№ 375
гр. В., 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320201197 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „М.Б.“
ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Б.Ш.“ № 247,
ет.2, район П., община Столична, област С. (столица), представлявано от
управителя П. П. П. чрез юрк. М. П. И. против Наказателно постановление №
05 –2500152/25.09.2025 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище гр. В., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда - „имуществена
санкция“ в размер на 1500.00 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител. В жалбата моли съда да отмени
издаденото наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевират се
съображения относно липса на дата на извършване на нарушението. Излага се
още, че АУАН не е връчен на лице с представителна власт, във връзка с което е
нарушен реда за връчване на АУАН, поради което се стигнало до нарушаване
правото на зашита на жалбоподателя. Претендират се направените по делото
разноски за юрисконсултско
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован, се
явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Поддържа, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на
нарушението, неговото авторство, вината на нарушителя и налагане на
наказанието. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 02.07.2025 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – В. в
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в обект:
Магазин Т –Маркет, с адрес: гр. В., ул. „Ж.“ №3, стопанисван от „М.Б.“
ЕООД. В хода на проверката било проследено изпълнението на дадените
задължителни за изпълнение предписания с протокол от извършена проверка
№ ПР2426678 от 29.07.2024 г. Служителите на ДИТ – В. установили, че
работодателят не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание
под номер № 1 със срок за изпълнение 07.08.2024 г., касаещо предприемане
на мерки работещите на товаро-разтоварната рампа на обекта да бъдат
предпазени от падане, като всички неравности и повреди в настилката бъдат
отстранени. Същото било дадено на основание чл. 57 от Наредба №7 за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр.
с чл. 26, ал. 2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварните работи. За
резултатите от проверката бил изготвен протокол №ПР2526902/18.07.2025 г. С
оглед констатираното бил издаден АУАН № 05 –2500152/25.07.2025 г. за
извършено нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и наказателно
постановление № 05 –2500152/25.09.2025 г., в което е пресъздадено
съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – протоколи за извършени
проверки с изх. Номер както следва: ПР2426678 от 29.07.2024 г. и ПР2526902
от 18.07.2025 г. , писмо с изх. № 25094711 от 25.08.2025 г, писмо с изх.№
25075517 от 18.07.2025 г., писмо с изх. № 25078256 от 25.07.2025 г. ведно с
приложения и гласни такива – разпит на актосъставителя – инж. Р. Г..
Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като
последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в Кодекса на труда, за което е санкциониран по
административен ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е
извършено на територията на гр. В., община В., област В., при което
положение териториалната компетентност принадлежи на В.ски районен съд,
2
който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и АУАН са
издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол
за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП
се издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който
може да налага административни наказания по КТ е ИД на ИА "Главна
инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая
НП е било издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" В., който
е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ. Както в АУАН, така и в НП
нарушението е описано пълно, с всички обективни признаци и допълнително
относими обстоятелства, предвид което не е налице неяснота и противоречие
относно нарушението, вменено във вина. Налице са всички изискуеми
реквизити на АУАН и НП, всички обективни и субективни съставомерни
признаци на нарушението, а именно неизпълнение на дадено задължително за
изпълнение предписание под номер 1 от протокол от извършена проверка №
ПР2426678 от 29.07.2024 г. Съдът намира наведените в жалбата възражения
относно липса на дата на извършване на нарушението за несъстоятелни. В
процесното НП е описана последователно и коректно цялата фактическа
обстановка във връзка със състоялата се проверка на 09.07.2024 г. на магазин
„Т – Маркет“ и издадения след нея протокол за извършена проверка, както и
дадените задължителни за изпълнение предписания. Посочени са правилно
нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е нарушителят.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН - в
присъствието на един свидетел, а именно инж. Виктор Пламенов Цолов, който
е присъствал и при установяване на нарушението, и на представител на
жалбоподателя- П. П. П. с представено пълномощно на л. 16 от делото. За да
бъде АУАН законно предявен по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН същият
следва да се връчи на законния представител на дружеството или на изрично
упълномощено от него лице. В случая Съдът счита, че това правило не е
нарушено, т. к. АУАН е връчен на П. П. в качеството ми на управител на
„М.Б.“ ЕООД. АУАН отговаря на изискванията за съдържание и реквизити,
регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират
нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени
и да внасят неяснота относно формулираното обвинение. Поради изложеното
съдът намира възраженията на зашитата във връзка с допуснато съществено
процесуално нарушение поради връчване на издадения АУАН на лице без
представителна власт за несъстоятелни.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в
законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при съставянето на
същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал. 1 ЗАНН или други
процесуални нарушения от категорията на съществените.
Съдът намира, че при съставяне на акта не е допуснато твърдяното
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за
3
отмяна на наказателното постановление. Вмененото във вина на дружеството-
жалбоподател нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема становището на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно
административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.
Нарушението се изразява в неизпълнение на дадено конкретно
задължително предписание, тоест неизпълнението на всяко отделно
предписание в протокола за проверка съставлява самостоятелно
административно нарушение.
Според разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Според чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и
401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации
могат да прилагат следните принудителни административни мерки - да дават
задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели,
органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране
и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда. Следователно една от принудителните
административни мерки е даването на задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, какъвто е настоящият случай. Съгласно предписание № 1 от
съставения протокол за извършена проверка ПР 2426678 от 29.07.2024 г., то
дружеството жалбоподател е следвало да предприеме мерки работещите на
товаро-разтоварната рампа на обекта да бъдат предпазени от падане, като
всички неравности и повреди на настилката на товаро-разтоварната площадка
се отстранят.
От събраните доказателства не се установи изпълнение на даденото
предписание не само към 07.08.2024 г., а даже и към момента на последващата
проверка - 02.07.2025 г., поради което Съдът счита, че дружеството-
жалбоподател е нарушило чл. 415, ал. 1 от КТ и правилно на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е ангажирана отговорността му
4
за това, че към 02.07.2025 г. не е изпълнило дадено задължително
предписание.
За да е съставомерно посоченото нарушение, трябва да са налице две
обстоятелства: да са били дадени задължителни предписания от съответните
длъжностни лица на дружеството-жалбоподател и тези предписания да не са
били изпълнени от последното в указания му срок. Настоящият състав няма
правото и компетентността да проверява законосъобразността и правилността
на дадените задължителни предписания, тъй като това не е предметът на
настоящото производство. Дадените задължителни предписания подлежат на
обжалване пред съответния административен съд по реда на чл. 145 и сл. от
АПК и той е единственият компетентен да се произнесе по тяхната
законосъобразност. След като дадените задължителни предписания не са били
обжалвани по надлежния ред пред съответния административен съд, то
същите стават задължителни за изпълнение, а настоящият състав следва да
прецени само и единствено дали те са били изпълнени.
Доколкото е ангажирана административно наказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то не следва да бъде
обсъждан въпросът за субективната страна на деянието, към която спадат
освен наличието на вина, така също причините и мотивите за извършване на
нарушението. Достатъчно е да е извършено нарушение от обективна страна,
каквото се доказа категорично.
В конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, тъй като посоченият нормативен текст изисква нарушението да е
било отстранено веднага след установяването му и да не са произтекли вредни
последици за работника или служителя. Нарушението не е било нито веднага
отстранено, нито в първоначално указания срок до 07.08.2024 г., като не е
било отстранено и към момента на последващата проверка на 02.07.2025 г. Не
се установява от доказателствата по делото документите да са представени в
ДИТ В. преди съставяне на АУАН, поради което и не се установява
отстраняване на нарушението след установяването му.
Поради това не може да се приеме, че нарушението е било отстранено
веднага след установяването му и няма как да бъде приложен чл. 415в, ал. 1 от
КТ.
Нарушението не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на
дадените задължителни предписания е да се защитят правата на работниците
и да се гарантира възможността на контролните органи да извършват
своевременни проверки в обекта за спазване на трудовото законодателство.
Неизпълнението на задължението води до лишаване на проверяващите от
възможността да осъществят контролните си правомощия на мястото на
проверката. Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват
стриктно законовите разпоредби и задължителните предписания на
контролните органи, а това може да стане само и единствено чрез налагане на
ефективни наказания. Освен това се касае за един немалък период от време до
5
последващата проверка (почти единадесет месеца), през който предписанието
не е било изпълнено.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е
приложен правилно, като е съобразено цялостното поведение на нарушителя.
Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 1500 лв., поради
което Съдът не може да я намалява повече.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, Съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.)
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. Съдът намира, че следва да се
присъди такова в минималния размер, а именно 130 лева, тъй като делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, беше проведено само едно
открито съдебно заседание и беше разпитан само един свидетел.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление № 05 –
2500152/25.09.2025 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище гр. В., с което на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.“Б.Ш.“ № 247, ет.2, район П., община Столична, област
С. (столица), представлявано от управителя П. П. П. чрез юрк. М. П. И. е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500 лв. на основание чл.415, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул.“Б.Ш.“ № 247, ет.2, район П., община Столична, област С.
(столица), представлявано от управителя П. П. П. да заплати на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. В. направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет
лв.) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
6
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7