№ 11133
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110156769 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу П.
М. Н..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 326,87
лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на
адрес: *** през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. ; сумата 79,40 лв. –
обезщетение за забава за периода от 14.09.2016 г. до 11.04.2019 г. по
отношение на цената за топлинна енергия; сумата 7,16 лв. – цена на услугата
за дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г. ; сумата
2,06 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.04.2016 г. до 11.04.2019 г.
по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната
лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.04.2019 г., до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 22871 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148
гр. състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
респ. между ищеца и ответника е налице облигационно правоотношение,
породено от договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) при публично
известни общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г. Твърди се, че на основание чл. 33 от
приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
1
за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, както и задължение да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение
в срок на посочените задължения се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия между клиентите в сградата в режим
на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за
дялово разпределение (ФДР), в случая „Т.С.“ ЕООД. Сочи се, че за процесния
период дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са съставяне изравнителни сметки от ФДР
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
ответниците не са заплащали дължимите суми за доставената до имота
топлинна енергия и цената на услугата за дялово разпределение. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение ЧГД
№ 22871 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148 гр. състав, както и сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
На 26.04.2023 г. е постъпила молба от ответника, с която признава иска
на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК и моли да бъде приложена разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК. Към молбата е приложено платежно нареждане за сумата
от 415,49 лв.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
2
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК всички предпоставки,
обуславящи исковата претенция следва да бъдат отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т.С.“
ЕООД като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Доколкото ответникът е признал иска, останалите доказателствени
искания на ищеца следва да се оставят без уважение.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 22871/2019 г. на СРС, III ГО,
148 граждански състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.05.2024 г. от 10:30 часа , за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
3
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
ПРИЛАГА ЧГД № 22871/2019 г. на СРС, III ГО, 148 граждански
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал.
3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4