№ 17260
гр. София, 14.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110169221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Постъпила е искова молба от В. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ж-к Суха река, бл. 121, вх. Б, ет. 4, ап. 21, със съдебен адрес: гр. Банкя 1320,
ул. „.........“, № 60 чрез адв. Ц. В. Т. срещу П. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж-к ......, ............, ап. 36, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ №
14, ет. 1, ап. 2 и срещу Т. Й. М. със съдебен адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ №
14, ет. 1, ап. 2.Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове са допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.07.2023 г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото :
Производството е образувано по искова молба на В. Г. Ц., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, ж-к Суха река, бл. 121, вх. Б, ет. 4, ап. 21, със съдебен
адрес: гр. Банкя 1320, ул. „.........“, № 60 чрез адв. Ц. В. Т. срещу П. Й. Г., с ЕГН
1
**********, с адрес: гр. София, ж-к ......, ............, ап. 36, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Васил Левски“ № 14, ет. 1, ап. 2 и Т. Й. М. със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Васил Левски“ № 14, ет. 1, ап. 2, с която се иска съда да прогласи за нищожен поради
липса на съгласие сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
поемане на задължение за издръжка и гледане, по силата на който П. Г. , в качеството
си на законен представител и настойник на поставения под пълно запрещение Георги
Кънчев е дарила , като е прехвърлила в полза на дъщеря си - Т. Й. М., с ЕГН
********** правото на собственост върху апартамент самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1376.2059.1.92, находящ се в район „Надежда“, ж-к Свобода, бл.
10, вх. Е, ет. 1, с площ от 58.48 кв.м., заедно с избено помещение и 0.894 % идеални
части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземления
имот, обективирани в Нотариален акт № 63, том II, рег. № 14840, дело № 331 от 1999 г.
на нотариус Борис Янков, рег № 258, с район на действие СРС.
При условията на евентуалност се иска съда да прогласи за унищожаем
договора за издръжка и гледане поради невъзможност Георги Йосифов Крънчев да
разбира и ръководи действията си при сключването на договора на основание чл. 31 от
ЗЗД.
Ищецът твърди, че при сключването на договора волята – съгласие на
прехвърлителя не е законосъобразно изразена.
Поддържа се, че преди момента на своята смърт прехвърлителят е бил
поставен под пълно запрещение и като негов законен представител и настойник е
назначен ответникът П. Й. Г., която е негова сестра.
Твърди се, че е било налице съставено приживе завещание под н.д. 1334/1991
г. в Службата по вписванията, като предмет на завещателното разпореждане е бил
процесния недвижим имот. Посочва се, че към момента на подаване на молба за препис
от завещанието, ищецът е установил неговата отмяна, като не разполага с информация
дали лично наследодателят е извършил това действие или неговия законен
представител.
Сочи се, че след като наследодателят на ищеца бива поставен под пълно
запрещение, ответникът П. Й. Г. през 1999 г. прехвърля чрез договор с клауза за
издръжка и гледане процесния недвижим имот на своята дъщеря ответника Т. Й. М.,
която е поела задължение да полага грижи за прехвърлителя. Твърди се, че ищецът е
узнал за разпоредителната сделка с предмет наследственото имущество на 30.11.2021
г., към който момент подава молба до СО – район Надежда за достъп до досието на
поставения под пълно запрещение наследодател. Твърди се, че сделката е извършена
от страна на ответника П. Й. Г. без да разполага с представителна власт по отношение
на наследодателя, тъй като към момента на сключването, ответника не е част от
настойническия съвет, а на нейно място е поставен вторият ответник Т. Й. М..
Твърди се, че до момента на смъртта на прехвърлителя, преобретателят по
договора не е полагал дължимата грижа и не му е осигурявал необходимата издръжка.
Твърди се, че преди и след сключване на сделката психическото здраве и имуществено
благополучие на прехвърлителя са били в пряка зависимост от неговата сестра –
законен представител и нейната дъщеря, имаща качеството преобретател по договора.
Твърди се, че по своята правна същност съглашението представлява договор
за дарение, който е сключен от законен представител на пълно недееспособно лице и
поради тази причина е нищожен.
Посочва се, че към момента на сключване на договора не е спазена
процедурата по издаване на разрешение от районния съд за разпореждане с права от
страна на прехвърлителя, тъй като не е постановено влязло в сила решение, а
определение.
Твърди се, че ответниците са се споразумяли във вреда на поставения под
пълно запрещение, защото са го оставили без свое собствено недвижимо имущество и
са го настанили в психиатрично заведение, като не са полагали за него никакви грижи.
Приложени са писмени доказателства.
2
Направено е доказателствено искане да бъде изискано по служебен ред
Определение № 4990 от 04.08.1999 г., с което е дадено разрешение за разпореждане с
недвижимо имущество на лице, поставено под пълно запрещение.
Иска се да бъдат изискани по служебен ред документите от производство, по
което Георги Йосифов Кънчев е поставен под пълно запрещение, или да бъде издадено
съдебно удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди с тези документи.
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което ищецът
да се снабди с медицински данни за психичното състояние на Георги Йосифов
Крънчев.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците на 17.06.2022 г. В срока
по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват
като недопустими и неоснователни.
Твърди се, че ответникът П. Й. Г. не е пасивно легитимирана да отговаря по
настоящия иск.
Оспорва се твърдението, че посоченият нотариален акт № 63, том II, рег. №
14840, дело № 331 от 1999 г. на нотариус Борис Янов, рег № 258, с район на действие
СРС с клауза за издръжка и гледане съставлява договор за дарение, по силата на който
надареният Т. Й. М. е поела ангажимент да издържа и гледа прехвърлителя Георги
Йосифов Крънчев. Посочва се, че представеният нотариален акт е за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане без в нотариалния акт да е
отразено, че се касае за дарение на недвижим имот. Твърди се, че договорът е
действителен, тъй като е спазена формата за действителност по чл. 18 от ЗЗД.
Твърди се, че за извършване на сделката е дадено разрешение от районен
съд. Оспорва се твърдението, че нотариалният акт е сключен без волята – съгласие на
прехвърлителя, тъй като преди сключване на договора е дадено разрешение от
компетентния съд, което замества волята на прехвърлителя. Оспорва се твърдението,
че съдът е следвало да разреши на настойника да прехвърли имота с решение, а не с
определение.
Отправя се възражение, че процесния недвижим имот е придобит по давност
от ответникът Т. Й. М., като е владян от 26.10.2007 г. до образуване на настоящото
исково производство необезпокоявано и несмущавано.
Отправя се възражение, че правото да се предяви иска за унищожаемост се е
погасило, тъй като е изтекъл законоустановеният тригодишен давностен срок по чл. 32
от ЗЗД. Оспорва се твърдението, че ищецът е разбрал за прехвърлителната сделка на
30.11.2021 г., поради оповестителното действие на вписването. Твърди се, че ищецът е
узнал за сделката от момента на вписване на нотариалния акт в Имотен регистър към
Агенция по вписванията на 06.08.1999 г.
Твърди се, че в периода от 1978 г. и от по-рано до 1999 г. за Георги Йосифов
Крънчев е полагал грижи ответника П. Й. Г., а след това до смъртта на Георги
Йосифов Крънчев през 2007 г. грижи е полагал ответника Т. Й. М.. Твърди се, че
разходите за храна, лекарства и медицински прегледи и комуналните разходи на
Георги Йосифов Крънчев са били заплащани от ответниците. Оспорва се твърдението,
че ответниците са лишили Георги Йосифов Крънчев от собственост и след
прехвърлителната сделка са го настанили в психиатрично заведение. Посочва се, че
прехвърлителят е живял в процесния имот до своята смърт.
Твърди се, че не е налице намерение за увреждане у законния представител и
преобретателя, а процесния имот е прехвърлен в интерес на праводателя по договора.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде допуснат разпит на двама свидетели при режим на
довеждане, като със свидетелските показания на единия свидетел ще се установи, че
процесния недвижим имот е владян от ответника Т. Й. М. от 26.10.2007 г. до
образуване на настоящото производство, а със свидетелските показания на другия
3
свидетел ще се доказва, че ответника Т. Й. М. се е грижила за прехвърлителя по
договора за издръжка и гледане добросъвестно.
Направено е доказателствено искане да бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което ответникът да се снабди от НОИ с удостоверение за
размера на пенсията на Георги Йосифов Крънчев за периода от 1999 г. до 2007 г.
Претендират се разноски.
По допустимостта:
Предявените искове са допустими. Доколкото силата на пресъдено нещо на
решението по установителния иск по чл. 26, ал. 2, изречение 1, предл. 2 от ЗЗД ползва
страните по исковото производство, страните по материалното правоотношение,
произтичащо от сключения договор, имат качеството задължителни необходими
другари.
Изложените от ответника аргументи по чл. 31, ал.2 от ЗЗД и чл. 32, ал.2 от
ЗЗД са такива, при наличието на които предявеният евентуален иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД
би бил неоснователен, а не недопустим.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 26, ал.2,
изречение 1, предл. 2 ЗЗД, а при условията на евентуалност чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 40 от
ЗЗД. Възражението за придобиване на процесния недвижим имот чрез давностно
владение е с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗС.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по
смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
-В тежест на ищеца по иска по чл. 26, ал.2, изречение 1, предл. 2 ЗЗД е да
установи обстоятелствата, обуславящи липса на съгласие на Георги Йосифов Крънчев
в нотариалния акт.
- В тежест на ищеца по иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е да установи, че към
момента на сключване на процесния договор Георги Йосифов Крънчев не е могъл да
разбира или да ръководи действията си /временно, преходно отсъствие на волеви и
интелектуални възможности при формиране на волеизявлението му/ В тежест на
ищеца е да установи и, че преживе е било поискано поставянето на Георги Йосифов
Крънчев под запрещение или, че от самото волеизявление в договора се установява, че
макар и дееспособен, към момента/при сключването на договора не е могъл да разбира
или да ръководи постъпките си.
- В тежест на ответника е при условията на насрещно и непълно доказване да
опровергае ищцовите твърдения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на
4
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките
между тези факти.
УКАЗВА на ищеца, че не е ангажирал доказателства, за юридическите
факти, посочени в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят
до релевантни за спора факти, като по тяхното приемане ще с епроизнесе в с.з. с
участие на страните.
По отношение искането да се ИЗИСКА Определение № 4990 от
04.08.1999 г., с което е дадено разрешение за разпореждане с недвижимо имущество на
Георги Йосифов Крънчев, поставен под пълно запрещение, доказателственото искане е
нередовно, следва да се посочи по кой номер дело , година и кой съд.
ДОПУСКА , на основание чл. 186 ГПК доказателственото искане на
ищеца за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди с
медицински данни за психичното състояние на Георги Йосифов Крънчев, след
представяне на проект от поискала го страна.
ДОПУСКА на основание чл. 186 ГПК доказателственото искане на ищеца
за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди с
документи от документите от производство, по което Георги Йосифов Кънчев е
поставен под пълно запрещение, след представяне на проект от поискала го страна.
На основание чл. 164 ал. 1 от ГПК допуска събиране на гласни
доказателства на страната на ответника при режим на довеждане.
ДОПУСКА на основание чл. 186 ГПК доказателственото искане на
ответника за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ответникът да се
снабди от НОИ с удостоверение за размера на пенсията на Георги Йосифов Крънчев за
периода от 1999 г. до 2007 г. , след представяне на проект от поискала го страна.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
5
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца
и препис от отговора на исковата молба.
6
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7