№ /29.04.2019 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 263 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Б.В.П. *** срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 03/06/1/0/01567/2/01/04/01 от 17.12.2019
година на директора на Областна дирекция – Варна на Държавен фонд „ Земеделие“.
Жалбоподателката твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че на 26.05.2016 година е сключила договор за отглеждане на животни по биологичен начин съгласно Приложение № 1 към договора и е получила финансова помощ в размер на 24 447,50 лева. Твърди, че с акта е отказано финансиране на второто плащане, договорът е прекратен, както и е разпоредено връщане на получената първа вноска, тъй като липсва копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Твърди, че непредставянето на такъв договор се дължи на факта, че на територията на страната няма сертифициран орган, който да го издаде. Твърди, че след като е установила това обстоятелство е направила искане за промяна на договора, но с писмо от 16.02.2017 година искането и е отхвърлено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателката, лично и чрез процесуален представител, поддържа
жалбата. В писмено становище от 27.04.2020 година излага подробните си
съображения.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, при отмяна на акта, прави възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка
на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени
документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспореният АУПДВ е връчен на жалбоподателката на 13.01.2020 година,
поради което подадената на 27.01.2020 година жалба е в срока по чл. 149, ал. 1
от Административнопроцесуалния кодекс.
Между
страните не се спори, че жалбоподателката е подала заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“
по Програма за развитие на селските райони за периода (ПСРС) 2014 – 2020 година. Въз основа на заявлението и след извършване на
административни проверки и проверка на място (л. 36 – 105 от административната
преписка) жалбоподателката е уведомена, че е одобрена за отпускане на финансова
помощ (л. 25 и 26 от административната преписка). На 26.05.2026 година е сключен Договор № 03/06/1/0/0567 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярката. Видно от договора жалбоподателката е поела ангажимент за отглеждане на зайкини – майки по биологичен
начин съгласно приложение 1 към договора.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да получи второ плащане, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година (Наредба № 14 от 28.05.2015 година) документи в срока по чл. 3, ал. 3, или не е представил изисканите от фонда допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от уведомяването за това.
Между страните не се спори, че жалбоподателката е получила плащане в размер на 24 447, 50 лева, представляваща първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, както и че е започнала реално изпълнение на бизнес плана.
С писмо изх. № 141-2/29.08.2016 година „Агенция за биологична сертификация“ ЕООД – контролен орган по сертификация на биологични продукти е уведомило жалбоподателката, че не може да сертифицира зайци, тъй като не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889 от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент № 889/2008 година).
С молба от 29.09.2016 година (л. 124 – 125 от административната преписка) жалбоподателката е поискала промяна по чл. 15, ал. 2 от договора. В молбата е посочено, че контролиращите лица към Министерство на земеделието, храните и горите не могат да извършат сертификация на производството на зайци.
На 30.01.2017 година (л. 143 – 153 от административната преписка) жалбоподателката е направила искане за промяна на договора
С писмо изх. № 02-031-6500/30-1 от 16.02.2017 година (л. 142 от административната преписка) жалбоподателката е уведомена, че промяна на договора е недопустима.
Със Заявление от 07.03.2017 година (л. 130 – 141 от административната преписка) жалбоподателката е поискала промяна на договора, поради невъзможност за сертификация на стопанството.
С Писмо от 27.03.2017 година (л. 128 – 129 от административната преписка) директорът на Областна дирекция – Варна на Държавен фонд „Земеделие“ е отказал промяна на договора. За да постанови този резултат директорът е приел, че исканата промяна е недопустима.
На 11.09.2019 година жалбоподателката е подала заявка за второ плащане, за което е изготвен контролен лист (л. 116 – 119 от административната преписка), в който е посочено, че не е представено копие на договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице.
С писмо от 02.10.2019 година (л. 322 - 324 от административната преписка) жалбоподателката е уведомена за откриване на производство по налагане на финансова корекция, поради неизпълнение на нормативно и договорно задължение, изразяващо се в неподаване на заявката за второ плащане в срок от 01.10.2019 година. В писмото е посочено, че на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора, е определен размер на финансовата корекция – 24 447,50 лева, както и че няма право да получи второ плащане. Писмото е получено на 04.10.2019 година.
Във възражението си от 16.10.2019 година (л.326 – 329 от административната преписка) жалбоподателката е посочила, че сертифициране на зайци е невъзможно на територията на страната.
С издадения АУПДВ е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 03/06/1/0/0567 от 26.05.2016 година в размер на 24 447,50 лева, договорът е прекратен на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 и е определено задължение в размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума. За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателката не е подала заявка за второ плащане, ведно с всички необходими документи - уведомление за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Актът е издаден от компетентен орган, въз основа на Заповед № 03-РД/24.07.2019 година и отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателката е уведомена за започналото административно производство, поради което е спазено изискването на чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс.
Спорът в настоящото производство се свежда това виновно ли и неизпълнението на договора от страна на жалбоподателката.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице, контролът за спазване правилата на биологичното производство и контролът за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната се осъществява от контролиращи лица. Контролиращите лица са местни и чуждестранни лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение от министъра на земеделието, храните и горите. А съгласно чл. 3 на същата разпоредба, контролът за спазване на правилата на биологичното производство се осъществява въз основа на договор между оператор и контролиращо лице.
Съгласно чл. 2 „а“ от Регламент (ЕО) № 834/2007 година, „биологично производство“ „означава използване на метод на производство, съответстващ на определените в регламента разпоредби, на всички етапи на производство, обработка и разпространение“.
Подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 година, са уредени в Регламент (ЕО) № 889/2008 година. Съгласно чл. 1 пар. 2 „а“ регламентът не се прилага за животински видове, различни от посочените в член 7, а именно едър рогат добитък, включително bubalus и bison, еднокопитни животни, свине, овце, кози, домашни птици и пчели.
Съгласно чл. 42 от Регламент (ЕО) № 834/2007 година, когато не са определени подробни правила за производство на някои животински видове, някои водни растения и някои микроводорасли, се прилагат правилата за етикетиране, предвидени в член 23, и за контрол — в дял V, като до включването на подробни правила за производство се прилагат националните правила или при липса на такива — частни стандарти, приети или признати от държавите-членки.
Наредба № 1 от 07.02.2013 година за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (обн., ДВ, бр. 16 от 19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г., отм., бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.) и Наредба № 5 от 03.09.2018 година за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (в сила от 12.11.2018 година) препращат към Регламент (EО) № 834/2007 година и Регламент (ЕО) № 889/2008 година, в които липсват правила за отглеждане на зайци по биологичен начин.
Справка в Базата данни на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин (достъпна на http: //bioregister. mzh. government. bg/front/operators) сочи, че няма сертифицирани оператори, отглеждащи зайци. Не са одобрени национални технически стандарти или частни такива за биологично отглеждане на зайци, съгласно общите стандарти и принципи, определени в Регламент (EО) № 834/2007 година.
Съдът установи, че са предприети действия за изготвяне на правила за биологично отглеждане на зайци и производство на заешко месо, като в интернет портала за обществени консултации на Министерски съвет през месец април 2018 година е публикуван проект на Наредба за допълнение на Наредба № 1 от 2013 година за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, с който е предвидено създаване на чл. 14а със съдържание: „Отглеждането на зайци по биологичен начин и производство на заешко месо се осъществяват съгласно Приложение № 5.“, както и създаването на Приложение № 5 към чл. 14а: Правила за биологично отглеждане на зайци и производство на заешко месо (http: //www. strategy. bg/PublicConsultations/View. aspx?@lang=bg-BG&Id=3463). Но този проект не е приет, респективно обнародван.
Предвид горното съдът приема, че липсват приети правила за сертифициращи органи, прилагащи частни стандарти, приети или признати от държавите – членки при спазване на разпоредбите за етикетиране в чл. 23 и за контрол в дял V от Регламент (EО) № 834/2007 година, както и приети или признати от Република България частни стандарти.
Непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ, посочен в Приложение № 7 - сключен договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 година, е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, а и т. 8 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година като правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и като правопораждащ на задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане, ведно със законната лихва. По идентичен начин безспорно неизпълнението на бизнес плана, респ. неподдържането на критериите за подбор, при които е оценен проектът му, съставлява юридическия факт, който съгласно чл. 38, ал. 1, т.т. 2 и 9, вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година също изключва правото на второ плащане и поражда задължение за връщане на полученото първо такова, както за едностранното прекратяване на договорът от страна на ответника.
Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми разплащателната агенция за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи.
В конкретния случай жалбоподателката е уведомила разплащателната агенция, че не може да изпълни условията по обективни причини – липсата на сертифициращ орган. Това обстоятелство е признато от органа.
Отделно от това, при установяване на невъзможността да изпълни изискванията жалбоподателката е поискала промяна на договора, което е отказано от органа. В такъв случай ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година, арг. чл. 38, ал. 4 от същата наредба.
При подаване на заявлението невъзможността не е съобразена от жалбоподателката, но не е съобразена и от органа, който след приемане на заявлението е извършил проверки и е сключил договора.
Предвид това съдът намира, че са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година и жалбоподателката не дължи връщане на получената първа вноска. Същата обаче няма право да иска продължаване на договора и получаване на втора вноска.
Оспореният акт подлежи на отмяна само в частта на установеното задължение в размер на 24 447,50 лева, представляваща получено по договора от 26.05.2016 година. В останалата част актът е постановен при правилно приложение на материалния закон и депозираната жалба следва да се отхвърли.
На жалбоподателката следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част в размер на 505 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 4 Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 78, ал. 8 Гражданския процесуален кодекс в размера определен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 03/06/1/0/01567/2/01/04/01 от 17.12.2019 година на директора на Областна дирекция - Варна на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е установено публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, представляващо изплатена сума по договор № 03/06/1/0/01567 от 26.05.2016 година, по жалбата на Б.В.П., ЕГН ********** ***.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.П., ЕГН ********** *** Акт за установяване на публично държавно вземане № 03/06/1/0/01567/2/01/04/01 от 17.12.2019 година на директора на Областна дирекция - Варна на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е прекратен договор № 03/06/1/0/01567 от 26.05.2016 година и е отказано изплащане на сума в размер на 24 447,50 лева, представляващо второ плащане по договора.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София ДА ЗАПЛАТИ НА Б.В.П., ЕГН ********** *** сумата от, 505 (петстотин и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Б.В.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Областта дирекция – Варна на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването от страните.
СЪДИЯ: