Р
Е Ш Е Н И Е
374
/ 13.2.2020г.
гр. ******, 13.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00653 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация ******” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.******, жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу Р.Ч.И., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
807,34 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „******”,
бл., вх. , ап. за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 96,41 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 05269/2018г. по описа на Районен съд – гр. ****** е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което се намират
с ответника, като е доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за
процесния период от време, но от страна на ответника е налице неизпълнение на
задълженията му, респ. незаплащане на дължимите за това суми.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искови претенции като неоснователни, като оспорва твърдението, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените положителни установителни
искове и пледира за решение, съобразно доказателствения материал по делото.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, пледира за решение, с което предявените
кумулативно съединени установителни искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Сочи, че в хода на производството по никакъв начин не е доказано
качеството „потребител на топлинна енергия” по отношение на ответника.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 3877
от 30.07.2018г. по ч. гр. д. № 05269 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите
установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално
допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-******”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради -
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 18.10.2019г.
По делото не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че ответникът притежава правото на
собственост върху процесния имот или по отношение на него да е учредено вещно
право, досежно процесния недвижим имот. Представеното от страна на ищеца писмо
с рег. № 19/СЛУ 8544-1 от 27.11.2019г. на Община ******, в което се сочи, че от
Кмета на Община ****** е била издадена заповед, с която процесния общински имот
е бил иззет от ответника, който, от своя страна, е имал сключен договор с
„Жилфонд” ЕООД – ******, не е достатъчно, за да докаже валидно правно
основание, което да придава на ответника качеството на собственик или ползвател
на процесното жилище.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът Р.Ч.И. е собственик или носител на вещно
право на ползване на процесния недвижим имот
за процесния период. Липсата на тази първа задължителна положителна
предпоставка за уважаване на исковете, а именно: наличието на облигационна
връзка между страните, води до липса на необходимост от изследване на въпроса,
досежно основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ответникът. Същия, обаче, не е доказал такива, поради и което
не му се следват.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Р.Ч.И.,
с адрес: ***, бл. 80, вх. Б, ап. 28 с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че Р.Ч.И. дължи на ищцовото дружество сумата от 807,34 лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. ******, ул.
„******”, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2017г. включително и сумата от 96,41 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 29.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 05269/2018г.
по описа на Районен съд – гр. ****** е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 05269/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: