Р Е Ш Е Н И Е №260059/15.2.2021г.
Гр.Ямбол, 15.02.2021
г.
в името на народа
Ямболският районен
съд, Наказателно отделение, V-ти състав, в публично заседание на седми януари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Георги Василев
Членове:1………………...
2…………………
Секретар М. М., като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Г.Василев АНД № 1046/2020 г. по
описа на ЯРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.Т.Т. ***, против Наказателно
постановление/НП/№ *** г. на И.Д. Директор на РД
“АА“ – Б., с което за нарушаване на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/ вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя на основание
чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000лв.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява в с.з., но в писмени бележки, поддържа жалбата си и
навежда доводи, че НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено, защото
АУАН и НП не отговорят на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН
– не било посочено мястото на извършване на нарушението, административното
нарушение не е било индивидуализирано точно – липсва издадено разрешително или
не е заплатена съответната такса за превоз на товара, и инспекторите от РД“АА“ не са компетентни да
санкционират по тази наредба. Сочи се, че превозвачът следва да носи
административнонаказателна отговорност, т.к. жалбоподателят получил от кантара
товарителница, според която няма претоварване на МПС, оспорва резултатите от
проведеното измерване – бил нарушен редът за извършване на измерването с
процесните електронна везна и ролетка, като не били ангажирани доказателства от
наказващия орган, че мястото на извършване на претеглянето отговаряло на
условията на производителя на ел.везна,
нямало мотиви защо наказващият орган е наложил максимума на санкцията и при
запознаване с АУАН жалбоподателят е записал „не“ в смисъл, че не е съгласен със
съставения акт.
Вьззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител, но в писмени бележки сочи, че
оспорва подадената жалба като неоснователна и моли потвърждаване на НП като
законосъобразно.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 24.08.2020 г. на
жалбоподателя В. Т. бил съставен АУАН от св. П.Р. ***, затова че на
посочената дата, около 11.13 часа, в с. К., обл. Я., на
разклона за с П., обл.Я. по посока на движение гр. Я., водачът извършвал
обществен превоз на товари - варовик 10/50, видно от товарителница серия V-3 № *** г. по маршрут от с. К. до гр. Я., видно й от пътен лист серия ВА
№ … с товарен автомобил марка "***" с рег.№ **** от категория N3 –
четириосов, с две задвижващи оси, като разстоянието между осите е един метър и
четиридесет сантиметра, измерено със сертифицирана ролетка "ВМI“ (5 метра) с фаб.№ ***, а при проверката с техническо средство
електронна мобилна везна марка „DINI АRGЕО" с платформа модел DFWL с № *** е
констатирано, че при допустимо максимално натоварване на една двойнозадвижваща
ос при разстояние между осите 1,40 см от 18 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5,
буква "в" от Наредба №11/03.07.2001 г. па МРРБ, натоварването е 25 690
кг, - превишението е с 7690 кг, видно от разпечатка с № *** ч.. Измерването е
извършено в присъствието на водача. Няма издадено разрешение от
администрацията, стопанисваща пътя за превоза на процесния товар с
констатираното превишение на натоварването.
Актосъставителят приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
и след като съставил акта го връчил на жалбоподателя в присъствието на колегата
си Станимир Димитров. При получаване на АУАН жалбоподателят посочил писмено,
че няма възражения по акта.
Към АУАН са приложени като писмени доказателства: кантарната бележка/разпечатката/
от ел.везна, пътен лист и товарителница.
На 02.09.2020 г. И.Д.
Директор на РД “АА“ – Б., след като приел, че има
извършено административно нарушение и не са налице условията за приложението на
чл.28 от ЗАНН издал НП, с което наложил на жалбоподателя посочената по-горе
санкция.
Горната фактическа
обстановка сьдьт приема за установена от показанията на разпитания от сьда
свидетел, както и от всички събрани по делото писмени доказателства в с.з./всички
материали от преписката на РД”АА”-Б., включително: кантарна бележка от ел.везна № *** г., предявена на свидетеля в
с.з., свидетелство за регистрация част I на процесното МПС, трудов
договор с допълнително споразумение, пътен лист, товарителница, документи за обучението на инспекторите за работа с
техническите средства и тяхната годност,
заповеди от преписката и от с.з.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, т.к. същите
кореспондират с приетите от съда писмени доказателства и в частност - кантарна бележка № 220/24.08.2020г. Свидетелят е изпълнявал
добросъвестно служебните си задължения и не е заинтересован от изхода на
делото.
От приложените по делото АУАН, НП и другите писмени
доказателства по преписката, както й показанията на свидетеля, категорично се
установява, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН административното
нарушение умишлено.
От така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по
същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени от процесуална
страна при спазване на разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. В тази връзка, съдът не
споделя изложените в жалбата доводи за извършени нарушения на закона, които да
ограничават съществено правото на защита на жалбоподателя. И в АУАН, и в НП на
нарушителя са разяснени подробно от фактическа и правна страна всички елементи
от състава на процесното административно нарушение, включително и мястото на
извършване на нарушението. Съгласно чл.166,
ал.1, т.1 и ал.2, т.8, и чл.189, ал.1 от ЗДвП, инспекторите от РД“АА“ са
компетентни за санкционират водачите по процесните закон и наредба:“Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза…
(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.,
изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби:…
8. (нова - ДВ, бр. 22 от 2007 г., доп. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) имат право да ползват технически
средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за
проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за
обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
за проверка на обезопасяването на превозваните товари…“. Чл.189,
ал.1 от ЗДвП:“Актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
този закон“.
От събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства се установява категорично, че жалбоподателят е управлявал процесното
ППС без съответното разрешение, съгласно чл.3, чл.6, чл.7 и чл.8 от
Нар.№11/03.07.2001г. на МРРБ. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя и
неговия процесуален представител, с което признават, че има извършено нарушение.
Съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на Нар. №11/03.07.2001 г. на МРРБ,
„извънгабаритни ППС“ се наричат ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3, като
категорично е установено, че е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от наредбата, защото е
констатирано с технически средства, надлежно тарирани, че има превишаване на
допустимата максимална маса/натоварване/ на задвижващите оси, надлежно
установено с повече от 7 690 кг. Съдът не споделя тълкуването на
жалбоподателя, че процесната везна може да измерва натоварването на всяка една
от осите, само ако всички оси/колела са поставени едновременно върху
съответните части на устройствата за приемане на товара, защото разпоредбата на
чл.38, ал.3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол гласи:“Везните с неавтоматично действие,
предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на превозни средства
при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на митнически
контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на превозните
средства само когато при измерването всички оси/колела са разположени
едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара“. Визираните везни, включително и процесната везна могат да
определят общата маса на превозните средства само по посочения метод, начин на измерване, но този метод
не се прилага задължително при измерването на натоварването на отделната
ос/колело, защото инспекторите трябва да носят 10 бр. везни за измерване на
натоварването на ППС с пет оси, а и тълкуването на тази разпоредба от
жалбоподателя е нелегитимно разширително, защото се касае за императивна
разпоредба, която не може да се тълкува разширително. В тази насока, правилно контролният и
наказващият органи са квалифицирали деянието като административно нарушение по
чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14
от 2015 г.): “Движещите се
по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:… с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението“, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Нар.№11/03.07.2001
г. на МРРБ(Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.):“ Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по
чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси
без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само
по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за:…
5. сумата от натоварванията на ос на една
двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е:…
в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)…“.
Съобразно анализа на
доказателствените материали по делото, нарушението е безспорно установено в
хода на съдебното следствие от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Посочено
е мястото на извършване на нарушението, административното нарушение е
индивидуализирано точно/липсва издадено разрешително за превоз на товара/,
инспекторите от РД “АА“ са компетентни да санкционират жалбоподателя като водач
на МПС по ЗДвП и тази наредба. Не е нарушен редът за извършване на измерването
с процесните електронна везна и ролетка, като същите са надлежно тарирани.
Законосъобразно
административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП, в която разпоредба се
предвижда наказание глоба от 500 лв. до 3000 лв. за водачите на МПС, които
управляват претоварени ППС, а не за превозвачите. Правилно при налагане на
наказанието са отчетени тежестта на нарушението, която е висока, защото има
масово управление на претоварени тежкотоварни МПС, което е било признато и от
жалбоподателя при проверката, или е налице умисъл от страна на дееца, но не е
взето предвид имотното му и семейно положение/трудов договор и споразумение към
него/, както и професионалната обвързаност и зависимост на шофьора с неговия
работодател превозвач. Незаконосъобразно би било на жалбоподателя да се наложи
наказание глоба в размер на максимума от 3000 лв. Не е отчетено, че доходите на
семейството на нарушителя не са достатъчни, за да заплатят определената санкция,
че се касае за изключителна тежка икономическа и социална обстановка в
страната, при която най-много са засегнати гражданите с ниски заплати. Не е
взето предвид от наказващия орган и това, че жалбоподателят е съдействал изцяло
при извършване на проверката, което води до извода, че в този си размер
процесната санкция е и несправедлива, и следва да бъде намалена на минимума от
500 лв. Съдът не може да намали размерът на санкцията под посочения минимум,
съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН, като не споделя доводите на жалбоподателя за
отмяна на НП в жалбата и в писмените бележки, имайки предвид, че се касае за
едно тежко по своя характер нарушение, което съгласно своята специфика не може
да доведе до приложението на чл.28 от ЗАНН, защото случаят не е маловажен, и
приема аргументите на наказващия орган, че има извършено административно
нарушение, което трябва да бъде санкционирано, макар и не с размера на
наказанието, който е посочен в НП.
С оглед констатираното, съдът приема, че НП следва да бъде
изменено като се намали размера на наложеното наказание глоба на жалбоподателя
от 3000 лв. на 500 лв. Съдът счита, че с така определеното административно
наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № *** г. И.Д. Директор
на РД „АА“-Б., с което на В.Т.Т., ЕГН: **********
***, за нарушаване на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.5,
б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 3000/три хиляди/лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от 3000/три хиляди/лв. на 500/петстотин/лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд-Я. в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
Районен съдия: