№ 103
гр. П., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Д.Г.Л.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20213520100972 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Р. Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. Д., ул. „***“ №111, чрез пълномощника си адв. М.В. М., Адвокатска
колегия-П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. П., бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3,
ап. Б ПРОТИВ: **** със седалище и адрес на управление гр. С.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за паричен заем № ***
сключен с „***“ ООД, съгласно който трябвало да върне сума по кредита в размер на 2
150.00 лева, при сума на получаване 1500.00 лева и срок на кредита от 18 месечни вноски.
По посочения договор, ищецът трябвало да заплати неустойка в размер на 1720.00
лева, разсрочена на 18 вноски, като по този начин общото задължение по договора за
паричен заем било в размер на 3 870.00 лева.
На 03.12.2021г., ищецът получил Покана за доброволно изпълнение от **** с която
Покана бил уведомен, че задължението му във връзка с Договор за паричен заем № *** е
прехвърлено на ******“ ЕООД по силата на договор за цесия от 19;04.2021г, сключен с
„***“ ООД.
В Поканата се претендирали главница от 1 373.57 лева, лихва 374.72 лева, както и
неустойка в размер на 1 780.12 лева. Ищецът твърди, че не дължи сумата от 1 780.12 лева -
неустойка по Договор за паричен заем № ***, сключен с „***“ ООД , вземанията по който
са прехвърлени на ****, тъй като клаузата, предвиждаща посочената неустойка е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и
чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в
размер на 1 780.12 лева, представляваща неустойка, дължима във връзка с Договор за
паричен заем № *** сключен с „***“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на **** ,
поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Претендират се разноски.
1
В отговора си на исковата молба, ответникът оспорва предявения като неоснователен.
Според ответника, релевираните аргументи за нищожност на неустойката не са
основателни, но дори да бъдат уважени, то няма основание да се възприеме, че нищожна е
самата договорна клауза, с която е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, а евентуално конкретният й размер.
В процесният случай Договорът за паричен заем бил сключен по предложение
/искане/ направено от кредитополучателя, от което можело да се направи извод, че му е
дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Същият се е
запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросник за кандидатстване на
кредит, въз основа на които са договорени клаузите от договора. Ищецът не бил поставен в
положение на по-слаба страна от гледна точка на степента му на информираност и на
възможностите, които му се предоставят да преговаря. Принципът на добросъвестност не
бил нарушен, тъй като в договора били защитени правата и на двете страни. Волята на
страните по договора била изразена ясно и недвусмислено при сключване сделката.
Договорът не бил сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки
между страните. Не се установявало волята на страните при сключване на договора да е била
различна от отразената в съставените писмени документи.
Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Не се явява и
процесуалният му представител адв. М.. Депозирано е писмено становище от пълномощника
на ищеца, в което са изложени аргументи в подкрепа на исковата претенция, като се моли
същата да бъде уважена. Представен е списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, не изпраща процесуални представители. Депозирано
е писмено становище, в които са релевирани доводи за неоснователност на иска. Моли се за
отхвърлянето му. Претендират се разноски.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че между ищеца и „***“ ООД е съществувало валидно
облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № *** от 04.01.2021 г.. Не е
спорно също и че ищецът е получил от „***“ ООД сумата в размер на 1500 лева, която се
задължил да върне по реда и условията на договора.
В чл. 6 от договора страните са се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант/и и ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.
Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.
6, ал. 2 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или то не отговаряло
на условията, посочени в чл. 10, ал. 2 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1851.71 лева, платима разсрочено,
съгласно погасителния план към договора за заем.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на главното задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
2
виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на
добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна
по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № ***. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания,
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато
е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е
длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността
на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този
смисъл решение № ***
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем обаче, е предвидена неустойка за
неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на
падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи
обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка
в размер на по-голям от размера на сумата, дадена в заем.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по тълк. д. № ***., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза
извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата
при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на
неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на
задължение различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят
всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не
осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
задължение – да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.
3
Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в
срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и
допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение
по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза, в която заемателят изпълнява
задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на
това задължение, тъй като то се изпълнява, но и в този случай, уговорената в чл. 8 неустойка
за непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди
от това и да не му е необходимо обезпечение.
С оглед изложеното, клаузата на чл. 8 от договора между страните е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради което и същата не поражда права и задължения,
което изключва възникването вземане за неустойка за сумата, посочена в договора - 1 851.71
лева.
Следва да се отбележи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй
като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя
чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява
цената на заема.
Този извод се подкрепя от обстоятелството, че изначално е предвидено неустойката да
се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това
следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за
добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143,
т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло
уважен до предявения размер от 1780.12 лв..
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за
процесуално представителство в размер на 354.60 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото, с вида на извършените процесуални действия и с броя на
съдебните заседания.
От процесуалния представител на ищеца не е сторено повече от необходимото за
представяне на доказателства по делото и в проведено едно съдебно заседание, адвокатът на
ищцовата страна не се яви, поради което така определеното от съда възнаграждение в
минимален размер е съответно на процесуалните усилия по делото.
По делото е договорено процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв. М.М. от АК-
П..
В полза на ищеца следва да бъде присъдена заплатената от него държавна такса от
4
68.80 лв.
С оглед изложеното съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Р. Б. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. Д., ул. „***“ №111, че НЕ ДЪЛЖИ на **** с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. С. СУМАТА от 1780.12 лв. /хиляда седемстотин и осемдесет лева
и дванадесет стотинки/, представляваща неустойка по Договор за паричен заем №
***/04.01.2021 г., сключен с „***“ ООД
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, **** с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.В. М. от АК- П., СУМАТА
от 354.60 лв. /триста петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д. 972/2021г. на
Районен съд П..
ОСЪЖДА „******“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Д., ул. „***“ №111,
СУМАТА от 68.80 лв. /шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ - разноски по делото
за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5