Определение по дело №560/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 217 ал.2 от Закон за устройство на територията / ЗУТ / и чл. 166, ал. 4 от Административно- процесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по жалбата на Виолета Атанасова Трендафилова от село Ивайло, обл.Пазарджик и „Тайгър мес“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Ивайло, обл.Пазарджик, улица „Първа“ №13, представлявано от управителя А. Т. А. против Заповед №1041/19.05.2025 год. на Кмета на Община Пазарджик с твърдения за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и административно – процесуалните правила, както и в несъответствие с целта на закона.

Жалбата съдържа особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, с която е забранен достъпа и ползването на невъведен в експлоатация по установения ред строеж „Зала за събития и концерти“ , находящ се в ПИ с идентификатор 55155.508.786, УПИ VI – 253, за производствена дейност / нов номер – УПИ VI – 786, за производствена дейност, търговия и услуги/ в кв.3 по плана на град Пазарджик, с административен адрес: улица „Синитевска“, гр.Пазарджик. Определен е срок до 19.06.2025 г. за доброволно изпълнение на заповедта, като е указано в същия срок собственикът на строежа да вземе мерки за охрана и обезопасяване на частта от строежа, като същата бъде опразнена от всички малотрайни, взривоопасни, пожароопасни материали, продукти, полуфабрикати, стоки, химически вещества, оборудване и други. Със заповедта е наредено в тридневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение експлоатационното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД да прекъсне захранването на строежа с електрическа енергия.

Оспорената заповед е връчена на адресата в деня на издаването й - 19.05.2025 г.

Твърди се, че оспорената с процесната жалба заповед няма самостоятелен характер - тя била пряко свързана с друга заповед - за премахване на обекта, чието ползване се забранява с настоящата. Заповедта за премахване била основната, а сега оспорваната - допълнителна и в зависимост от нея. Заповедта за премахване също била обжалвана в Административен съд – Пазарджик, а това се установява и при извършената по служебен път в деловодната система проверка – по повод тази жалба е образувано административно дело № 562/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

Виолета Трендафилова обосновава правния си интерес от оспорването и спирането на процесната заповед с твърдения, подкрепени с надлежни доказателства, че е собственик на имота, достъпът до който е забранен, а дружеството „Тайгър мес“ ЕООД с факта, че ползва имота по силата на договор за заем за послужване.

Твърди се, че предварителното изпълнение на оспорената заповед ще увреди съществено правата и законните интереси на ползващото обекта дружество „Тайгър мес“ ЕООД и би причинило огромни имуществени и неимуществени вреди, които ще доведат до фалит на дружеството и до бъдеща невъзможност обектът да възстанови пълноценно дейността си. Към настоящия момент имало заявени за провеждане в залата за събития и концерти десетки лични и обществени такива - от сега и чак до коледните и новогодишни празници, а и за мероприятия през 2026 година. Имало много резервации, направени още от преди повече от една година. При заявяването на всяко едно от тях било заплатено капаро, а голяма част от тях били изцяло заплатени предварително. При неспазване на договореностите капарото подлежало на връщане в двоен размер. По сметката на дружеството и сега продължавали да пристигат парични средства, представляващи капаро и/или плащания за вече направени резервации за бъдещи мероприятия.

Ако забраната влезнела в сила, дружеството ще трябвало да върне на многобройните си контрагенти направените от тях плащания за резервации, ведно с неустойки в размер на платените суми като капаро. Това означавало сигурен фалит за „ТАЙГЪР МЕС" ООД. От друга страна, след евентуалното затваряне поради забрана за ползване, възстановяването на дейността би било немислимо, както поради безвъзвратно накърненото реноме на залата, така и поради обстоятелството, че за да се наложи същата на пазара отнело почти десет години. А и поради факта, че веднъж освободени хората, които в момента били трудово ангажирани около организацията на събитията /като приготвящи кетъринга, посрещащи и настаняващи гостите, отговарящи за тяхното обслужване и приятно изкарване, дисководещи и отговарящи за музикалното оформление, охрана и много други/, повече нямало да се върнат да работят в обекта. Акцентира се на общоизвестния факт, че намирането на работна ръка е един от най-големите проблеми пред всеки бизнес. Така граденото с години щяло да бъде съсипано безвъзвратно с оспорения акт и възстановяването му в същия вид щяло да бъде невъзможно.

Твърди се, че били налице нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изр. последно АПК, тъй като оспорената заповед била издадена и връчена на първия жалбоподател – Виолета Трендафилова на 19.05.2025 г. За нея управителят на „ТАЙГЪР МЕС" ЕООД – А. А. разбрал на 20.05.2025 г, съобщено му от дъщеря му - първата жалбоподателка. След издаването на оспорената заповед, както на 19.05.2025 г, така и на следващия ден - 20.05.2025 г, в счетоводството на „ТАЙГЪР МЕС" ЕООД били заявени за провеждане в залата „ТАЙГЪР ХАУС" нови бъдещи мероприятия, както и били постъпили плащания на суми за капаро, вкл. и по банковата сметка на дружеството, доказателства за което са представени към жалбата. Невъзможно било в този кратък срок да се реагира, като се издирят всички клиенти, резервирали бъдещи мероприятия, за да им се съобщи, че следва да не плащат уговорените като капаро суми. Това било така, тъй като клиентите били от различни части на България, а и от чужбина.

Независимо от факта, че жалбоподателката Виолета Трендафилова била преотстъпила ползването на собствения й имот на втория жалбоподател „ТАЙГЪР МЕС" ЕООД, законният интерес на първата бил обектът да функционира по предназначение - като зала, в която се провеждат различни културни и лични за гражданите на Община Пазарджик /а и не само на тях/ събития. Провеждащите се в него мероприятия /концерти, сватби, абитуриентски балове, различни официални и лични празници/ се посещавали от гости от цялата страна, а често пъти и от чужденци.Те оставали дълбоко впечатлени както от перфектната организация, така и от самата създадена обстановка. Това било постигнато от управителя на стопанисващото обекта дружество благодарение на усърдната му работа в залата през последните почти десет години. Евентуалната забрана залата да се ползва според това й предназначение щяло да накърни реномето й, а оттам и нейното такова - като собственик. Такава забрана би имала огромен обществен отзвук - очевидно крайно негативен. И при евентуално положително съдебно решение за отмяна на основната заповед - тази за премахване на обекта, то в случай, че съшият е бил затворен със забрана за известно време, едва ли би възстановил бързо реномето си след обществото. Дори жалбоподателката - собственик да се опитала да го отдаде за ползване на трето лице, то с оглед на вече накърнения му обществен имидж, това едва ли би се случило лесно. Или поне би се случило на много по-неизгодни условия, отколкото тези, на които би го отдала за ползване при сегашния му положителен имидж.

В подкрепа на твърдението, че за оспорващите - дружеството„ТАЙГЪР МЕС" ЕООД и собственика на обекта ще възникнат трудно поправими вреди, са представени разходни документи за извършени плащания и извлечение от банкова сметка на „ТАЙГЪР МЕС" ЕООД.

При тези данни съдът приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената в настоящото производство заповед на Кмета на Община Пазарджик е процесуално допустимо – при висящо производство по оспорване на тази заповед и от лица, чийто права и законни интереси са засегнати неблагоприятно, първият като собственик на обекта, а вторият като лице, ползващо и стопанисващо го по силата на договор за заем за послужване.

Искането е насочено срещу акт от категорията на индивидуалните административни актове по смисъла на чл.214 от ЗУТ, подлежащ на предварително изпълнение съгласно чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ, спрямо който съдебният контрол е допустим /чл.215, ал.1 от ЗУТ/.

Жалбата е подадена от адресата, до който се отнася нареждането /собственика на строежа/ и от името на търговското дружество, ползвател на обекта. С оглед наведените твърдения, подкрепени с представените към жалбата писмени доказателства и двете лица са заинтересовани от оспорване на заповедта, както и от спиране на придаденото й по закон предварително изпълнение.

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

Предварителното изпълнение на оспорената заповед, издадена по реда и на основанията на чл.178, ал.6 от ЗУТ, е допуснато по силата на самия закон - чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ, но в случая е неоправдано с оглед целите на законодателя.

Заповедта установява забрана за достъп и ползване на строеж „Зала за събития и концерти“ , находящ се в ПИ с идентификатор 55155.508.786, УПИ VI – 253, за производствена дейност / нов номер – УПИ VI – 786, за производствена дейност, търговия и услуги/ в кв.3 по плана на град Пазарджик, с административен адрес: улица „Синитевска“, гр.Пазарджик, мотивирана с въвеждането й в експлоатация не по установения ред. Жалбоподателите оспорват, че обекта се ползва без да е въведен в експлоатация по законовия ред, като във връзка с този спор, както вече бе посочено има образувано друго административно производство. Разпоредбата на чл.177 от ЗУТ въвежда императивни изисквания, чиято цел е да не се допуска експлоатация на незавършен, негоден или в друго отношение опасен за ползване и обитаване строеж. Спазването на тези разпоредби гарантира живота и здравето както на собственика, респ. ползвателите на строежа, така и на трети лица. Затова и допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта по чл. 178, ал.6 от ЗУТ следва да е мотивирано от обществения интерес и защитата живота и здравето на гражданите, в т.ч. на собственика – ползвател. Обстоятелството, че дружеството - жалбоподател в настоящото производство осъществява търговска дейност като извършва ресторантьорски услуги е видно от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и от издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 25 от 15.02.2017 г. на Главния архитект на Община Пазарджик.

Видно от представените разходни документи за извършени плащания и извлечение от банкова сметка на „ТАЙГЪР МЕС" ЕООД, към настоящия момент жалбоподателят има извършени множество резервации от клиенти за абитуриентски балове, сватбени тържества и фирмени партита, част от които резервирани след датата на издаване на оспорената заповед /на 20.05.2025 г./ и за периода след срока за доброволно изпълнение, а именно сватби за 21.06.2025г, за 28.06.2025 г. и за 12.07.2025 г. /л.26 – л.28 в делото/, поради което ангажираните събития представляват нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.1, изр.2 от АПК.

В случая намира приложение разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл.166, ал.2 от АПК – ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението. Съгласно изр.2 изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, каквито, както беше вече казано са доказани от оспорващите.

Искането за спиране изпълнението на оспорената заповед е аргументирано с твърдения, че в резултат на предварителното изпълнение на заповедта за забрана на достъпа и ползването на обекта „Зала за събития и концерти, би се достигнало до невъзможност за изпълнение на поетите ангажименти във връзка с празнични резервации, което би застрашило сериозно и трудно поправимо финансовата стабилност на дружеството и имиджа на самия обект.

В процесния случай са налице доказателства за възможното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, за оспорващите. Икономическата вреда следва да се аргументира с факта, че при неспазване на договореностите капарото по закон подлежи на на връщане в двоен размер. На следващо място забраната неминуемо предвид естеството на събитията - тяхната тържественост и значимост за организаторите и гостите, предполага крайно негативен обществен отзвук, предвид реално съществуваща опасност от тяхното проваляне или поне отлагане във времето, и в крайна сметка до непоправимо накърняване на обществения имидж на обекта, а оттук и на неговия собственик и ползвател.

От друга страна , нито в оспорената заповед се съдържат изложение на обстоятелства , нито по делото към момента са налице други данни от които съдът да направи обоснован извод , че с оглед спецификата на акта, строежът / зала за събития и концерти/, чиито достъп и ползване и забранен, ще създаде непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите.

По изложените съображения и въз основа на новите обстоятелства, надлежно установени с представените към жалбата писмени доказателства /преводни нареждания на л.26 – л.28 в делото/ следва извод, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващите значителни или трудно поправими вреди, които не са последица от самия акт, а от неговото предварително изпълнение. Твърдените сериозни вреди, които евентуално оспорващите биха понесли ще са в резултат именно на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед.

В случая не са налице и основания да се допусне, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, би била причинена предполагаема вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК или изпълнението на акта би било осуетено или затруднено след стабилизирането му. След като обектът е съществувал и функционирал значителен период от време, без това да е накърнило по някакъв начин обществения интерес (поне няма данни по делото, нито твърдения в тази насока), е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало подобно засягане. /В този смисъл е определение № 1769 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм.дело 1237/2024 г., II о., докладчик съдия Севдалина Червенкова/.

По изложените съображения искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде уважено като основателно, поради което Административен съд – Пазарджик,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО, допуснато по силата на закона, на Заповед №1041/19.05.2025 год. на Кмета на Община Пазарджик, до приключване, с влязъл в сила съдебен акт, на производството по оспорването й.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването му на страните – оспорващите и Кмета на Община Пазарджик.