушения.Тъжителката  Д. първоначално се опитвала  да се абстрахира и да не обръща внимание на В., но с течение на времето влошените взаимоотношения продължавали да се задълбочават.

На 03.10.2020г. около 17.00часа  тъжителката и партньорът и  И.Д.К.се намирали на улицата пред дома си в с.Б., Л.област,  заедно с техни съседи – свидетелите  С. Д.С. и П.П.Е.и свидетелката ВДМ Х.По същото време подсъдимата  В. се намирала в двора на имота си.Когато забелязала  Д. и мъжа и, тя започвала да вика към него „И., ти не знаеш с каква жена живееш. Тука дойдоха шест човека и ми казаха, че са спали с нея. Ти не знаеш какво тегло теглиш !" и обръщайки се към Д. я нарекла „курва" и „уруспия".Тези обидни думи били чути от свидетелите С., Е., Х.К..Въпреки чутите обиди, тъжителката  Д.  не реагирала на казаното.

На 25.10.2020г., около 15.00 часа тъжителката, заедно с мъжа си  и свидетелите С. Д.С. и П.П.Е.се намирали също на улицата пред дома им и копаели септична яма.На улицата по това време била и подсъдимата  В..Отново, без да е била провокирана по никакъв начин, В. се провикнала към Д. с думите „Бял ден да се видиш! Живееш в нашата къща!“ и я нарекла „мръсница“, като се изплюла върху нея и се заканила, че ще „вземе една брадва и  ще я насече“.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция  може да направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимата  К.И.В.  е  осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 146 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 от НК. От обективна страна В.  за периода от 03.10.2020г. до 25.10.2020г., при условията на продължавано престъпление, в с. Б., ****“, пред дом с административен № 40 публично обидила Б.Д.Д., ЕГН **********, с което унизила честта и достойнството и, както следва: на 03.10.2020г.  около 17:00 часа  заявила публично в присъствието на партньора на Д. И.Д.К.и на съседите им С. Д.С., П.П.Е.и ВДМ Хобидни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството и, крещейки към партньора и: „И., ти не знаеш с каква жена живееш. Тука дойдоха шест човека и ми казаха, че са спали с нея. Ти не знаеш какво тегло теглиш !" и обръщайки се към Д. я нарекла „курва" и „уруспия" и на 25.10.2020г., около 15.00 часа е заявила публично в присъствието на партньора на Д. И.Д.К.и на съседите им С. Д.С. и П.П.Е., че Д. е „мръсница“ и се  изплюла върху нея.

Изпълнителното деяние на престъплението  е осъществено чрез действие, като на инкриминираните дати  подсъдимата е изрекла по отношение на  тъжителката, в нейно присъствие и в присъствието на посочените по-горе свидетели, думите „И., ти не знаеш с каква жена живееш. Тука дойдоха шест човека и ми казаха, че са спали с нея. Ти не знаеш какво тегло теглиш !" , „курва", „уруспия" и  „мръсница“, след което се изплюла върху нея.Тези думи по своето съдържание са унизителни за честта и достойнството на Б.Д. с оглед на обществените разбирания за морал, приличие и почтеност.Поради това Д. се е почувствала  неудобно и унизена от отправените спрямо нея изрази от  страна на подсъдимата.

От субективна страна  подсъдимата  К.И.В. е действала виновно, при пряк умисъл- съзнавала е общественоопасния характер на  деянията, предвиждала е  общественоопасните им   последици и е искала тяхното настъпване.В. е съзнавала, че казаните   от  нея  думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителката.Изрекла ги е в нейно  присъствие   и на свидетелите С. Д.С. и П.П.Е.и свидетелката ВДМ Х, които са ги възприели.

Причини за извършване на престъплението –  несъобразяването на подсъдимата с установения в Р България законов ред, ниската и правна култура и влошените междусъседски отношения по повод  претенциите на подсъдимата към имот,  който е собственост на тъжителката.

Престъплението е осъществено  при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като са налице  две престъпни деяния и всяко от тях е насочено към едно лице – тъжителката Д., като деянията осъществяват състава  на едно и също престъпление против личността. Деянията са осъществени при сходна фактическа  обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, през непродължителен период от време, като последващите деяния представляват от обективна и субективна страна  продължение на предшестващите.

По отношение и на двете деяния  не са налице предпоставките , визирани в разпоредбата на чл.146 ал.2 от НК, тъй като не се установи по делото тъжителката да е отвърнала на подсъдимата с обиди по повод на конкретните деяния.

Съдът счита, че  описаната  по-горе фактическа обстановка е доказана по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели.Свидетелите П.П.Е., С. Д.С., В.Д.М. - Х., И.дк, които са присъствали на двата инцидента, подробно описани по-горе са категорични, че В. е изрекла обидните думи, отправени според изложеното в тъжбата от подсъдимата към тъжителката.Показанията им са  непротиворечиви, правдоподобни, взаимно се допълват и описват по един и същ начин фактическата обстановка, а именно така, както съдът я е възприел и изложил по-горе. Свидетелката Е.разказва, че  В. е наричала Д. „курва“  ежедневно и след двата случая е продължила да обижда не само нея, а и много хора от селото.Излага, че Д. е много притеснена от това нейно поведение, че трепери и сериозно обмисля да продаде къщата, в която живее.Свидетелят С.твърди, че  подсъдимата  непрекъснато  обвинява тъжителката, че и е взела къщата, че я нарича „курва“, че  след посещението на полицейские служители , на които е крещяла, е още повече озлобена.Уточнява, че от сутрин до вечер В. крещи  и обижда всички хора от селото, че е заляла с помия жена само защото е минала по моста.Свидетелят Костадинов, който живее на семейни начала с Д.,  обяснява, че контактите му с В. са ежедневни, тъй като са съседи и ходи на работа  “за да си почине“.Твърди, че постоянно са обиждани той и жена му с думите „мошеници, крадци“, без да са и давали никакъв повод.Излага, че тя има претенции към къщата им и че по принцип е такова поведението и към всички съседи на улицата.И той разказва за случай, при който е заляла тяхна съседка с помия.Сочи, че това нейно поведение се отразява тежко на В., която  е много нервна и разстроена, има заболяване на щитовидната жлеза и е с високо кръвно.Излага, че възнамеряват да продадат къщата.Показанията на посочените свидетели напълно се подкрепят и от заявеното от полицейските служители С.И.Д. и Т.М.Г., които са извикани  след инцидента на 25.10.2020г.Свидетелката Д. излага, че през цялото време, когато  са установявали обстоятелства по повод на сигнала до  телефон за спешни повиквания  112 подсъдимита  В. е крещяла и държала брадва в ръката си, че не са могли да осъществят нормална комуникация с нея,че е имала  изключително неадекватно и арогантно поведение, „опирало е да я задържат“.Оплаквала се, че е бита, но по нея нямало следи от насилие.Твърди също, че по улицата са минавали хора и всички те са били овиквани от В. без повод.Свидетелят  Г.  потвърждава, че с В. не можело да се проведе нормален разговор, че непрекъснато е обиждала присъстващите на проверка свидетели.Твърди, че Д. се е държала спокойно и възпитано.Както и по-горе е посочено, съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелите като доказателство по делото. Поради  изложеното съдът не възприема становището на защитника на Д. адв.П., че  подсъдимата В. не е извършила престъплението, за което и е повдигнато обвинение.Следва да се добави и факта, че и при разглеждане на делото в с.з.  от 23.12.2020г., единственото, на което се е явила подсъдимата   от осем проведени, В. непрекъснато  е крещяла в залата, обиждала свидетелите и прекъсвала разпита им, многократно е предупреждавана от  съдията  да спазва реда в залата и е предупреждавана, че ще бъде отстранена, но поведението и до края на заседанието е възпрепятствало нормалното му провеждане.

Съдът намира за неоснователни и недоказани  и за обяснима защитна реакция  твърденията на подсъдимата, че  Д.  на 25.10.2020г. и е нанесла побой с лопата по гърба,че я обиждала с думите „космата маймуна, виж се на какво приличаш мръсницо, мърша, сега ще те убия“.Подсъдимата твърди, че съпругът и бил свидетел  и вдигнал кръвно, че се разболял от притеснения, че Д. и Костадинов ги бият и малтретират,че чупят прозорците им, че Д. се кълчила пред къщата си, че се хвалили, че  къщата и била хубава и  имат „дебел гръб“ от общински съветници и връзки. Излага също, че  свидетеля Д. е гърмял с пушка, че полицай с фамилия Инковски е хвърлял обли камъни по прозорците им и е щял да ги убие, както и че са поставили хартия на тях и им духа. В подкрепа на всички тези  твърдения  подсъдимата не е ангажирала доказателства.

             При определяне на размера на наказанието съдът съобрази степента на вината, обществената опасност на деянието, личността на подсъдимата и намира, че са налице балансиращи  вината обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК .От една страна  подсъдимата по време  на съдебното следствие не   показва критичност към извършеното престъпление и  е с недопустимо процесуално поведение.Обществената опасност на деянието, в сравнение с други подобни случай се възприема от съда като завишена, тъй като се установи, че не се касае за една инцидентна и импулсивна проява в поведението на В., а за системен тормоз по отношение на тъжителката Д.. Доказа се по делото, че  тя не е предизвиквала подсъдимата да я обижда  ежедневно в продължение на години. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита   чистото съдебно минало на подсъдимата и че е  възрастна жена на  82 години.

Съобразявайки  изложеното, съдът  счита, че на подсъдимата за извършеното от нея престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. чл. 146 ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 от НК от НК следва да се наложи наказание към минимума, посочен в закона,  а именно 3000 лева глоба в полза на Държавата, които да се заплатят по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд - Троян и наказание „Обществено порицание", което да се изпълни чрез залепване на съдебния акт на информационното табло на Кметство с. Б., Л.област.

Съдът   намира, че така наложените наказания  ще изпълнят  целта си  да се поправи и превъзпита подсъдимата  към спазване на законите, както и да се въздейства предупредително върху нея и върху другите членове на обществото.

 По отношение на предявените  граждански искове за неимуществени вреди от престъплението  съдът счита, че същите са основателни, но завишени по размер .На основание чл. 45 от ЗЗД съдът счита, че следва да уважи предявения от пострадалата  Б.Д.Д. граждански иск за сумата 600.00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, извършено на 03.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2020г. до окончателното и изплащане, както и за сумата 600.00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, извършено на 25.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2020г. до окончателното и изплащане.Двата иска до пълния им размер 1000.00 лева поради неоснователност и недоказаност следва да се отхвърлят. Подсъдимата  К.И.В.  е осъществила фактическият състав на непозволеното увреждане,като с виновното си и противоправно поведение е причинила на пострадалата Б.Д.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в  унижението, накърняване на честта и достойнството и, които е претърпяла,  вследствие на нанесените и  обиди, като между виновното и противоправно  поведение  на  В.  и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка.

При този изход на процеса ще следва подсъдимата  В. да заплати на пострадалата Д.    сумата 500.00 /петстотин/ лева – сторени от същата разноски за адвокатски хонорар и сумата 12.00 /дванадесет/ лева - разноски по делото, както и да заплати  в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Троян сумата 100.00 /сто/ лева, представляваща минимална държавна такса върху размера на всеки един от уважените граждански искове. 

            Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

                                   Районен съдия: