МОТИВИ
към присъдата по ЧНХД
N 194/2019 г. по
описа на РС- гр.Девня , трети състав
В районен съд – гр.Девня е постъпила частна тъжба от М.Д.И.,
ЕГН ********** *** с която е повдигнато обвинение срещу:
З.И.Д., ЕГН **********, Х.Н.Б., ЕГН **********, В.Н.Б., ЕГН **********, за това, че:
На 22.01.2019г.в гр.Суворово, обл.Варна, в съучастие като
съизвършители умишлено
причинили/подс.В.Б. като непълнолетен/ на М.Д.И. леки
телесни повреди, изразяващи се в подкожен
кръвоизлив в лявата лицева половина, кръвонасядане на лигавицата на лявата буза
и контузия на шията, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.3 НК /за подс.В.Б./.
В
съдебно заседание частния тъжител се явява лично и с адв.М.М. *** надлежно
упълномощен.В хода на съдебните прения,процесуалния представител на частния
тъжител поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано.Твърди ,
че в хода на съдебното следствие безспорно е установено , че подсъдимите са
нанасяли удари с ръце по лицето и тялото на пострадалото лице които са
причинили описаните в частната тъжба телесни повреди.Твърди , че в подкрепа на
твърденията на пострадалото лице са както показанията на свидетелите по делото
, така и заключението на вещото лице по назначената СМЕ.Моли съда, да наложи на
подсъдимите справедливи наказания и да уважи изцяло предявеният гр.иск в размер
на 800 лв., както и да осъди подсъдимите да заплатят направените делото съдебно
– деловодни разноски.
Пострадалото
лице и частен тъжител М.Д.И. , желае да бъде конституиран като граждански ищец
, като предявява грждански иск срещу подсъдимите 800 лева , представляващ
обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Подсъдимите
З.Д., Х.Б. и В.Б. се яввяват в с.з, не се представляват.Не се признават за
виновни по така възведените им обвинения.В обясненията си дадени в с.з твърдят
, че не са нанасяли удари на частния
тъжител И. , като единствено подс.Х.Б. я бил ударил с шамар по
лицето.Възползват се от правото си на последна дума и заявяват , че нямат какво
да кажат.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:подсъдимите и пострадалото лице М.И. се познавали , тъй
като всички работели като дървосекачи в гората в близост до гр.Суворово.На
22.01.2019г. в около 08.30 часа гр.ищец И. заедно с мъжа с който живеела на
семейни начала – св.Д. А.се намирали в центъра на гр.Суворово за да закупят пила
за заточване на веригата на моторната си резачка.Тогава към тях се приближили
тримата подсъдими, с които И. и А.се познавали.Тъй като били в обтегнати
отношения с подсъдимите , гр.ищец И. разбрала , че ще се случи нещо лошо и се
заключила в колата си.В този момент обаче подс.З.Д. се приближил до автомобила
, с ритник разбил предна дясна врата и нанесъл удари с юмрук в лицето на И.,
след това успял да я измъкне от автомобила и заедно с двамата си сина –
подсъдимите В.Б. и Х.Б. започнали да нанасят удари по лицето и тялото на И..В
този момент към автомобила се приближил св.А. ,видял какво се случва и започнал
да вика за помощ.Като го видели ,тримата подсъдими се качили в автомобила си и
си тръгнали.На същата дата -22.01.2019г. частният тъжител И. посетила отделението
по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна” Варна , където и бил извършен преглед и било
издадено медицинско удостоверение.
В хода на съдебното
производство е назначена и изготвена СМЕ
/в.л д-р Д.Г./ от чието заключение е видно , че съгласно данните по
делото и приложените към него медицински документи М.Д. И. е получила следните
телесни увреждания- подкожен кръвоизлив в лявата лицева половина, кръвонасядане на
лигавицата на лявата буза и контузия на шията.Описаните травматични увреждания
са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да бъдат
получени в указаното време и начин- удари с юмрук в областта на главата и лицето.В
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.В с.з вещото лице поддържа заключението си.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Съгласно тях съдът
приема че деянието е извършено от подсъдимите З.Д., Х.Б. и В.Б..Относно авторството
на престъплението, съдът приема и изцяло кредитира гласните доказателства,
каквито са показанията на свидетелят очевидец Д. Д. А..Този свидетел е възприел
състоянието на пострадалото лице непосредствено след инцидента , като преди
това е възприел лично и нанасянето на самите удари от страна на подсъдимите
срещу частния тъжител И..Показанията на този свидетел кореспондират както с
описаното в частната тъжба така и със заключението вещото лице по СМЕ назначена по
делото.Освен , че са последователни, непротиворечиви, логични и взаимосвързани
, показанията свидетелят кореспондират напълно и със заключението на вещото
лице по изготвената СМЕ, както относно вида на телесните повреди , така и
относно начина и времето на причиняването им.Посочените в СМЕ увреждания на
пострадалата, отговарят напълно на начина и механизма на причиняването им
описан от пострадалата в частната тъжба.
В хода на съдебното следствие подсъдимите дават
лаконични обяснения, като твърдят , че само подс.Х.Б. е нанесъл един удар с
ръка по лицето на гр.ищец И.. Съдът не кредитира тези обяснения на подсъдимите,
като счита ,че те са плод на изградената от тях защитна теза.Това е така , тъй
като те са в пълно противоречие както с показанията на свидетелят - очевидец по
делото които съдът кредитира, така и със заключението на изготвената по делото
СМЕ.
С оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност съдът достига до категоричния
извод, че деянието е осъществено от
подсъдимите З.Д., В.Б. и Х.Б..
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи:свидетелства за съдимост , справка, СМЕ, съдебномедицинско
удостоверение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С
действията си на 22.01.2019г. подсъдимите З.Д., В.Б.
и Х.Б. са осъществили от обективна и от субективна страна състава
на престъпление по чл.130
ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК/ за подс.В.Б. и по чл.63 ал.1 т.3 НК/- като в гр.Суворово, обл.Варна, в съучастие като съизвършители умишлено причинили/подс.В.Б. като непълнолетен/ на М.Д.И. леки
телесни повреди, изразяващи се в
подкожен кръвоизлив в лявата лицева половина, кръвонасядане на лигавицата на
лявата буза и контузия на шията, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Деянието е
осъществено при форма на вината пряк
умисъл- подсъдимите са съзнавали ,че с нанасянето на силни удари
с юмрук по лицето и тялото на пострадалия ще му причинят телесно увреждане и
въпреки това са целяли постигането на този резултат.
Причини за извършване на престъплението
–грубо незачитане на установените норми
за неприкосновенност на здравето на човека.
От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в нанасяне на силни удари с юмрук в областта на главата на
пострадалото лице, довели до подкожен кръвоизлив в лявата лицева половина,
кръвонасядане на лигавицата на лявата буза и контузия на шията.
Квалификацията на деянието е по чл.20 ал.2 НК , тъй като и
тримата подсъдими са участвали в извършването на деянието.
Квалификацията на деянието по отношение на подс.В.Н.Б. е по
чл.63 ал.1 т.3 НК , тъй като към момента на извършване на деянието той е бил
непълнолетен , но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Предвидената в НК санкция за извършеното деяние е лишаване от свобода за
срок до две години или пробация.Подсъдимите З.Д. и Х.Б. са пълнолетни,към
момента на извършване на деянието и към настоящият момент не са осъждани/ подс Д.
е реабилитиран/,не са освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от НПК.От деянието няма причинени имуществени вреди.При наличието на
всички основания ,визирани в разпоредбата
на чл. 78а от НК,съдът освободи подсъдимите от наказателна отговорност и
им наложи административно наказание- глоба.
При определяне размера на наложената глоба съдът съдът прецени степента на
обществената опасност на престъплението като висока предвид засегнатото от
деянието здраве на пострадалото лице.Като отегчаващо отговорността
обстоятелства съдът прецени и липсата на критично отношение към извършеното
деяние.Като ниска съдът прецени степента на обществена опасност на подсъдимте,
които към момента на извършване на деянието са неосъждани.Горното,
мотивира съда да наложи на подсъдимите З.Д. и Х.Б. предвиденото
в разпоредбата
на чл.78 а ал.1 НК наказание ГЛОБА
при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства в минимален размер а именно по 1000 лв.
Подсъдимият В.Н.Б. е непълнолетен,към момента на извършване на деянието и
към настоящият момент не е осъждан,не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава ХХVІІІ от НПК.От деянието няма причинени имуществени вреди.При
наличието на всички основания ,визирани в разпоредбата на чл. 78а ал.6 от НК,съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност и му наложи наказание
„обществено порлицание”.
По отношение на предявения от пострадалото лице
граждански иск в размер от 800 лева за причинените му от деянието неимуществени
вреди съдът е присъдил сума в размер на 800 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане,
които да бъдат заплатени от тримата подсъдими.При определянето на размера на
обезщетението съдът е приел , че вредоносният резултат е сравнително лек по
своя характер и по делото няма ангажирани доказателства относно това , че
пострадалата е търпял дълго време болка и страдания, сравнително бързо се е
възстановил от нанесената му травма.Също така от нанесеното и разстройство на
здравето не са настъпили трайни
увреждания.Същата не е ангажирала доказателства за последващи неблагоприятни
последици , които да е търпяля с оглед нанесеното му увреждане.Ето защо и като
съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира , че за репариране на
претърпените от постарадалата неимуществени вреди е необходима сумата от 800
лева.При този изход на производството в частта му за гражданския иск подсъдимите
следва да заплатят държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимите З.Д., В.Б. и Х.Б. направените по делото
разноски.
Съдът
счита, че с тези наказания и по
този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: