Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 27.
06., година 2019 гр. Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на двадесет
и пети юни ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА
година
в открито
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН
ИВАНОВ
ГЕОРГИ
ГРЪНЧАРОВ
Секретар : Жени Стойчева
Прокурор: Анна Баракова
като разгледа ВНЧД № 428/ 2019 г.
докладвано от съдията
Мълчиниколова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно, по реда на глава „ двадесет и
първа “ НПК.
Образувано е по жалбата Вх. рег. № 15407/03.06..2019г.- опис на РС- Плевен.
Подадена е чрез адвокат П.Е. *** , като защитник на М.Т.А. ***, против
ОПРЕДЕЛЕНЕ от 17май 2019г на Районния съд- Плевен, постановено по ЧНД № 932/ 2019г.
Със съдебния акт, предмет на въззивната жалба, първоинстанционният съд ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1, във
вр.чл.23, ал.1 от НК на осъденото лице М.Т.А., ЕГН ********** едно общо най - тежко наказание измежду наложените
му по НОХДела №299/2019г. и №728/2019г. и двете по описа на Плевенски
районен съд, а именно лишаване от свобода
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.
УВЕЛИЧАВА на основание чл.24 от НПК така определеното общо най-тежко наказание с една
втора, а именно с два месеца, като определеното общо най- тежко наказание по
съвкупността стане лишаване от свобода
за срок ОСЕМ месеца, което да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК фактически изтърпяното до момента
наказание наложено по НОХД №299/2019г. на РС-Плевен, а именно 1
месец и 19 дни с начало на наказанието
29.03.2019г., в т.ч. и времето на
предварително задържане /арест/ -1 ден, считано за 05.03.2019г., съобразно
справки с рег. №2548/09.05.2019г. на ЗНРНОД и с рег. №6765/13.05.2019г. на ГДИН.
Въззивната жалба съдържа оплакване за явна несправедливост на наказанието и
нарушение на материалния закон, като се излагат съображения ,че не са налице
предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 24 от НК.
Моли окръжния съд да отмени
определението на първата инстанция , в частта му относно приложението на чл. 24
от НК.
Жалбата се поддържа в открито съдебно заседание лично от въззивния
жалбоподател и от неговия защитник адвокат П.Е.. Защитата излага съображения в
подкрепа на посочените в жалбата отменителни основания, като посочва ниската
степен на обществена опасност на деянията, наказанията по които са групирани по
реда на чл. 25 от НК. Навежда доводи ,че по отношение на деянието по чл. 354а,ал.3
от НК, предметът на престъплението е в нищожно количество , на малка стойност и
е предназначено за лична употреба, като подсъдимият се е подложил доброволно на
лечение. Поради това увеличението на опреденото общо наказание с два месеца е
несъразмерно тежко.
Прокурорът изразява становище ,че жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение. Излага съображения ,че жалбоподателят не се е поправил в
резултат на изтърпените вече наказания лишаване от свобода, поради което приложението
на чл.24 от НК е било наложително. Посочва също ,че районният съд при
постановяване на определението е преценил цялостната престъпна дейност на
жалбоподателя, като освен това двете деяния, наказанията по които се групират
били извършени през непродължителен период от време, което сочело на „трайно
установена престъпна дейност“
Пред въззивната инстанция не се ангажират нови доказателства и не се
представят писмени.
Окръжният съд служебно е изискал и
приложил като писмени доказателства по
делото заверени преписи от съдебните актове, с които на жалбоподателя са
наложени наказанията, предмет на групиране с обжалваното определение.
Плевенският окръжен съд, като взе
предвид съдържанието на въззивната жалба, доводите на страните и данните по
делото, извърши цялостна проверка относно правилността на обжалваното
определение, в пределите по чл. 314 от НПК.
По допустимостта на въззивната жалба
съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото, като е приел ,че
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Определението е постановено при
непълнота на доказателствата и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – чл. 348,ал.3 т.2 от НПК.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е решил делото без
да изиска Районна прокуратура да го попълни с надлежни доказателства – заверени
преписи от съдебните актове, с които са наложени наказанията, предложени за
групиране. Също така сам не е изискал тези преписи, поради което е групирал
наказание по НОХД № 299/2019г по описа на РС – Плевен, каквото по такова дело
не е налагана на осъдения М.А..
Видно от служебната справка в
информационната система на РС- Плевен НОХД 299/ 2019г не е образувано срещу М.А..*** образувано НАХД № 299/ 2019г
срещу друго лице – М.Р.Б..
Видно от предложението на Районна прокуратура – Плевен, за групиране се предлага наказание, наложено
на жалбоподателя М.А. по НОХД № 299/ 2019 г по описа на РАЙОННИЯ СЪД – ЛОВЕЧ.
Това се установява и от служебно изискания от ОС и приет като доказателство по делото заверен
препис от одобреното споразумение по НОХД № 299/ 2019г, по описа на Ловечкия
районен съд.
На следващо място, изложените към определението мотиви, не отговарят на
изискванията на закона, което по същество е приравнено на липса на мотиви. Районният съд
формално е приел, че е отчел престъпната дейност на осъдения, без да
обсъди степента на обществена опасност на деянията, наказанията за които са
предмет на групиране по това дело , нито личността на осъдения, а както е видно
и без да се запознае със съдържанието на съответните съдебни актове.
Предвид горното, само на това
основание, определението предмет на въззивната жалба следва да бъде отменено, а въззивният съд следва да реши делото по същество.
За да се произнесе по същество,
Плевенският окръжен съд като съобрази доказателствата по делото, събрани в
двете съдебни инстанции и доводите на страните , установи следното:
От приложените като писмени доказателства във въззивното производство
,заверени преписи от влезлите в сила съдебни актове ,с които на М.А. са
наложени наказанията „лишаване от свобода“, предмет на групиране ,се установява
следното:
С Определение на Ловешкия районен съд от 18.03.2019г ,постановено по НОХД №
299/ 2019г, е одобрено постигнатото
между страните по делото споразумение, с
което М.Т.А.,ЕГН********** е признат за
виновен за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК,
извършено на 05.03.2019г. за което при условията на чл. 55,ал.1,т.1 и
ал.3 от НК му е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при
първоначален строг режим на
изтърпяване.
На основание чл. 59,ал.2 ,вр. с ал.2 от НК от така наложеното наказание е
приспаднато времето през което осъденият М.А. е бил задържан за срок от 24 часа в РУ на МВР гр.
Ловеч, със Заповед № 1762зз – 37
/05.03.2019г на основание чл. 72 ,ал.1,т.1 от ЗМВР.
С Определение, от 23.04.2019г. на Районния съд – Плевен, постановено по
НОХД № 728/ 2019г. е одобрено постигнатото между страните по делото
споразумение, по силата на което М.Т.А. е признат за виновен за престъпление по
чл.354а ал.3 т.1 от НК, извършено на
неустановен ден и до 22.01.2019г. за което ме е наложено наказание
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при условията на чл. 55,ал.1 т.1 и ал.3 от НК при първоначален строг режим на
изтърпяване.
От данните се установява ,че
деянията ,за които М.А. е осъден на лишаване от свобода с горепосочените
съдебни актове са извършени преди да има влязла в сила присъда , за което и да
било от тях, като са извършени при условията на реална съвкупност. Подлежат на
групиране по реда на чл. 25 ,ал.1 от НК., вр. с чл.23,ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.1 НК ,вр. с чл. 23,ал.1 от НК,
наказанията подлежат на групиране ,като на осъдения следва да не наложи едно
общо наказание до размера на по-тежкото от двете , а именно ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при строг режим на основание чл. 57,ал.1,т.2,б.“а“ от
ЗИНЗПС.
Окръжният съд намира ,че не са налице основания за прилагане разпоредбата
на чл. 24 от НК, по следните съображения:
Видно от съдържанието на одобреното от съда споразумение по НОХД № 728/
2019г на РС – Плевен, деянието за което
на М.А. е наложено наказание лишаване от свобода се състои в държане на 565
мгр. метамфетамин, при това с
неустановена концентрация на активното вещество, на стойност 14.13 лева. За
такова пренебрежимо малко и при това неустановено количество на забраненото
активно вещество „метамфетамин“, обичайната съдебна практика е да се прилага
разпоредбата на чл. 9,ал.2 от НК, или да
се приема маловажен случай по чл. 354а, ал.5 ,вр. с ал.3 от НК, за което деяние
е предвидено само наказание „глоба“.
Окръжният съд преценява ,че това деяние на практика не притежава никаква
опасност за обществото ,тъй като видно и от предходните осъждания на М.А., той
е потребител, с очевидно установена зависимост към стимуланти и застрашено е
единствено неговото здраве, а не това на околните.
Неоснователни са доводите на прокуратурата ,че предходните осъждания на А.,
сочели ,че той има трайно установени престъпни навици и не се е поправил след
изтърпяване на наложените му наказания „лишаване от свобода“ .
Видно от справката за съдимост(л. 21- 27 от ЧНД № 938/ 2019г ), наказанията
„с лишаване от свобода“ които осъденият е изтърпял ефективно са за престъпления
против собствеността, а не за такива по раздел ІІІ – „Престъпления против народното здраве“ в Глава 11 от НК, за които са му налагани само глоби. След като е
изтърпял наказанията с лишаване от свобода, последно на 13.07.2018г( справка
ГДИН (л. 31 ЧНД 938/19), подсъдимият М.А. не е извършвал други деяния против
собствеността, за да се приемат доводите на прокурора ,че не бил се превъзпитал
и имал трайно установени престъпни навици. Трайно установена е само
зависимостта на осъдения, от забранените вещества, които застрашават единствено
неговото здраве и живот , а не това на околните. Поради това, този съдебен състав намира, той се нуждае от подкрепа и специализирана
помощ от страна на държавата и обществото ,а не от какъвто и да било престой в
затвора, където здравето му с голяма вероятност ще се влоши и ще бъде подложен
на неблагоприятното влияние на останалите осъдени.
С оглед така установените обстоятелства, окръжният съд намира, че нито
деянията, наказанията по които са предмет на групиране, нито личността на
осъдения М.А. ,могат да бъдат квалифицирани ,като такива с висока степен на
обществена опасност.
Общото наказание от шест месеца
лишаване от свобода, което следва да му се определи на основание чл.
25,ал.1,вр. с чл. 23,ал.2 от НК е прекомерно тежко, с оглед на конкретното
деяния, за които е осъден, при което няма основание да се приложи разпоредбата на
чл. 24 от НК , а искането следва да бъде оставено без уважение
От определеното общо наказание следва да се приспадне времето, през което
осъденият е бил задържан за 24 часа от органите на МВР, съгласно Заповед рег.№
1862зз -37 от 05.03.2019г. , на основание чл. 72,ал.1,т.1 от ЗМВР.
О така определеното общо наказание следва да се приспадне на основание чл.
25,ал.2 от НК, фактически изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода“,
наложено на осъдения М.А. с влязлото в
сила и одобрено от съда споразумение по НОХД № 299 / 2019г. на районния съд гр.
Ловеч, с начало на наказанието 29.03.2019г., съгласно справката на ГДИН(л.. 11
ЧНД 932/ 2019г)
Мотивиран от горното и на основание
чл. 334,т.2 от НПК ,вр. с чл. 345,ал.3 от НПК, ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 315 от 17.05.2019г. на Районния съд гр. Плевен, ІІІ-ти н.с.,
постановено по ЧНД № 932/ 2019г. и вместо него ПОСТАНОВИ
:
ГРУПИРА на основание
чл. 25,ал.1,във вр.с чл.23,ал.1 от НК, НАКАЗАНИЯТА, наложени на осъдения М.Т.А.,роден на ***г***, ЕГН **********,с отделни, влезли в сила съдебни актове, както
следва:
-ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за деяние по чл. 343б.,ал.3 от НК и
чл.55,ал.1,т.1 от НК, съгласно ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 18.03.2019г на Районния съд- Ловеч, постановено по
НОХД № 299/ 2019г, влязло в сила на
18.03.2019г., с което е одобрено
СПОРАЗУМЕНИЕ постигнато между страните, за
деяние извършено на 05.03.2019г.
- ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
на основание чл. 354а,ал.3 от НК ,във вр.с чл. 55,а.1,т.1 от НК, съгласно ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 23.04.2019 , постановено по НОХД № 728/ 2019 г на Районния съд- Плевен, VІІІ н.с., влязло в сила на 23.04.2019 г., с което е
одобрено СПОРАЗУМЕНИЕ постигнато между страните, за деяние извършено на неустановена
дата и до 22.01.2019 г. ,поради което му определя едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да изтърпи при първоначален режим „СТРОГ“.
ПРИСПАДА,на основание чл. 59,ал.2
,вр. с ал.2 от НК от така наложеното ОБЩО наказание времето през което осъденият М.Т.А. е бил
задържан за срок от 24 часа в РУ на МВР гр. Ловеч, със Заповед № 1762зз – 37 /05.03.2019г на основание чл.
72 ,ал.1,т.1 от ЗМВР.
ПРИСПАДА, на основание чл. 25,ал.2 от НК,
от така определеното ОБЩО наказание, фактически изтърпяното до момента, наказание
„лишаване от свобода“, наложено на осъдения М.Т.А., с влязлото в сила и одобрено от съда
споразумение по НОХД № 299 / 2019г.
на районния съд гр. Ловеч, с начало на наказанието 29.03.2019г., съгласно
справката на ГДИН Изх. 2548/ 09.05.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНЕ искането за увеличаване размера на
определеното общо наказание на основание чл. 24 от НК
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: Членове: