№ 874
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно
дело № 20251100605089 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК, във вр. с чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал.
3, вр. ал. 1, т. 3 от НПК.
С определение от 26.06.2025 г. по НОХД № 18320/24 г. по описа на СРС, НО, 99 с-в,
СРС е одобрил споразумение между прокурор от СРП и защитника на подс. Р. С. В., с което
последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал.
1 от НК, като му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което
да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и осем месеца.
С отделно определение след одобряване на горепосоченото споразумение и в рамките
на същото о. с. з. на 26.06.2025 г. съдът, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е привел спрямо
подс. Р. С. В. в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1426/23
г. по описа СРС, в размер на шест месеца, което да се изтърпи отделно при първоначален
„общ“ режим.
С въззивна жалба, постъпила в законоустановения срок от упълномощения защитник
на подс. Р. С. В., се обжалва определението от 26.06.2025 г. по НОХД № 18320/24 г. по описа
на СРС, НО, 99 с-в, отнА.що се до произнА.нето на съда по чл. 68, ал. 1 от НК, с което се
привежда в отделно изпълнение отложеното наказание по НОХД № 1426/23 г. по описа СРС.
Твърди се, че определението на първоинстанционния съд било крайно неоснователно, като
се подчертава влошеното здравословно състояние на подсъдимия.
1
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на
делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. В. моли за
отмяна на определението на първоинстанционния съд за привеждане изцяло на отложеното
наказание, като неправилно и неоснователно. Отбелязва се, че ставало въпрос за първо
деяние от подобен род, което не предполагало задължителното му изпълнение. Присъдата,
която подсъдимият търпял в момента, достатъчно била изиграла своята превантивна роля за
постигане в пълнота на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Привеждането в изпълнение
на така отложеното наказание допълнително се явявало напълно излишно, поради наличието
на множество заболявания на подсъдимия с безвъзвратни последици върху неговото здраве.
Той бил постоянно зависим от медицинска грижа, която в условията на местата за лишаване
от свобода не се прилагала в пълнота. Моли се съдът да прояви снизхождение и да отмени
определението на първоинстанционния съд в частта за изтърпяване на отложеното
наказание.
Прокурорът от СГП моли обжалваното определение на СРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Същото не следвало да търпи ревизия от въззивната инстанция.
В своята последна дума подс. В. се оплаква от негативните последици от престоя в
затвора върху здравето и психиката му, като разбира престъплението, което е извършил.
Моли съда за снизхождение, предвид здравословно му състояние, това, че има семейство и
син на 17 години, до когото тепърва трябвало да бъде, а не да му давал лош пример.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на атакуваното определение, съобразно изискванията на чл. 314 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от
активно легитимирана страна – защитник на подс. Р. В..
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на
състава са следните:
Първоинстанционното производство по НОХД № 18320/24 г. по описа на СРС, НО,
99 с-в, е приключило с определение от 26.06.2025 г., с което СРС е одобрил споразумение
между прокурор от СРП и защитника на подс. Р. С. В., с което последният се е признал за
виновен в това, че на 01.11.2023 г., около 22:00 часа в гр. София, по ул. „Тодор Каблешков“
№ 3 - паркинга на магазин „Кауфланд“, управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Фиат“, модел „Скудо“, с peг. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, а именно 2,17 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - чрез химическо изследване на
взетата от водача кръвна проба, резултатите от което са отразени в протокол за химическо
изследване № 713/02.11.2023 г. на МБАЛ „Света Анна - София“ АД, след като е осъден с
влязла в сила присъда - със споразумение от 02.03.2023 г. на СРС, НО, 5-ти състав по НОХД
№ 1426/2023 г. по описа на СРС за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 2,59 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление
по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е определено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца.
С отделно определение (предмет на процесната въззивна жалба), след одобряване на
горепосоченото споразумение и в рамките на същото о. с. з. на 26.06.2025 г. съдът, на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, е привел спрямо подс. Р. С. В. в изпълнение отложеното
2
наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1426/23 г. по описа СРС, в размер на шест
месеца, което да се изтърпи отделно при първоначален „общ“ режим.
За да постанови акта си, първоинстанционният съд се е аргументирал, че след като
деянието, за което е било одобрено споразумението с наложено наказание „лишаване от
свобода“, е било извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 1426/2023 г. по
описа на СРС, влязло в сила на 02.03.2023 г., същото в размер на шест месеца „лишаване от
свобода“, чието изтърпяване е било отложено с тригодишен изпитателен срок, то това
отложено наказание следвало да бъде приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от
НК, тъй като се касаело за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което се
налага наказание „лишаване от свобода“, и то е извършено в изпитателния срок на
посоченото осъждане. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, така приведеното наказание
в размер на шест месеца „лишаване от свобода“ следвало да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим, тъй като не били налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2 от
ЗИНЗС за определяне на „строг“ такъв.
Съобразно горните безспорни факти, въззивният съд няма да изследва параметрите
на одобреното от първоинстанционния съд споразумение, а единствено дали действително
са били налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в отделно изпълнение
на отложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1426/23 г. по описа СРС, в
размер на шест месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, ако до изтичане на определения от съда
изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за
което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той
изтърпява и отложеното наказание.
В тази връзка наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК спрямо подс. В. са
лесно установими.
На първо място, видно и от справката му за съдимост, със споразумение от 02.03.2023
г., в сила от същата дата, по НОХД № 1426/2023 г. по описа на СРС, НО 5 състав, подс. В. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е определено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с
изпитателен срок от три години.
На второ място, в рамките на така определения изпитателен срок и преди изтичането
му (на 02.03.2026 г.) на дата 01.11.2023 г. подс. В. осъществява умишлено престъпление по
чл. 343б, ал. 2 от НК, по което се признава за виновен и по което се съглА.ва на
определеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да се
изтърпи при първоначален „общ“ режим - по силата на одобреното на 26.06.2025 г.
споразумение по НОХД № 18320/24 г. по описа на СРС, НО, 99 с-в.
С оглед горните безспорни факти първоинстанционният съд е имал не само
основанието, но и задължението, да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1 т. 3 от НПК по
привеждане в отделно изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, на така отложеното
спрямо подс. В. наказание по НОХД № 1426/2023 г. по описа на СРС, НО 5 състав. Това
първоинстанционният съд е сторил напълно законосъобразно, коректно (съобразно размера
на наказанието) и по предвидения за това процесуален ред.
Приложението на чл. 68, ал. 1 от НК е императивно, по силата на закона /ex lege/. То
не е предоставено на усмотрението или волята на съда, а го задължава да се произнесе при
наличието на всички кумулативни предпоставки, посочени в разпоредбата.
В случая тези предпоставки са изпълнени – налице е влязла в сила присъда по НОХД
№ 1426/2023 г. с отложено наказание „лишаване от свобода“, спрямо подс. В., в чийто
изпитателен срок същият е извършил умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за
3
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“. Отложеното наказание е постановено
за отделно изтърпяване със същия срок от шест месеца и законосъобразно при първоначален
„общ“ режим по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С оглед горното няма основание за ревизиране на атакуваното определение на
първоинстанционния съд.
Проявата на снизхождение е неприложима в хипотезата на чл. 68, ал. 1 от НК. Тя е от
компетенцията на друг орган и касае друг институт – помилване по чл. 74 от НК.
Колкото до изтъкнатите от защитата здравословни проблеми на подс. В., въззивната
инстанция следва да посочи, че влошеното здравословно състояние не е сред
обстоятелствата, обект на преценка в настоящото производство, а би могло да бъде отчетено
в процеса на изпълнение на наказанието по реда, предвиден в Глава десета от ЗИНЗС, в
случай, че се налага необходимост от медицинска помощ.
В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и същото следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно, за което, по аргумент на чл. 341, ал. 1 от НПК, въззивният
състав следва да се произнесе със съответното решение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК вр.
чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.06.2025 г. по НОХД № 18320/24 г. по описа на
СРС, НО, 99 с-в, с което, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, спрямо подс. Р. С. В. е приведено
в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 1426/23 г. по описа
СРС, в размер на шест месеца, което да се изтърпи отделно при първоначален „общ“ режим,
като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4