РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Златоград, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100362 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е Искова молба от Т. В. Е. ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „М. Г.“ № ***, чрез пълномощника си адв. Е. М. В. – АК С., със
служебен адрес: гр. Н., ул. ,,А .С.‘‘ №** против ОБЩИНА Н., Булстат
*********, представлявана от Б. Р. К. – Кмет на общината с адрес: гр. Н., обл.
С., ул. „А .С.“ № ***.
Ищецът твърди, че в границите на поземлен имот с идентификатор
51319.25.154, местност ,,Б. к.‘‘, вид територия – земеделска, категория 9, НТП
Нива, с площ 4211кв.м, стар номер 000666, съгласно Заповед за одобрение на
КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК
при граници и съседи на имота: поземлени имоти 51319.25.147; 51319.25.177;
51319.25.181; 51319.25.182; 51319.25.218; 51319.25.332 притежава и е
собственик на реална част с площ 1 700кв.м, находяща се в северната част на
имота.
Адв. В. сочи, че ищецът има горния имот от баща си, като от 1986г. го
владее явно и необезпокоявано от никого. От момента на наследяване от
1
ищеца, а преди това и неговите праводатели, процесния имот се обработва,
като свой. През годините е засаждал и към момента продължава да го засажда
с различни селскостопански култури, тютюн, картофи, пшеница. От около 8г.
имотът е превърнат в ливада, която се коси ежегодно от Т. Е..
Пълномощникът на ищеца сочи, че при направена справка той
установил, че процесния имот, включително неговата реална част, е записан
като стопанисван от община Н. и попадаща в категорията земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Ищецът посочва, че имота, описан по-горе никога не е бил с
неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н.
някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.
19 от ЗСПЗЗ. Освен това, имотът не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или
други организации.
Ищецът посочва, че от 1986г. до настоящия момент не е прекъсвал и не
е губил владението върху процесния имот, същия го владее постоянно, явно и
необезпокоявано от никого.
Ищецът твърди, че към владението му, което е от 1986г. следва да се
присъедини и това на неговия баща, който го е владял от 1950г. При
позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност,
същия следва да установи осъществяването на всички елементи от този
придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на
вещноправните му последици. Адв. В. посочва, че в този смисъл е Решение
№21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., II Г.О. на ВКС. Тоест, в случая
ищецът е придобил имота по давностно владение, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС, въз
основа на продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение.
Адв. В. посочва съдебна практика в защита на направените от него
твърдения и развива подробни съображения в защита интереса на доверителя
си.
Т. В. Е., чрез адв. Е. В. моли съда, да признае за установено, по
отношение на ответника Община Н., ЕИК *********, с адрес гр. Н., обл. С.,
представлявана от кмета Б. Р. К., че той, в границите на поземлен имот с
идентификатор 51319.25.154, местност ,,Б. к.‘‘, вид територия – земеделска,
категория 9, НТП Нива, с площ 4 211кв.м, стар номер 000666, съгласно
Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи на имота: поземлени
имоти 51319.25.147; 51319.25.177; 51319.25.181; 51319.25.182; 51319.25.218;
2
51319.25.332, притежава и е собственик на реална част с площ 1 700кв.м,
находяща се в северната част на имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и
доказан и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод
за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищците адв. Е. В. поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК,
като прави изменение на площта на процесната реална част, на осн. чл. 214 от
ГПК. Моли настоящата искова претенция да се счита предявена за реална
площ от 1 722кв.м от целия имот, съгласно приетото заключение на вещото
лице.
Съдът е допуснал поисканото изменение.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице А. И. С.. Съдът приема заключението на вещото лице, като
обективно, компетентно и пълно. В заключението си инж. С. сочи, че е
направил оглед и заснемане на място на част от Поземлен имот с
идентификатор 51319.25.154 , м. ,,Б. к.‘‘, съгласно находящите се на място,
показани от ищеца граница, в резултат на което е изготвил Комбинирана скица
М 1:1000 - Приложение №1, на която повдига в зелен цвят замерената от
него реална част с изчислена графично площ от 1722,00 кв.м. В табличен вид
върху комбинирана скица в М 1:1000 - Приложение №1 вещото лице е
посочил координатите на показаната от ищеца и замерена реална част от
поземления имот с идентификатор 51319.25.154 , м. ,,Б. к.‘‘ в координатна
система БГС 2005 год. При направените от вещото лице справки в Областна
дирекция Земеделие - гр. С. и Общинска Служба по Земеделие - гр. Н., същия
не открива документи, касаещи отчуждаване на процесният имот.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответниците по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при
признание на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
3
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато
съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е
започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото
е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е
започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с
определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, изслушал е
заключението на вещото лице.
Ответникът Община Н. е дал повод за завеждане на делото. Съгласно
изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са
действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически
права в настоящия процес.
В настоящия случай не е налице и забраната по чл. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 72
от ЗН – забраните се отнасят само за посочените в тях придобивни способи –
разпореждане, делба и оземляване, но не се прилагат при придобивна давност.
В този смисъл е коректно цитираната практика от адв. В. – Решение
№36/09.09.2020г. по гр.д. №3117/2019г., първо г.о. на ВКС.
Ищецът, чрез своя процесуален представител не претендира разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. И. С., приложена на лист
40 по делото, приподписана от съдия-докладчика следва да се счита
неразделна част от решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Община Н., ЕИК *********, с адрес гр.
Н., обл. С., представлявана от кмета Б. Р. К., че Т. В. Е. ЕГН **********,
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „М. Г.“ № *** е собственик, на основание давностно
владение от 1986г. на реална част, с площ 1 722кв.м, находяща се в северната
част на поземлен имот с идентификатор 51319.25.154, местност ,,Б. к.‘‘, вид
територия – земеделска, категория 9, НТП Нива, с площ 4 211кв.м, стар номер
000666, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи на имота:
поземлени имоти 51319.25.147; 51319.25.177; 51319.25.181; 51319.25.182;
51319.25.218; 51319.25.332.
Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. И. С., приложена на лист
40 по делото, приподписана от съдия-докладчика следва да се счита
неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________
5