№ 1102
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:С.на Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от С.на Тодорова Въззивно гражданско дело №
20253100501339 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Образувано по въззивна жалба на „ЧЕРНОМОРСКИ СГРАДИ“ ООД
ЕИК ********* гр. Варна, представлявано от управителя Н. Т., чрез
пълномощник адв. Д. Х., срещу Решение № 855/11.03.2025г., постановено по
гр.д.№ 9683/2021г. по описа на ВРС, с което „ЧЕРНОМОРСКИ СГРАДИ“
ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ №128, "Идис" АД, офис 1 е осъдено да заплати на
„ГРИНД" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул. „Н. Вапцаров" №5, ап.501, представлявано от управителя Е. К.
сумата от 19 589 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение
по неформален договор за изработка, доставка и монтаж на интериорно
обзавеждане, въз основа на който е издадена фактура № 10023798/12.11.2020г.
на стойност 49589 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на подаване на исковата молба в съда -
30.06.2021г. до окончателно заплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението е недопустимо,
т.к. съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Сочи се, че ищецът не е
въвел ясни и конкретни твърдения относно съществените елементи на
договора като страни по договора, предмет на изработката, вид, материал и
количество на вещите, срок на изработката и монтажа и др., като липсва ясен
1
и точен петитум. Счита се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск с
правно основание чл. 258 от ЗЗД. Оспорват се изводите на съда относно
наличие на авансово плащане по договор за изработка с ищцовото дружество,
съотв. съгласие за възложителя за сключване на такъв. Позовава се на съдебна
практика относно необходимото съдържание на офертата. Оспорва се, че
договор е сключван с ищцовото дружество като лицето Х. К. е представлявал
ищеца, като се настоява, че такъв е сключван с ЕТ „Х.-Х. К.“, доколкото
договора е интуито персона с оглед личността на К., тъй като управителят на
ответното дружество и К. били дългогодишни приятели. Съответно се сочи, че
сумата от 30 000 лева, платена на „Гринд“ ЕООД на 08.07.2020г., е преведена
без основание, тъй като не е доказано за какъв аванс е платена. Оспорва се
извода на съда за валидно сключен неформален договор за изработка и
монтаж на мебели между страните по делото като се счита, че представените
оферти са антидатирани и изготвени с оглед интереса на ищеца. Счита се, че с
проведената СТЕ също не се установява предмета и параметрите на договора,
страните по него и изпълнението му, а вещото лице по СТОЕ е посочило само
вида, качеството и стойността на мебелите, но не и кой ги е направил,
доставил и монтирал. Оспорва се извода на съда относно доказан размер на
исковата претенция като се счита, че неправилно е приложено увеличение на
цената за доставка и монтаж на мебелите с 30-50 % от стойността на
изработеното. Сочи, че при прилагане на инфлационния процент дадената от
вещото лице цена към момента на изготвяне на експертизата следва да бъде
намалена и доколкото е платен аванс, то липсва сума за доплащане. Оспорва
се извода за неоснователност на възражението за намаляване на цената с оглед
наличието на недостатъци на изработеното. Счита за неправилно
възприемането на срока за възражение като преклузивен. Счита за
неправилно, че съдът не е обсъдил фактите, че процесната фактура не е приета
от ответника, както и че заявено искане към него за възстановяване на
преведената сума от 30 000 лева. Настоява се обезсилване на постановеното
съдебно решение, в условие на евентуалност за неговата отмяна, съотв.
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемият „ГРИНД“ ЕООД ЕИК *********
гр.Варна, чрез пълномощник адв. Б. Р., депозира писмен отговор на
въззивната жалба, в който развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Сочи, че управителят на ответното дружество лично е заплатил сумата
по аванса, съгласно проформа фактурата, издадена от ищеца и с която е
разполагал, като същата била съставена след измервания на място. Сочи, че
офертите били приети от управителя Т., което се установява от
кореспонденцията, приета и изследвана по делото. Счита, че доколкото
липсват възражения за конкретни недостатъци на изработеното, то е
възражението за намаляване на цената остава недоказано. Моли за
потвърждаване на съдебния акт на първоинстанционния съд и присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
2
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Пред Районен съд Варна е поставен за разглеждане предявения от
„ГРИНД" ЕООД ЕИК ********* гр.Варна, срещу „ЧЕРНОМОРСКИ
СГРАДИ“ ООД ЕИК ********* гр.Варна иск с правно основание чл.258 вр.
чл.266 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
19 589 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по
неформален договор за изработка, доставка и монтаж на интериорно
обзавеждане, въз основа на който е издадена фактура № 10023798/12.11.2020г.
на стойност 49589 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на подаване на исковата молба в съда -
30.06.2021г. до окончателно заплащане на задължението.
Неоснователно е възражението на въззивника за наличие на
нередовност на исковата молба, изразяващо се в липса на изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска. С исковата молба, уточнителна
молба от 22.11.2021г. и изложение в открито съдебно заседание на 14.04.2022г.
ищецът е въвел основните параметри на договора за изработка с твърдения, че
същият е неформален, доколкото не е бил съставен изричен писмен договор.
Посочени са страните по него, които се явяват и страни в настоящото
производство; предмета на договора – изработка и монтаж на мебели за
жилище, находящо се в гр.Варна, м-ст Кабакум, комплекс Каза дел Мар, както
е въведена и конкретика на мебелите по вид, материал, количество, цена, с
твърдения за извършено авансово плащане, и издадена фактура за
окончателно плащане, придружена с обобщен опис на обзавеждането по вид
мебели и цена. Посочен е начален и краен срок на изпълнение – м.07.-
м.09.2020г., с твърдения, че възложителят е отказал монтажа на част от
мебелите, като за останалите е приел работата. Така въведените твърдения
правилно са подведени от първостепенния съд под фактическия състав на
договора за изработка, регламентиран в разпоредбата на чл. 258 и сл. от ЗЗД,
което обуславя и произнасянето му по редовно предявен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД договорът за изработка
представлява договор, по силата на който изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо съгласно поръчката на възложителя срещу
възнаграждение.
При предявен иск за заплащане на дължимо възнаграждение с правно
основание чл. 266 от ЗЗД в тежест на ищеца се възлага да установи наличието
на валиден договор за изработка между страните, по който ответникът
(възложителят) е възложил, а ищецът (изпълнителят) е приел срещу
3
възнаграждение да изработи на свой риск и със свои средства в съответствие
с поръчката на възложителя продукт; да докаже качествено и срочно
изпълнение; да установи приемане без възражение на изработеното от
възложителя, както и неизпълнение на задължението на възложителя да му
заплати в цялост договореното възнаграждение.
Пред първостепенния съд ответникът е оспорвал всички съществени
елементи на фактическия състав на процесния договор за изработка, което
оспорване поддържа и във въззивното производство.
По отношение наличието на договор : Не се спори, че липсва съставен и
подписан писмен договор между страните. Не са опровергани свидетелските
показания на ищцовия св. Х. К., че управителят на ответното дружество – Н.
Т. го потърсил за съдействие във връзка с изработката и монтажа на мебели в
негово жилище, находящо се в гр.Варна, както и че няколкократно преди това
свидетелят му помагал за подобна дейност по отношение на други негови
недвижими имоти. Установено е, че цялостният дизайн на обзавеждането е
изпълнено от И. Б., който също е бил в дългогодишно сътрудничество с Н. Т..
Не е оспорено, а и се потвърждава от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата компютърна експертиза (СТКЕ), че Н. Т., Х. К., И. Б. и
служител на ищеца „Гринд“ ЕООД – Т. С., са провеждали активна
кореспонденция по Вайбър, в която са уточнявали вид, цвят, размери, качество
на мебелите, единични цени за закупуване на материали, авансови плащания и
срокове за монтаж в имота.
Съгласно заключението по СТКЕ и съгласно прочита на съобщенията в
мобилните устройства по мрежата Вайбър първите данни за отношенията
между Т. и К. датират от 07.07.2020г. и са свързани с уточнения относно боя,
фурнир на шкафови вратички и размер на плочи, а на 05.07.2020г. Т. е поискал
да получи проформа фактура, за да извърши авансово плащане за изработка на
мебелите. Установено е по делото, че след получаване на проформа фактурата
ответното дружество е заплатило на 08.07.2020г. на посочения в нея доставчик
- ищецът „Гринд“ ЕООД сумата от 30 000 лв. с ДДС, съотв. след получаване
на сумата доставчикът е съставил фактура № 10023003/09.07.2020г. за
авансово плащане по проект, като същата е приета от възложителя и
осчетоводена. Не се доказа твърдението на ответното дружество за липса на
основание за превод на посочената сума, тъй като същата е заплатена след
предварително уточняване между възложителя и представител на
изпълнителя на нейния размер, и след получаване на проформа – фактура, с
която възложителят се е запознал, не е възразил относно основанието, размера
и доставчика и е извършил превода в цялост, а след издаването на фактурата я
е осчетоводил. Действието по сторнирането на сумата по фактурата е
връщането й на ищеца е в резултат на самостоятелно решение на търговеца
след възникване на спора относно окончателното заплащане на поръчката.
Установено е по делото, че управител на ищцовото дружество е синът на
св. К., като не са опровергани показанията на последния, че Т. е посещавал
мебелния цех на ищцовото дружество, бил е запознат с техническото
оборудване и за него е било без значение кой е собственик на фирмата, която
ще изработи мебелите, стига същите да са качествени и в съответствие с
проекта на дизайнера Б..
Установява се от заключението на СТКЕ, че между представляващият
ответното дружество Т. и служителя на „Гринд“ ЕООД – Т. С. е провеждана
кореспонденция по Вайбър в периода от 10.07.2020г. – 02.10.2020г. относно
4
издаване и получаване на фактурата за аванс и за окончателната оферта и
фактурата за разплащане; за механизми, размери на шкафове, цвят на
вратички за шкафове.
Установява се от заключението на СТКЕ, че между дизайнера Б. и
служителя на „Гринд“ ЕООД – Т. С. е провеждана кореспонденция по Вайбър
в периода от 08.07.2020г. – 08.10.2020г., в която са разменяни визуализации на
елементи от обзавеждането на жилището и снимки от частична реализация на
проектираните мебели на място; както и технически чертежи с размери на
елементи от обзавеждането на жилището в м. Кабакум.
Не са опровергани показанията на ищцовия св. Г. М., работник в
„Гринд“ ЕООД, който изнася, че е участвал в доставката и монтажа на
кухненско обзавеждане в жилище на Н. Т. в местността Кабакум. Твърдял е, че
всички мебели били изработени от „Гринд“ ЕООД, като някои от процесите
били възлагани на други фирми, като напр. боядисването на вратичките.
Изнесъл е, че по време на монтажа Т. непрекъснато присъствал в жилището и
бил запознат какво и как се прави. Свидетелят е посочил, че на фирмения цех
има надпис „Х.“.
Така събраните писмени и гласни доказателства доказват по
категоричен начин, че изработката, доставката и монтажа на интериорното
обзавеждане на процесното жилище е възложено на „Гринд“ ЕООД.
Действително управителят на дружеството-възложител Т. е комуникирал
преимуществено със св. К., баща на управителя на ищцовото дружество, но
това е обяснимо с дългогодишното им приятелство и очакванията на Т. св. К.
да бъде гарант за качеството на възложената работа, обстоятелство, което не е
оборено от ответника. Служебната кореспонденция на Т. със служителя на
дружеството изпълнител С., както и тази на дизайнера Б. със С., в
продължение на целия период на възложената работа, както и внесения аванс
по сметка на „Гринд“ ЕООД сочат, че възложителят е знаел на кого поръчва
работата, съотв. от кого очаква качествено и срочно получаване на
материалния резултат. Остава недоказано възражението на въззиваемия, че на
практика е договарял с Х. К. в качеството му на собственик на ЕТ „Х.-Х. К.“,
позовавайки се на фактите, че в цеха имало надпис „Х.“, както и, че
микробуса, с който са доставяни мебелите също бил брандиран с надпис „Х.“,
които факти се сочат и в показанията на ищцовия свидетел – Г. М., участвал в
монтажа на кухненското обзавеждане. Тези факти, обаче, не са достатъчни за
опровергаване активната материално-правна легимация на ищцовото
дружество, доколкото е допустимо и практически често търговците ползват
отличителни знаци, различни от наименованието на фирмата, с което са
регистрирани в Търговския регистър.
Установява се от показанията на св. К., техническите чертежи и
визуализациите, разменени по Вайбър между дизайнера Б. и служителя на
ищеца – Т. С., че предмет на поръчката е изработката на кухненска мебел и
мебели за част дневна в жилището в м. Кабакум, ламперия, шкафове в
предверие, така както е въведено като твърдение от ищеца. По делото не са
събрани данни за договорена твърда цена на възложените работи, като от
показанията на св. К. следва да се направи извода, че е договорено да се плати
обичайното възнаграждение, доколкото параметрите на първоначално
възложената работа са търпели динамична промяна, изразяваща се в
разширяване на количеството и повишаване на изискванията на възложителя
за вид и качество на мебелите. Така съгласно договорено възложителят е
5
заплатил първоначалния аванс, като предвид динамичното изменение в
проекта на практика се е приело между страните по договора, че
възнаграждението ще се извършва по единични цени. По арг. от чл. 266, ал.1
от ЗЗД, ако възнаграждението е уговорено по единични цени, то се установява
при приемане на работата, в който момент става изискуемо, защото тогава е
възможно да се определи окончателния му размер. Такъв е настоящия случай,
доколкото претендираното окончателно плащане е обективирано след
монтажа във фактурата от 12.11.2020г., придружена с опис на обзавеждането.
Не са опровергани показанията на ищцовия свидетел – Г. М., че като
работник на „Гринд“ ЕООД и след указания, дадени от управителя Е. К., е
участвал в монтажа на пълно кухненско обзавеждане, кухненски остров,
ламперия за стени в дневна, интериорни врати с ламперия в жилището, по
време на който монтаж лично е присъствал собственикът Н. Т..
С оглед оспорването на резултата от работата като вид, количество и
качество, както и предвид оспорването размера на претендираното
окончателно възнаграждение, по делото е назначена съдебно-техническа и
оценителна експертиза (СТОЕ), вещото лице, по която към м.06.2024г.
извършва оглед на място в жилището. Същото докладва, че при огледа е
направила сравнение на наличните монтирани мебели, чертежите – план,
разгъвки и перспективи, приети по делото, и офертите, представени от ищеца,
както е извършено и замерване. Крайният извод на експерта е, че има
съвпадение на конфигурациите и голяма част от габаритните размери. От
мебелите, предмет на офертата липсват преградна двулицева мебел, ТВ модул
с 4 падащи врати, чекмеджета, шкаф с чекмеджета, две падащи врати и две
нормални. При извършения оглед в цеха на ищеца е установено наличието на
мебелни части, които според експерта са част от общата конфигурация на
обзавеждането, вкл. и от монтираните мебели, в това число – мебелни
плоскости с фурнир амер.орех и дъб, метални черни профили във формата на
квадрат, метална конструкция, част от обличане на колона 1, метална
етажерка кухня, шкаф антре фурнир орех без обков, само корпус и врата.
Според експерта вложените материали съвпадат с възложеното. Вещото
лице е установило, че при голяма част от съдържащите се в счетоводството на
ищеца фактури за закупуване на материали са използвани при изработката на
процесните вещи, като е пояснило, че в практиката на производството на
мебели се прилага закупуване на материали за различни клиенти в един
документ и рядко се прилага дадения материал да се заприходи за един клиент.
Изработените мебели са по индивидуален проект и размери, съответни на
помещението, за което са предназначени. Такъв тип обзавеждане се
характеризира със строга индивидуалност и специфика на оценяване, като при
изчисляване се взема предвид вида на материалите, количествата, сложност на
изпълнение.
Вещото лице е категорично, че изработените мебели, налични в
жилището, са с добро качество, позволяващо нормална експлоатация,
съгласно обикновеното си предназначение. Някои елементи имат естетически
забележки, други имат нужда от подмяна/ремонт като пукнатина в зоната на
гърба на острова, констатирани са фини драскотини върху боята, липсват
врати на бар-шкафа, има отчупване в ъгъла на стъклото. Вещото лице е
категорично, че при липсата на приемо-предавателен протокол или други
писмени данни, е невъзможно да се установи кога и по какъв начин са
6
получени констатираните недостатъци.
При описаната фактическа установеност се налага извода, че между
страните е налице действителен договор за изработка и монтаж на мебели за
обзавеждане на кухня, дневна и предверие в жилище, находящо се в гр. Варна,
м-ст Кабакум, съгласно поръчката на „ЧЕРНОМОРСКИ СГРАДИ“ ООД ЕИК
*********, по опис – приложение към фактура № *********/12.11.2020г. при
уговорено възнаграждение по единични цени.
Установи се, че резултатът е предаден на възложителя чрез поетапен
монтаж в жилището, като най-късно това е станало в ден, предхождащ
12.10.2020г., на която дата възложителят е отказал достъп на изпълнителя за
окончателен монтаж и комплектоване на мебелите. Липсват данни считано от
тази дата и до момента на завеждане на осъдителния иск възложителят да е
информирал изпълнителя за констатирани изначални или възникнали
последващи недостатъци на работата в процеса на ползването на мебелите,
поради което следва да се приеме, че възложителят е приел изпълненото за
съответно на договореното.
След като е приел изработеното, то за възложителя възниква
задължението да заплати възнаграждение на изпълнителя. Както се установи,
същото е договорено по единични цени, следователно окончателния му
размер се формира при приемането на работата.
След подробно обследване на работата, включващо описание на всяка
вещ по вид, размер, материал и изработка, придружено със снимков материал,
вещото лице по СТОЕ извършва подробно изчисление като съобразява
действителни размери и цени на материалите, труд и печалба, и определя
крайна цена в размер на 42 834 лева с ДДС. В допълнителната СТОЕ
калкулира стойността на разходите за отстраняване на недостатъците,
установени към момента на изготвяне на експертизата (естетически
забележки, нужда от подмяна/ремонт като пукнатина в зоната на гърба на
острова, фини драскотини върху боята, липса на врати на бар-шкафа,
отчупване в ъгъла на стъклото) в размер на 4 845 лв. с ДДС. В съдебно
заседание допълва, че сумата на материалите по заготовките за монтиране на
договорените мебели в жилището възлизат на 7 000 лева.
Не се установи по делото реално и конкретно поскъпване на
материалите, разходите и труда в бранша мебелно производство, поради което
и изчисления от вещото лице размер на дължимото възнаграждение на
изработката и монтажа (видно от описа в същия е включен монтаж) от 42 834
лева с ДДС, съдът приема изцяло. В хода на оспорването размера на иска в
тежест на ответника е възложено да докаже възраженията си по отношение на
същия, което не е сторено, тъй като ответникът не е ангажирал доказателства
и/или доказателствени средства посредством които да установи цени,
различни от изчислените от вещото лице.
Както се установява от огледа на вещото лице, в цеха на ищеца се
съхраняват изработени детайли за монтиране в кухненската част, за преградна
стена, метална конструкция и шкаф в предверието, които според експерта
кореспондират с договореното и са част от общия проект. По арг. от чл. 268 от
ЗЗД, и доколкото се установи, че възложителят се е отказал от монтиране на
съответната част от обзавеждането, а изпълнителят е бил готов да довърши
работата си, то на последния се дължи заплащане на направените разходи,
извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на
7
работата и която в съдебно заседание вещото лице оценява на 7000 лева, или
общият размер на извършената работа възлиза на 49 834 лева с ДДС.
Недоказано остава възражението на въззивника, ответник по иска, за
намаляване възнаграждението на изпълнителя поради наличие на недостатъци
на монтираните мебели. На първо място, ответникът не е въвел конкретни
твърдения относно фактическото състояние на мебелите и наличието на
конкретни недостатъци, съществували ли са към момента на предаване на
работата, кога са възникнали и при какви обстоятелства и кога са открити. На
следващо място изработката и монтажа на мебели се приемат за
довършителни, а не строително-монтажни работи, като отговорността на
изпълнителя за недостатъци се погасява с изтичане на шест месеца, считано от
деня на предаване на работата - чл. 265, ал. 3 ЗЗД. С изтичането на този
преклузивен срок се погасяват правата на поръчващия, възникнали от това, че
изработеното има недостатъци, независимо от техния вид. Ответникът не
твърди и не са събрани доказателства за заявени от него устно или писмено
пред изпълнителя в рамките на законовоопределения срок възражения
относно качеството на извършената работа, поради което и предявяването, при
това без конкретизация, на възражения по качеството една година след
приемането на работата е преклудирано.
От общото възнаграждение в размер на 49 834 лева възложителят е
внесъл авансово сумата от 30 000 лева, като с оглед факта на приемане на
работата следва да бъде осъден да заплати остатъка, в размера, който се
претендира от изпълнителя – 19 589 лева с ДДС, при което искът следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед идентичния резултат на спора пред първоинстанционния съд
решението му следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника следва да бъдат възложени сторените от
въззиваемото дружество разноски за адв. възнаграждение в размер на 2040
лева с ДДС.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 855/11.03.2025г., постановено по
гр.д.№ 9683/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЧЕРНОМОРСКИ СГРАДИ“ ООД ЕИК ********* гр.
Варна, представлявано от управителя Н. Т., съсседалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №128, "Идис" АД, офис 1
да заплати на „ГРИНД" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул. „Н. Вапцаров" №5, ап.501, сумата от 2040 лева с
ДДС, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски за адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн.чл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9