Районна прокуратура Луковит е внесла
обвинителен акт за няколко престъпления и срещу няколко подсъдими, както
следва:
1. срещу Г.В.М., с ЕГН **********,
за това, че на неустановена дата около
Коледа на 2012г. и в началото на януари 2013г., в с. Карлуково, Ловешка обл.,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с различни лица, при
продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот, отнел чужди движими вещи, както следва:
от дом на ул. „Д. И.” № 19, чрез взломяване на входната врата, с Д.В.Н.
ЕГН ********** от с. Торос, отнел - пералня" Вятка автомат 14 „
на стойност 105.00лв. и ел. печка с два реотана на стойност 10.80лв. ,
собственост на Т.Т.Й. ***
и от дом на ул. „М.” № 3, чрез махване рамката на прозореца, с Д.В.Н.
ЕГН ********** от с. Торос, И.Г. Н. ЕГН ********** и Л.Р.П. ЕГН ********** от
с.Карлуково, отнел — 8бр. кухненски стола тапицирани на стойност 72.00лв.,
масивна разтегателна дървена маса на стойност 187.50лв., кухненски шкаф с две
врати на стойност 37.50лв. , хладилник „ Привилег „ на стойност 82.50лв., шкаф
с вградена мивка алпака на стойност 65.00лв., 2бр. готварски печки на ток и
твърдо гориво на стойност 345.00лв., легло с табли 1 1/2
на стойност 65.00лв., собственост на Д.Х.А. ***
всичко на обща стойност 970.30 лв., без съгласието на собствениците, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3, чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ;
2. срещу И.Г. Н., с ЕГН **********
за това, че един ден в началото на
януари 2013г. и на 24.01.срещу 25.01.2013г., в с.Карлуково, Ловешка обл., като
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с различни лица , при
продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот , отнел чужди движими вещи, както следва:
от дом на ул. „М.” № 3, чрез махване рамката на прозореца, с Д.В.Н. ЕГН
********** от с.Торос, Л.Р.П. ЕГН ********** и Г.В.М. ***, отнел — 8бр.
кухненски стола тапицирани на стойност 72.00лв., масивна разтегателна дървена
маса на стойност 187.50лв., кухненски шкаф с две врати на стойност 37.50лв.,
хладилник „Привилег” на стойност 82.50лв. , шкаф с вградена мивка алпака на
стойност 65.00лв. , 2бр. готварски печки на ток и твърдо гориво на стойност
345.00лв., легло с табли 1 1/2 на стойност 65.00лв.,
маслен радиатор тип „Смядово” на стойност 65.00лв. , 2бр. нощни шкафчета на
стойност 35.00лв. и дървена спалня с вградени ракли на стойност 90.00лв.
собственост на Д.Х.А. ***
и от дом на ул. " Д. И. „ № 1, с Л.Р.П. ЕГН ********** от
с.Карлуково, отнел 8бр. кокошки на стойност 56.00лв., собственост на В.Е.Ц. ***
на обща стойност 1100.50лв. , без съгласието на собствениците, с намерение
противозаконно да ги присвои - чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3,
чл. 26, ал. 1 и чл.20, ал. 2 НК;
3.
срещу Д.В.Н., ЕГН ********** за това, че на
неустановена дата, около Коледа на 2012г. и в началото на януари 2013г. , в с. Карлуково,
Ловешка обл. , като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с различни
лица, при продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи, както следва:
- от дом на ул. „Д. И.” № 19, чрез взломяване на входната врата, с Г.В.М.
***, отнел - пералня „Вятка автомат 14” на стойност 105.00лв. и ел. печка с два
реотана на стойност 10.80лв., собственост на Т.Т.Й. ***;
и от дом на ул. „М.” № 3, чрез махване рамката на прозореца, с Г.В.М.
ЕГН **********, И.Г. Н. ЕГН ********** и Л.Р.П. ЕГН ********** от с.Карлуково,
отнел - 2бр. готварски печки на ток и твърдо гориво на стойност 345.00лв.,
легло с табли 1 1/2 на стойност 65.00лв., собственост на Д.Х.А.
***
всичко на обща стойност 525.80лв., без съгласието на собствениците, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, чл. 26, ал. 1 и чл.20, ал. 2 ;
4. срещу Л.Р.П.,
с ЕГН ********** за това, че един ден
в началото на януари 2013г. и на 24.01. срещу 25.01.2013г., в с. Карлуково,
Ловешка обл. , в съучастие като извършител с различни лица, при продължавано
престъпление и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
отнел чужди движими вещи, както следва:
- от дом на ул. „М.” № 3, чрез
махване рамката на прозореца, с Д.В.Н. ЕГН ********** от с.Торос, И.Г.Н. ЕГН **********
и Г.В.М. ***, отнел - 8бр. кухненски стола тапицирани на стойност 72.00лв.,
масивна разтегателна дървена маса на стойност 187.50лв., кухненски шкаф с две
врати на стойност 37.50лв., хладилник „Привилег” на стойност 82.50лв., шкаф с
вградена мивка алпака на стойност 65.00лв. , 2бр. готварски печки на ток и
твърдо гориво на стойност 345.00лв., легло с табли 1 1/2
на стойност 65.00лв. ,маслен радиатор тип „ Смядово „ на стойност 65.00лв., 2
бр. нощни шкафчета на стойност 35.00лв. и дървена спалня с вградени ракли на
стойност 90.00лв. собственост на Д.Х.А. ***
и от дом на ул. " Д. И. „ № 1, с И.Г. Н.
ЕГН ********** от с.Карлуково, отнел 8бр. кокошки на стойност 56.00лв.,
собственост на В.Е.Ц. *** всичко на обща стойност 1100.50лв. ,
без съгласието на собствениците , с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа обвиненията срещу всеки от подсъдимите,
с фактическата обстановка и правната квалификация, изложени в обвинителния акт.
Прокурорът излага подробни съображения в подкрепа на безспорната установеност
на деянията на всеки от подсъдимите, на обстоятелствата, при които са
извършени. Представителят на обвинението счита, че са налице квалифициращите
признаците от обективна страна на всяко от престъпленията по обвинителния акт,
като приема за доказано отнемане на всяка от инкриминираните вещи. Прокурорът
предлага съдът да признае всеки от подсъдимите за виновни по повдигнатите им
обвинения и на всеки от тях да се наложи наказание от по 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода. Представителят на държавното обвинение предлага
изпълнението на наказанията на подсъдимите Г.М., И. Н. и Д.Н. да се отложи с
изпитателен срок от 3 години, като за същия срок се постанови мярка за
пробационен надзор, а по отношение на подсъдимия Л.П. да се постанови на
основание чл. 68, ал. 1 НК отделно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, наложено по н.о.х. № 7099/2010г. на РС Варна, като то и наказанието по
настоящето дело да се изтърпят при първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Защитникът на подс. Н. - адв. Р.
счита, че прокурорът предлага налагане на наказание лишаване от свобода в
неоправдано висок размер, като развива съображения при евентуално признаване за
виновен, на подзащитния му да се наложи наказание при условията на чл. 55 НК,
поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Защитникът развива съображения за недоказаност на обвинението за част от
инкриминираните вещи.
Защитникът на подс. П. – адв. Х.
намира, че обвинението за част от инкриминираните вещи не е доказано несъмнено,
като вещите, за които подсъдимите признават, че са взели, са на ниска стойност.
Защитникът релевира множество смекчаващи отговорността обстоятелства,
поставяйки акцент на склоняването на подсъдимите от двама свидетели да вземат
част от вещите, като моли на подсъдимия П. да се наложи наказание лишаване от
свода под предвидения законов минимум.
Защитникът на подс. М. – адв. Л.
счита, че обвинението за част от вещите не е доказано, а за останалата част от
инкриминираните вещи се доказва основно от обясненията на подсъдимите.
Защитникът счита, че поради непълнолетието им, подсъдимите са били подведени да
извършат кражбите от част от свидетелите, които са им дали сведения за
местонахождението на вещите и за начина, по който да влязат в имотите. Адвокат Л.
пледира при евентуалното му признаване за виновен, на подсъдимия М. да се
наложи наказание под минимума на предвидената санкция.
Защитникът на подс. Н. – адв. М. М.
се солидаризира със съображенията на останалите защитници за недоказаност на
обвинението за част от инкриминираните вещи, като поставя акцент на
съдействието на подсъдимите при разкриване на обективната истина, чрез
чистосърдечно направените от тях самопризнания, без които обвинението не би
било доказано несъмнено. Защитникът предлага на подс. Н. да се наложи наказание
при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като след редукцията по
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК се приложи чл. 55, ал. 1, б. „б” НК и се индивидуализира
наказание в рамките на по-лекото по вид от предвиденото – пробация.
Подсъдимият Д.Н. дава обяснения по
повдигнатото срещу него обвинение, в които подробно посочва начина на отнемане
на инкриминираните вещи, изброява част от тях и обяснява за всеки от случаите
на влизане в жилищата, като разказва и за мястото и лицата, на които са
предавали отнетите вещи. В хода на съдебните прения същият се придържа към
пледоарията на неговия защитник, а в дадената му последна дума признава, че е
сгрешил и обещава да не повтаря грешката си.
Подсъдимият Л.П. дава обяснения по
повдигнатото му обвинение, в които посочва начина на отнемане на
инкриминираните вещи, изброява част от тях и обяснява за всеки от случаите на
влизане в жилищата, уточнявайки направляването им от част от свидетелите, на
които са предавали отнетите вещи. В хода на съдебните прения същият счита, че с
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по предишно негово осъждане се е
поправил и понастоящем си е намерил работа в гр. Плевен, като обяснява, че чака
дете и моли за снизходителност, а в дадената му последна дума казва, че
влизането в чуждите домове било грешка, извършена от глупост и липса на пари,
като изказва съжаление за стореното.
Подсъдимият Г.М. също дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, в които посочва начина на отнемане на
инкриминираните вещи, изброява част от тях и обяснява за всеки от случаите на
влизане в жилищата, като посочва лицата, на които са продали отнетите вещи. В
хода на съдебните прения същият изказва съжаление за стореното, моли за по-леко
наказание, а дадената му последна дума изказва съжаление за стореното и го
обяснява като проявена детска глупост, извършена поради липса на пари.
Подсъдимият И. Н. дава обяснения
по повдигнатото му обвинение, в които посочва начина на отнемане на
инкриминираните вещи, изброява част от тях и обяснява за всеки от случаите на
влизане в жилищата, като посочва лицата, на което са носели отнетите вещи. В
хода на съдебните прения същият се придържа към пледоарията на неговия защитник,
оценява стореното като глупост, извършена поради детската възраст, а в дадената
му последна дума признава, че е сгрешил и моли за наказание пробация.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.В.М. e роден на ***г***,
български гражданин, българин, с основно образование, неучащ, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият Г.М. има двама родители,
които са безработни, брат и сестра навършили осемнадесет годишна възраст, като
същият е завършил основно образование и през 2012/2013г. е бил ученик в ПГСС
„Сергей Румянцев”, но отпаднал още през първия срок, поради множество
отсъствия.
Подсъдимият И.Г. Н. е роден на ***г***
, български гражданин , българин , с начално образование , учащ , не женен ,
безработен , не осъждан , с ЕГН **********. Същият има двама родители, които са
безработни, двама братя и четири сестри, завършил е начално образование, като през
2012/2013г. е бил ученик в 5 клас в ОУ „Христо Ботев” с. Румянцево. Същият има
наложени две възпитателни мерки.
Подсъдимият Д.В.Н. е роден на ***г***,
български гражданин, българин, с начално образование, неженен, безработен,
учащ, не осъждан, ЕГН **********. Същият има двама безработни родители, като
майката не е разведена с бившия си съпруг и в семейството й се отглеждат още
две деца – ученици. През учебната 2012/2013г. е бил ученик в ОУ „Неофит Рилски”
с. Дерманци.
Подсъдимият
Л.Р.П. е роден на ***г***, български гражданин, българин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимите
Г.В.М., И.Г. Н. и Л.Р. *** и се познават добре помежду си. Подсъдимият Д. ***,
като в края на 2012г. и през месец януари 2013г. гостувал на братовчед си Г. ***
и се запознал с другите двама подсъдими – Н. и П..
Подсъдимите
И. Н. и Д.Н. се водят на отчет при ИДПС при РУП Луковит, налагани са им
възпитателни мерки.
Свидетелката Т.Т.Й.
/св. Й./ е пенсионер, вдовица и живее постоянно в гр. София. През 1993г. тя и
съпруга й /понастоящем покойник/, закупили недвижим имот в с. Карлуково – къща
на ул. „Д. И.” № 19, в което жилище тя живеела до 05.09.2012г., след което се
преместила в гр. София, поради влошаване на здравето й.
Един ден, на
неустановена дата, около Коледа на 2012г. подс. Г.М. се срещнал на центъра на
селото /Карлуково/ с Г.М. и съпругата му Г.К. /св. К./ и от проведения разговор
научил, че имат нужда от пералня и им обещал да им намери, като за парите ще се
разберат по-късно.
Понеже бил
ходел да помага в имота на св. Й., се сетил че от там може да я вземе, като на същата
вечер заедно с пристигналия му на гости братовчед – подс. Д.Н., тръгнали към
къщата на свидетелката, която се намирала на отсрещната страна. Прескочили
малка метална порта и стигнали до входната врата на къщата, след което я
разбили, бутайки я с рамене и влезли вътре, насочвайки се в стаята срещу
вратата. Там намерили пералня „Вятка автомат 14”, в която имало дрехи и стари книги,
които извадили на земята. Изнесли пералнята без прилежащите й маркучи през входната
врата на къщата, след което влезли и в съседна стая, от където взели ел. печка
с два реотана. Подсъдимите М. и Н. се опитали да изкривят желязото и да отворят
катинара на вратата на пристройката до къщата, но не успели. С помощта на
количка двамата подсъдими /М. и Н./ закарали пералнята в дома на Г.К., а
печката на св. Г.В.П.. Първоначално св. К. отказала да вземе пералнята, тъй
като тя не работела, но след това решила да я вземе, разбирайки се с двамата
подсъдими да им заплати за нея 30 лв. и да си я ремонтира за своя сметка.
Ремонтирайки пералнята, св. К. я ползвала около месец, след което същата била
предадена от свекърва й на полицията.
Д.Х.А. /св. А./***.
Тя притежава недвижим имот в с. Карлуково - двуетажна къща, находяща се на ул.
„Младост” № 3, в центъра на селото.
Един ден,
вечерта, в началото на месец януари 2013г. подсъдимите И.Г. Н. и Л.Р.П. решили
да влязат в къщата на А., за да търсят желязо. Двамата влезли в двора и от
задната страна на къщата свалили едно прозорче на стената и през отвора влезли
в къщата, намерили дребни железа и ги изнесли през прозореца.
Подсъдимите П.,
Н. и М. знаели за нуждата на Г.К. от мебели и знаейки за наличието на такива в
дома на св. А., решили да ги вземат и да й ги продадат. На следващата вечер те прескочили
дувара, насочили се към разбития вече прозорец, махнали го и влезли в къщата.
Тримата започнали да свалят шкафа от стената, шкафа с мивката от пода, видели
хладилник марка „Привилег”, голяма дървена масивна маса с два крака и греда
между тях /тип баварска сглобка/, кухненски столове, тапицирани в червено.
Подсъдимите изнесли същите вещи от къщата през единия от прозорците й, след
което ги прекарали до спирката на тъмно и ги продали на Г.К..
На следващата
вечер подсъдимите П., Н. и М., отново влезли в къщата по същия начин, като този
път с тях бил и подс. Н., като взели две готварски печки - на твърдо гориво и
на ток и легло с табли. После подсъдимите Н. и П. отнели от същата къща маслен
радиатор, 2 нощни шкафчета и дървена спалня с вградени ракли.
Изнесените
вещи - шкафчета, спалня и легло с табли подсъдимите продали на Е.М.Т. /св. Т./,
като на следващия ден съпругът й Г.В.П. /св. Г.П./ видял, че спалнята е счупена
и не може да се поправи и използва, той я натрошил и изгорил. Печките и
радиатора подсъдимите продали на св. Г.П., който впоследствие със свое желязо
предал в изкупвателния пункт за метали.
На
24.01.2013г. срещу 25.01.2013г. подсъдимите Л.П. и И. Н. се срещнали на центъра
и тъй като нямали пари, решили да откраднат кокошки от В.Е.Ц. /св. Ц./. Двамата
подсъдими влезли в двора, като предварително П. носел чувал, отишли до курника
и наловили осем кокошки. Те ги оставили в чувала и ги занесли на П.В.П. /св. П.П./,
на когото обяснили че са техни и се разбрали да му ги продадат за 24 лв. П.П.
им броил част от сумата и взел кокошките, след което ги заклал.
Със
съответните протоколи за доброволно предаване част от отнетите вещи били
предадени от притежавалите ги лица на полицейски служители от РУП Луковит,
както следва: с протокол рег. № 2649/
06.02.14г. В.Н.Н. предала на М.П. 8бр. дървени кухненски стола с червена
плюшена тапицерия, които били закупени от снаха й Г.К.; с протокол рег. № 2847/
07.02.14г. Г.Ж.К. предала на М.П. масивна дървена маса кафява на цвят, с два
плътни крака свързани посредством дървена греда /тип баварска сглобка/ с
разтегателен механизъм; с протокол рег. № 2651/06.02.14г. Г.Ж.К. предала на М.П.
хладилник „Привилег” бял на цвят, кухненски шкаф с две врати 1м/0.60м и шкаф
мивка бял на цвят 1м/0.70м с вградено тяло; с протокол рег. № 2647/06.02.14г. В.Н.Н. предала на М.П. електрическа
пералня с предно зареждане с надпис „Вятка автомат 14” СМА 4 ФБ ГОСТ 8051-8,3 с
№ 246222 със захранващ кабел и маркуч за мръсната вода.
Общата
стойност на вещите към инкриминирания период /около Коледа на 2012г. и в началото на януари 2013г./ е 1216.30
лв., като стойността на вещите, собственост на Т.Й., е 115.80 лв., на вещите,
собственост на Д.А. - 1044.50 лв. и на вещите, собственост на В.Е. - 56.00 лв.
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни
доказателства чрез обясненията на подсъдимите Г.В.М., Д.В.Н., Л.Р.П. и И.Г. Н.,
показанията на свидетелите Т.Т.Й., В.Е.Ц., Д.Х.А., В.Н.Н., В.П.Г. /вкл. и
приобщените чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК/, Г.В.П.
/вкл. и приобщените чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК/, Е.М.Т. /вкл. и приобщените чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 НПК/, П.В.П., С.Г.Д., М.П.В., И.Т.И., Т.Т.Й., Г.Ж.К., И.В.Ц., М.П.Н.
и Г.М.П., заключенията на съдебно-оценителната експертиза, писмените
доказателства и доказателствени средства – Жалба от Д.А./л.19/, протокол за
доброволно предаване/л.21/, протокол за доброволно предаване/л.22/, протокол за
доброволно предаване/л.23/, жалба от Т.Й./л.48/, протокол за доброволно
предаване/л.51/, жалба от В.Ц./л.66/, протокол за оглед на веществени
доказателства /л.83-88/, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние/л.134/, справка за съдимост с рег. № 119/14.03.2013г. на РС Луковит
/л.136/, автобиография/л.137/, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние/л.147/, справка за съдимост с рег. № 120/14.03.2013г. на РС
Луковит/л.149/, биографична справка/л.150/, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние/л.161/, справка за съдимост с рег. №
121/14.03.2013г. на РС Луковит /л.163/,
автобиографична справка/л.164/, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние/л.175/, справка за съдимост с рег. № 118/14.03.2013г. на РС
Луковит/л.177/, биографична справка/л.178/.
Съдът прие за
несъмнено установено, че подсъдимите са влизали в имотите на пострадалите лица
и са отнели съответните вещи, като основният доказателствен източник за тази им
деятелност са техните обяснения. Всеки от подсъдимите казва, че е влизал в
съответния имот, от където са вземали определение вещи. Подсъдимите М., П. и Н.
без противоречия признават, че неколкократно са влизали в една от къщите „до
пощата”, че от там са взели маса, столове, кухненски шкаф и шкаф с мивка и
хладилник, че са закарали тези вещи на св. Г.К., която ги купила. В тази им
част обясненията им се покриват с показанията на последната свидетелка, която
посочва същите подсъдими и изброява същите вещи, закупени от тях, както и с
показанията на св. В.Н., М.Н. и Г.П., живущи с К. в общо домакинство, които
потвърждават появата на същите вещи в дома им, уточнявайки, че свидетелката ги
е купила от тримата подсъдими – Л., Г. и И.. Същите вещи са предадени
доброволно от св. К. и св. Н. на св. на
М.П. - полицейския служител от РУП Луковит, на когото обяснили, че ги имат
от подсъдимите М., П. и Н., като подробното им описание е направено в
протоколите за доброволно предаване – рег. № 2649/ 06.02.14г., рег. № 2847/ 07.02.14г. и рег. № 2651/06.02.14г.
В обясненията
си подсъдимите признават и за отнемане от същата къща „до пощата” на две печки и легло с табли 1 1/2.
За участие в това отнемане признават както подсъдимите М., П. и Н., така
и подсъдимия Н.. Последният казва, че братовчед му Г. го помолил да вземат една
печка, след което четиримата отишли до къщата „до пощата”. За броя и вида отнетите
вещи при това влизане от четиримата подсъдими има известно разминаване в
обясненията им - „една печка и едно единично легло” /подс. Н./, „имаше две
ръждясали печки”, „легло” /подс. П./, „В другата къща до пощата Д. влиза с нас
и тогава взехме една печка голяма и табла от легло” /подс. М./. Това
разминаване се обяснява с отдалечеността на събитието и с неколкократните им
влизания в имота, при което е възможно една част от подсъдимите да пропускат
някоя от вещите. По същественото е, че то /разминаването/ се преодолява от
другите доказателствени източници. От показанията на свидетеля В.П.Г.
/приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК/ се установява,
че подс. Л.П. и Г.М. му предложили две стари печки, едната на дърва, без
„гьозовете”, а другата по-висока. Освен тях, от показанията на св. Г.В.П. и Е.М.Т.
/приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК/ се установява,
че подсъдимите П., Н. и М. /„Л., на Г. момчето и Г. Червения”/ са продали на
св. Т. малка рамка от легло и два гьоза от старите печки. Съдът кредитира
показанията на тримата свидетели от досъдебното производство и не намира
основание да се усъмни в достоверността им, доколкото те обясниха в съдебно
заседание, че прочетеното е вярно, че върху тях не е упражняван натиск или
принуда, а противоречието им с тези от съдебното производство се дължи на
изминалото време от случилото се. При съвкупният анализ на тези показания с
обясненията на подсъдимите съдът приема, че четиримата подсъдими са влизали в
къщата „до пощата”, при което са взели две печки и легло с табли 1 1/2.
От обясненията
на подсъдимите Н. и П. се установява, че само двамата са влизали още веднъж в
същата къща, като единият казва, че са взели „стар радиатор маслен” /подс. Н./,
а другият – „легло и нощни шкафчета, само страниците и шкафчета” /подс. П./. Обясненията
им се подкрепят от показанията на свидетеля Е.М.Т. /приобщени чрез прочитане на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК/, от които се установява, че
подсъдимите са й продали старо желязо, сред което и „радиатор, кафяв на цвят”,
а няколко дена след това подсъдимият П. й е продал спалнята с шкафчетата.
В подкрепа на
обясненията на подсъдимите са и показанията на св. А. казва, че по наследство
от баща й е собственик на къщата, находяща се в с. Карлуково, до пощата, като дава
описание на почти всички отнети от там вещи, което съвпада в общи линии с това,
направено от подсъдимите и свидетелите, на които са ги продали. Съдът приема,
че е невъзможно е да се изисква наличие на пълно съвпадение на в описанията на
инкриминираните вещи, тъй като житейски разбираемо и логично е това, дадено от
собственика, да е по-точно и подробно пред това, направено от лица, които за ги
видели веднъж, при това в момент на неправомерното им отнемане, която ситуация
изключва възможност за отделяне на време за подробен оглед и стремеж за
запомнянето им. Освен това, подсъдимите са гледали на вещите единствено като на
средство, гарантиращо им получаване на пари, а не като на вещи, годни за
употреба според предназначението им, което също обяснява описанието на някои от
вещите с общите им признаци /без посочване на цвят, тип, марка, модел и пр./
или като материал, от който са изработени – столове, маса, хладилник, дъски,
желязо. По същите аргументи не би могло да се очаква по-пълно и конкретно
описание на вещите от свидетелите, доколкото някои от тях са ги закупили от
подсъдимите като отпадъци, а други като покъщнина, с увредено качество, което
не би могло да бъде отнесено за онези, годни за употреба и престояли известно
време в дома на свидетеля Г.К., която ги описва относително конкретно.
От
обясненията на подсъдимите М. и Н. се установява, че са влизали в къщата на св.
Т.Й.. Макар да не казват, че къщата е нейна собственост, подсъдимите обясняват
как, влизайки в нея, отнели една пералня, която е разпозната от същата
свидетелка, която посочва марката й /”Вятка”/, произхода и състоянието й /не е
монтирана за ползване/. Двамата подсъдими обясняват, че пералнята не е
работела, че в нея имало книги, че продали пералнята на св. Г.К., която в
показанията си казва, че пералнята не е работела и я ремонтирала за своя
сметка. Свидетелката посочва, че за последен път през месец ноември на 2013г.
къщата е била заключена и пералнята е била в една от стаите й, като подсъдимия Н.
обяснява, че са отворили вратата и се качили на втория етаж, където са я
намерили. Свидетелката Й. разказва, че е имала и печка на два реотана, но за
липсата й не е обърнала внимание, защото се интересувала от големите вещи, сред
които и пералнята.
Деятелността
на подсъдимите П. и Н. по отнемане на осем кокошки от дома на св. В.Ц. съдът
прие за установена от обясненията на двамата подсъдими и показанията на св. П.П..
Подсъдимите признават, че са влезли в дома на св. Ц., където П. е влизал преди
това, за да й помага, и взели осем кокошки, които предложили на св. П.П., като
последният също казва, че купил от тях кокошките и ги заклал. Свидетелката Ц.
потвърждава в показанията си разказва за установената липса на осем кокошки.
Стойността на
отнетите вещи съдът установи от приетата стоково-икономическа експертиза.
Експертът е определил размера на щетата за всеки от пострадалите, като е
отговорил каква е пазарната стойност на индивидуално, за всяка от вещите, отчитайки
съответния процент на изхабяване.
От
свидетелството за съдимост на подсъдимия Л.П. се установява, че същият е
осъждан, тъй като със споразумение по НОХД № 7099/202010г. на Районен съд Варна му е наложено наказание
четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от две
години, считано от одобряване на споразумението.
На основата
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Подсъдимият Л.Р.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26 ал. 1, вр
чл. 20 ал. 2 НК, тъй като един ден в началото на януари 2013г. и на 24 срещу
25.01.2013г., в с. Карлуково, Ловешка област, в съучастие като извършител с
различни лица, при продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи, както следва:
- от дом на ул. „М.” № 3, чрез
махване рамката на прозореца, с Д.В.Н. ЕГН ********** от с.Торос, И.Г.Н. ЕГН **********
и Г.В.М. ***, отнел - 8бр. кухненски стола тапицирани на стойност 72.00лв.,
масивна разтегателна дървена маса на стойност 187.50лв., кухненски шкаф с две
врати на стойност 37.50лв., хладилник „Привилег” на стойност 82.50лв., шкаф с
вградена мивка алпака на стойност 65.00лв., 2бр. готварски печки на ток и
твърдо гориво на стойност 345.00лв., легло с табли 1 1/2
на стойност 65.00лв., маслен радиатор тип „Смядово” на стойност 65.00лв., 2 бр.
нощни шкафчета на стойност 35.00лв. и дървена спалня с вградени ракли на
стойност 90.00лв. собственост на Д.Х.А. ***
и от дом на ул. " Д. И. „ № 1, с И.Г. Н. ЕГН ********** от
с.Карлуково, отнел 8бр. кокошки на стойност 56.00лв., собственост на В.Е.Ц. ***,
като общата стойност на отнетите вещи е 1100.50лв., без съгласието на
собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
Изброените вещи са годен предмет на престъплението, тъй като всички те са
движими, имат определена стойност /общата им стойност е 1100,50 лв./
и правото на собственост върху тях не принадлежи на подсъдимия, а на други
лица.
От обективна
страна, подсъдимият П. е извършил със съответните подсъдими няколко деяния по
отнемане на част инкриминираните вещи от съответните домове. Съвместно с
подсъдимите Д.В.Н., И.Г. Н. и Г.В.М.
подсъдимият П. е осъществил действия по прекъсване фактическата власт на Д.А.
върху 8бр. кухненски стола,
тапицирани, масивна разтегателна дървена маса, кухненски шкаф с две врати,
хладилник „Привилег”, шкаф с вградена мивка алпака, 2бр. готварски печки на ток
и твърдо гориво, легло с табли 1 1/2, маслен радиатор тип
„Смядово”, 2 бр. нощни шкафчета и дървена спалня с вградени ракли, вземайки ги от
мястото, където се намирали /имота на св. А., находящ се в с. Карлуково, на ул. „Младост” № 3/, след което
установил съвместно със същите подсъдими, своя фактическа власт върху тях с
възможност за извършване на разпоредителни действия, пренасяйки ги на друго
място, неизвестно за собственика им /до домовете на свидетелите, на които ги
продали/. Освен това, съвместно с И.Г.
Н., подсъдимият П. е осъществил действие по прекъсване на фактическата
власт на В.Е.Ц. върху осем кокошки,
вземайки ги от мястото, където се намирали /имота на св. Ц.,***/, след
което установил съвместно със същия подсъдим своя фактическа власт върху тях с
възможност за извършване на разпоредителни действия, пренасяйки ги на друго
място, неизвестно за собственика им /до дома на св. П.П., на когото ги
продали/.
От
обективна страна, налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 – разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като при отнемане на част от
вещите /от дома на св. А. ***/
за проникване в къщата, където са се намирали инкриминираните вещи, е премахната
рамката на малък прозорец.
От субективна
страна подсъдимият П. е извършил всяко от деянията с останалите подсъдими /с Д.В.Н., И.Г.Н. и Г.В.М. – от дома на св.
А. и с И.Г.Н. – от дома на св. Ц./ при
наличие на общ умисъл. Подсъдимият П. и посочените подсъдими предвиждали, че
вземат чужди вещи без съгласието на собственика им, че преустановяват
фактическата власт на собствениците, установявайки своя такава. Подсъдимият П.
е съзнавал общественопасния характер на деянията, че ги извършва съвместно с
останалите подсъдими, които също действат умишлено, че при влизане в една от
къщите /на ул. „М.” № 3/ се
премахва рамката на малък прозорец, за проникване в сградата, където са се намирали
инкриминираните вещи. Подсъдимият П. и посочените подсъдими /Н., Н. и М./ са
искали да установят собствена фактическа власт върху отнетите вещи и всеки от
тях е манифестирал намерение противозаконно да ги присвои, като се разпореди с
тях в собствен интерес.
Престъпната деятелност на подсъдимия П. е изявена с няколко отделни
деяния, като всяко от тях осъществява състав на
престъплението кражба и са извършени във форма на съучастие – съизвършителство.
Обстоятелството, че подсъдимият П. е отнемал различни вещи от дома на ул. „Младост” №
3 в съучастие с различни подсъдими, както и че при отнемане на вещите от дома
на ул. „Д. И.” № 1 е участвал само с подс. Н. не разкъсва връзката между деянията и не
дисквалифицира същата деятелност, като продължавано престъпление. Това е така,
защото продължаваното престъпление е
правно възможно и когато деянията са извършени в съучастие с различни лица,
независимо от формата му /ТР 3-71 ВС, ОСНК, II, т. 5/. С оглед мястото,
времето, начина и средството на извършването им, деянията са осъществени при
една и съща обстановка, разкриваща едно и също трайно отношение на подсъдимия и
съучастниците към засегнатите обществени отношения и са извършени през
непродължителен период от време /в рамките на около месец/, всяко последващо
отнемане се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
Връзката от обективна страна между деянията е налице, независимо че те засягат
конкретни обществени отношения, по които страни са различни лица /правото на
собственост на Д.А. и правото на
собственост на В.Ц./. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР 3-71 ВС, ОСНК, II, т. 2. По изложените
съображения различните отнемания са извършени от подсъдимите при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Съобразявайки
наличните квалифициращи признаци на едно от деянието по отнемане на вещите от
дома на Д.А. и формата на съучастие, съдът прие, че цялостната престъпна
дейност, проявена чрез деянията на подс. П. следва да се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26 ал. 1, вр
чл. 20 ал. 2 НК.
Подсъдимият И.Г. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26 ал. 1, вр чл. 20 ал.
2, вр. НК, тъй като един ден в началото на януари 2013г. и на 24 срещу
25.01.2013г., в с. Карлуково, Ловешка област, като непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с различни лица, при продължавано престъпление и чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими
вещи, както следва:
от дом на ул. „М.” № 3, чрез махване рамката на прозореца, с Д.В.Н. ЕГН
********** от с.Торос, Л.Р.П. ЕГН ********** и Г.В.М. ***, отнел — 8бр.
кухненски стола тапицирани на стойност 72.00лв., масивна разтегателна дървена
маса на стойност 187.50лв., кухненски шкаф с две врати на стойност 37.50лв.,
хладилник „Привилег” на стойност 82.50лв. , шкаф с вградена мивка алпака на
стойност 65.00лв. , 2бр. готварски печки на ток и твърдо гориво на стойност
345.00лв. ,легло с табли 1 1/2 на стойност 65.00лв.,
маслен радиатор тип „ Смядово „ на стойност 65.00лв. , 2бр. нощни шкафчета на
стойност 35.00лв. и дървена спалня с вградени ракли на стойност 90.00лв.
собственост на Д.Х.А. ***
и от дом на ул. " Д. И. „ № 1, с Л.Р.П. ЕГН ********** от
с.Карлуково, отнел 8бр. кокошки на стойност 56.00лв., собственост на В.Е.Ц. ***,
като общата стойност на отнетите вещи е 1100.50 лв., без съгласието на
собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
Изброените вещи са годен предмет на престъплението, тъй като всички те са
движими, имат определена стойност /общата им стойност е 1100,50 лв./
и правото на собственост върху тях не принадлежи на подсъдимия, а на други
лица.
От обективна
страна, подсъдимият Н.е извършил със съответните
подсъдими няколко деяния по отнемане на част инкриминираните вещи от
съответните домове. Съвместно с подсъдимите Д.В.Н., Л.Р.П. и Г.В.М. подсъдимият Н.
е осъществил действия по прекъсване фактическата власт на Д.А. върху 8бр. кухненски стола, тапицирани, масивна
разтегателна дървена маса, кухненски шкаф с две врати, хладилник „Привилег”,
шкаф с вградена мивка алпака, 2бр. готварски печки на ток и твърдо гориво,
легло с табли 1 1/2, маслен радиатор тип „Смядово”, 2 бр.
нощни шкафчета и дървена спалня с вградени ракли, вземайки ги от
мястото, където се намирали /имота на св. А., находящ се в с. Карлуково, на ул. „М.” № 3/, след което установил
съвместно със същите подсъдими, своя фактическа власт върху тях с възможност за
извършване на разпоредителни действия, пренасяйки ги на друго място, неизвестно
за собственика им /до домовете на свидетелите, на които ги продали/. Освен
това, съвместно с Л.Р.П., подсъдимият Н.
е осъществил действие по прекъсване на фактическата власт на В.Е.Ц. върху осем кокошки, вземайки ги от
мястото, където се намирали /имота на св. Ц.,***/, след което установил
съвместно със същия подсъдим своя фактическа власт върху тях с възможност за
извършване на разпоредителни действия, пренасяйки ги на друго място, неизвестно
за собственика им /до дома на св. П.П., на когото ги продали/.
От
обективна страна, налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 – разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като при отнемане на част от
вещите /от дома на св. А. ***/
за проникване в къщата, където са се намирали инкриминираните вещи, е
премахната рамката на малък прозорец.
Подсъдимият И.Г. Н. бил непълнолетен по време на деянието, но е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна
страна подсъдимият Н. е
извършил всяко от деянията с останалите подсъдими /с Д.В.Н., Л.Р.П. и Г.В.М. – от дома на св. А. и с Л.Р.П. – от дома на св. Ц./ при
наличие на общ умисъл. Подсъдимият Н. и посочените подсъдими предвиждали, че
вземат чужди вещи без съгласието на собственика им, че преустановяват
фактическата власт на собствениците, установявайки своя такава. Подсъдимият Н.
е съзнавал общественопасния характер на деянията, че ги извършва съвместно с
останалите подсъдими, които също действат умишлено, че при влизане в една от
къщите /на ул. „М.” № 3/ се
премахва рамката на малък прозорец, за проникване в сградата, където са се
намирали инкриминираните вещи. Подсъдимият Н. и посочените подсъдими /Н., П. и М./
са искали да установят собствена фактическа власт върху отнетите вещи и всеки
от тях е манифестирал намерение противозаконно да ги присвои, като се разпореди
с тях в собствен интерес.
Престъпната деятелност на подсъдимия Н. е изявена с няколко отделни
деяния, като всяко от тях осъществява състав на
престъплението кражба и са извършени във форма на съучастие – съизвършителство.
Обстоятелството, че подсъдимият Н. е отнемал различни вещи от дома на ул. „М.” № 3 в
съучастие с различни подсъдими, както и че при отнемане на вещите от дома на
ул. „Д. И.” № 1 е участвал само с подс. П. не разкъсва връзката между деянията и не
дисквалифицира същата деятелност, като продължавано престъпление. Това е така,
защото продължаваното престъпление е
правно възможно и когато деянията са извършени в съучастие с различни лица,
независимо от формата му /ТР 3-71 ВС, ОСНК, II, т. 5/. С оглед мястото,
времето, начина и средството на извършването им, деянията са осъществени при
една и съща обстановка, разкриваща едно и също трайно отношение на подсъдимия и
съучастниците към засегнатите обществени отношения и са извършени през
непродължителен период от време /в рамките на около месец/, всяко последващо
отнемане се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
Връзката от обективна страна между деянията е налице, независимо че те засягат
конкретни обществени отношения, по които страни са различни лица /правото на
собственост на Д.А. и правото на
собственост на В.Ц./. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР 3-71 ВС, ОСНК, II, т. 2. По изложените
съображения различните отнемания са извършени от подсъдимите при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Съобразявайки
наличните квалифициращи признаци на едно от деянието по отнемане на вещите от
дома на Д.А. и формата на съучастие, съдът прие, че цялостната престъпна
дейност, проявена чрез деянията на подс. Н. следва да се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 63, ал. 1, т.
3, вр. чл. 26 ал. 1, вр чл. 20 ал. 2, вр. НК.
Подсъдимият
Г.В.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26 ал.
1, вр чл. 20 ал. 2, вр. НК, тъй като на неустановена дата около Коледа
на 2012г. и в началото на януари 2013г., в с. Карлуково, Ловешка област, като
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с различни лица, при
продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот, отнел чужди движими вещи, както следва:
от дом на ул. „Д. И.” № 19, чрез взломяване на
входната врата, с Д.В.Н. ЕГН ********** от с. Торос, отнел пералня „Вятка
автомат 14” на стойност 105.00 лв. и ел. печка с два реотана на стойност 10.80
лв., собственост на Т.Т.Й. ***
и от дом на ул. „М.” № 3, чрез махване рамката
на прозореца, с Д.В.Н. ЕГН ********** от с. Торос, И.Г. Н. ЕГН ********** и Л.Р.П.
ЕГН ********** от с. Карлуково, отнел - 8бр. кухненски стола тапицирани на
стойност 72.00лв., масивна разтегателна дървена маса на стойност 187.50лв.,
кухненски шкаф с две врати на стойност 37.50лв., хладилник „Привилег” на
стойност 82.50лв., шкаф с вградена мивка алпака на стойност 65.00лв., 2бр.
готварски печки на ток и твърдо гориво на стойност 345.00лв. ,легло с табли 1 1/2
на стойност 65.00лв., собственост на Д.Х.А. ***, като общата стойност на
отнетите вещи е 970.30 лв., без съгласието на собствениците, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Изброените вещи са годен предмет на
престъплението, тъй като всички те са движими, имат определена стойност /общата
им стойност е 970.30 лв./ и правото на собственост върху тях не
принадлежи на подсъдимия, а на други лица.
От обективна страна, подсъдимият М. е
извършил със съответните подсъдими няколко деяния по отнемане на част
инкриминираните вещи от съответните домове. Съвместно с Д.В.Н., подсъдимият М. е осъществил действия по прекъсване
фактическата власт на Т.Й. върху пералня „Вятка
автомат 14” и ел. печка с два реотана, вземайки ги от мястото, където се
намирали /имота на св. Й., находящ се в с. Карлуково, на ул. „Д. И.” № 19/, след което
установил съвместно със същия подсъдим, своя фактическа власт върху тях с
възможност за извършване на разпоредителни действия, пренасяйки ги на друго
място, неизвестно за собственика им. Освен това, съвместно с Д.В.Н., Л.Р.П. и И.Г. Н. подсъдимият М. е осъществил действия по прекъсване фактическата
власт на Д.А. върху 8бр. кухненски
стола тапицирани, масивна разтегателна дървена маса, кухненски шкаф с две
врати, хладилник „Привилег”, шкаф с вградена мивка алпака, 2бр. готварски печки
на ток и твърдо гориво и легло с табли 1 1/2, вземайки ги
от мястото, където се намирали /имота на св. А., находящ се в с.
Карлуково, на ул. „Младост” № 3/,
след което установил съвместно със същите подсъдими, своя фактическа власт
върху тях с възможност за извършване на разпоредителни действия, пренасяйки ги
на друго място, неизвестно за собственика им /до домовете на свидетелите, на
които ги продали/.
От обективна страна, налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал.
1, т. 3 –
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като при
отнемане на част от вещите /от дома на св. А. ***/ за проникване в къщата, където са се намирали
инкриминираните вещи, е премахната рамката на малък прозорец.
Подсъдимият Г.В.М. бил непълнолетен по
време на деянието, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
От субективна страна подсъдимият М. е извършил всяко от деянията с
останалите подсъдими /с Д.В.Н. – от
дома на св. Й. и с Д.В.Н., Л.Р.П.
и И.Г. Н. – от дома на св. А./ при
наличие на общ умисъл. Подсъдимият М. и посочените подсъдими предвиждали,
че вземат чужди вещи без съгласието на собственика им, че преустановяват
фактическата власт на собствениците, установявайки своя такава. Подсъдимият М. е
съзнавал общественопасния характер на деянията, че ги извършва съвместно с
останалите подсъдими, които също действат умишлено, че при влизане в една от
къщите /на ул. „Младост” № 3/
се премахва рамката на малък прозорец, за проникване в сградата, където са се
намирали инкриминираните вещи. Подсъдимият М. и посочените подсъдими /Н., П. и Н./
са искали да установят собствена фактическа власт върху отнетите вещи и всеки
от тях е манифестирал намерение противозаконно да ги присвои, като се разпореди
с тях в собствен интерес.
Престъпната деятелност на подсъдимия М. е изявена с няколко
отделни деяния, като всяко от тях осъществява състав на
престъплението кражба и са извършени във форма на съучастие – съизвършителство.
Обстоятелството, че подсъдимият М. е отнемал различни вещи
от дома на ул. „Младост” № 3 в съучастие с различни подсъдими, както и че при
отнемане на вещите от дома на ул. „Д. И.” № 19 е участвал само с подс. Н. не разкъсва връзката между деянията и не
дисквалифицира същата деятелност, като продължавано престъпление, защото продължаваното престъпление е правно възможно
и когато деянията са извършени в съучастие с различни лица, независимо от
формата му /ТР 3-71 ВС, ОСНК, II, т. 5/. С оглед мястото, времето, начина и
средството на извършването им, деянията са осъществени при една и съща
обстановка, разкриваща едно и също трайно отношение на подсъдимия и
съучастниците към засегнатите обществени отношения и са извършени през
непродължителен период от време /в рамките на около месец/, всяко последващо
отнемане се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
Връзката от обективна страна между деянията е налице, независимо че те засягат
конкретни обществени отношения, по които страни са различни лица /правото на
собственост на Д.А. и правото на
собственост на Т.Й./. В този смисъл са разясненията, дадени с ТР 3-71 ВС, ОСНК, II, т. 2. По изложените
съображения различните отнемания са извършени от подсъдимите при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Съобразявайки
наличните квалифициращи признаци на едно от деянието по отнемане на вещите от
дома на Д.А. и формата на съучастие, съдът прие, че цялостната престъпна
дейност, проявена чрез деянията на подс. М. следва да се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 63, ал. 1, т.
3, вр. чл. 26 ал. 1, вр чл. 20 ал. 2, вр. НК.
Подсъдимият Д.В.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 26 ал. 1, вр чл. 20 ал. 2, вр. НК, тъй като неустановена дата,
около Коледа на 2012г. и в началото на януари 2013г., в с. Карлуково, Ловешка
област, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с различни
лица, при продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи, както следва:
- от дом на ул. „Д. И.” № 19, чрез взломяване на входната врата, с Г.В.М.
***, отнел - пералня „Вятка автомат 14” на стойност 105.00лв. и ел. печка с два
реотана на стойност 10.80лв. , собственост на Т.Т.Й. ***;
и от дом на ул. „М.” № 3, чрез махване рамката на прозореца, с Г.В.М.
ЕГН **********, И.Г. Н. ЕГН ********** и Л.Р.П. ЕГН ********** от с.Карлуково,
отнел - 2бр. готварски печки на ток и твърдо гориво на стойност 345.00лв.,
легло с табли 1 1/2 на стойност 65.00лв., собственост на Д.Х.А.
***, като общата стойност на отнетите вещи е 525.80 лв., без съгласието на
собствениците, с намерение противозаконно да ги присвои.
Изброените вещи са годен предмет на
престъплението, тъй като всички те са движими, имат определена стойност /общата
им стойност е 525.80 лв./ и правото на собственост върху тях не
принадлежи на подсъдимия, а на други лица.
От обективна страна, подсъдимият Н. е
извършил със съответните подсъдими няколко деяния по отнемане на част
инкриминираните вещи от съответните домове. Съвместно с Г.В.М., подсъдимият Н. е осъществил действия по прекъсване
фактическата власт на Т.Й. върху пералня „Вятка
автомат 14” и ел. печка с два реотана, вземайки ги от мястото, където се
намирали /имота на св. Й., находящ се в с. Карлуково, на ул. „Д. И.” № 19/, след което
установил съвместно със същия подсъдим, своя фактическа власт върху тях с
възможност за извършване на разпоредителни действия, пренасяйки ги на друго
място, неизвестно за собственика им. Освен това, съвместно с Г.В.М., Л.Р.П. и И.Г. Н. подсъдимият Н. е
осъществил действия по прекъсване фактическата власт на Д.А. върху 2бр. готварски печки на ток и твърдо гориво
и легло с табли 1 1/2, вземайки ги от мястото,
където се намирали /имота на св. А., находящ се в с. Карлуково, на ул. „Младост” № 3/, след което
установил съвместно със същите подсъдими, своя фактическа власт върху тях с
възможност за извършване на разпоредителни действия, пренасяйки ги на друго
място, неизвестно за собственика им /до домовете на свидетелите, на които ги
продали/.
От обективна страна, налице е квалифициращият признак по чл. 195, ал.
1, т. 3 –
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като при
отнемане на част от вещите /от дома на св. А. ***/ за проникване в къщата, където са се намирали инкриминираните
вещи, е премахната рамката на малък прозорец.
Подсъдимият Д.В.Н. бил непълнолетен по време на деянието, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна подсъдимият Н. е извършил всяко от деянията с
останалите подсъдими /с Г.В.М. – от
дома на св. Й. и с Г.В.М., Л.Р.П.
и И.Г. Н. – от дома на св. А./ при
наличие на общ умисъл. Подсъдимият Н. и посочените подсъдими предвиждали,
че вземат чужди вещи без съгласието на собственика им, че преустановяват
фактическата власт на собствениците, установявайки своя такава. Подсъдимият Н. е
съзнавал общественопасния характер на деянията, че ги извършва съвместно с
останалите подсъдими, които също действат умишлено, че при влизане в една от
къщите /на ул. „Младост” № 3/
се премахва рамката на малък прозорец, за проникване в сградата, където са се
намирали инкриминираните вещи. Подсъдимият Н. и посочените подсъдими /М., П. и Н./
са искали да установят собствена фактическа власт върху отнетите вещи и всеки
от тях е манифестирал намерение противозаконно да ги присвои, като се разпореди
с тях в собствен интерес.
Престъпната деятелност на подсъдимия Н. е изявена с няколко
отделни деяния, като всяко от тях осъществява състав на
престъплението кражба и са извършени във форма на съучастие – съизвършителство.
Обстоятелството, че подсъдимият Н. е отнемал различни вещи
от дома на ул. „Младост” № 3 в съучастие с различни подсъдими, както и че при
отнемане на вещите от дома на ул. „Д. И.” № 19 е участвал само с подс. М. не разкъсва връзката между деянията и не
дисквалифицира същата деятелност, като продължавано престъпление, защото продължаваното престъпление е правно възможно
и когато деянията са извършени в съучастие с различни лица, независимо от
формата му /ТР 3-71 ВС, ОСНК, II, т. 5/. С оглед мястото, времето, начина и
средството на извършването им, деянията са осъществени при една и съща обстановка,
разкриваща едно и също трайно отношение на подсъдимия и съучастниците към
засегнатите обществени отношения и са извършени през непродължителен период от
време /в рамките на около месец/, всяко последващо отнемане се явява от
обективна и субективна страна продължение на предходното. Връзката от обективна
страна между деянията е налице, независимо че те засягат конкретни обществени
отношения, по които страни са различни лица /правото на собственост на Д.А.
и правото на собственост на Т.Й./.
В този смисъл са разясненията, дадени с ТР
3-71 ВС, ОСНК, II, т. 2. По изложените съображения различните отнемания са
извършени от подсъдимите при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал. 1 НК. Съобразявайки наличните квалифициращи признаци на едно от
деянието по отнемане на вещите от дома на Д.А. и формата на съучастие, съдът
прие, че цялостната престъпна дейност, проявена чрез деянията на подс. Н.
следва да се квалифицира по чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26 ал. 1, вр чл. 20 ал. 2,
вр. НК.
При
определяне индивидуализацията на наказанията и наказателната отговорност на
всеки от подсъдимите, съдът съобрази следното:
За
престъплението, извършено от Л.Р.П.,
е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години /чл. 195, ал.
1 НК/. В рамките на посочената санкция съдът индивидуализира
наказанието на същия подсъдим за извършеното от него престъпление, като се
ръководи от критериите, установени в разпоредбата на чл. 54 НК. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствения материал –
миналите му осъждания и относително високата стойност на отнетите вещи /1100,50
лв./. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът възприе – добросъвестно
направеното самопризнание, тежкото му материално положение, обусловено от
наличната безработица в региона и съпроводено с липсата социална интегрираност
и неграмотност, поради отпадане от образователната система. Наред с тях, при
преценка конкретната обществена опасност на деянието съдът отчете, че с
извършването му е засегнато необратимо правото на собственост на някои от пострадалите
лица - то е прекратено, защото една част от отнетите вещи са унищожени и
предадени като отпадъци. Отделно от това, съдът съобрази и конкретната степен
на опасност на дееца разкрита, чрез престъплението, което характеризира
извършителя му като личност, склонна към посегателства по подобен вид, въпреки
ефективното изтърпяване на налаганите наказания. Тази характеристика на личността
на подсъдимия разкрива и подбудите му извършване на престъплението –
осигуряване на парични средства, без опит за намиране на алтернатива на
избрания неправомерен начин. Съобразявайки в съвкупност посочените
обстоятелства и отчитайки тяхната относителна тежест, съдът прие, че за
постигане на целите по чл. 36 НК, наказанието на подсъдимия Л.Р.П. следва да бъде
индивидуализирано в рамките на санкцията по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което на същия подсъдим наложи наказание в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода.
Съобразявайки, че с влязла в
сила присъда по н.о.х.д. № 7099/202010г. на РС – Варна подсъдимият Л.Р.П. е осъден на четири месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение отложено със срок от две години, считано
от влизане в сила на съдебния акт /30.03.2011г./ и констатирайки, че
подсъдимият е извършил престъплението по настоящето дело в началото на януари 2013г. и на 24 срещу 25
януари 2013г., т.е. в двугодишния изпитателен срок, определен по
посоченото дело, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК и
постанови подсъдимият да изтърпи отделно и в пълния му размер наказанието
н.о.х.д. № 7099/202010г. на РС – Варна.
Съдът
определи подсъдимият Л.Р.П. да изтърпи двете наказания лишаване
от свобода /по настоящето дело и по н.о.х.д. № 7099/202010г. на РС – Варна/ при
първоначален строг режим, в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, приемайки, че е налице предпоставката на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС.
Настоящето осъждане на подсъдимия с налагане на наказание лишаване от свобода
не е за първи път, което изключва приложението на чл. 59, ал. 1 и
задължава съдът да определи първоначален строг режим на изпълнение на двете
наказания лишаване от свобода, които да бъдат изпълнявани затвор или затворническо общежитие от закрит тип /чл.
61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС/.
С оглед на
това, че към момента на извършване на престъплението всеки от подсъдимите Д.В.Н., И.Г.Н. и Г.В.М. е бил непълнолетен,
съдът индивидуализира наказанието им в рамките на редуцираната санкция по чл. 195, ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК – лишаване от свобода до три години. В
рамките на посочената санкция съдът индивидуализира наказанието на всеки от
подсъдимите Н., Н. и М. подсъдим за извършеното от него престъпление, като се
ръководи от критериите, установени в разпоредбата на чл. 54 НК.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Д.Н., Г.М. и И. Начов съдът
възприе – добросъвестно направеното самопризнание, чистото им съдебно минало,
липсата на родителска отговорност и респект, заради които те са отпаднали от
образователната система. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
възприе относително високата стойност на отнетите вещи /1100,50 лв. от Начов и 970.30 от М./ и необратимо засягане
правото на собственост на някои от пострадалите лица - то е прекратено, защото
една част от отнетите вещи са унищожени и предадени като отпадъци. Отделно от
това, за подсъдимия Н. съобрази, че приносът му в продължаваната престъпна
дейност е най-незначителен и стойността на отнетите вещи е 525,80 лв., което е
на половина от отнетото от останалите. Съобразявайки в съвкупност посочените
обстоятелства и отчитайки тяхната относителна тежест, съдът прие, че за
постигане целите на чл. 36 НК, наказанието на тримата непълнолетни подсъдими
следва да бъде индивидуализирано в рамките на санкцията по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 НК при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което на всеки от подсъдимите И.Г.Н. и Г.В.М. наложи наказание десет месеца лишаване от свобода, а на
подсъдимия Д.В.Н. – девет месеца лишаване от свобода.
Констатирайки, че подсъдимите Д.Н.,
Г.М. и И. Н. не са били осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и преценявайки, че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително въздействие върху тях, не е наложително
така определеното им наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно, съдът на основание чл. 69, вр. чл. 66, ал. 1 НК
отложи изпълнението на наказанията им лишаване от свобода за срок от три
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Във връзка с отлагане
изпълнението на наложеното наказание и постигане на поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо личността на подсъдимите Д.Н. и Г.М., /т.е.
на две от целите, установени в чл. 36 НК/, съдът прие, че е наложително през
изпитателния срок спрямо същите подсъдими да бъде приложена пробационна марка
по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес /с. Дерманци, Община Луковит, ул. „К.” № 8 – за подс. Н. *** – за подс. М./, с периодичност два пъти седмично.
Наказанията лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, и на двамата
подсъдими са за повече от шест месеца, като наред с осъжданията им, наложените
мерки за пробационен надзор ще засилят възпиращия ефект върху двамата подсъдими
и ще снижи риска от техни бъдещи рецидиви. Водим от горната преценка и
отчитайки, че на подсъдимите М. и Н. е наложено наказание лишаване от свобода в
размер на десет /за подс. М./, респ. девет /за подс. Н./ месеца, чието
изпълнение е отложено, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 67, ал. 3 НК, прилагайки марка за пробационен надзор през изпитателния срок и за двамата
подсъдими.
С оглед отлагане изпълнението на наказанието лишаване от
свобода по отношение на подсъдимия И. Н., който е непълнолетен и понастоящем,
на основание чл. 67, ал. 4 НК постанови да се уведоми
Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните при Община Луковит, с оглед организирането на възпитателни грижи
по отношение на същия подсъдим. Необходимостта от прилагане на възпитателни
грижи крайно наложителна, с оглед данните за отпадането му от образователната
система, липсата на родителски контрол и налагани възпитателни мерки, които не
са довели до поправянето му.
Съдът постанови веществените
доказателства 8бр. кухненски
стола тапицирани, масивна разтегателна дървена маса, хладилник „ Привилег”,
кухненски шкаф с две врати, шкаф с вградена мивка алпака да се върнат на Д.Х.А.
***, а пералня „Вятка автомат
14” да се върне на Т.Т.Й. ***. Макар да са предмет на престъплението,
притежаването на изброените вещи не е забранено от закона, те са обикновена
покъщнина, типична за всяко домакинство, поради което съдът не прие наличие на
хипотезата на чл. 53, ал. 2, б. „а” НК и не постанови отнемането им в полза на
държавата, а разпореди връщането им на собствениците им.
С оглед признаването им за
виновни по повдигнатите обвинения и на основание чл. 189,
ал. 3 НПК, съдът осъди всеки от
подсъдимите Л.Р.П., И.Г. Н., Д.В.Н.
и Г.В.М., да заплатят по равно
сумата от 98 лв., представляваща разноски по делото, от която 50 лв. по
сметката на ОД на МВР /на досъдебното производство/ и 48 лв. по сметката на РС
Луковит / на съдебното производство/.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: