Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 04.02.2022г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретар Цветелина Добрева
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 3526 по описа за 2021г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.08.2021г., гр.д. 70340/16г., СРС, 179
с-в разпределя на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на имот с идентификатор
68134.302.240 по КККР от 2016г., с адрес: гр. София, район „Възраждане“, ул. „*********,
с площ 394 кв.м., както следва: Н.Г.Д. да ползва южната страна, с площ 246.25
кв.м. и лице 8.75 кв.м., заключена между точки 1, 2, 5, 6, 1 по приложение 1,
вариант 2 от заключението на вещото лице, л. 76 от делото, като неразделна част
от решението, а В.Д.К.да ползва северната страна на имота, с площ 147.75 кв.м.
и лице 5.25 кв.м. между точки 2, 3, 4, 5, 2 по същия вариант от заключението.
Срещу решението постъпват идентични по съдържание
въззивни жалби на А.В.К. и Н.В.К.-Н., конституирани по реда на чл.227 ГПК на
мястото на първоначалния ответник В.Д.К., поч. 25.08.2021г., след приключване
на устните състезания в първа инстанция. Позовават се на нарушени процесуални
правила за призоваване, т.к. наследодателят им е призоваван на адреса си по
делото, а след смъртта му са конституирани неговите наследници. Считат, че има
едно приключило и едно висящо дело относно обезщетение за лишаване от ползване
на процесния имот през периода 01.05.2015г. – 31.12.2015г., водени от настоящия
ищец срещу наследодателя им, като присъденото обезщетение за м. 05.2015г. е
изплатено. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Въззиваемият – ищецът Н.Г.Д. оспорва жалбата.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбите. В настоящото производство не приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията
по жалбите, въззивният съд приема следното:
Според УН № 2579/28.08.2020г. на СО район „Сердика“, първоначалният
ответник В.Д.К., поч. 25.08.2021г., оставя на наследници въззивниците А.В.К. и Н.В.К.-Н..
Предвид настъпилата смърт на страната след приключване на устните състезания в
първа инстанция и дори след постановяване на решението от СРС, на впоследствие
конституираните по реда на чл.227 ГПК негови наследници А.В.К. и Н.В.К.-Н. са
връчени преписи от решението с възможност за обжалване, от която същите се
възползват. В този смисъл, решението е
издадено съществуващ правен субект, чиито наследниците могат да бъдат обвързани
с процесуалните последици от първоинстанционното производство, включително постановеното
решение. Налице са всички положителни процесуални предпоставки за редовна
искова молба, а именно правосубектност и участие на надлежни страни,
разполагащи с процесуална легитимация, поради което решението е допустимо.
Отделно, даже и хипотетично да се допусне процесуално
нарушение от първоинстанционния съд, каквото в случая няма, констатацията на
въззивния съд за нарушена процедура по призоваване на страна пред първа
инстанция, само по себе си не води до обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо, нито до отмяната му като неправилно. Правомощията на въззивният
съд са да отстрани последиците от допуснатите нарушения в предходната инстанция
като даде възможност на страната да извърши пропуснатите процесуални действия.
Това е така, защото действа като втора първа инстанция, но само в рамките на
наведените с жалбата оплаквания. При условията на чл.266, ал.3 ГПК, страната,
която се позовава на нарушено право на защита, разполага с възможност най-късно
с въззивната жалба да направи доказателствени искания и заяви възражения по
съществото на спора във връзка с допуснати процесуални нарушения.
В случая, във въззивните жалби, наред с оплакванията
за нередовно призоваване, по съществото на спора единствено се релевират такива
за наличие на едно приключило и едно висящо дело относно обезщетение за
лишаване от ползване на процесния имот през периода 01.05.2015г. –
31.12.2015г., водени от настоящия ищец срещу наследодателя на въззивниците,
като присъденото обезщетение за м. 05.2015г. е изплатено. Само в тази връзка се
иска разпит на свидетел и се представя препис от съдебно решение.
Ирелевантно за изхода на настоящото дело, образувано
по иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС
за разпределение ползване на съсобствен имот, е доколко през минал период,
ищецът е ползвал имота изцяло, респ. как съдебно е разрешен облигационният спор
по чл.31, ал.2 ЗС между съсобствениците относно обезщетение за лишаване от
ползване. Фактическата невъзможност за съвместно използване не е основание за
отхвърляне на иска. Затова неотносими за крайния изход на спора са исканията за
допускане на гласни и писмени доказателства.
Безспорно е по делото и се установява от титулите за
собственост, че ищецът Н.Г.Д. притежава 5/8 ид.ч. от процесния незастроен имот в
гр. София, район „Възраждане“, ул. „*********, с площ 394 кв.м., а
първоначалният ответник В.Д.К.е бил собственик на останалите 3/8 ид.ч.
Страните по делото не могат да постигнат съгласие относно
начина, по който да се разпредели реалното служене с общата вещ помежду им за в
бъдеще. По реда на спорната съдебна администрация следва да се уредят
гражданските отношения между всички носители на правото на собственост и
ползване, при съобразен обем на квотите в собствеността и съществуващото
фактическо положение.
При отчитане на тези предпоставки, вещото лице
предлага четири варианта за разпределение на ползването.
Разпределението на свободната от застрояване площ на
съсобственото дворно място следва да се извърши по втория вариант към
съдебно-техническата експертиза. Това предложение в максимална степен е
съобразено с обема на правата и с фактическото положение. По-големият дял I, с площ 246.25 кв.м., предвиден за ищеца, притежаващ по-големи
права от общо 5/8 ид.ч., разполага съответно с по-голямо лице към улицата от
8.75 кв.м., спрямо по-маломерния по площ 147.75 кв.м. и лице 5.25 кв.м. дял II, предвиден за първоначалния ответник. Този втори вариант
включва само една обща граница между дяловете, докато трети и четвърти вариант на заключението неподходящо
предвиждат по-малкият дял да граничи от две страни с по-големия, без да достига
до източната граница на имота. Същевременно за разлика от първия вариант,
според който по-големият дял на изток граничи с два съседни имота, според
втория вариант, всеки от двата дяла, граничи на изток само с по един съседен
имот. Така се създава компактност на дяловете, възможност за най-пълноценно и
безпроблемно използване, с най-малко допирни конфликтни точки.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Разноските остават за сметка на страните така, както
са ги направили, след като всички се ползват от решението, което замества
непостигнатото им съгласие за ползване.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.01.2020г., гр.д.90605/17г., СРС,
32 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.