P Е Ш Е Н И
Е
№ ………
Гр. София, 14.10.2016г.
Софийски граД.и съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Т.Д. като разгледа т.д. № 3181 по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.“
ЕАД поддържа, че по договор за кредит № 2882/25.11.2010г. е предоставил на
първият ответник - „Н.“ ЛПП със седалище и адрес на управление – В., гр. Л.,
ул.“******“ № 19 като кредитополучател сумата от 2 240 000 щатски
долара за финансиране на 80% от покупната цена на описания кораб – м/К
„Бургас“, регистриран в Българския корабен регистър с място на регистрация –
гр. Варна, ИМО №8518077. Твърди, че съгласно чл.4 от договора крайният срок за
погасяване на кредита е 25.11.2020г., като сумите се изплащат по погасителен
план, неразделна част от договора за кредит. Сочи, че в чл. 9.1 от договора е
уговорена и дължимата лихва, а в чл. 21 е уговорена надбавка при просрочие,
както и наказателна лихва. Твърди, че кредитът е усвоен изцяло на 14.12.2010г.,
а на 21.04.2012г. е сключен анекс № 1 към договора за кредит, с който са
предоговорени условията, като е подписан и нов погасителен план с гратисен
период – до 24.01.2013г. Сочи, че по силата на договор за встъпване в дълг от
25.07.2012г. ответникът „Н.“ ЛЛП, със седалище и адрес на управление – В., гр. Л.,
ул.“****** встъпва изцяло в дълга на кредитополучателя. Сочи, че към
19.11.2012г. е допуснато неизпълнение на задълженията за заплащане на дължими
суми, като размерът на просрочените такива е бил 66 262,92 щ.д. Предвид
горното с нотариална покана № 4455 на нотариус Е.Б., връчена на ответниците на
29.11.2012г. чрез пълномощника им Н.С., е предоставен срок за доброволно
изпълнение, в който не е последвало погасяване, като покани са изпратени и
връчени и на адресите във В., видно от разписките на „Д.Е.Е.Е.“, връчени на
21.11.2012г., поради което на
17.12.2012г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което ответниците са
уведомени чрез пълномощника си С. на 28.01.2012г. и отново чрез „Д.Е.Е.Е.“ с
разписки, връчени съответно на 31.12.2012г. и 02.01.2013г. Твърди, че за това
ответниците са уведомени с описаните нотариални покани. Предвид горното се
претендира осъждането на ответниците при условията на солидарност да заплатят
сумата от 866 527 000 щ.д, представляваща главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва и направените разноски, описани в молбата.
Претендира се изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответниците „Н.“ ЛПП със седалище
и адрес на управление – В., гр. Л., ул.“******“ № 19, и „Н.“ ЛЛП, със седалище
и адрес на управление – В., гр. Л., ул.“******, са получили преписи от исковата
молба и приложенията съответно на 14 март 2016г. и на 25.03.2016г. видно от
получените сертификати с вх.№ 51317 и 59929/28.04.2016г., като не са подали
писмен отговор в законоустановения срок. Същите са призовани за съдебното
заседание, видно от представените документи за връчване чрез куриер „Д.Е.Е.Е.“
с разписки, връчени на 21.07.2016г., като не се явяват, не изпращат
представител и не взимат становище по исковете.
Съдът е дал ход на делото при
условията на чл. 239 от ГПК, а именно предвид изричното искане на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
след като обсъди процесуалното поведение на страните и материалите по делото
намира, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Ответниците, на които е връчен препис от исковата молба и приложенията
на 14.03.2016г. и 25.03.2016г. не са подали писмен отговор, а и с
определението от 13.05.2015г. са му
указани изрично последиците от неподаване на отговор, не са се
явили в съдебно заседание, редовно призовани за същото, а именно на
21.07.2016г., не са заявили искане за гледане на делото в тяхно отсъствие, като за възможността за постановяване на
неприсъствено решение са изрично уведомени със съобщението с препис от исковата молба и определението за насрочване. Налице са и предпоставките по чл. 239,
ал.1, т.2 от ГПК, а
именно претенциите са вероятно
основателни с оглед
приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства, с които се
установява сключването на договора за кредит, усвояването на сумите по него,
изпадането на кредитополучателя в забава, изявлението на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и връчването на това изявление на ответниците.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице Г.М., чието заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно
и компетентно, в което вещото лице е посочило, че въз основа на извършената
проверка на документацията, съхранявана в „Б.Д.“ЕАД по отношение на договор за
кредит №2882/25.11.2010г. се установява, че кредитът не е обслужван редовно,
като последното погасяване по кредита е извършено на 25.08.2012г. със сумата от
29,90 щ.д. Към датата на нотариалната покана до кредитополучателя от
19.11.2012г. е налице забава на плащания с повече от 80 дни, като дължимите
суми са в общ размер на 66 233,92 ш.д., така както са описани в отговор на
задача 3. В отговор на задача 5 се сочи, че кредитополучателят е погасил по
кредита сума в размер на 409 770 щ.д., с която са погасени описаните
главница, договорна лихва и др., както подробно е посочено в т. 5.1 от
заключението. Съгласно експертното заключение към датата на депозиране на
исковата молба неизплатените суми по договора за кредит е анексите към него са
в общ размер на 2 714 185,22 щ.д. с левова равностойност
4 697 502,42 лв., като включват главница в размер на 2 087 123,15
щ.д. (2 240 000,00 щ.д. - 152 876,85 щ.д.), договорна лихва за периода от 25.07.2012г.
до 26.03.2013г. в размер на 95 885,70
щ.д.; наказателна лихва за периодаот 25.07.2012г. до 26.03.2013г., възлизаща на
59 715,30 щ.д.; законна лихва за
периода от 27.03.2013г. до 08.05.2015г. - 454
282,96 щ.д.; застрахователна премия в размер на 6 720,00 щ.д., такси и разноски,
възлизащи на 10 458.11 щ.д., като има и непогасени застрахователни премии в
размер на 403,24 лв. и непогасени такси и разноски в размер на 1395,90 лв.
Предвид горното съдът намира, че
предявената искова претенция е вероятно основателна по смисъла на чл.239 от ГПК
и са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, което съгласно процесуалния закон не се мотивира. При постановяване на
неприсъствено решение съдът не следва да излага доводи по същество на спора. С
исковата молба се претендира частично вземане само по главницата в размер на
866 527,00 щ.д., която претенция следва да бъде изцяло уважена, ведно със
законните последици.
С оглед изхода на спора на ищеца
се следва и присъждане на направените по делото разноски в пълен размер, които
включват сумата от 59 956,74 лв. – държавна такса по делото, 400 лв. –
депозит за вещо лице, 2094 лв. – такси за превод на документите към
преводаческа агенция съгласно писмо с вх.№ 140469/16.11.2015г., както и сумата
от 45 504,31 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.“
ЛПП /N. LLP/ със седалище и адрес на
управление – В., гр. Л., ул.“******“ № 19, и „Н.“ ЛЛП / N. LLP/, със седалище и адрес на
управление – В., гр. Л., ул.“******, по частично предявения иск да заплатят
солидарно на „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***,
и със съдебен адрес *** – юриск. Й., на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 430 от ТЗ сумата от 866 527,00 щ.д. / осемстотин шестдесет и
шест хиляди петстотин двадесет и седем щатски долара/, която сума представлява
част от главницата по договор за кредит № 2882/25.11.2010г., ведно със
законната лихва върху самата от датата на исковата молба – 11.05.2015г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплатят
разноски в общ размер на сумата от 107 955,05 лв. / сто и седем хиляди
деветстотин петдесет и пет лева и пет стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.
Решението е неприсъствено и съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Да се връчат преписи от същото на страните, като на ответниците предвид липсата на друг посочен
съдебен адрес в Р България, чрез пълномощника Н.С., на адреса по справка на
стр. 144 от делот
СЪДИЯ: