О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….........../14.12.2016 г., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVІІ състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
като разгледа гр. д. № 13006 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба с вх. № 55545/25.10.2016 г., подадена от „М.” ЕООД, чрез процесуалния му
представител – адв. Владимир Иванов, срещу „Р.” ООД, ***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С разпореждане № 43139/31.10.2016 г. производството по
делото е оставено без движение, с указание до ищеца за отстраняване на
констатираните от съда нередовности в исковата молба, а именно: да изложи в
пълнота обстоятелствата, на които основава иска си, като посочи конкретно какви
задължения е имал ответникът по сключения между страните договор за регистрация
на домейн от 25.08.2010 г., съответно кои от тях не е изпълнил точно; да посочи
от неизпълнението на кое договорно задължение на ответника произтича правото му
да иска заличаване на регистрацията на трето лице, съответно да иска процесният
домейн да бъде регистриран на негово име; да обоснове правния си интерес от
воденето на настоящото производство, като съобрази че искането за реално
изпълнение на договора засяга и правната сфера на трето лице; да посочи цена на
иска и да представи доказателство за внесена по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лв., дължима съгласно чл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В
предоставения от съда срок е постъпила уточняваща молба с вх. №
58400/08.11.2016 г., подадена от ищеца.
Съдът е
разпоредил препис от исковата молба и от уточняващата молба към нея да се
изпрати за отговор на ответника. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран
писмен отговор от страна на „РЕГИСТЪР. БГ” ООД.
Предвид
задължението на съда да следи служебно за допустимостта на иска на всеки етап
от производството, с разпореждане № 48830/01.02.2016 г. производството по
делото отново е оставено без движение, с указание до ищеца за отстраняване на
констатираните от съда нередовности в исковата молба, а именно: да представи Общите
условия на „Р.” ООД, предвид твърдението му, че между него и ответното
дружество е сключен безсрочен договор за регистрация на домейн, правата и
задълженията на страните по който са уредени в Общи условия; да посочи изрично
в коя разпоредба от тези Общи условия е предвидено задължението на ответното
дружество към ищеца да прекрати регистрацията на всяко едно трето лице, чието
интернет име може да доведе до объркване, съответно в коя разпоредба от Общите
условия е уредено задължението на ответника към ищеца да регистрира други домейни на името на ищеца, които задължения
ответникът не е изпълнил; отново да обоснове правния си интерес от воденето на
настоящото производство, като съобрази че искането за реално изпълнение на
твърдените неизпълнени договорни задължения на ответника засяга и правната
сфера на трето, неучастващо в настоящото производство лице.
В срока за
изпълнение на дадените указания е депозирана уточняваща молба с вх. № 66262/13.12.2016
г. Представено е копие от ОУ на „Р.” ООД. Посочено е, че неизпълненото
задължение на ответника към ищеца е свързано с изискванията към интернет името,
уредени в т. 5 от ОУ, като съгласно т. 9.5 от същите регистрацията се
прекратява, когато Регистърът установи, че Регистрантът е регистрирал домейн с
интернет име, при неспазване на условията по т. 5.4 /„Неподходящи интернет
имена”/. Твърди, че задължението на
ответника да регистрира спорния домейн на името на ищеца е уредено в т. 11 от
Общите условия, където е уредена процедурата по арбитриране. Поддържа, че
правният интерес от воденето на настоящия иск е очедивен, като целта е да не се
позволява домейнът на ищеца да бъде имитиран и да се злоупотребява с него, да
се отклоняват клиенти към други конкуренти по нелоялен и заблуждаващ начин.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът да бъде задължен съгласно т. 9.6 във връзка
с глава 11 и най-вече т. 11.4 от Общите условия на „Р.” ООД да заличи
регистрацията на домейна music-shop.bg, регистриран на името на Кирил
Валеов и да бъде задължен да регистрира същия домейн на името на ищеца „М.”
ЕООД.
В исковата си молба и уточняващите
молби към нея ищецът излага, че е сключил безсрочен договор с ответника за
регистрация на домейна musicshop в областта „.Вg и подобластите” чрез предвидената
от „Р.” ООД за целта процедура, като правата и задълженията на страните са
уредени в приетите от Регистъра Общи условия. Посочва, че неговият домейн е
придобил статута „защитен”. Твърди, че ответникът е допуснал пряк конкурент на
ищеца да закупи/регистрира домейна music-shop.bg, като разликата между двата домейна
е само един символ „-” /тире/. Регистрант на този домейн е Кирил Валеов.
Поддържа, че по този начин губи клиенти. Счита, че с регистрацията на процесния
домейн ответникът е нарушил сключения между страните договор. Излага, че на
25.05.2016 г. е подал заявка за арбитриране и за регистрация на домейна music-shop.bg на името на „М.” ЕООД пред
ответника. Образувано е арбитражно дело № 238/2016 г., като с решение от
01.07.2016 г. е оставено без уважение искането му за прекратяване на
регистрацията на посочения домейн на Кирил Валеов. Твърди, че решението на арбитражната
комисия е неправилно, поради което иска реално изпълнение на договора от страна
на ответника. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество, в който се поддържа становище за
допустимост на предявения иск. Твърди се обаче, че същият е неоснователен и се
претендира да бъде отхвърлен.
Доколкото съдът не е обвързан от
становището на насрещната страна за допустимост на иска, а е задължен да следи
за същото служебно, приема следното:
За да е допустим един иск за реално
изпълнение, какъвто е настоящият, е необходимо да се твърди неизпълнение на
валидно договорно задължение, чието реално изпълнение да е възможно.
В случая ищецът се позовава на
неизпълнение на задължение на регистрантите относно избора на име /т. 5 от
Общите условия/, а не на регистъра. Действително съгласно т. 9.5 регистрацията
се прекратява, когато регистърът установи, че регистрант е регистрирал домейн с
интернет име, при неспазване на условията по т. 5.4. Това право на регистъра е
относимо в отношенията му към всички регистранти и произтича от функциите и
задълженията на регистъра да регистрира домейни на регистранти, отговарящи на
правилата. Същото обаче не представлява задължение към даден регистрант да
прекрати регистрацията на всяко трето лице, поради което и такова искане за
реално изпълнение съдът приема за недопустимо. Още повече, че по този начин се
цели засягане на правната сфера на трето, неучастващо в производството лице.
В Глава 11 от Общите условия е
уредена процедурата по арбитриране на домейни. Разписани са конкретните правила
на тази процедура, при която е предвидено и участието на регистранта /на
третото лице/ - т. 11.10. Съгласно т. 11.4 в резултат на арбитрирането
регистриран домейн може да бъде отнет в полза на заявител, предизвикал
процедура за арбитриране в посочените в Общите условия случаи. Тази процедура съдът
приема, че не представлява задължение на ответника към ищеца по сключения между
тях договор, от неизпълнението на което да произтича правото на страната да
иска реално изпълнение, а именно – регистрация на спорния домейн на името на
ищеца. Следва да се отбележи още, че арбитрирането е проведено и е завършило
неблагоприятно за ищеца.
Предвид посоченото съдът намира, че
ищецът не твърди и не посочва неизпълнение на валидно договорно задължение от
страна на ответника към него, чието реално изпълнение да претендира. Ето защо и
така предявения иск съдът приема за недопустим. Образуваното по този иск
производство подлежи на прекратяване.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че твърденията на ищеца за допусната от ответното дружество
неправомерна регистрация на подобен на ищеца домейн, създаващ заблуждение,
обосновава правния му интерес от воденето на иск за заплащане на обезщетение за
претърпени загуби и пропуснати ползи, но не и от настоящия иск за реално
изпълнение, засягащо друг регистриран домейн.
Воден от горното и на
основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13006/2016 г. по описа на
Варненски районен съд, ХLVІІ състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
Препис от определението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: