РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Ихтиман, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Р.а М. Й.а
при участието на секретаря Ц. Хр. В.
като разгледа докладваното от Р.а М. Й.а Административно наказателно дело
№ 20241840200543 по описа за 2024 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
К. С. Г. ЕГН ********** от гр. София е обжалвал наказателно постановление №
8798/23.08.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 3000 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – има различна правна
квалификация на деянието в АУАН и НП. Оспорва се компетентността на актосъставителя и
наказващия орган. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложената глоба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, в писмено
становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 17.07.2024 г. около 10,10 часа на км 42+600 на Автомагистрала „Тракия“ в района
на Мотел Ихтиман, посока гр. София служители на Агенция „Пътна инфраструктура“
спрели за проверка товарен автомобил “Скания“, с полуремарке, управляван от К. Г.,
извършващ превоз на бетонна греда.
При направеното измерване на превозното средство с електронна везна DFW-KR №
118873 и ролетка 1242/18/50 м установено, че измерената обща маса на ППС е 59,735 т., при
максимално допустима маса – 40 т., а измерената дължина на ППС е 31,10 м при максимално
допустима дължина на ППС – 16,50 м.
Представено било разрешително № РИ-4662/16.07.2024 г. за движение на
извънгабаритно и тежко ППС с посочена обща маса от 50 т и дължина от 29,99 м.
1
Получените от измерването резултати дали основание на св. Р. Г. да състави АУАН №
0010250 от 17.07.2024 г., в който е приел, че управляваното от К. Г. ППС е извънгабаритно
по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и водачът е допуснал нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3,
б. „а“, чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя Г., според
когото шофьорът е бил изненадан от резултатите от измерването. Според свидетеля по акта –
Е. С. пуснатото разрешително за движение на тежко и извънгабаритно ППС е било със
занижени стойности от измереното.
От своя страна св. А. П., който е управител на дружеството, извършващо превоза,
твърди, е при проверката му е било указано да извади ново разрешително за движение на
ППС, тъй като параметрите на товара не отговаря на разрешеното. Според свидетеля
данните за товара са били подадени от производителя
По делото са представени квитанции за заплатени пътни такси от 16.07.2024 г. и от
18.07.2024 г. за специално ползване на пътищата по отношение на автномобил за движение
на извънгабаритно и тежко ППС, както и разрешително № РИ 4693/18.07.2024 г. за движение
на ППС с обща маса от 60 т. и дължина 31,50 метра.
На 23.08.2024 г. е издадено и атакуваното НП № 8798, с което на К. Г. на основание
чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева. В обстоятелствената част на
наказателното постановление е прието, че водачът, като е извършил превоз на тежко и
извънгабаритно ППС, нарушавайки нормите на общата максимална маса и размери, е създал
потенциална опасност за движението по републиканския път и деянието му е
квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, вр чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ и чл. 5,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2021 г. на МРРБ за движение на тежки и/или
извънгабаритни пътни превозни средства.
По делото са представени Заповед № РД-11-246/31.01.2022 г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която на е възложено на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенцията да издава наказателни постановления по ЗДвП, както и Заповед № РД-11-
247/31.03.2022 г., изм. със Заповед № РД-11-657/20.06.2024 г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която са определени длъжностните лица, които имат право да
съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за пътищата,
Закона за движението по пътищата и Наредба № 11/03.07.2021 г. на МРРБ за движение на
тежки и/или извънгабаритни пътни превозни средства.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до основания за отмяна на
атакуваното НП на формално основание.
За да достигне до този извод съдът съобрази, че съгласно чл. 167, ал. 3 ЗДвП общата
маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се
контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. От своя страна разпоредбата на чл. 170, ал. 1 ЗДвП предвижда, че контролът
по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените
въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава,
като те налагат и предвидените в този закон наказания, т.е. актосъставителят и наказващият
орган имат материална компетентност за установяване и наказване на нарушението,
2
осъществено от жалбоподателя.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението
Наредбата, която установява допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос
е Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства.
В чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 е предвидено, че допустимата максимална
маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за съчленени
ППС с пет, шест и повече оси е 40 тона. Освен това в чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „5“ от Нардеба № 11
е посочено, че допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, са за дължина на съчленено ППС 16,60 метра.
Съдът приема, че от обективна страна е установено, че управляваното от страна на
жалбоподателя съчленено ППС с шест оси, макар и да е имало разрешение за специално
ползване на пътищата, е било с обща допустима маса над разрешението от 9,735 тона, както
и с дължина по-голяма от разрешената с 1,11 метра.
В този смисъл може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят в качеството
му на водач на ППС е допуснал твърдяното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП предвижда глоба от 500 до 3000
лева за водач, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Наказващият орган е наложил глоба в максималния предвиден от закона размер.
Подобен размер на наказанието като се съобрази разпоредбата на чл. 27 ЗАНН е
необоснован. Вярно е, че допуснатото превишение ма допустимата максимална маса е
значително, но също така е вярно, че водачът не е бил санкциониран друг път за извършване
на такова нарушение, както е посочено и в самото наказателно постановление. Следва да се
отчете и обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик нито на превозното средство,
нито на превозвания товар, а е изпълнявал служебните си задължения. В този смисъл
настоящият състав приема, че санкцията е неправилно определена и наказателното
постановление следва да бъде изменено, като глобата бъде намалена в минималния,
предвиден от закона размер от 500 лева.
След като по същество жалбата е неоснователна и е установено, че в действителност
е извършено административно нарушение, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Поради горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8798/23.08.2024 г., издадено от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, като намалява наложената на
основание чл.177, ал. 3, т. 1 ЗДвП глоба на К. С. Г. ЕГН ********** от 3000 лева на 500 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административния съд-
София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4