Определение по дело №1339/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 71
Дата: 15 януари 2019 г.
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20185501001339
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер          / 15 януари        2019 година                              град С.З.В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                  Търговско отделение

На 15 януари                                                                               Година 2019

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                               РУМЯНА ТАНЕВА                             

Секретар:  като разгледа докладваното от  съдия  ХРИСТОВ

В. търг.дело № 1339 по описа за 2018 година,

за да се произнесе съобрази следното:

        

Oбжалвано е решение № 808/04.07.2018 год. по гр.д. № 5280/2017 год. по описа на С. районен съд в частта, с която е ОСЪДЕН „Е.” ЕООД, гр. С.З.да заплати на Д.Г.К., регистриран като ЕТ „Е.-Д.К.”, гр. С. сумите, както следва: сумата в размер над 482,55 лева до претендираните 2 895.30 лв. с ДДС, представляваща неизплатеното възнаграждение /гаранционна сума/ по  Договор ETD № 162/28.05.2014 г.; сумата от 21 250 лв., представляваща неустойка по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Договор ETD № 162/28.05.2014 г.; сумата от 1 216,91 лв., представляваща неустойка по чл. 22, ал. 2 от Договор ETD № 162/28.05.2014 г., за неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне фронт за работа по втория и трети етап от договора, както и сумата от 3967.81 лв., представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Е.” ЕООД, гр. С.З., като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението с искане да бъде изменено решението по отношение на първия иск, който да бъде намален до размера на 482.55 лв., а по отношение на останалите искове при условията на евентуалност, да се отхвърли иска за неустойки, евентуално да бъде намален размера на неустойката. Претендира разноски.

Въззивникът ЕТ „Е.-Д.К.”, гр. С. е представил в срок писмен отговор, с който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. 

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания, възраженията на въззиваемия и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова  молба на ЕТ „Е.-Д.К.”, гр. Софи против „Е.” ЕООД, гр. С.З.. В молбата се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата 2895.30 лева с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение /гаранционна сума/ по Договор ETD № 162/28.05.2014 г. При условията на евентуалност посочената сума я претендират под формата на обезщетение за вреди. Като втори евентуален иск тази сума я претендират под формата на сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на ищеца.

-1250 лева частично от общо дължими 36 507,58 лева, представляващи неустойка по чл.21, ал.1 от договора за забава на ответника в плащане на уговорените аванси по втори и трети етап от договора за периода от 15.09.2014г до 15.09.2017г.

При условията на евентуалност, ако съдът отхвърлил така предявения по реда на чл.21, ал.1 иск за неустойка, претендират заплащане на сумата от 1250лв., частично от общо дължими 5957,04 лева неустойка по чл.22, ал.2 от договора за неизпълнение на задължението за плащане на уговорените аванси по раздел втори и трети от договора.

Като втори евентуален иск и ако се стигне до разваляне на договора претендират заплащане на сумата от 1250 лева частично от общо дължими 5957,04 лева неустойка по чл.25, ал.2 от договора.

-1216,91 лева, представляваща неустойка по чл.22, ал.2 от договора за неизпълнение на задължението от ответника да предостави фронт на ищеца за изпълнение на втори и трети етап от договора.

Претендира заплащане на законната лихва върху всички посочени претенции от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и възстановяване на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът е допуснал увеличение на предявените искове, както следва:

- увеличение на иска за неустойка по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от процесния договор от 1250 лв. на 21250 лв., или увеличение с 20 000 лева, представляваща неустойка за забава в плащанията на уговорените аванси по втория и трети етап от договора за исковия период.

-увеличение на евентуалния иск за неустойка по чл.22, ал.2 от договора от 1250лв на 5957,04лв, или увеличение с 4 707,04 лв.

-увеличение на втория евентуално предявен иск за неустойка по чл.25, ал.2 от договора от 1250 лв. на 5957,04лв, или увеличение с 4 707,04 лв., като исковете да се считат предявени за сумата 25 362.21 лева, както следва:

-2895,30 лв. неизплатено възнаграждение по договора;

-21250 лв. неустойка по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от процесния договор.

При условията на евентуалност се претендира неустойка по чл. 22, ал. 2 от договора в размер на 5957,04 лв;

Като втори евентуален иск се претендира неустойка по чл. 25, ал. 2 от договора в размер на 5957,04 лв.

-1216,91 лв. неустойка по чл. 22, ал. 2 от договора за неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне фронт за работа по втория и трети етап от договора.

Въззивният съд констатира, че С.т районен съд с обжалваното решение не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва по предявените искове. От исковата молба е видно, че са предявени искове с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД  вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва.

Налице е непълен съдебен акт, в който липсва произнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото. Спорния предмет се определя според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба и насрещните твърдения на ответника. Липсата на изрично произнасяне е пречка да се формира сила на присъдено нещо, тъй като предявеният иск, нито е бил уважен, нито е бил отхвърлен. По делото липсват данни за оттегляне или отказ от този иск от страна на ищеца и съответно произнасяне на съда в този смисъл.

 Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че следва да прекрати производството пред настоящата инстанция, като върне делото на С. районен съд за произнасяне по предявения от ЕТ „Е.-Д.К.”, гр. Софи против „Е.” ЕООД, гр. С.З.иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, след което делото да се върне незабавно за произнасяне по въззивната жалба.

Водим от горните мотиви, С.т окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

     ОТМЕНЯ определението за даване ход на устните състезания.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.търг.д. № 1339/2018 г. по описа на С. окръжен съд.

 

ВРЪЩА делото на С. районен съд за изпълнение процедурата по чл. 250 от ГПК за допълване на решението.

 

След изпълнение на процедурата по чл. 250 от ГПК, делото ДА СЕ ВЪРНЕ незабавно на С. окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                      

                                                                                      2.