М
О Т И В И
към
присъда № 260025 от 12.02.2021 г. по
НОХД № 27/2021 г. на СлРС
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия
В.Д.С. за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от
НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и
след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з. представителят
на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за
доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.58а от НК да се намали
с 1/3 и на основание чл.66 от НК изпълнението му да се отложи за изпитателен
срок от три години.
В с.з.
подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието
си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371
т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът
му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от
НК. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание пробация.
От събраните
по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. С. е бълг. гражданин, с основно образование,
неженен, работи, неосъждан.
През месец септември 2020 год., св. И.А.И. закупил велосипед - планински
бегач, нов внос, втора употреба от Германия. Отпред на велосипеда имало
поставена кошница.
На 08.12.2020 год., около 15.00 ч. св. И.И.
посетил магазин „Мания“, находящ се на ул.“Димитър Пехливанов“ в гр. Сливен. До
търговския обект се придвижил с велосипеда си, а там го оставил в двора до
стълбите, без да го заключи. Забавил се около 15 минути.
През това време, по улицата преминал подсъдимият В.Д.С.. Видял велосипеда
незаключен, а на седалката поставена мъжка чантичка и решил да ги открадне.
Огледал се и след като се уверил, че никой не го наблюдава, се качил на
велосипеда и напуснал мястото. Около 16.30 ч. на същия ден, подс.
В.С. карал колелото в кв.“Комлука“ на града. Видял
св. Васил Петров, когото не познавал, но който също се придвижвал с велосипед и
го спрял. Предложил му вещта за сумата от 15 лв., но св. Васил Петров му дал 5
лева и личния си телефон м.“Сони“. Св. Васил Петров
се прибрал в кв.“Надежда“, гр. Сливен бутайки двата велосипеда, а малко по-
късно продал този, собственост на св. И. на непознато за него лице за сумата от
30 лв.
Излизайки от магазин „Мания“, св. И.И. установил
липсата на велосипеда и сезирал надлежните органи.
По случая работил полицейския служител св. Венелин Д. Кацаров. Същият
прегледал записи от охранителни камери, намиращи се в близост до
местопроизшествието и разпознал като извършител на деянието криминално
проявения подс. В.Д.С.. При проведената беседа,
последният признал извършеното и дал подробни обяснения.
С протокол за доброволно предаване по досъдебното производство са приобщени
1бр. DVD със
записи от изградено видеонаблюдение в магазин „Мания“
на ул.“Д.Пехливанов“ № 9 и 1 бр. DVD със записи от видеонаблюдение
от офис на „.ИЗИ ПЕЙ“ на ул.“Павел Милюков“ до
Паспортна служба на града.
За нуждите на разследване е назначена и изпълнена съдебно техническа
експертиза с изнесени на хартиен носител кадри от определеното за изследване
време.
Видно от изготвената и приобщена по делото съдебно оценителна експертиза,
стойността на вещите предмет на деянието възлиза на обща стойност 149.50лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото. Съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели,
приобщени по съответни процесуален ред.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на
досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, приложени към дознанието.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи :
С
деянието си подсъдимият подс. С. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал.1 от НК, тъй като тъй
като на 08.12.2020 г. в
гр.Сливен, отнел чужди движими вещи -
велосипед планински бегач на стойност 138 лв. /сто тридесет и осем лева/,
кошница на стойност 4,50 лв. /четири лева и петдесет стотинки/, заключващо
устройство със шлаух на стойност 4.50 лв. /четири
лева и петдесет стотинки/ и мъжка чантичка за през рамо на стойност 2.50 лв.
/два лева и петдесет стотинки/, всичко на обща стойност 149,50 лв. /сто
четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/, от владението на собственика на И.А.И.,
без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вина пряк умисъл
- съзнавал е общественоопасния
му характер, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните
последици.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало, изразеното съжаление за
случилото се, както и ниската стойност
на отнетите вещи.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието. Съдът определи на подсъдимия наказание при условията
на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради
което му наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което
намали с 1/3 на основание чл.58а от НК.
Така наложеното на подсъдимия наказание,
съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и дееца.
Съдът намери, че са налице
предпоставките за прилагането на чл.66 от НК, тъй като подсъдимият е реабилитиран
и тъй като прецени, че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е
необходимо ефективното изтърпяване на така определеното наказание.
По правилата на процеса съдът осъди подс. С. да заплати направените по делото разноски за
експертиза в размер на 244,50 лева по бюджета на държавата по сметка на
ОДМВР-Сливен.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
23.02.2021
г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ :