Решение по дело №3293/2013 на Районен съд - Пазарджик

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

 №           , гр.Пазарджик, 17.12.2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                   Пазарджишкият районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шести декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                            

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3293 по описа на съда за 2013 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

Предявеният е иск с правно основание чл.127, ал.2 СК.

В исковата молба от Н.Н.Ч., в качеството й на майка и законен представител на А.А.М. и П.А.М. против А.П.М. се твърди, че страните по делото са заживели на съпружески начала от 02.09.2009г. През време на съжителството се родили двете деца. Постепенно взаимоотношенията им започнали да се влошават. Ищцата твърди, че ответникът започнал да упражнява по отношение на нея контрол, като й нареждал какво да върши и да не върши, че не се съобразявал с ничие мнение, освен със своето. Твърди че това продължило повече от две години, като ответникът ежедневно злоупотребявал с алкохол, ставал агресивен и в състояние да нарани ищцата  и двете им деца. Твърди се, че същите били подложени на постоянен физически, емоционален, психически тормоз, като ответникът обиждал нейни роднини и приятели, унижавал я, отправял заплахи, че някой ще пострада. Всичко това се случвало пред децата, което ги плашило и стресирало. Ищцата сочи, че се наложило да позвъни на спешен телефон 112. На 21.04.2013г. около 18:00 ч. с помощта на полицията успяла да излезе с децата си от жилището на ответника и се установили да живеят в жилището на ул. „К.Ч.“ № 41, вх.А, ет.3, ап.9. Заявява, че и след раздялата ответникът продължил да притеснява ищцата и децата, поради което тя подала молба по Закона за защита от домашно насилие и по образуваното гр.дело № 1534/2013г. съдът издал заповед за защита. Твърди се, че от 21.04.2013г. страните живеят разделени, като малолетните деца живеят при ищцата, тя ги отглежда и възпитава, с помощта на нейните майка и брат. Твърди се, че ответникът от раздялата не е проявявал интерес към тях, не ги е търсил да ги види, не е полагал грижи, не им е купувал храна, дрехи, вещи от първа необходимост. Посочено е в исковата молба, че с оглед ниската възраст на децата, липсата на интерес у ответника за тяхното отглеждане, грижи и възпитание, се моли да се определи местоживеене на двете деца на посочения адрес на майката и да се предостави на нея упражняването на родителските права. Посочено е, че за отглеждането на децата са необходими финансови средства, като се сочи, че с оглед възрастта им за отглеждането и възпитанието са необходими средства от 200 лв., 150 лв. от които да заплаща бащата, а 50 лв. – майката, допълнени от родителските грижи, които тя осъществява. Направено е искане бащата да се осъди да заплаща сумата от по 150 лв. за всяко от децата, считано от депозиране на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Направено е искане и за осъждане на ответника да заплаща общ размер на издръжка за двете деца за минало време – от 22.04.2013г. до депозиране на исковата молба – на всяко дете по 400 лв. С исковата молба се претендират и направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от А.П.М., със становище за допустимост и основателност на исковете. Сочи се, че ответникът няма възражение относно местоживеенето на децата, при тяхната майка, предвид възрастта им. Сочи обаче, че искът за издръжка е неоснователен по размер. Не било вярно посоченото в исковата молба, че след заповедта за защита е безпокоил ищцата и децата. Според ответника същият се е старал да изпълнява заповедта, като е искал по телефона многократно да види децата си, но не му била давана възможност за това от ищцата. Сочи, че също е родител, обича децата си и не желае връзката с тях да се прекъсва. В отговора е посочено, че ответникът няма възможност да заплаща издръжка от 150 лв. на дете, тъй като няма редовни и сигурни доходи. Намира, че претенцията за минало време е завишена.

В хода на съдебното производство по делото страните постигнаха споразумение, поддържано от ищцата и ответника лично в съдебно заседание.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

     По делото няма спор, установява се и от представените удостоверение за раждане от ***г*** въз основа на акт за раждане № 0222 от 16.02.2010г. и удостоверение за раждане от ***г*** въз основа на акт за раждане № 0835 от 28.06.2011г., че от съвместното съжителство на страните по делото са родени децата А.А.М. и П.А.М., съответно на ***г. и ***г.

Според представения по делото социален доклад, изх.№ ЗД-11/809 от 26.11.2013г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик г-жа Ч. разполага с много добри условия за отглеждане на деца. Заявено е от страна на ищцата пред социалните работници, че същата желае и има възможност да продължи да полага грижи за отглеждането и възпитанието на малолетните си деца  - А. и П., както и че не възпрепятства срещите на децата с баща им, но държи да присъства и тя, поради ниската им възраст. В доклада е посочено, че А.М. е на четири години, записана е в първа група в ОДЗ „Калина Малина”, с педагог на групата г-жа Вълчева и г-жа Тодорова, а относно малолетния П.  М. е отразено, че е записан в яслена група в ОДЗ „Калина Малина”. На двете деца били направени всички необходими за възрастта имунизации. Отразено е, че през свободното си време децата обичат да играят и да гледат телевизия. Направено е искане съдът да се произнесе в най-добър интерес на децата.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.127, ал.2 СК ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред. В случая, в хода на съдебното производство родителите на децата са постигнали споразумение и са направили искане същото да бъде утвърдено. По аргумент от ал.2 на чл.127 СК във връзка с чл.59, ал.1 СК, критерий при постигането на споразумението следва да бъдат интересите на детето, като в разглеждания случай съдът намира, че споразумението на страните е пълно и е изцяло в интерес на родените от съвместното съжителство между тях деца А. и П., поради което и следва да бъде утвърдено. С решението следва да бъде събрана държавна такса върху размера на присъдената издръжка за минало време в размер на 144 лв. и за присъдената издръжка за минало време в размер на 16 лв. 

По изложените съображения съдът

РЕШИ:          

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между страните по 127, ал.2 СК, както следва:

Упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство между страните деца А.А.М., ЕГН: ********** и П.А.М., ЕГН ********** се предоставя на майката Н.Н.Ч., ЕГН **********.

Местоживеенето на малолетните деца А.М., ЕГН: ********** и П.М., ЕГН ********** ще бъде при майката на адрес гр.Пазарджик, ул. „К.Ч.” № 41, вх. А, ет.3, ап.9.

Бащата А.П.М., ЕГН ********** ще има право да взима децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя, като за първите шест месеца контактите ще се осъществяват в присъствието на майката, с оглед ниската възраст и адаптирането на децата, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

При осъществяването на личните отношения на бащата А.П.М. с децата, режимът на личните им отношения да се либерализира, със съгласието на майката.

Бащата А.П.М., ЕГН ********** се задължава да заплаща на всяко от децата по 100 лв. /сто/ месечна издръжка, чрез тяхната майка и законен представител Н.Н.Ч., считано от влизане в сила на решението, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава на всяка една месечна вноска.

Бащата А.П.М. се задължава да заплати издръжка за минал период, считано от 22.04.2013 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.08.2013 г. в размер на по 400 лв. /четиристотин/ за всяко от децата.

ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН ********** да заплати в полза на Пазарджишки районен съд държавна такса в размер на 160 /сто и шестдесет/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :