Р Е Ш Е Н И Е
№ 575 28.10.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
- ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС А.
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас А. в.гр.д. № 1378 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на Е.Д. *** против решение № 468/12.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 990/2018 г. по описа на Старозагорски Районен
съд /СтРС/, с което е бил отхвърлен като неоснователен предявения от
въззивницата против П.А.Д. *** и Д.Г.Г. *** иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване
на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, обективиран в н.а. № 10, т.ІІ, рег.№ 2412 от 01.03.2013 г., дело № 163/2013
г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ 181 по регистъра на НК и район на действие при
СтРС, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор № 68850.208.47 по действащите
към 2013 г. КККР на гр.Стара Загора, с площ от 3 000 кв.м., находящ се в
землището на гр.Стара Загора, обл.Стара Загора, местността “Джелата”,
представляващ нива, ІV-та категория, номер по предходен план: имот № 208043,
при граници: имот № 68850.208.42, имот № 68850.208.60, имот № 68850.208.22 и
имот № 68850.208.46; 2/ поземлен имот с идентификатор № 68850.208.46 по действащите
към 2013 г.КККР на гр.Стара Загора, с площ от 3 842 кв.м., находящ се в
землището на гр.Стара Загора, обл.Стара Загора, местността “Джелата”,
представляващ нива, ІV-та категория, номер по предходен план: имот № 208043 и
стар идентификатор № 68850.208.43, при граници: имот № 68850.209.694, имот №
68850.208.42, имот № 68850.208.60, имот № 68850.208.47 и имот № 68850.208.49,
които по действащите към момента на предявяване на иска КККР на гр.Стара Загора
са обединени в общ поземлен имот с идентификатор № 68850.208.61, с площ от
6 841 кв.м., находящ се в землището на гр.Стара Загора, обл.Стара Загора,
местността “Джелата”, представляващ нива, ІV-та категория, номер по предходен
план: имот № 208043 и стар идентификатор № 68850.208.47 и № 68850.208.46, при
граници: имот 68850.209.694, имот № 68850.208.42, имот № 68850.208.60, имот №
68850.208.22 и имот № 68850.208.49.
Твърди се,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Излагат се оплаквания за неправилност
на правния извод на СтРС, че за ищцата липсва материално-правна легитимация да
предяви иска по чл.135 от ЗЗД.
Аргументират се неправилност и необоснованост
на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на недобросъвестност у
въззивницата и относно незнанието у приобретателката Д.Г. за увреждащия
характер на атакуваната сделка.
Във връзка с твърдяното наличие на
знание за увреждането на кредитора у Д.Г. се твърди необоснованост на решението
поради неизвършен всестранен и задълбочен анализ на събраните свидетелски
показания и обясненията на страните.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение, и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен, а на
въззивницата бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
В законоустановения срок въззиваемите П.А.Д. *** и Д.Г.Г. ***
не са представили отговори на жалбата.
В откритото съдебно заседание въззивницата
– редовно призована, се представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото
поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявения иск бъде уважен и й бъдат присъдени
разноски.
Въззиваемите – редовно призовани, не се
явяват лично в съдебното заседание; представляват се от пълномощник-адвокат,
чрез когото оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на обжалваното решение
и присъждането на разноски.
След запознаване със становищата на
страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на
законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима, т.к. е
подадена от процесуално легитимирано
лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество
за правилно, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Е.Д. *** против П.А.Д. ***
и Д.Г.Г. *** иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран
в н.а. № 10, т.ІІ, рег.№ 2412 от 01.03.2013 г., дело № 163/2013 г. на Нотариус
Д.Н., с рег.№ 181 по регистъра на НК и район на действие при СтРС, а именно: 1/
поземлен имот с идентификатор № 68850.208.47 по действащите към 2013 г. КККР на
гр.Стара Загора, с площ от 3 000 кв.м., находящ се в землището на гр.Стара
Загора, обл.Стара Загора, местността “Джелата”, представляващ нива, ІV-та
категория, номер по предходен план: имот № 208043, при граници: имот №
68850.208.42, имот № 68850.208.60, имот № 68850.208.22 и имот № 68850.208.46;
2/ поземлен имот с идентификатор № 68850.208.46 по действащите към 2013 г.КККР
на гр.Стара Загора, с площ от 3 842 кв.м., находящ се в землището на
гр.Стара Загора, обл.Стара Загора, местността “Джелата”, представляващ нива,
ІV-та категория, номер по предходен план: имот № 208043 и стар идентификатор №
68850.208.43, при граници: имот № 68850.209.694, имот № 68850.208.42, имот №
68850.208.60, имот № 68850.208.47 и имот № 68850.208.49, които по действащите
към момента на предявяване на иска КККР на гр.Стара Загора са обединени в общ
поземлен имот с идентификатор № 68850.208.61, с площ от 6 841 кв.м.,
находящ се в землището на гр.Стара Загора, обл.Стара Загора, местността
“Джелата”, представляващ нива, ІV-та категория, номер по предходен план: имот №
208043 и стар идентификатор № 68850.208.47 и № 68850.208.46, при граници: имот
68850.209.694, имот № 68850.208.42, имот № 68850.208.60, имот № 68850.208.22 и
имот № 68850.208.49.
В исковата си молба ищцата е
заявила твърдения, че е кредитор на първия ответник за вземане, което има
своето основание в договор за потребителски кредит от 21.12.2012 г., сключен
между П.А.Д.
и „Българо-американска
кредитна банка“ АД, за което в полза на банката са били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
21.12.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6054/2013 г. по описа на СтРС, и
договор за цесия от 22.02.2018 г., по силата на който банката й у цедирала
вземането, което към датата на сключване на договора за цесия е било в общ
размер от 7 187,69 лв., включващ 4 675,44 – главница; 124,96 лв. –
договорна лихва за периода от 15.06.2013 г. до 19.12.2013 г.; 133,75 лв. –
лихва за забава за периода от 15.06.2013
г. до 19.12.2013 г.; законна лихва върху главницата за периода от 20.12.2013 г.
до 22.02.2018 г. в размер на 1 952,83 лв. и 300,71 лв. – юрисконсултско
възнаграждение .
Съгласно твърденията на
ищцата атакуваната като относително недействителна сделка за покупко-продажба
на недвижим имот, обективирана в в н.а. № 10, т.ІІ, рег.№ 2412 от 01.03.2013 г., дело №
163/2013 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ 181 по регистъра на НК и район на действие
при СтРС има увреждащ спрямо нея като кредитор характер, за който и двете
страни по сделката са знаели.
Относно
знанието за увреждане ищцата е изложила твърдения, че П.А.Д. е информирал пред
свидетели Д.Г.Г., че дължи пари на кредитори и че е възможно някой от тях да
атакува продажбата.
С отговора си на исковата молба ответницата Д.Г.Г. е оспорила иска, като е възразила, че към датата на сключване на
сделката Е.Д.Д. не е била кредитор на П.А.Д., поради което няма активна
материално-правна легитимация и няма как да е била увредена от сделката.
Оспорила е твърденията, че е била информирана от продавача,
че дължи пари на кредитори и е възможно някой да атакува сделката, като е
заявила, че никога не е договаряла с него и не се е срещала с него в
присъствието на странични лица, пред които да е правил подобни изявления.
Заявила е, че тя и нотариусът са направили всички
необходими справки, предхождащи сключването на сделката и не са установили
задължения и кредитори на продавача.
Посочила е, че след сключване на сделката е влязла във
владение на имотите, реализирала е свои инвестиционни намерения като е
обединила двата имота в един и е направила значителни подобрения, като и до
настоящия момент ползва и експлоатира имота.
С отговора си на исковата молба ответникът П.А.Д. също е оспорил иска, като е
възразил, че към датата на сключване на процесната сделка Е.Д.Д. не му е била
кредитор, поради
което няма активна материално-правна легитимация.
Възразил е, че към момента на сключване на сделката редовно е обслужвал
банковия кредит към „Българо-американска кредитна
банка“ АД, който е бил обезпечен със залог върху бъдещи вземания, произтичащи от
трудовото му правоотношение по безсрочен трудов договор.
Оспорил е твърденията, че е информирал Д.Г.,
че дължи пари на кредитори и е възможно някой да атакува сделката.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че ищцата не притежава
активна-материално правна легитимация, т.к. не е имала качеството на кредитор
към момента на сключване на атакуваната сделка.
Освен това съдът е приел, че
не е било доказано при условията на пълно доказване обстоятелството приобретателката
да е знаела за увреждащия характер на сделката.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата
обстановка правилно е била установена от Старозагорския районен съд, а въз
основа на установените факти са били направени правилни правни изводи, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
Безспорно установено от събраните
доказателства по делото е, че на 01.03.2013 г. П.А.Д. *** като продавач и Д.Г.Г.
*** като купувач са сключили процесния договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, обективиран в н.а. № 10, т.ІІ, рег.№ 2412 от 01.03.2013 г., дело №
163/2013 г. на Нотариус Д.Н., с рег.№ 181 по регистъра на НК и район на
действие при СтРС, а именно: 1/ поземлен имот с идентификатор № 68850.208.47 по
действащите към 2013 г. КККР на гр.Стара Загора, с площ от 3 000 кв.м.,
находящ се в землището на гр.Стара Загора, обл.Стара Загора, местността
“Джелата”, представляващ нива, ІV-та категория, номер по предходен план: имот №
208043, при граници: имот № 68850.208.42, имот № 68850.208.60, имот №
68850.208.22 и имот № 68850.208.46; 2/ поземлен имот с идентификатор №
68850.208.46 по действащите към 2013 г.КККР на гр.Стара Загора, с площ от 3 842
кв.м., находящ се в землището на гр.Стара Загора, обл.Стара Загора, местността
“Джелата”, представляващ нива, ІV-та категория, номер по предходен план: имот №
208043 и стар идентификатор № 68850.208.43, при граници: имот № 68850.209.694,
имот № 68850.208.42, имот № 68850.208.60, имот № 68850.208.47 и имот №
68850.208.49.
В последствие Д.Г.Г. е обединила
двата имота в един имот, който по действащите КККР на гр.Стара Загора
представлява поземлен имот с идентификатор № 68850.208.61, с площ от 6 841
кв.м., находящ се в землището на гр.Стара Загора, обл.Стара Загора, местността
“Джелата”, променила е предназначението му и е построила бара, като към момента
на разглеждане на делото е била във владение на този имот.
Установено е също така, че на
21.12.2012 г. П.А.Д. като кредитополучател и „Българо-американска кредитна банка“ АД са сключили договор
за потребителски кредит за сумата от 5 000,00 лв., платим на 60 месечни
погасителни вноски в размер от 113,13 лв. и с краен падеж на 15.12.2017 г.
Договорът за кредит е бил обезпечен със залог върху
трудовото възнаграждение на кредитополучателя по безсрочен трудов договор.
На 21.12.2013 г. в полза на „Българо-американска
кредитна банка“ АД е била издадена заповед № 3745 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
сумите съответно от 4 675,44 – главница; 208,96 лв. – договорна лихва за
периода от 15.06.2013 г. до 19.12.2013 г.; 151,04 лв. – лихва за забава за периода от 15.06.2013 г. до 19.12.2013 г.;
законна лихва върху главницата от 20.12.2013 г. до изплащане на делото и 401,42
лв. – разноски по делото, т.к. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на
06.11.2013 г., с дата на възникване на просрочие – 15.06.2013 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 22.01.2014 г. е било
образувано изп.д.№ 20147650400140 на ЧСИ Г.И., с
рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие при СтОС.
На 22.02.2018 г. е бил сключен договор за цесия между
„Българо-американска кредитна банка“ АД и Е.Д.Д., по силата на който банката е
прехвърлила всички свои вземания към П.А.Д., произтичащи от договора за
потребителски кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и изтекли лихви.
Цесията е била съобщена на длъжника П.Д. от нотариус чрез
фингирано връчване на 03.05.2018 г.
На 23.05.2018 г. Е.Д.Д. е била конституирана като взискател
в производството по изп.д.№ 20147650400140 на ЧСИ Г.И, с рег.№ 765 на КЧСИ и район на
действие при СтОС на мястото на „Българо-американска кредитна банка“ АД.
При така установените относими факти може да се направи
правният извод, че към момента на сключване на атакувания като относително
недействителен договор за покупко-продажба въззивницата не е притежавала
качеството на кредитор на П.А.Д., т.к. сключването на договора за цесия, с
който тя е придобила вземането на
„Българо-американска кредитна банка“ АД и съобщаването му на длъжника са
се случили близо пет години след сключването на договора за покупко-продажба.
Правото на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД представлява
потестативно материално право на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът му го уврежда, ако при
извършването им длъжникът е знаел за увреждането; когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът се договаря, трябва също да е знаело за увреждането.
Задължителна предпоставка за възникване на това
потестативно право за ищеца представлява качеството на кредитор, което трябва
да е придобил преди сключването на атакуваната сделка.
В случая това условия не е налице, т.к. Е.Д.Д. е придобила
качеството си на кредитор на П.А.Д. като резултат от сключения с
„Българо-американска кредитна банка“ АД договор за цесия, който следва по време
сключването на атакувания договор.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи,
изложени в обжалваното решение от СтРС, намерили израз в постановеното по реда
на чл.290 от ГПК решение № 199/13.11.2012 г. по т.д.№ 191/2012 г. на ІІ – ро
т.о. на ВКС, съобразно които цесионерът не е активно материалноправно
легитимиран да води иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, ако атакуваната с този иск
като относително недействителна разпоредителна сделка с имуществото на длъжника
е сключена преди датата на самата цесия, с която цесионерът е придобил
вземането си срещу длъжника.
Служебно известно на въззивния съд е и постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 99/17.09.2018 г. по гр.д.№ 1010/2017 г. на
ІV-то г.о. на ВКС, служещо като основание на въззивницата да обосновава в
жалбата си неправилност на обжалваното решение на СтРС, съобразно което цесионерът
разполага с правото на иск по чл.135 от ЗЗД , ако увреждащата сделка или
действие е извършено след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор
– цедент, но преди сключването на договора за прехвърлянето на вземането и
съобщаването му на длъжника.
Изложените от решаващият състав на ВКС съображения за
обосноваване на този правен извод са
изведени от вторичния характер на иска по чл.135 от ЗЗД, изискващ наличието на
друго правоотношение между страните, по отношение на което той има характера на
обезпечение, а по силата на чл.99, ал.2 от ЗЗД при сключване на договор за
прехвърляне на вземане това вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, т.е. правото на иск по
чл.135 от ЗЗД преминава към цесионера.
Наличието на тези две противоречащи си решения, постановени
от състави на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, е послужило като основание за
образуването на тълк.д.№ 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящият
момент не е налице произнасяне с решение, което ще има задължителен за
настоящият съдебен състав характер по приложението на закона.
Както вече бе посочено в мотивите, въззивният съд възприема
правните изводи относно наличието или липсата на право на иск по чл.135 от ЗЗД
на цесионера по договор за цесия, който е сключен след сключването на
атакуваната като относително недействителна сделка, изложени в решение №
199/13.11.2012 г. по т.д.№ 191/2012 г. на ІІ – ро т.о. на ВКС, а не в решение №
99/17.09.2018 г. по гр.д.№ 1010/2017 г. на ІV-то г.о. на ВКС, т.к. счита, че в
случая следва да се държи сметка за правната характеристика на Павловия иск.
Действително систематичното място на нормата на чл.135 от ЗЗД е в гл.VІІ от общата част на ЗЗД, озаглавена „Обезпечения на вземанията“,
но съобразно правната теория по своята характеристика Павловият иск
представлява правен способ за запазване на длъжниковото имущество, а не
обезпечение в тесния смисъл на това понятие, като правно средство за
гарантиране изпълнението на един дълг.
Разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД предвижда, че
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, освен
ако не е уговорено друго.
Според настоящият съдебен състав под „обезпечения“ по
смисъла на чл.99, ал.2 от ЗЗД следва да се разбират само личните или реални
обезпечения, служещи за гарантиране на изпълнението на задължението, но не и исковете по чл.134 от ЗЗД и по чл.135 от ЗЗД.
От своя страна правото на иск по чл.135 от ЗЗД не преминава
върху цесионера по силата на частното правоприемство, а възниква за него от
момента на придобиване на качеството на кредитор на длъжника, т.е. със сключването на договора за цесия.
Ето защо съдът приема, че доколкото договорът за цесия, по
силата на който Е.Д.Д. е придобила вземането срещу П.А.Д. е бил сключен и
съобщен на длъжника след сключването на атакуваната с Павловия иск сделка, то
тя не разполага с материалното право да иска тази сделка да бъде обявена за
относително недействителна спрямо нея.
В този смисъл съдът намира за неоснователно оплакването във
въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение поради неправилно
приложение на материалния закон.
За неоснователно СтОС намира и другото оплакване във
въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение по отношение
доказаността на знанието у приобретателя Д.Г.Г. за увреждането на кредитора при
сключването на атакуваната сделка.
От събраните по делото доказателства не се установяват
въведените с исковата молба релевантни факти относно знанието на страните по
сделката за увреждащия й характер.
Заявените от ищцата твърдения, посредством които тя е
обосновала знанието на Д. Г.Г. за увреждащия
характер на сделката са уведомяването й
при сключване на сделката от П.А.Д. за това, че той дължи пари на кредитори и е
възможно някой от тях да атакува продажбата.
Доказателства за тези факти не са налице, тъй като нито в
показанията на разпитаните по делото свидетели, нито в обясненията на
ответниците се сочат подобни
обстоятелства.
Съвкупният анализ на показанията на свидетеля И.И., на
свидетелите Х., И. и обясненията на П.А.Д. водят до извода, че Д.Г. не е знаела
към датата на сключване на атакуваната сделка – 01.03.2013 г. с тази сделка да се
увреждат кредиторите на продавача, т.к. предварителните уговорки за сключването
на договора са били правени между П.А. и сина й - С.
Едва през есента на 2013 година при среща със свидетеля И.
тя е била уведомена от последния за наличните задължения на П.А.Д. към различни
кредитори и опасността сделката да бъде атакувана, т.к. е била сключена на цена, равна на данъчната
оценка на имотите.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд намира жалбата на Е.Д. *** против решение №
468/12.04.2019 г., постановено по гр.д.№
990/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемите
имат право на разноски, като такива следва да се присъдят на Д.Г.Г. за сумата
от 300,00 лв. / триста лева/, съобразно представения договор за правна помощ.
Разноски в полза на П.А.Д. не следва да се присъждат, предвид липсата
на представени доказателства за реално сторени такива.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 468/12.04.2019 г., постановено по
гр.д.№ 990/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Е.Д.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***
да заплати на Д.Г.Г., ЕГН – **********,
с адрес: *** сумата от 300,00 лв. /
триста лева/ - съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.